петък, 22 януари 2016 г.

Сиропирани сладки с ядки "Жасмини" / Jasmine flower cookies / Yasemin çiçeği tatlısı tarifi


Забелязвате ли как ви лансирам най-пипкавите рецепти към края на седмицата. Сакън да не ви оставя да си почивате събота и неделя. Явно смятам, че няма по-хубаво занимание от това да прекараш почивните си дни, развивайки творческата си страна, вихрейки се я кухнята, докато домочадието кръжи около вас, облизвайки се предварително. 
Има нещо много идилийно в зимните уикенди! Навън е толкова студено, че идеята за топли ватирани чорапи, чай и мързелуване на дивана изглеждат като единственият логичен избор. Но както и желанието за хапване на вкусна и домашно приготвена храна. Ето така например дълго отлаганите от мен рецепти започнаха да се материализират една след една, след като минусовите температури навън ме убедиха, че сега е точния момент да се отдам на "цапане и кляпане" в кухнята.
Такава е и днешната рецепта и макар самата тя да не предизвиква много безпорядък, определено изисква малко време и концентрация, докато създаваш един по един тези невероятно вкусни и красиви сиропирани сладки "Жасмини".


Още щом ги видях се влюбих в тях, но почти веднага си помислих, че сигурно е супер досадно за изработка. След като прегледах изпълнението стъпка по стъпка обаче, се оказа, че изобщо не е такава съклетия. Даже стават сравнително бързо, веднъж след като им схванеш цаката. 
Като вкус какво да ви кажа - представете си тънка тестена коричка, в която има сърцевина от топка от млени ядки, захар и аромати, всичко това отново окъпано в лепкав захарен сироп. Мммммм...е единственото, което може да ви опише за какво става въпрос.


Използвах тази рецепта тук, в която има и клипче стъпка по стъпка, от която се учех. В нея обаче има някои особености, които забелязах в процеса на правене. Но знаете - аз тайни не пазя и ще ви разкажа всичко. За да съм максимално коректна обаче ще ви напиша рецептата, както е в оригинал, а моите промени като бележки. Ето я и нея:

За тестото:
250 г брашно
1 яйце
4 с.л. разтопено масло
щипка сол
1 с.л. розова вода (друга есенция)
75 мл вода
За плънката:
500 г бадеми (други ядки)
250 г захар
1/2 ч.л. канела
4 с.л. разтопено масло
1 с.л. сладко от кайсии (друго)
1 с.л. портокалова вода (друга есенция)
*аз сложих и няколко нарязани фурми

Преди да започнем искам да уточня, че спазих пропорциите на рецептата, но избрах да направя по-малки топчета плънка. (затова и ми остана от нея) Исках сладките да са по-фини и затова се спрях на този вариант. Освен това тестото ми се видя доста малко, което наложи на два-три пъти да отлепвам едната от другата част и да ги разточвам наново, докато направя тази бройка. Ако искате повече бройки, съветвам ви да удвоите дозата.

За тестото сипваме пресятото брашно в съд и правим кладенче. Слагаме вътре яйцето, маслото и солта и есенцията. По рецепта е с розова вода, но макар да съм готвила с нея, този път нямах под ръка. замених с ванилия. (Ако искате да си я направите с розова вода, можете да купите от някои магазини за български сувенири, но поискайте от тази вода, която е годна за консумация, тъй като има разлика.)


Започваме да разбъркваме като постепенно прибавяме от водата и омесваме, докато получим средно твърдо, нелепнещо тесто. Увиваме във фолио за свежо съхранение и оставяме да почине половин час или докато направим плънката.


За плънката по рецепта се използват 500 г бадеми, които първо варим за около 5 минути, след което по-лесно ги обелваме. Обелените бадеми се запичат в тавичка във фурната, докато порозовеят. 
Аз нямах чак толкова и използвах микс от ядки с орехи, бадеми и други. Добавих и няколко нарязани фурми. 

Всички ядки се слагат в блендер заедно със захарта и се смилат.


Мелят се докато станат много ситни (не и при мен, моят блендер не е много мощен). Прехвърляме ги в купа и слагаме останалите продукти: разтопеното масло, сладкото, канелата и есенцията - при мен ванилия.

                  

Захващаме се с тестото. Разделяме го на две равни части.


В оригиналната рецепта се слага хранителна боя към едната част, за да се оцвети в по-тъмно. Аз исках да използвам естествени продукти, затова разбърках малко тъмно какао с вода на плота и започнах да меся половината от тестото. Този вариант е малко по-трудоемък, тъй като е важно да не развалим структурата на тестото и да месим, докато интегрираме какаото изцяло и равномерно, но пък аз съм упорита :)
Разточваме бялото тесто на тънък пласт и отгоре поставяме и разточеното какаово тесто ето така:


Изрязваме квадратче и го цепваме така на кръст. В клипчето може да видите, че дамата има специална формичка, но ние дето си нямаме, ще го правим на ръка. В зависимост колко големи искате да бъдат сладките, толкова големи трябва да бъдат и квадратчетата. На мен ми трябваха два-три опита, докато си намеря перфектния размер с горе-долу около 5-6 см страната.


Поставяме топче в средата на тестото и завиваме в едното крайче към центъра, а след това прищипваме с пръсти двата останали края образувайки листчето на цветето. По тази начин процедираме с другите. "Запечатваме" върха с ядка, захарна перличка, а може и само с клечка за зъби, която ще махнем след печенето.


След печенето може да поставите перличките отгоре, тъй като от топлината те ще се стопят.
Самите сладки редим върху хартия и печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за няколко минути.


По рецепта готовите сладки се заливат с леко затоплен мед, но си направих лепкав захарен сироп от вода, захар и малко изстискан портокалов сок за аромат.
Сладките определено не са нещо, което ще направите за 5 минути, но бъдете сигурни, че ако искате да впечатлите някого (че дори и себе си) и сте готови да вдигнете летвата на кулинарните си способности - това е рецептата за вас.
А за вкуса - какво да ви кажа. Хващате сладката с два пръста, пъхате в устата и казвате.......ммммм!




Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

петък, 15 януари 2016 г.

Капама - семейна рецепта от македонския край (стъпка по стъпка) / Kapama - slow cooked meat and sour cabbage


В нашия край разбираме от месо! ( И от пиене, но това е друга тема. :) ) Пример за това е, когато преди години отразявах кулинарно събитие в Банско - малко изложение на традиционни бански ястия. В едно котле така се бяха сгушили поне триста вида мръвки, а на табелката пишеше "Сухи чушки" ( но се произнася : суи чушчи). Леко озадачена, питах там стоящата накипрена в носия баба "Къде са, бабо, чушките, да не е объркана табела", а тя веднага ми отговори "Как бе чедо, ей го на, тук, че изровя една суа чушча". Почна да рови в котлето и накрая, да, видях едно сухо чушле. Та така е по нашия край...и суите чушчи са ни с бая мръвка! :)
И в този дух реших да ви споделя моята най-любима рецепта за капама. Тя не е по бански и преди някои кулинарни тролове да ме наръфат (като невиждали месо), че има пропуски или повечки (как си измислих думичка, а? :), ще кажа, че това е семейната рецепта за капама на семейството на моето момче. Докторката, както наричаме майка му, която всъщност си е докторка де, ми я приготвя поне веднъж в годината и аз горе-долу си я изяждам сама.
На повечето им втръсва да я ядат след третия ден, но аз нямам такива проблеми, да си призная.


Тяхната рецепта е смесица от много години капамаправене и различни влияния, но и до ден днешен си остава най-ароматната и вкусна за мен капама. Другите рецепти винаги ми оставят усещането за ястие от типа месо с кисело зеле, но тук всички аромати се сливат в едно супер ароматно и невероятно вкусно ястие.

Почти невъзможно е капамата да се снима елегантно или пък красиво, защото сама по себе си добре приготвената капама трябва да се разпада при допир. Затова се готви на бавен огън, така че всички меса да поемат от подправките, соковете, а зеленчукът направо да се топи в устата.


Като малка така и не разбирах защо възрастните отваряха очи като плочи като чуят за капама, но сега като знам колко вино изпива едно такова ястие, вече схващам ...че даже и се присъединявам :)

И така, преди да премина към рецептата, ще кажа, че тази капама приготвихме в тенджера под налягане, но вие може да ползвате и гърне. При гърнето времето за готвене ще бъде доста по-дълго, затова който има тенджере, предпочита да я опита в него. (Понякога дори смятам, че е по-вкусно в тенджерето)
Но стига вече - ето и продуктите:

Необходими продукти:
700 г свинско месо
500 г телешко месо
2 или 3 пилешки бутчета
1800 г кисело зеле
300 г сланина или бекон - пресни
2 бр. кървавица сурова
3 бр. суджук суров
2 бр. чекане – червено цвекло, поставено в киселото зеле
10 бр. сушени сини сливи
250 / 300 мл червено вино
100 мл сок от киселото зеле
6 с.л. кимион на зърна
6 с.л. ким на зърна
1 пак. дафинов лист
2 ч.л. млян черен пипер
6 бр. бахар на зърна
2/3 с.л. червен пипер
2/3 с.л. чубрица
5 скилидки чесън обелени
(по желание още: прясно настъргано индийско орехче и пръчка канела - съвсем малко) 
1 и ½ ч.ч. ориз – български, бисерен, който се измива непосредствено преди започване на подреждането на капамата
50 мл вода


Нарязваме киселото зеле на ситно и го разбъркваме с червения пипер.



Нарязваме на парчета, малко по-големи от кибритена кутия, месата без пилешките бутчета.



Нарязваме на парчета кървавицата и суджука, а сланината на тънки филийки.



Подготвям си под ръка подправките, които като смес са дело на дядо Любчо, но пък накрая резултатът е вълшебен!


Можете да ползвате всички или само някои от тях - важното е да са  ви по вкуса.


Подправките откровено не са класически за капама, но дори човек като мен, който не слага подправки току-така,  не може да отрече, че тук повече е по-вкусно. Слагаме и малко домашна чубрица:


Подготвяме си и сушените сливи под ръка, 


както и чекането - нарязано на кубчета ето така:


На дъното на тенджерата под налягане или на гърнето поставяме парченца сланина или бекон, които да покрият дъното, предварително намазано с достатъчно олио. След това слагаме цели листа от киселата зелка, които да покрият дъното. Слага се малко нарязано зеле за основа на месото и една скилидка чесън. 




Поставяме първо телешкото месо на парчета. Слагаме подправките: дафинов лист – 5 листа, по 20 зърна кимион и ким, две зърна бахар, наръсва се черен пипер, 4 броя сушени сини сливи и една скилидка чесън.


Слагаме отново зеле и част от чекането като основа за следващото месо, слага се и част от ориза. 


Нарежда се свинското месо на парчета. Слагат се подправки: дафинов лист – 5 листа, по 20 зърна кимион и ким, две зърна бахар, наръсва се черен пипер, 4 броя сушени сини сливи и една скилидка чесън.



Поставяме отново нарязано зеле и част от чекането като основа за следващото месо, слага се и част от ориза. Нареждаме пилешките бутчета. 



Слагаме отново подправки: дафинов лист – 5 листа, по 20 зърна кимион и ким, две зърна бахар, наръсва се черен пипер, 2 броя сушени сини сливи и една скилидка чесън.
Поставяме отново нарязано зеле и част от чекането като основа за следващото месо, слага се и част от ориза. 




Нареждаме нарязаните парчета кървавица и суджук. Слагат се подправки: дафинов лист – 5 листа, по 20 зърна кимион и ким, две зърна бахар, наръсва се черен пипер и една скилидка чесън.


Заливаме готовата капама с предварително приготвените вино и сок от кисело зеле и се поставят 50 мл вода.
Поставяме останалото количество от нарязаното зеле, което е малко. Слагат се останалите парченца сланина, така че да покрият цялата повърхност. 




Поставяме и цели листа от киселото зеле за запечатване на капамата.



Затваряме тенджерата под налягане и поставяме на котлона. Включваме на най-високата температура до завиране и след това оставяме на минимална температура да ври около 4 часа.

Ако слагате в гърне, трябва да го задушите добре. Използвайте тесто или пък алуминиево фолио. За първото залепете пролуките между отвора на гърнето и капака, а за фолиото - сложете върху отвора, така че да не се скъса, и чак отгоре капака.  Поставете похлупака и пробийте дупчица в алуминиевото фолио през дупчицата на капака. Включвате фурната на най-високите градуси, след завиране – намалявате на възможно най-ниски градуси без да спира варенето. След 4 часа можете да опитате.

И така, след като цял ден чаках и даже не закусвах, най-сетне стана и нашата капама. Докторката и Директорът :) , както винаги не се изложиха и ни нагостиха с чудесно ястие.



В чинията имаше от всичко по малко, а чашите ни не оставаха празни! :) Това са традиционните български ястия - пълни с вкус, няма спомен за диета, че диетата няма да ти прекопае нивата, и макар това време да е зад гърба на повечето българи, няма лошо да си припомним доброто старо време, когато зимата наистина означаваше вкусна питателна храна с много месо и много домашно вино!
Наздраве...добре, че е края на седмицата и може вече да разпускаме!


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!  

вторник, 12 януари 2016 г.

Меки кифлички с пълнеж от сирене или мармалад / Homemade bread rolls recipe with jam or cheese


Вчера прочетох, че не било никак полезно да се почва диета веднага в началото на годината! Ауу, как пак ми прекъснаха плановете, но какво да се прави! Всички говорят за това здравословно хранене, и явно диетите не са част от него :) , затова трябва да постъпвам отговорно!


И ето как без капка угризения си спретнах едни чудесни мини кифлички за закуска през седмицата. Онзи ден така ми се хапваше точно такива малки кифлички и докато броузвах един хранителен магазин, попаднах на едно пакетче от тях.

И както и много други хора в днешно време, започнах да чета съставките. 

(Защо ли си го причиних? Блажени са невежите!) 
То първо се стресирах, после ми се отяде и накрая реших, че не съм толкова уморена и ще имам време да си направя домашни. 




И наистинa бе така, защото рецептата е сравнително бърза за тестено изделие, още повече, ако използвате миксер за напрaвата на тестото.
Получиха се доволно количество бройки (не съм ги броила, бях заета да се тъпча), но тестото е идеално както за солена, така и за сладка плънка. Много мекичко - като душичка!
Цялата пипкавост е в това колко малки ще успеете да ги направите. Аз се стремях да са за хапка - две!

Необходими продукти:
250 мл прясно мляко
1/2 кубче прясна мая
4 с.л. захар (по-малко, ако ще правим със солен пълнеж)
2 яйца
50 г масло
щипка сол
3 ч.ч. брашно

Започвам като в купа пресявам брашното. Давам за пример това количество, тъй като не искам да е колкото поеме, макар в случая да става на въпрос именно така. Винаги прибавям половината от брашното към първоначалното замесване и след това постепенно прибавям останалата част, до толкова, колкото ми е необходимо.


През това време оставяме маята да втаса в леко затопленото мляко, в което сме сложили захарта (или само 1 с.л., ако ще правим не сладко тесто) и една супена лъжица от брашното.


На ръка или с миксер, започвам да смесвам половината брашно, солта, едното яйце и шупналата мая.



Прибавям разтопеното масло и още от брашното, докато получим хубаво, меко, но не лепнещо тесто.


Оставям тестото да втаса за малко на топло. При мен е голям пек над камината и бе готово за около 30 минути. Разделих го на четири части (може и по-малко или повече), зависи колко големи искате да бъдат кифличките. Всяка част разточвам на лист - правоъгълен или кръг. Ако ползвате кръглия модел, режете тестото за кифличките, както съм показала тук.
Ако изберете правоъгълния - правете триъгълниците ето така:


Цепвам всеки триъгълник в основа, тъй като така смятам, че тестото е по-лесно за извиване на кифличките. Слагам от плънката - аз избрах плънка от сирене и друга - мармалад.


Завивам ги и ги нареждам върху хартия за печене в тавичката от фурната. Оставям да се надигнат леко на топло. Преди да ги пъхна да се пекат ги намазвам с останалото яйце, за допълнителен блясък.


Пека ги на около 180 градуса с обдухване, докато се зачервят. 


Ако едва устоявате на тази гледка - представете си аромата им! 


Кифличките със сиренце оставих "голи", за да ги различавам от сладките, които поръсих обилно с пудра захар.


И така, да перифразирам банскалии, които ще кажат, че "ка се е зачурило, па че се пие", аз ще кажа и ще се меси и хапва и дебелее :) 
Усмихната седмица на всички! :)

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...