Мини джоб-сандвичи / Pita pocket sandwiches

Новият месец започна и то въобще не така както си го мислех аз. Бях си подготвила едни супер топли, ароматни, къкрещи по-зимни ястия, които да ви изкушават в студените дни, но ето че началото ноември се оказа по-топло от самото минало лято. Излизаме си навън по тениска и  якето го мъкнем ей така, колкото да ни тежи в ръката или да го наметнем едва привечер. Не, че има нещо лошо в хубавото време, разбира се. Слънчевите дни ни дават възможност да се насладим на все още пъстрата есенна картина, а последния път даже ме накара да спра на централните стълби на площада и да се полюбувам на огнено жълтите дървета пред общината. Клик! Още една ментална снимка за бъдещите мрачни дни, която да ми напомня, че есенната все пак е хубав и гушкав сезон. И наистина е такъв! 

Ето, например събота и неделя наближават, а това е прекрасно време да прекарате със семейството. Навън е все още чудесно за разходки сред природата, а дори и да решите да останете у дома и да играете на семейни игри, пак ще е хубаво да имате нещо за хапване под ръка. Затова и реших, нищо, че е петък и обновено ви предлагам нещо сладичко, да ви предложа едни чудни сандвичи за закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря и среднощно хапване. Вече се отчетох с тортичка тази седмица ( тук) , затова и с чиста съвест ще ви гощавам със сандвичи. 

И моля, може да ставате от масата, защото този сандвич е удобен да се хапва в движение, няма да прави трохи ( баба ще е много доволна) и опредено ще впечатлите всяко гадже, ако извадите сандвич- джоб от джоба си. 

Рецептата е доста простичка и за целта може да ползвате всяко любимо ваше тесто за хляб, но аз ще ви предложа моята. А ето я и нея :

Необходими продукти:

500 г брашно за баница София мел

300 мл хладка вода

1 бр. яйце

1 пак. суха мая ( 7 г)

1 с.л. сол

1 ч.л. захар

60 мл олио

1-2 с.л. кисело мляко

Още:

сусам

жълтък

масло и олио

Пресяваме брашното и прибавяме около две-трети от него в кулата на миксера, която е с бъркала за тесто ( вие може да го замесите и на ръка). Правим кладенче и прибавяме останалите продукти, като солта прибавям по ръба на съда. 

Пускаме миксера на функция за месене и прибавяме малко по малко от останалото ни брашно, докато тестото започне да се отделя от съда и се оформи на топка. Може да добавите още малко течност - вода / олио ако е необходимо или брашно.

                           

Готовото тесто поставяме в намаслена с олио купа и оставяме да втаса във фурната на 50 градуса,покрито с кърпа или стреч фолио.

След като тестото удвои обема си, го изваждаме на плота и го разпределяме на топчета с големина като за топка за пинг понг. Имайте предвид, че този размер е за мини джобчета и ако искате по големи, като за дюнер например, е добре да направите топките като топче за тенис :) 

                           

Взимаме едно топче и го разточваме на кръг, като за мини-джобчета 20 см диаметър са достатъчни. Намазваме го с предварително разтопено и смесено с 1-2 с.л. олио масълце - около 50 гр. Гледаме да не мажем по краищата ( Тези съвети следвах от Йоли ) 

Превиваме веднъж и слагаме хартия за печене в единия край за разделител ( На снимката не се вижда първото парче вътре, тъй като е мъничко, но после се поправих), намазваме още веднъж и поставяме второ листче и свиваме отново. 

                            

Накрая изглежда ето така, като имаме две листчета за разделители, за да ни е по-лесно после да пълним джобчетата. На снимката може да се ориентирате и колко са големи тези джобчета предвид размера на ръцете ми. :) 

Готовите сандвичи редим в тава, застана с хартия за печене и оставаме да втасат 15-20 минути на топло или докато правим втората част от сандвичите. 

Пускаме фурната да загрява на 200 градуса. Преди да ги пъхнем да се пекат, намазваме отгоре с леко размит с вода жълтък и поръсваме със сусам.

                             

Печем джобчетата за около 15 минути във фурната, докато придобият хубав, златист цвят. 

Съветвам ви да не ги правите твърде тънки, за да не получите много сухи сандвичи, но пък и е важното да има къде да отиде плънката. Аз направих студени сандвичи със зеленчуци и колбас, които освен чудесна закуска, са идеални за всякакъв вид партита, рождени дни, кетъринги и въобще хапване на крак.

Ще се радвам да ги опитате и да ги харесате най-вече, а аз се отправям към следващата доза предизвикателства в кухнята.

Усмихнати и слънчеви почивни дни, приятели - читатели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бързо кисело зеле / Quick Fresh Sauerkraut/Pickled Cabbage

Толкова много задачи имам напоследък, че започвам да губя разсъдъка си. Вчера излязох със слънчеви очила на лицето, а тези за компютъра на главата като диадема, бях обута с два различни чорапа, и заклевам се, когато ме попитаха как ми е бащиното има се зачудих за няколко секунди. Да не говорим колко често пиша във всички формуляри вместо ЕГН-то си, телефония си номер, защото съдържат едни и същи цифри. Няма гинко-билоба толкова силна света, която да ми помогне в момента, а май си ми трябва просто сън, спокойствие и топла храна както се казва. У дома е по-студено отколкото навън или поне в топлата част на деня, но вчера освен традиционната порция гадини от телевизора чух, че и времето ще захладява. А аз си правих планове да изляза поне на една есенна разходка този сезон, но явно ще си остана с мераците. 

Накрая реших да вечерям пуканки и една бира, белким ми се разкисне мозъка и успея да го приспя. Бързите и лесни рецепти са станали начин на живот напоследък, затова и мисля, че днешната ще ви е от полза, както бе и на мен. Някои от вас може би помнят, че ви споменах за това бързо кисело зеле в поста си за немския джолан по случай Октобърфеста. Аз все още не се наемам сама да си залагам кисело зеле за зимата и докато баба ми е все още властелинът на бидонените вкусотии, нямам намерение да навлизам в територията й ( да ми е жива и здрава). Затова пък, ако ми се хапва кисело зеле или просто имам някоя по-сухичка зелка в хладилника, която плаче за рецепта, посягам към бързото кисело зеле. 

Може да издържи до две седмици в хладилника и идеална гарнитура към всяко месце и хлебче, което имате у дома - сготвено или купено за вечеря. 

Определено има малко по-различен вкус от отлежалото, българско кисело зеле, но пък на мен ми харесва много. Върви чудесно хем с бира, хем с вино. Но стига сме прЕтаквали рецептата, ето я и нея :) 

Необходими продукти:

1 малка глава  зеле

1 глава червен лук 

1 1/ 4 ч.ч. ябълков оцет

1/2 ч.ч. винен оцет

1 ч.ч. вода

1/ 4 ч.ч. олио

1-2 с.л захар

1 с.л. сол

кимион на зърна

Нарязваме зеленчуците на средно тънки резени. Слагаме ги в подходящ съд - тиган с капак или тенджера.

Прибавяме останалите съставки и оставяме зеленцето за заври, след което намаляваме температурата и оставяме да къкри на тих огън ( покрито с капак или фолио) докато стане крехко. 

Аз да си ви кажа, си го коригирам и слагах захар и сол на вкус, за да мога да балансирам киселината на зелето. 

След като е готово го отцеждаме и го изсипваме  в купа, като може да го приберете в хладилника след като изстине и да го затопляте преди консумация или да си го хапвате студено.

Към зелето може да добавите настъргани ябълки, както и малка лъжичка горчица, ако решите, но дори и да го оставите така, ще бъдете впечатлени от чудесния баланс на кисело, свежо и леко сладичко. 

Надявам се рецептата да ви е харесала, а ако ви се пие още бира в моя компания, може да ме гледате в 24-часовото предаване Бирнавал, което ще се излъчва на живо в ред страници във фейсбук на 20 октомври събота. 

Освен, че предаването ще ви срещнете с много различни артисти, блогъри и влогъри, ще се води цяло денонощие, а куп записали се участия ще мерят сили в 24-часове пиене на бира. Аз пък ще им отворя глътка, като им проведа едно състезание за издържливост на люто, като ще видим тогава кон люто яде ли :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Козуначени коминчета с фолио със сладка и солена плънка / Еaster bread rolls with filling two ways

Вече е официално! Козуначено време е и ако досега сте си затваряли очите за изкушаващите печива в магазина, едва ли сте успели да избегнете десетките снимки на пухкавите вкусотии в мрежата - на конци, на прежди, на фина плетка и какво ли не. Истината е, че майсторенето на козуначено тесто си е цяла наука и всяка година има минали и скъсани на този изпит. Някои стоят пред начопкания сладък хляб, издирвайки въпросните конци като златна нишка в Колорадо, а други ги постигат с лекота и даже без да искат. Самата аз имам няколко вече доста добре изпитани рецепти за пухкави козунаци, но не крия, че понякога толкова си вярвам, че почвам да ги правя и на око. Тогава не винаги тестото ми става толкова пухкаво и решавам да го употребя в някакви по-интересни тестени творения - зайчета, пиленца и какво ли още не. В последно време нещото, което изкушава българина все повече, са дошлите от север козуначени коминчета, които ви представих преди доста време. Ето защо реших, че е време да направя една стъпка напред и да подобря снимките им, а защо не и да ги представя в нова светлина.
В случая - даже две!

Този път реших, да ги напрaвя и в солен вариант с плънка от вкусна пролетна салата от маруля, репички, рукола и твърдо сверени домашни яйца! (Този жълтък няма как да ви излъже:))

Ако пък козуначеното тесто ви крещи предимно "десерт", то в този вариант ще ви продъни ушите, защото съм напълнила коминчетата с крем от пудинг карамел и масло, а отгоре имат заливка от шоколадов ганаш с различни видове поръски - орехи, кокос и шам-фъстък. И понеже знам, че още отсега си подсушавате крайчетата на устата, за да не се покапете и вътрешно ви притеснява как ще ги направите тези коминчета, без формички за тях. От сега казвам - няма нужда. Българинът е измислил всичко и като един добър такъв представител, ви казвам - използвайте фолио Fino. Те бяха толкова добри да ми пратят цял пакет от всякакви полезни продукти и аз най-сетне се видях с достатъчно фолио, за да направя тази рецепта.

Набързо свих лист фолио на две-три, за да стане по-дебел, а след това и навих на цилиндърчета.

Направих си няколко стабилни бройки и се захванах с месенето на тестото (Така де, миксерът меси, фолиото върши основната работа, печката пече, аз живот си живея :))

Но ето и самата рецепта:

Адаптирах половин доза от пияния козунак на мама, така че ми стигнаха за поне 30 коминчета.

Необходими продукти:

Около 600 г брашно

1/2 кубче мая

100 мл прясно мляко

60 г кисело мляко/ заквасена сметана

60 г разтопено масло

кората на един лимон

3 яйца и един жълтък

100 г захар

2-3 с.л. ром / ромова захар

1 ванилия

фолио Fino за формичките

Започваме като в купичка слагаме маята с хладкото мляко, една с.л. от захарта и малко от брашното. Разбъркваме добре и оставяме да шупне, като и след това разбъркваме още един път, така че да стане на пухкав крем.

През това време пресяваме остатъка от брашното, а в купата на миксера разбиваме две яйца и един жълтък с останалата захар. Добавяме ароматите - ванилия, ром, кората на лимона. След това добавяме и заквасената сметна /кисело мляко. Накрая слагаме маята и почваме да добавяме малко по малко от брашното, докато миксерът бърка на режим месене. 

                            

След това прибавяме постепенно от маслото, редувайки с брашното, така че да получим средно твърдо тесто, което се отделя от купата на миксера само при бъркане. Може да погълне повече или по-малко мазнина / брашно.

Готовото тесто оформяме на топка и оставяме да втаса в намаслена купа, покрита със стреч фолио на 50 градуса във фурната.

                          

След като тестото втаса, разделяме на две или четири части - както ни е удобно да работим.

Разточваме тестото на правоъгълен лист и режем ленти с дължина около 35-40 см.

(Аз работех с намаслени ръце и повърхност, за да обогатя още повече тестото с аромат.)

Навиваме тестените ленти около алуминиевите цилиндърчета и редим в тава с хартия за печене.

                            

Преди печене намазваме с леко размито с мляко (останалото ни) яйце и пъхаме в предварително загрята фурна на 180 градуса да се изпекат до златисто.

След като първите станаха готови, оставих леко да се охладят и изваждах фолиото, което успявах да ползвам повторно.

Определено е малко пипкава работа, за която трябва да сте внимателни и търпеливи, но резултатът си заслужава.

Ако тези идейки са ви допаднали и искате още, ще ви помоля да дадете гласа си за мен в тазгодишните награди а Блоговодител, където съм номинирана в следните категории:

Категория “Крилце или Кълка” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/krilce-ili-kylka/5/

Категория “С аромат на ванилия” - https://kulinarninagradi.com/glasuv…/s-aromat-na-vanilija/4/

Категория “Бързо и вкусно” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/byrzo-i-vkusno/6/

Категория “Сладко удоволствие” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/sladko-udovolstvie/7/

Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, откъдето в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Използвайки фейсбук вписване става много бързо. От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана.

Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".

( Може да видите стъпка по стъпка гласуването в снимки за потребители на фейсбук тук)

Благодаря на всеки, който ще го направи!                            

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Солена картофена торта "Пролет" / Savory salad cake with potatoes

От много време исках да направя солена торта, но все не можех да си довърша идеята в главата. Разбира се в нета има различни варианти на такива торти, но ако трябва да съм честна, нито една не ми е била толкова апетитна, че да си кажа - струва си да се опита. Или ще е тип сандвич - малко по-суха, или с някакви неща, така че хлябът да прогизне, или пък нещо друго, дето няма да ми е по вкуса. 

И като всяко нещо, решавам, че ако искаш да е както трябва, трябва да си го направиш сам. Сега, когато на фона отново се задават празници и ще искам да се представя добре, знам, че ще поднеса идеалната солена торта, изцяло измислена от мен като вкус и вдъхновена от много източници на вид, но единствена по рода си в тази форма :) Една кокетна, красива, пъстра, пролетна и неописуемо вкусна солена торта с картофи.

Създадох я в три пласта от три различни видове картофени салатки, разделени с новия ми любим продукт (арабските питки, които помните от Благоевградската торта тук). Те омекват, но не стават клисави, а пък са и лесни за разрязване. 

Самата торта пък е стабилна, без да е необходимо да се добавят желатини, да се пече и какво ли още не. 

След като я споделих с аудиторията, нямаше човек, който да не се влюби и я описаха като идеална за чинийка, ракийка, мезенце и основно, следобедна закуска и просто лек обяд. А бе, истински шедьовър! 

Благодаря на Bonduelle, че ме вдъхновиха да създам тази вкусотия на прага между два сезона - пролетта и зимата. Точно по този повод, реших да използвам зеленчуци от консерва, които едва ли има някой, който да не ползва или да не пази от зимата. Те обаче не са само за тогава, а ето как може да ги превърнете в нещо свежо и много пролетно. 

Актуализация 2019-та година: Преди да премина към рецептата обаче, искам отново да ви помоля да ми дадете още повече стимул да ви представям винаги добри, изпитани и интересни рецепти, като гласувате за мен в тазгодишните награди на Блоговодител. 

Номинирана съм в пет категории:

Категория “Крилце или Кълка” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/krilce-ili-kylka/5/

Категория “Жител на света” -     https://kulinarninagradi.com/glasuvane/jitel-na-sveta/2/ 

Категория “Бързо и вкусно” -      https://kulinarninagradi.com/glasuvane/byrzo-i-vkusno/6/

Категория “Гозбите на баба” -    https://kulinarninagradi.com/glasuvane/gozbite-na-baba/1/

Категория “Топло от фурната” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/toplo-ot-furnata/3/

Моля, отделете една-две минути и гласувайте за мен, а пък аз цяла година ще отделям време да изпълнявам кулинарните ви желания. Ето как да го направите:

Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, откъдето в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Изисква регистрация, но дано това не ви спре да ме подкрепите, пък и може да я помни от минали години :) . 

От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана.

Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".

Благодаря на всеки, който ще го направи!

 

И така, ето и самата рецепта:

1- 1.5 кг картофи

1 консерва Bonduelle царевица / 285 г отцедено съдържание

1 консерва Bonduelle червено цвекло / 265 г отцедено съдържание

1 консерва Bonduelle  грах / 265 г отцедено съдържание

4 бр. арабски питки 

1 бр. морков

1 шепа магданоз

2 с.л. майонеза

100 г сирене

250 г кашкавал

50 г масло

черен пипер

олио

сол

за украсата:

100 г заквасена сметана

200 г крема сирене

зеленчуци: (магданоз, репички, моркови, маслини, чери домати)

1 яйце

Започваме като измиваме, обелваме и нарязваме картофите на средно големи парчета. Обливаме с вода, слагаме супена лъжица - две олио и щипка сол и оставяме да се сварят. Времето за варене ще е различно в зависимост от големината на парчетата и сорта на картофите, но щом са нарязани ще станат по-бързо. 

Отцеждаме водата, като аз винаги я запазвам за кратко, тъй като може да ми потрябва, ако случайно направя пюрето твърде сухо.

Започвам да мачкам картофите като добавям маслото и черен пипер на вкус. Може да добавите от картофената вода или още сол, ако е необходимо.

                     

Разделям пюрето на три части, като на котлона слагам да се загрее тиган, с една чаена лъжичка мазнина. Запичам за кратко арабската питка от двете страни, колкото да омекне и да се ароматизира.

Слагам на дъното на форма за торта с падащи стени с диаметър 20 см. 

Върху нея разпределям първата част от картофите, към които съм прибавила настъргания морков, натрошеното сирене и 1/3 до 1/2 от цвеклото (отцедено) от консервата. Не слагам цялата консерва, тъй като цвеклото има доминиращ вкус и не искам да е твърде натрапчиво. Разбърквам хубаво и нанасям равномерно върху хлебчето. Поставям втора питка, която също съм запекла.

                         

Втория пласт от пюрето е с грах, като прибавям още две супени лъжици майонеза и шепа кълцан магданоз за свежест.

Слагаме трета питка и разпределяме последния пласт. Той е от останалото пюре, консервата отцедена царевица и 150 г рендосан кашкавал.

                           

Завършваме с последната затоплена питка. Пъхаме в хладилника да стегне за няколко часа. След това изваждаме от формата и измазваме с крем.

                            

Кремът е от кремата сирене и заквасената сметана, като измазваме като обикновена торта.

Украсявам отстрани с малки листенца магданоз, а отгоре - с рендосан кашкавал, зеленчуците и едно сварено яйце.

Тортичката се реже без проблеми, а всеки пласт е едно пъстро и вкусно удоволствие!

Три вида солени картофени салатки, пухкава глазура от сирена и украса от свежи зеленчуци - те правят тази рецепта уникално съчетание на пресни и готвени продукти!

Украсете празничната си трапеза с тази красота, а защо не и без повод. Ако пък познавате човек, който не обича сладки неща, а има рожден ден - може да го изненадате и с тази торта!

Оставям ви да си напълните очите, а аз - отивам да си хапна!

А за още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/

П.п. Гласувайте, моля!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!