Рецепти от филми : "Бохемска рапсодия" и тортата на кралицата / Movie recipes : Queen Cake - A Bohemian Rhapsody

Толкова много вдъхновение има в днешната ми публикация, че трудно намирам думи, с които да я започна. От деня, в който разбрах, че ще правят филм за Куийн, до първия трейлър, до почти божественото преживяване в киносалона, където никой нямаше време да яде пуканки, да си гледа телефона или да обсъжда скучни моменти от филма, защото такива просто няма.

Потъваш в едно безвремие на вечна класика, безсмъртни идеи, смели новатори, истински творци и магията на музиката в най-чистата й форма. "Бохемска рапсодия" е филмът, който ме накара да изпадна в мини транс и невъзможност да си вдигна дупенцето от седалката в киносалона, докато и последната буква от кредитите не беше изминала, а сърцето ми туптеше забързано от цялото  рок-опера изживяване, от което дори не знаех, че имам такава нужда. Събуди в мен толкова голям заряд за живот, който не мислех, че ще намеря в края на 2018-та година, която се оказа за мен безмилостна и изтощителна като песен на Фики.

 За пръв път от толкова време исках да си забърша прахта от барабаните, да се заровя в книгите, които лежат почти до всяко канапе у дома и да събирам всяка следа от красота и творчество около мен и да го вложа в следващата си публикация,  музикална или кино тема, защото за Бога - ако обичам нещо повече от готвенето и яденето, то това е музиката и киното. 

Обичам ги дотолкова, че като малка джобните ми за месеца отиваха за касетки  на рок, метъл групи или пък филмова музика  вместо в лавката за закуски, на което дължах стройната си фигура. 

Явно бая съм си погладувала тогава та сега нямам наяждане, но за мое щастие вече мога да ги съчетая в едно. Пригответе вилиците и започваме :) 

"We will, we will eat you!

С музиката на Куийн се сблъсках за първи път, когато още бях съвсем малка и увещавах дядо ми да не ме води на детска, а да обикаляме града и да пием кафе с неговите приятели в пенсионерския клуб, докато аз подчертавам всякак буква "г" във вестник Дума. Дааа, виждате накъде бият нещата във времеви план. Тогава имаше едно предаване - "Телевизионен справочник" и чат-пат пускаха някоя и друга западна песен, като изборът не беше много голям.

 Спомням си моментът, когато пуснаха отказ от концерта Live aid и погледът ми се прикова като в намаление на щанда за захар и брашно. Още тогава знаех, че моята малка, черна, бъдеща рок душица ще живее за моментите, които да съпреживявам музиката от големи стадиони до малки зали, но все така близо до първоизточника. 

И до днес днешен разорения ми гъз живее сред плочи, дискове, касетки и мърч от почти всеки концерт, на който кракът ми е стъпвал, но снимки почти нямам. Когато съм там - забравям за всичко. Ако отдавна не сте изпитвали това чувство, предлагам ви да си пуснете "Бохемска рапсодия" и да си го припомните.

 Един от финалните кадри, на стадиона Уембли и спускането на камерата над многобройната публика кара сърцето да ти се преобръща все едно се качваш на гондола. Филмът е изпълнен с такава енергия, че почти не можеш да седиш на седалката без да си тактуваш с крак и заслужено получи номинации за Оскар в множество категории, като спечели не малко от тях. 

За тези, които казват, че филмът не е кой знае какво и сексуалната ориентация на Фреди Меркюри все още им влияе за формирането на обективно мнение така все едно лично са я поели отзад, мога да кажа - kill yorself. 

Хубавите филми не винаги трябва да бъдат over the top complicetd и edgy като някой черно-бял Incredibly Strange Film Festival филм за живота на коминочистачите от Гватемала. 

Няма лошо един филм да ти носи радост, цвят, живот и настроение, което да гърмиш в колата до дупка на път за работа. 

Реми Малек взе Oскара за въплъщението си във Фреди съвсем заслужено и макар да ми стана мъчно за Виго, който направи също чудесна роля и го заслужаваше, щом Лео успя да устиска, вярвам,  че и великия Арагорн ще излезе мъж на място.

Едва ли има кой да отрече, че Реми Малек успя да съживи Фреди Меркюри така, както само китайската индустрия ще направи сега с парцали на тема Queen това лято. Само стойте и гледайте! 

"

"..and another one bites the cake

Влюбена съм в този филм, в тази музика, в тези актьори, в тези музиканти, в цялата работа по създаването на това наследство, което може да бъде пускано на мисловно-непропускливите в час по музика, пък белким се ориентират малко в някой по-стойностен жанр - така поне им е поднесено сдъвкано :) 

Мога да говоря с години за музиката на Куийн и за филма, но ще пристъпя към рецептата, защото тя не е случайна. 

Реших да приготвя тортата на кралица Елизабет, за която се знае, че е единствената торта, която кралицата приготвя сама. Първоначално не ми се видя кой знае колко привлекателна  като вкус, но в името на самата идея на поста реших да се спра на нея. След като прочух, че това е любимата торта на много хора, си казах, че може би наистина крие някакъв таен вкус, който не виждам ясно в съставките.

Още повече, че съдържа фурми, които не мога да кажа, че обичам. И все пак, правих Лепкав тофи пудинг, който е близо като вкус и ми хареса затова и сметнах, че ще ми допадне все пак. 

Модерирах крема на тортата, който в оригинал се запича отгоре, само като кокос, масло и мляко, но аз го upgrade-нах така, че се получи нещо като гигантска меденка от тези пълнените, който обожавам!!! Явно и вие, защото това е и топ рецептата в блога. Ами мога да ви кажа, че все едно ядеш торта със същия вкус, без цялата там игра по овалване, печене, дълбане и какво ли не.

И макар да бях under pressure какво ще се получи от цялата какофония в главата ми, се заех с работа :

Необходими продукти:

1 ч.ч. фурми

250 мл вода

1/2 ч.л. сода

375 г брашно ( около 1 1/2 ч.ч.) 

1 ч.л. бакпулвер

125 г масло

125 г кафява захар

1 ванилия 

1 яйца

1 ч.ч. орехи 

За крема:

100 г шоколад

100 мл течна сметана

200 мл прясно мляко

кокосови стърготини ( около чаша) 

млени какаови бисквити закуска ( около чаша) 

1/3 ч.ч. захар

100 г масло

ч.ч.= 250 мл

Започваме като нарязваме фурмите на средно малки парчета и ги слагаме в касерола. Добавяме водата и содата и оставяме да поврат около три минути. Оставяме да се охладят.

                             

През това време разбиваме маслото и захарта за блата на крем, а след това прибавяме яйцето.

В купа смесваме брашното, ванилията и и бакпулвера и започваме да прибавяме към маслената смес. Прибавяме и меките и сочни форми, които сме отцедили леко от водата, но сме оставили малко течност, за да може да овлажни сместа. Накрая прибавяме орехите, като аз сложих смес от орехи, малко фъстъци и лешници за по-богат вкус :) 

Постарах се да не ги разбивам много на ситно, тъй като исках да се усещат добре в блата.

                             

Готовата смес наподобява мекото тесто за меденките и е доста по-гъсто от обикновеното кексово за блатове. Въпреки това работете с него така :)                                                       Във форма за торта, моята бе квадрат с 22 см на страна слагаме хартия за печене на дъното и намазняваме с олио. Разпределяме половината смес, като може да си помагате с намазнени ръце или опакото на лъжица, която също да потапяте в олио, тъй като смета ще лепне. Постарайте се да я разперелите равномерно.

Печем във фурната на 180 градуса за около 15 -20 минути до суха клечка.  

Обръщаме върху решетка и оставяме блата да се охлади напълно, а в същата тавичка изпичаме и втория блат :) 

Повтаряме процедурата!

Кремът е моя хрумка, но знаех какво ще подхожда и исках да го постигна, макар на пръв поглед да не звучи или пък изглежда много добре. Обещавам ви - този крем ще се появява и в други мои торти занапред, затова си го запишаАЙте от сега ;)

 В касерола слагаме млякото, сметаната и захарта да се загреят на котлона. Прибавяме млените бисквити и кокоса и след като набъбант, дърпаме от огъня и прибавяме маслото и начупения на ситно шоколад. Разбъркваме докато всичко се хомогенизира и стане хубава каша. 

Може да я опитате, но не ви предупреждавам - води към пристрастяване и ще си изядете крема. Оставете да се охлади някъде, за да стегне.

Украсих тортата без ясня идея как точно искам да се получи, което се вижда и няма какво да се оправдавам.


 За стените на торта се вдъхнових от този костюм на Фреди, като изрязах черни ромбове от фондан.






 Отгоре пък има неговия силует , отново от фондан, декорация от шоколадов ганаш и позлатени фурми, защото the show must go on.

Определено исках да я направя малко по-красива отколкото се получи накрая, но смятам, че усетиш ли колко сърце е вложено в нещо, мигновено става по-привлекателно в твоите очи.

Тези от вас, които сме следят в инстаграм, научиха за този торта по-раничко, тъй като ви обещах там да ви издавам някои тайни какво се готви у дома и ви благодаря, че още от вас се включиха и ме последваха. За тези от вас, които са пропуснали, ето моят акаунт отново тук -  https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Вече сме на финалната права на днешната публикация, с която започвам не само март месец, но и се надявам все по-често да успявам да ви представям такъв вид публикации, вдъхновени от музиката и киното. 

Смятам, че изкуството е това, което ни доближава до божественото и определено се стремя да подкрепям всеки един човек, 

който желае да създава нещо от нищото - дали ще е музика, текст или просто кулинарно  произведение, ние сме създадени с това уникално качество да представяме емоциите си по уникални начин, да пеем за страховете  си, да рисуваме за любовта си и да се борим с невежеството и неправдата посредством думи и дела

Моят петък ще продължи да върви по музиката на Куийн, готвенето на нови рецепти и вкусно похапване от тази невероятна торта, достойна за кралски особи. Сигурна съм, че няма да съжалявате ако направите едно или всичките тези три неща.

На  вас пожелавам един щастлив и усмихнат уикенд, а аз си пожелавам да не надебелея много от всичко, което ям :) 

   

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Руло "Червено кадифе" / Red Velvet Swiss Roll

Остават броени дни до Коледа и аз вече място не мога да си намеря!!!!

Със сестра ми всяка сутрин се уведомяваме колко дни остават до срещата ни изпращайки си цифра и някоя друга ухилена физиономия , ей така..да видим как изглежда очакването :)  Нямам търпение да си нагушкам другата половина от семейството, като най-голям бенефициент на цялата ми любов ще бъде малкия ми племенник Ноа, който е коледният елф, който ме вдъхновява за всичките ми творения този сезон!!

Достатъчно е да видя светещите му очички, пухкави бузани и и бонбонестата му устичка и вече мие хрумнала нова идея за сладкиш. А такива си трябват, защото и аз като джуджетата на дядо Коледа изпълнявам желания. Не мога да преценя дали повече пиша или повече готвя тези дни, но знам, че е в повече! 

Помолихте ме за празнична торта, тиквеник, месни ястия за Нова година, вкусни сладки, баклави и аз не съм спряла да ги правя - до едно! Едно от нещата, за които получих и повече писма бе и нова рецепта за руло, тъй като шоколадовото коледно пънче вече сте го правили повечето от вас и макар да няма грешка, време е за нещо ново. 

Така реших, че е време за едно вкусно, плюшено ( като дупето на Ноата) и много красиво руло "Червено кадифе". 

Откакто открих тефлоновото килимче за печене на Fino, правя руло по-често, тъй като си ползвам килимчето изцяло, мие се след употреба и хоп в шкафа за следващия път. 

Когато от Фино ме помолиха да ви го демонстрирам, знаех точно с коя рецепта ще бъде, защото както знаете, винаги се стремя да съм ви полезнаa, но и да ви препоръчвам продукти, които самата аз ползвам и смятам, че си заслужават. 

Тъй като вече съм на второто си килимче, смятам да нарежа първото на кръгове за дъното на тавичките, които ползвам най-често, защото едно от най-досадните ми неща е всеки път да режа кръгове от хартия за печене. 

Е, тук нямаме такъв проблем защото използваме цялото килимче, но вие ще се убедите сами, като ви покажа и самата рецепта.  Тя е супер лесна, но може да очаквате вкус за чудо и приказ, а визията му опредено ще направи всяка трапеза празнична :) Ето и рецептата:

Необходими продукти:

За блата;

5 яйца

5 с.л. брашно

5 сл. захар 

1 ч.л. червена боя

1 ванилия

За крема: 

250 мл растителна сладка сметана

250 г маскарпоне 

1-2 шепи червени сушени боровинки ( накиснати в алкохол - по желание)

1-2 шепи шоколадов крисп топчета

Още ( по желание): 

бита сметана за украса

шоколадов ганаш

още захар

1бр. тефлоново килимче Fino

Блатът е най-лесното нещо на света - разбиваме яйцата и захарта на пуква, светъл крем.

Прибавяме след това брашното, ванилията и боята и разбиваме отново. Може да ползвате каквато боя искате - гел или суха, като най-лесна за намиране е тази от Кауфланд в малките кутийки, която става идеално. Може да направите цвета по-тъмен с една с.л. какао, но повечето хора предпочитат яркия цвят.

  

В тавата от фурната слагаме тефлоновото килимче и може съвсем леко да го намаслите с олио. Изсипваме отгоре сместа, като имайте предвид, че тя  ще потъмнее леко след изпичане.

Пъхаме във фурната да се пече на 160 градуса за около 20 минути.

                            

След като го изпечем, още топъл го навиваме на руло, както си е с фолиото и го оставяме да се охлади напълно. ( Аз го правих вечерта и го довърших на другия ден, защото не съм по чакането ::) и най-ми се отдава да чакам втората част на десертите, като си спинкам в леглото ) 

Извадете маскарпонето от хладилника да се отпусне от вечерта съшо така.

                            

Крема приготвяме като разбиваме сметана на сняг и почваме да прибавяме от маскарпонето, лъжица по лъжица. Ако сметана не ви е сладка, може да я разбиете с 2-3 супени лъжици захар или да вкусите по-късното целия крем с пудра захар. Много е индивидуално колко захар смятате за достатъчно. Аз лично обичам да не е толкова сладък и ми стига само от сладостта на сметана.

Разтваряме рулото, като го отделяме от килимчето, но го поставяме отново върху него. Нанасяме отгоре от крема равномерно, като аз си заделям една част за украса и поръсваме от сушените плодове и шоколадовите криспи. 

Плодовете може да накиснете предварително в някакъв алкохол подходящ за празниците и вкуса ви - вишновка, например или пък просто в топла вода, а шоколадовия крисп може да закупите от магазин за ядки или в  малки пакетчетата в другите магазини.

                                                    

 Завиваме рулото  и го оставяме да стегне така още час в хладилника. Украсата направих буквално на момента, без да имам никаква идея каква ще бъде и се получи това:

Може да украсите с листенца мента, шоколадов ганаш, може да шприцовате отгоре или измажете цялото руло с бита сметана и да направите бяло коледно пънче - възможностите са безкрайни! 

Харесвам рулото за празничен десерт, защото след обилна вечеря е много по-лесно да отрежеш едно малко парченце от него, отколкото от голяма торта. Това е толкова леко и въздушно, а шоколадовия крисп седи хрупкащ поне две дни, затова не пропускайте да го обогатите с него - всички обичаме онзи вафлен елемент в шоколадовите бонбони, нали?

Малкия разлив елемент на сушените боровинки път допринася към целия коледен вкус, а кремът е като облаче гушнало всичко това и го поднася към устата ви! 

Обезателно трябва да го опитате, а аз се захващам със следващата рецепта, защото както казват - луд умора нема!

Усмихнати почивни дни, приятели!

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!