Домашна майонеза / Homemade mayonnaise

Тази година сложих край на купечката майонеза. Сигурно някой от вас ще си кажат "ее, момиче, чак сега ли се сети" и ще сте прави. Не, че в моето семейство не се е правила домашна майонеза през годините от баба ми или майка ми, но аз все се канех да се науча и все отлагах. А това е толкова лесно, все едно да отлагаш да кихнеш. Даже кихавицата е по-трудна, особено ако някой те секне :)

Така, през изминалите празници при сестра ми решихме да си направим традиционна руска салата за новогодишната трапеза. Бяхме забравили да купим и затова, най-сетне, заветният момент дойде!

Стана наистина толкова лесно и за броени секунди и видях с очите си истината "Никога повече няма да купувам майонеза, особено след като тези, които се продават, са натровени дотолко, че съм сигурна, че светят в тъмното"

Истината е, че именно това бе и причината да не купувам често майонеза, което доведе до това да отлагам все и да си направя домашна.

От Нова Година обаче от време на време си позволяваме да се поглезим с малко свежа домашна майонеза, овкусена с различни подправки или просто няколко капки пресен лимонов сок :)

И сега, ако днес ви се хапва хрупкава препечена филийка, а пък няма с какво да я намажете, извадете олиото и яйцата и следвайте рецептата ;) 

Продукти:

2 яйца
400 мл олио
1-2 с.л. пресен лимонов сок
сол на вкус

Според много източници продуктите трябва да са на стайна температура, но според други е добре да са добре изстудени - директно от хладилника. Аз я приготвих след като бях извадила яйцата за кратко на стайна температура, но все пак сме зима и не бих казала, че помещението е много топло. Следващият път ще опитам с изстудени и ще споделя разликата!
Та така, в дълбок съд, който трябва да е добре подсушен (като на снимката, може и буркан) се слагат яйцата, олиото, солта и лимоновия сок. Слагаме пасатора на дъното и почваме да изтегляме нагоре, докато се получава пухкавата смес. Разбиваме още, ако е необходимо.

По идея на Цецо (половинката на сестра ми, който все ме кара да почна да слагам клипчета), реших да направя среден вариант, докато успея да осъществя следващата стъпка, а именно това гиф-че.

Получи се наистина много лесно и вкусно. Аз лично обичам да добавям повече лимонов сок, тъй като няма как майонезата да не е мазна, а пък лимонът много я освежава. За солта какво да ви кажа. Ако има два пакета сол на пазара, които да солят еднакво, ще си купя жираф и ще го яздя по Витошка. Затова и казвам, направете я на вкус. Като за начало сложете една-две щипки сол, пък после прибавете още, ако ви е малко :)
Можете да добавите малко горчица или други подправки :)

Накрая, насладете се на малко истинска и много вкусна домашна майонеза!

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Най-вкусното пиле по китайски / The best Recipe for Chinese chicken with veggies

Толкова ми харесва тази рецепта, че в момента си хапвам от нея и реших, че най-добре да я напиша веднага преди да съм я забравила. Защо ли? Ами защото си я измислих преди малко. Но да сме честни, не можеш да измислиш рецепта за пиле по китайски, която вече да няма, пък и е важно да спазиш няколко важни елемента, за да има този традиционен вкус.

Сигурно се чудите - какво пък е това сега китайско от тебе по това време на годината! Ами че как - скоро наближава китайската Нова година. За да сме по-точни на 19 февруари! Едва ли някой от вас взимат този празник по-насериозно, отколкото размножителния период на кафявата африканска мравка, но в името на доброто тематично въведение за рецепта по китайски, ще ви помоля да се престорите на заинтересовани :)

И защо пък да изпускаме хубавите новини, които можем да прочетем днес! Например според китайския календар тази година ще бъде годината на дървената овца, която може да ни донесе много финансови успехи, особено на по-бедните народи (хора, ние сме в този лист, сигурна съм). Овцата според тях символизира щастие, мир и изобилие, така че се смята, че тази година ще се очертае да бъде наистина добра!

Ех, така ме зарадва китайският народ, че няма как да не спретна нещо в тяхна чест! Като това изумително пиле по китайски! Нахендрих го в графата "най-вкусното", защото е такова според моя вкус. Обичам сочните парченца пилешко, овкусени с леко лепкав ароматен сос и гарнирани с много свежи, още хрупкави зеленчуци, които макар и затоплени, запазват своя натурален идентичен вкус! 

Няма повече да протаквам, ето и моята лична рецепта за пиле по китайски:

Необходими продукти:
За месото:
1 бр пилешки гърди (пеперуда)
1 с.л. оризов оцет
1 ч.л. сос от стриди
1 ч.л. соев сос
2 с.л. царевично нишесте

Още:
2 бр. червена чушка
2 бр. зелена чушка
1 морков
букетче броколи
1/4 глава червен лук
шепа фъстъци
2-3 скилидки чесън

Започваме като мариноваме за кратко месото. За целта го нарязваме на малки късчета, слагаме го в подходящ съд и прибавяме - соевия сос, сос от стриди и оризовия оцет.

Разбъркваме и поръсваме отгоре с една супена лъжица от нишестето.

Оставяме в хладилника за около 20-30 минути или за времето, през което ще подготвим зеленчуците.

Обелваме чесъна, нарязваме чушките на парченца, разкъсваме броколите на дребни цветчета, моркова нарязах на ленти и на парченца. Лука също нарязваме на полумесеци. Всичко трябва да е на сравнително едри парчета - за някои едри, за други средни :)

Зеленчуците могат да са различни и като вид и количество, зависи от вашето желание.

В дълбок тиган загряваме мазнината, хвърляме скилидка чесън и прибавяме месото.

Запържвам на висока температура, като разбърквам. Когато придобие приятен цвят и аромат, изсипвам и зеленчуците.

Разбърквам хубаво за да могат да се запържат. Осоляваме леко и прибавяме останалия чесън и нишесте. Запържвам за кратко, но зеленчуците трябва да останат хрупкави. Накрая хвърлям шепата фъстъци, слагам още една-две капки соев сос и оризов оцет - за баланс на вкуса.

Сервирам още горещо, да пари :)

Едвам се сдържах да направя снимките, беше толкова ароматно. Месото остана крехко и сочно, сосът сякаш беше облял свежите зеленчуци, които останаха така хрупкави, че имах чувството, че хапвам гореща салата.

Дори и след втората чиния (казвам го с наведена от срам глава), пак не ми беше станало тежко, което е чудесно, защото въпреки пърженето, ястието е доста леко.

Препоръчвам с две клечки :)

Олиболен / Oliebollen (Dutch Doughnuts) Recipe

На вниманието на всички, дойде време за....Олиболен! На Митко винаги му звучи като Косе-босе, с което ме спуква от смях! А иначе са просто супер-дупер вкусните холандски понички, които се хапват през зимата, около празниците и ароматът им се носи из всяка уличка, предизвикваща страшно къркорене в коремчето.

Всеки път, когато излизаме на разходка по холандските улици, си казвам, че няма да си купувам сега, ще стана цялата в пудра захар и "лъскав гланц по устните", но винаги се предавам и накрая се озовавам ръфаща, изверяла от горещото, ароматно тесто, набъчкано с най-вкусните стафиди и парченца ябълки евър! 

Но наистина - кой може да устои на този захарен аромат, носещ се из студения, зимен въздух! Когато е студено, имам чувството, че всичко мирише вкусно! 

Ако се съмнявате, недейте! Точно по тази причина навсякъде се продават сандвичи с риба херинга или пържени рибни хапки, и съм убедена, че миризмата на риба не е една от най-привлекателните! Но не и там! Не и през зимата!

И така, връщам се на поничките! Те са тестени, затова няма да ви лъжа, няма да отслабнете от тях, колкото и повече да ги ядете :)

Олибол (в ед.число) или олиболен в повечко бройки, както ги купувам :), са традиционен холандски сладкиш. Хапват се богато поръсени с пудра захар, като нашенските мекички :)

Олиболените са толкова традиционни за новогодишните празници, че често биват поднасяни като официалния десерт за вечерта, украсени с бенгалски огън.

И защото Нова година не беше много далече, а пък аз вече съм в България и пак ми се приядоха, реших, че ще е добра идея да си ги приготвя сама и да ви предложа рецептата. По принцип можете да закупите готова смес и за олиболен в холандските магазини, но понеже сме по истинските неща (а и няма как да се намери в магазина в Тодоричене например), смятам, че е добре да ви дам пълна рецепта. А тя дори не е сложна! Всъщност е една от най-лесните, които съм правила напоследък!  

Необходими продукти:
500 г брашно
1 кубче прясна мая (42г)
1 ч.ч. прясно краве мляко (200мл)
2 ч.л. сол
1 с.л. захар
1 яйце
1 ябълка
канела
1 1/2 ч.ч. стафиди (черни и бели)
Около 3 ч.ч. олио за пържене
1/2 ч.ч. пудра захар (и повече) за поръсване

Слагам в купичка леко затопленото мляко с една супена лъжица захар и маята - да се разтвори и да шупне. През това време в купа пресявам брашното, прибавям солта, яйцето (и канелата по желание) ( Тук искам да уточня, че според мен поничките ще станат и с половин кубче мая, но тъй като при мен не се усети вкус на мая в тестото, реших да запазя оригиналното количество. В името на икономията обаче - можете да използвате и половин кубче. :)  ) 

Прибавяме маята към брашното и замесваме меко тесто, към което прибавяме стафидите и нарязаната на малки кубчета ябълка. Хубаво е да накиснем стафидите за кратко във вода преди това, за да набъбнат.

Оставяме тестото да втаса за около час. Тогава в касерола слагаме олиото да загрее. Колкото по-малък е диаметърът на съда, толкова по-малко олио ще ви трябва за маслената баня.

С помощта на две лъжици или лъжица за сладолед, както използвах аз, взимаме малки топчета от тестото и пържим в горещото олио.

Пържим, докато топчетата придобият оранжево-златист цвят! Не се притеснявайте, че вътрешността им седи малко тестена. Това е заради влажните стафиди и ябълки.

Поръсваме обилно със захар, тъй като самото тесто не е сладко само по себе си :)

Така се зарадвах, че се получиха толкова вкусни още от първия опит! Голямо облекчение...смъртният ми враг - маята - взе да сдава багажа пред нарастващите ми кулинарни сили! :)

Надявам се и на вас да ви харесат, ако решите да ги опитате! 

P.s. Този път снимките не ми бяха стихията, но трудно се снима, когато до теб седи досада и повтаря "Можем ли да ядем вече, а, можем ли?!?!?!" :)))

Добър апетит, скъпи приятели!