Показване на публикации, сортирани по дата за заявката кисели краставички. Сортиране по уместност Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по дата за заявката кисели краставички. Сортиране по уместност Показване на всички публикации

четвъртък, 7 септември 2017 г.

Пълнени печени картофи "Джакетс" / Loaded Baked Potatoes Jacketz style recipe



Обичам лятото! Дългите дни, топлите нощи, спомените за море, горещ пясък под краката, уханието на варена царевица и захарен памук носеща се във въздуха заедно с далечната глъчка на смях, танци и поредните летни хитове. Няма Деспасяване от последните!
И точно когато стоейки привечер на морския кей, гледайки как розовото небе бавно преминава в тъмно лилаво, а после и черно, си мисля как не искам това време да свърша. Искам да затворя очи да усещам само лекия полъх на вятъра, носещ в себе си солените капки на разбиващите се наоколо вълни. Лятото никога няма да ми е достатъчно, сигурна съм в това! И както съм си сигурна, че появилата се тъга в сърцето е неповторима този път, се случва нещо, което се случва всяка година и все го забравям. Есента е любимия ми сезон! Може би не толкова млада и жизнена като лятото, но топла, носеща уют и прошарена като старата, истинска любов! И като последната, не може да я оцениш, докато не постави своята ръка върху теб и не те наметне с някоя по-топла жилетка. Така е..въздухът захладня, макар и през деня слънцето отново да грее все така ярко, вечер прозорецът е отворен, но съм завита под пухкава завивка, а до леглото вместо чехли за сутринта ме чакат чифт меки чорапки. Но колко ми е хубаво обаче! Сякаш точно когато сме на предела на силите си от някаква рутина и майката природа знае кога трябва да смени ритуала и с нея идва и новият сезон. Сега в главата ми отново щъкат нови задачи за правене, цели за постигане, буркани за затваряне, дърва за рязане, прозорци за миене, книги за четене, неща за изхвърляне и намирането на място за такива нови, непознати, по-добри и по-интересни предизвикателства! 
Аз днес ви предлагам едно такова - направете си най-вкусните печени, пълнени картофи "Джакетс".


Когато преди време бях на гости при сестра ми в Амстердам, излязохме на разходка, което при нея обикновено означава вършеене по магазините. След известно време започнах да ми се привиждат трезви хора по улицата от глад и тя предложи да идем да хапнем пълнен картоф. Аз я изгледах с недоверие и й казах, че явно не осъзнава пропорциите на моя глад, за който говоря в момента. Тя пък ми отговори "О, ти не осъзнаваш пропорциите на картофа за който говоря" и беше права.



Първият по рода си ресторант за пълнени, печени картофи в Европа - Джакетс, който ще ви изненада с такова меню, че ще си кажете, аз защо не съм го правила това у дома?!
В опциите си предлага половин картоф или цял, като сестра ми добре, че ме посъветва да си взема половин, защото порцията която пристигна беше масивна.
Моят картоф бе с дърпано свинско с барбекю-уиски сос и салати и аз се заклех още при първата хапка, че ще допринеса за разпространението на това евангелие и на наша земя.


 А ето как да си ги напарвите:
4-5 големи картофа
месо / кайма ( използвах тази рецепта тук)
1/4 глава зеле
1 голям морков
1 домат
1 глава бял лук
1/2 глава розов лук
2 кисели краствички
сол / пипер/ оцет/ люто

Започвам като подготвям картофите. Измиваме ги, и както са си с кората ги надупчвам с дървен шиш от всички страни. Посолявам с малко сол и увивам в алуминиево фолио.


Поставям в тава и пека на 200 градуса за около 40- 50 минути, докато се изпекат напълно. През това време подготвям плънката.


Зелето и морковите нарязвам на ситно и обърквам на салата, която овкусяваме. Червения лук нарязваме на ситни кубчета, а белия на кръгчета, които запържваме до златисто-кафяво.
Приготвяме месото или използваме останало ни такова от предния ден - може да бъде пилешко, кайма или каквото друго имаме под ръка.


Готовия картоф разрязваме по средата, подправяме с малко сол и пълним първо с малко от месото,


а после слагаме от зеленчуците, които могат да овкусени според предпочитанията ви. Може да сложите краставички, мариновани или пресни, домати, зелева салата, карамелизиран лук и нарязан пресен на кубчета. 
Хубаво е да имате изобилие от вкусове - сурови и сготвени, сладки и солени, което ще ви накара да изпитате всякака хапка от ястието различно при всяко бодване с виличката. 


Както и в ресторанта, така и у дома запазих сервирането върху каменна плоча с малка "кофичка" салата за гарнитура в случай, че "планината" от такава в картофа ви е малко.  Гарнирайте и с чаша бира и ви казвам..ще усетите онова прекрасно чувство, което си казваме, когато нещо е наистина много хубаво...Чудесно е да си жив! 


Опитайте и вие, а после не забравяйте да ми пишете впечатления! 
Усмихната седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



сряда, 15 февруари 2017 г.

Пиле "Жулиен" в питка / "Julien Chicken" with cream, cheese and mushrooms in a bread


Който и каквото да е празнувал вчера, надявам се сте добре, браво и догодина пак :) По една или друга прчина ми се струва, че днес ще сте доста гладни, кой от пиянски глад, кой от изтощение ;) 

Аз, като духът от тенджерата се появявам с моята магическа дървена лъжица и ви представям едно ястие, което ще си накара да се радвате, че сте живи след снощи, колкото и невъзможно да ви се струва това сега.



Знам, че всеки си има свое лекарство срещу мухмурлука, но всеки знае, че няма нищо по-хуаво от една вкусна, по-тежичкиа храна, която сякаш да попие всички "тъмни сили", които вилнеят в тялото в този момент.

Аз ви представям не само такова, но и идеалната вечеря, обяд, а защо не и закуска за днес - пиле "Жулиен" , запечено в питка. 
Не само, че е много лесно за приготвяне и хапване като сандвич, което особено много ще се хареса на децата у дома :) 


Вече съм ви представяла рецептата за пиле "Жулиен" подробно тук, но сега ще обобщя и ще ви покажа какво още може да напарвите :  

Необходими продукти:
4-5 броя питки
1бр. пилешки гърди ( пеперуда)
100 г топено сирене с гъби
1 1/2 ч.ч. сметана за готвене
1 шепа дребни гъби печурки
3-4 кисели краставички
100 г кашкавал
черен пипер/ сол
магданоз за поръсване
олио


Нарязвам пилешкото на хапки. Запържвам до златисто в малко мазнина, овкусявам със сол. Добавям шепа дребни гъби и запържвам отново. 


След като гъбите  се запържат до светло кафяво, доливам течната сметана. Веднага след това прибавям и топеното сирене, като обичам да ползвам натурално или такова овкусено с шунка или гъби, ако не съм имала такива за рецептата. Разбърквам за да може хубаво да се разтвори в сметаната, като намалям температурата на котлона на средна. Ако сосът се сгъсти прекалено, добавете малко топла вода. 

                      
 След като ястието покъкри няколко минути, прибавям нарязаните на средни по големина парченца кисели краставички и овкусявам с млян черен пипер. 



Оставям ястието на страна и се захващам с питките. Аз използвах различни по форма хлебчета - като важното е да отрежем капаче, а после да ги издълбаем: 

                    

 Пълним ги с пилешкото, 

 

а след това поръсваме щедрос  рендосания кашкавал.


Слагам ги да се запекат в предарително загрята фурна, а до тях капаците, докато кашкавалът се разтопи и запече до степен, която вие обичате - необходими са няколко минути.


 Това ястие наистина е много бързо за приготвяне и може да го напарвите без особено голяма подготовка, а пък вкусът е нещо, което наистина ще ви пристрасти.



 Ако не искате да боравите с прибори, преорчъвам ви да се спрете на по-малките питки,


като ви обещавам, изключително чисти чинии след това.
Хубавото на тези сандвичи е, че дори и ако останат (на мен ми остана един), после е иделана следобедна закуска и е вкусен дори студен, което не може да се каже за всяка храна.
Но пъвро, насладете му се точно така , както трябва - горещ, с плътнатен ароматен сос от сметана и топено сирене и вкусните парченца месо.
ММММмммм!
Няма да съжалявате!


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

вторник, 8 ноември 2016 г.

Пиле "Жулиен" / "Julien Chicken" with cream, cheese and mushrooms


Едва ли има традиционен ресторант в България, който да не предлага вариация на това вкусно ястие и не са много хората, които да не се тотално влюбени в него. Защо ли? Ами комбинацията на крехко, сочно пилешко месо, окъпано в богат кремообразен сос от сметана и топено сирене, гарнирано с ароматни гъбки и хрупкави кисели краставички е неустоима не само на думи!


Забелязвам, че това е от ястията, които хората често поръчват за "споделяне", като голямата чиния седи в центъра на масата, от нея се вдига ароматна пара, а няколко вилички нетърпеливо посягат към парченцата месо, като преминават през мрежичка от разтопен кашкавал! 
Каква поезия само! 


Може да се каже,че такива кремообразни ястия са трудни за заснемане в апетитен вариант, но трябва да имаш пълна липса на въображение да не може да погледнеш през вида на ястието и да не си представиш за какъв неописуем вкус иде реч. 
И тъй като ястието е не само идеално за споделяне, но става бързо и е таман за сезона, го прави чудесно предложение за седмичната ви вечеря. А ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
1бр. пилешки гърди ( пеперуда)
100 г топено сирене с шунка / гъби
1 1/2 ч.ч. сметана за готвене
1 шепа дребни гъби печурки
3-4 кисели краставички
100 г кашкавал
черен пипер/ сол
магданоз за поръсване
олио

Нарязваме пилешкото месо на тънки ивици ( жулиени) или кубчета. Въпреки името на ястието, аз лично предпочитам месото да е на кубчета.


В тиган слагам малко мазнина и запържвам месото от всички страни до златисто. Посолявам с шипка-две. Изваждам в чиния и оставям на страна.

                         

В същия тиган, слагам още малко олио и запържвам гъбите. Обичам да използвам дребни гъби, като ги разполовявам само на половина или четвъртини. Подправям със сол.


След като гъбите се запържат до светло кафяво, прибавям месото и доливам течната сметана.


Веднага след това прибавям и топеното сирене, като обичам да ползвам натурално или такова овкусено с шунка или гъби, ако не съм имала такива за рецептата. Разбърквам за да може хубаво да се разтвори в сметаната, като намалям температурата на котлона на средна. Ако сосът се сгъсти прекалено, добавете малко топла вода. 


След като ястието покъкри няколко минути, прибавям нарязаните на средни по големина парченца кисели краставички.


Подправям богато с млян черен пипер и сервирам ястието в чиния, поръсено с рендосан кашкавал и пресен магданоз.


Не само, че горещината на соса разтопява кашкавала и прави хапването на само една хапка, почти невъзможно, но то лакомията също е сила, която не бива да се подценява. Навън е хладно, дъждовно и мрачно, но аз съм се подсигурила за деня- отварям винцето и сядам на масата...препоръчвам ви да направите същото
Добър апетит, приятели! 
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!


петък, 17 юни 2016 г.

Торта "Куба" / Cuban Cake



Днес пак ще се отортим! И то как! Не стига, че е торта, ами е и шоколадова, че и алкохолец си има! Усеща се, че вече сме на лятна вълна, нали?! 
Вече се пренасяме (мисловно)  все по-често на плажа, с коктейл в ръка, от който си посръбваме с такова задоволство, което може само да се сравни с посръбването на изстуден сок от кисели краставички на следващата сутрин.  
И тъй като не знам кога ще успея да сколасам да осъществя тази картинка наяве, аз си правя малки алкохолно-кулинарни фестивалчета у дома. 

"-Тая година за лятото пак ми се ходи до Куба!
-Ти миналата там ли беше??!!
-Не, но и миналата ми се ходеше....."


И преди да си ме представите накисната в ром по Хемингуейски у дома, ще ви уточня, че единственото, накиснато в такова "приятно" количество алкохол, е тази торта, носеща екзотичното име торта "Куба". Нечовешки вкусна (човешкото и без това е малко сухо:)) торта, комбинираща сочен блат, шоколад, банани и пухкав сметанов мус. Обещавам ви, няма да помислите да си делите парчето с някой друг. 


Аз обаче, предоволна от резултата, реших да я споделя не само с вас, но и със служителите на киното в града ми. Така се случи, че тъкмо се зареждах за поредната прожекция и реших да си попитам дали случайно нямат някой останал плакат на Warcraft-a. ( Само най-чаканият филм за годината за всеки фен на играта, пък камо ли за мен, която и блога си кръстих така ;) )) И така, момичето на касата бе супер усмихната и мила, както винаги, и каза, че ще попита, но да си призная не таях големи надежди. Тя не само ми го осигури, но влезе в киното по време на прожекцията и ми го подаде на мястото, където бях в тълпата. До края на филма не можах да спра да се усмихвам, тъй като има дни, в които ти се струва, че хората са супер готини същества и ти иде да ги нагушкаш всичките. Исках да ги зарадвам и аз с нещо, затова им занесох половината от тази торта.


И така, без повече отлагане, ето тортата, която може би ще искате да направите този уикенд. Ето и какво ви трябва:
Необходими продукти:
4 яйца
120 г захар
1 ч.ч. брашно
2 с.л. прясно мляко
30 г какао
1/2 пак. бакпулвер

За крема:
500 г сметана за разбиване
1 пак. фиксатор за сметана
50 г захар
50 г какао
1бр. ванилия

Още:
шоколадов ганаш (млечен и тъмен)
карамелен сироп за напояване плюс ром!
6 по-големи банана (8 малки)
пурички за украса

Тортата не е никак трудна, а аз както винаги ще ви разкажа подробно как я направих. Започнах първо с направата на карамеления сироп за напояване. В касерола сложих малко по-малко от една чаена чаша захар да се карамелизира (Залепих се за компютъра и я прегорях и затова трябваше да направя повторно това действие).


След като втория път стоях до котлона и наблюдавах неотлъчно процеса по карамелизиране на захарта, всичко беше наред. Карамелът не се бърка, а само разклащайте съда в кръгови движения. След като добие този златист цвят, прибавям около 2 ч.ч. вода и оставям да поври няколко минути, за да може карамелът на дъното да се разтвори напълно във водата.


Готовия сироп прехвърлям в буркан и го оставям (отворен) да си се охлади напълно. Започвам с блата.
Започвам с приготвянето на блата. За целта разбивам яйцата със захарта.


След това в купя пресявам и смесвам сухите съставки - какаото, бакпулвера и брашното. Прибавям ги последователно към яйчената смес, както и млякото.


Готовата смес изсипвам в тавичка с диаметър около 20 см, която предварително съм застлала с леко намазнена хартия за печене на дъното - ето така:


Пъхам блата да се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса до готовност. (Проверете с дървен шиш дали сместа е изпечена добре).
В оригиналната рецепта за слепване на бананите за блата се ползва сладко, но аз реших, че много по-подходящо и ненатрапчиво спрямо основния вкус ще бъде шоколадов ганаш от млечен шоколад. За него, както винаги, загрявам 100 мл течна сметана на котлона и

                       

след като сметаната тръгне да завира, я махам от огъня и прибавям начупения на парченца 100 г млечен шоколад. Разбърквам в горещата сметана, докато се получи хубав шоколадов сос ето така: 


Блатът ни е готов и охладен. Изваждам от тавичката, изравнявам получилия се купол (ако има такъв) и обръщам наобратно.

                 

Слагам отново в тавичката (моята е с махащи се стени и препоръчвам да използвате такава). Започвам да напоявам щедро със сироп, като в него съм сложила още по-щедро количество ром. (Няма да ви отиде целия сироп, затова започнете с половината количество, и си заделете остатъка от чистия карамелен за по-натам в хладилника) 


След това слагам малко хартия за печене около блата, така че да си подсигуря "яка" за правилно оформяне на тортата. Слагам малко от шоколадовия ганаш,


и разпределям бананите отгоре. Аз бях взела 6 по-малки и се наложи да разрежа 2 от тях по дължина, за да запълня центъра, но е по-ефектно, ако използвате цели. Разпределям отгоре остатъка от ганаша.



Може да приберете за кратко в хладилника, докато направим крема. За него разбиваме изстудената сметана със захарта (коригирайте сладостта на вкус). Добавяме какаото, ванилията и фикса за сметана. (Последното може да намерите в Кауфланд, а в чужбина на много места и под различни имена. В зависимост от коя страна сте, предлагам да го гугълувате, за да видите как изглежда)


Готовия мус разпределяме върху тортата и изравняваме. Прибираме в хладилника за няколко часа или най-добре - една вечер.

                  

На следващия ден отново забърквам ганаш, този път двойна доза и смес от млечен и черен шоколад.   

                    

Виждате колко по-наситен и плътен е той. Започвам да го нанасям на пластове върху тортата, която вече съм извадила от формата. 


Останалата част шприцовам и украсявам с пурички (естествено, все пак е торта "Куба" )


Получи се една голяма вкусотия, само да ви кажа.  Майка ми не е голям фен на сметаната, но се влюби в този нежен мус.



И нека дебелият блат не ви заблуждава - той е наистина много сочен: 


И така, аз ви оставям да си мечтаете за тази нежна шоколадова сладост и 


ви пожелавам да осъществите мечтите си, като я приготвите още утре! Сладки и не много слънчасали почивни дни, приятели!




Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...