Постни мъфини с портокалови корички "Еленчето Рудолф" / Rudolph the Red-Nosed Reindeer Cupcakes

Не зная как е при вас, но у дома коледното меню за празниците се планува много по-рано. Започват едни списъци кой какво ще приготви, кой какво иска (или не дай си Боже не иска) и какво трябва да се купи (не дай си Боже да трябва да се поръчва), да се обикаля за подаръци и винаги имаме един специален роднина, за който никой никога не знае какво да купи, защото си има всичко (или не дай си Боже не харесва нищо), но пък винаги ти подарява нещо и трябва да върнеш жеста. 

 

Подаръците у дома са много важни, защото когато растяхме със сестра ми, живеехме много скромно (да не кажа бедно - що пък да не го кажа), и така за подаръците не бяхме и чували. Най-голямата радост бе, ако имаше нещо сладко, пък ако е шоколад, значи наистина е Коледа. Може би затова и до ден-днешен не мога да си взема порцията сладости и радости в  живота и винаги ще намирам повод да зарадвам близък с някое подаръче, защото няма нищо по-хубаво на този свят от това да видиш сияеща от изненада усмивка на лицето на любим човек. Подаръците според мен винаги носят повече удоволствие на този, които ги дава, особено ако е улучил право в десетката с такъв. Усеща се една такава гордост.

Това, което обичам най-вече в подаръците за Коледа обаче са опаковките. През годината можем да си купуваме неща, но никога не са придружени с весела опакова и сърцераздирателна картичка, която свири по най-досадния възможен начин. Любимата ми част от подаръка е именно вълнението при самото разопаковане и мистерията, която се крие зад гланцовата хартия :) 

 

    

И макар детето в мен да не отказва подаръци, по-скоро е "алчно" за магия. Магията на празника, на семейното щастие и уют, на смеха, разнасящ се из стаите, от "оплакването" след поредното "много ядох, но беше много вкусно", на тишината, която остава на края на вечерта, когато сме си легнали, а в камината догаря огъня, коледните лампички на прозореца разсяват мека светлина, а навън вали ли, вали пухкав сняг.

 

И ето, че пак се отплеснах мечтаейки за предстоящите празници, които отново ще прекарам със сестра си - как да не кажа, че е най-хубавото време от година!

 

Затова, както казах, се готвя от рано и днес ще ви представя една любима коледна рецепта, която си отлежава в чернови вече година и чакаше реда си в блога. Това са чудесните постни мъфини, които правя много често, по Рецептата  на любимата ми Дианка от "Опитайте". Смятам я за майстор в постните десерти и често правя от нейните рецепти, като тази е една от любимите ми.

Хубавото е, че можете да приготвите мъфините по-рано и да ги украсите по-натам (ако останат де).

Ако използвате растителна сметана и намерите "постни елементи" за украса, както направих аз, можете да ги направите изцяло постни, което гарантирам няма никога да разберете. Такъв невероятен вкус!

Ето и самата рецепта:

За мъфините:

5 с.л. какао
2 с.л. олио
1 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.ч. портокалов сок
1 с.л. портокалова кора
1/4 ч.ч. сусамов тахан
1 ч.ч. брашно
1/2 ч.ч. захар
1 ч.л. кафе
1 ч.л. ябълков оцет
1/2 ч.ч. вода
щипка сол

В една купа смесваме сухите съставки - пресятото брашно, какаото, кафето, захарта, бакпулвера и солта.

 

В друга купа всички останали - сока, олиото, оцета, сусамовия тахан и портокаловите корички. След това прибавяме мократа към сухата смес и разбъркваме. При мен беше малко сухо, затова и прибавих около половин чаша вода, макар и да го няма в рецептата на Диана :)

След това изсипвам сместа във форма за мъфини, предварително намазнена и набрашнена. При мен излязоха 7 броя мъфини.

Пека ги в предварително загрята фурна на 150 градуса около 20 минути. Проверете с дървена клечка дали са добре изпечени преди да ги извадите. И все пак не ги препичайте, хубаво е да не са много сухи :)

След като ги изваждаме от фурната, ги оставяме да се охладят напълно.

За украсата:
100 мл сладка сметана за разбиване
черешки за носле
мини претцели за рогата
бонбонки за очички

Шприцовайте разбитата сметана на връх върху мъфините и украсете по желание с описаните продукти. Можете да прибавите какао към сметаната и да направите еленчетата кафяви.

       

 Очичките направих като нарисувах малки бонбонки тик-так :) 

 

Та такива ми ти мъфини се получават накрая...весели , червеноносковци - еленчета - Рудолф :) 

 

 Всички ще ги обикнат, опитайте!

 

Свинско с прясно зеле / Pork with fresh cabbage

Не всяка вечеря може да бъде завъртяно френско бльо-бльо, както казва Митко - Някои неща трябва и да са наистиина вкусни!.

Ястия тип "бльо-бльо" :)  той нарича всичко по-така, завъртяно, като гриловани змийски езици, поднесени със сос от глухарчета, например :) Обичаме да опитваме нови ястия, но понякога на човек му се хапва нещо толкова вкусно, че да не се сдържи да яде като неандерталец.

Днешното ястие е от точно тези калпазански вечери, както ги наричам, запържено месце, и някой зеленчук за свежест, като в кухнята се разнася страшно ухание, а през прозореца - още толкова, че хората започват да накацват на балкона като прегладнели зомбита. Едва ли има миризма по-примамлива през зимата от тази на цвърчащо на огъня месце. Някои хора на това и залагат, като правят тези коледни базарчета, където  се тъпчем с наденички и винце. (Това прозвуча като нещо лошо, ама не е)

 

И така, моето предложение за скорошната ви вечеря е това прекрасно ястие от пържени свински хапки със зеле, което можете да натъпчете в меко хлебче и да хапвате лакомо.

Ето и самата рецепта:
500 г свинско месо от бут
малка глава зеле
1-2 глави лук
малко черен пипер
сол на вкус
олио

Измиваме, подсушаваме и подготвяме месото, като го нарязваме на кубчета.

Слагаме да се запържи в загрятото олио.

През това време нарязваме зелето и лука.

Когато месото е почти готово, слагаме лука  и овкусяваме с малко сол и черен пипер.

Малко след това слагаме и зелето, като разбъркваме за кратко така, че се стремим да оставим зеленцето свежо и хрупкаво.

Овкусяваме с още малко сол, малко преди да го махнем от огъня.

 

 Сервираме още горещо на гладни хора :)

Някои от тях може да предпочитат да си направят "мечка" (сандвич), като напълнят хлебчето с горещото месо.

Ето на това казвам аз бърза и лесна вечеря :)

 Добър апетит!
 

Рецепти от филми: Махагонова торта / Mahogany Cake

Махагонова торта или как да победите в Игрите на глада! Точно така, днес е световната премиера на поредната част от филмовата поредица "Игрите на глада" и аз реших, че ще е страхотно да отбележа събитието подобаващо (разбирай под "подобаващо" нещо сладко :)) 

Много харесвам книжките и макар да са от типично комерсиалната през последните години младежка литература, смятам, че са наистина увлекателни и вълнуващи. Няма да тръгна да убеждавам някого в гениалност или оригиналност на написаното, защото нито блогът ми е посветен на литературни ревюта, нито смятам, че е необходимо всяка книга, която сме прочели да е "голяма работа" в литературния свят.

 

Даже бих се нарекла литературен "помияр" и чета всичко, което ми харесва - влизам в книжарницата, както някои хора влизат в магазин за дрехи. Нямат нужда от конкретно нещо и определено нямат място за него в гардероба (или в моя случай в библиотеката), но им харесва и го купуват. Мога да прочета и упътване за направата на 300 вида морски възли, ако предишната вечер съм се замислила колко ще е интересно да сложа точно тази информация в главата си :)

Да, четенето определено е сред хобитата ми, но смятам, че като всяко нещо, мнението ни за дадена книга зависи в какъв момент от живота се намираме и в какво настроение сме, когато се "запознаваме" с нея. Понякога имаме нужда от "тъпа, но развлекателна" книга, както някои хора се нуждаят от това да гледат блудкав коледен филм, в който всички заживяват щастливо, като в реклама на дамски превръзки :)

И така, Първата част от последната част на трилогията на Игрите на глада (последният да затвори вратата) вече е факт и аз съм ентусиазирана и няма да се ядосвам на тъпите холивудски решения да разделят финала на две части за да ни цицат за пари, защото аз колко филми съм свалила, те не могат толко да направят :) Много харесвам избрания актьорски състав, но най-вече решението да вземат Ви Нийл за make up дизайнер, което се усеща навсякъде. Аз съм й страшен фен :)

Та с наближаването на премиерата се разрових за нещо тематично и се сетих за Ефи и нейната нечовешка привързаност към махагона, която винаги ме кара да се усмихвам.

Реших, че ще направя за нея, за мен и за всички нас една супер шоколадова махагонова торта, която украсих с малки бисквитки "сойка-присмехулка". Рецептата за бисквитите можете да намерите тук.

Но сега за самата торта. Идеята за блатовете взех от тук, а кремът е моя измислица, защото реших, че ще се връзва чудесно, а пък продуктите ги имах в хладилника и дето се казва, този крем сам се направи. Аз ще ви предложа няколко сходни варианти, но съм сигурна, че и обикновен ганаш е достатъчен за тази торта, за да ви остане в ума. Отличава се с наистина много сочни блатове, което се усеща още при първата хапка:)

И няма да се бавя повече, елате насам да ви кажа и рецептата:

Списъкът с необходимите продукти

За тортата:

2 ч.ч. брашно

1 1/2 ч.ч. захар

3/4 ч.ч. масло (170г)

1/2 ч.л. сода

1 ч.л. бакпулвер

100 г.  шоколад

3 яйца

1 ванилия

 щипка сол

1 ч.ч. горещо кафе 

За крема:

200 г. заквасена / 100 мл. бита сметана

1/2 консерва дулсе де лече

малко нарязан шоколад (аз използвах тоблерон)

За шоколадовия ганаш:
100 мл. течна сметана
100 г. шоколад

 

Започваме блатовете като разбиваме маслото и захарта.

След това прибавяме едно по едно яйцата до получаването на пухкав крем.

В отделен съд пресяваме брашното, към което прибавяме содата, бакпулвера, ванилията и солта.

В купичка разтапяме шоколада на водна баня или в микровълнова. Оставяме го леко да се охлади (да не е много горещ) и прибавяме към яйчената смес, като бъркаме с миксера.

Аз го направих последователно и започна да се оформя една наистина пухкава, ухайна смес :)

Следващата стъпка е да прибавим към нея на два пъти кафето и брашнената смес, като продължаваме  да разбиваме.

Готовата смес изсипваме в две 20см тавички, предварително застлани с хартия за печене.

Печем във фурна, която сме загрели на 170-180 градуса

Кремът-пълнеж измислих от останалите в хладилника продукти: 200г. заквасена сметана смесих с половин консерва от сгущенката, която ми бе останала от направата на тази торта. Вие можете да заместите заквасената сметана, с обикновена бита.

Към сметаната реших да добавя и още малко вкус на шоколад, затова нарязах две триъгълничета от голям тоблерон. Тук можете да се се спрете на друг вид шоколад, като количеството зависи изцяло от вашия вкус :)

Сглобяваме тортата като слагаме блат, крем, блат :)

Сигурно си мислите, че дотук съм спряла с шоколада и щяхте да сте прави, ама не сте. Реших да я залея и с шоколадов ганаш за отгоре, но този път се спрях на черен шоколад, който да контрастира с останалия.

Въпреки дебелите блатове ви уверявам, че тортата е наистина много сочна и няма нужда от напояване.

Кремът от заквасена сметана е леко резлив и контрастира на цялостната сладост на тортата, макар че в него има и карамел и шоколад.

Като цяло реакцията, която получих за тортата у дома бе такава:

 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!