Показват се публикациите с етикет локум. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет локум. Показване на всички публикации

петък, 29 март 2019 г.

Класически великденски козунак със стафиди и локум / Traditional Ester bread with turkish delight and raisins


Започва се! Остават два дена до април месец, но аз не мога да чакам. Имам толкова рецепти за показване, че по-добре да започна от сега. И без това е петък, какво друго да правите събота и неделя освен козунаци!:)
Цяла година, ако има как ще се ядат у дома, но се стремя да ги огранича поне около Великден, че все ме карат да ги правя. Толкова са вкусни, че вече не ми остава да творя рецепти с "останали козунаци", както бяха онези тортички от едно време, защото никога не остава. Аз обаче ви пазя една такава рецепта от миналата година и дано сколасам да ви я покажа. 
Днес обаче давам старт не три рецепти, които приготвих за приялите си от Др. Йоткер, които знаят, че им изкупувам половината продукти на пазара само аз :)

 Тази година решиха да пуснат и бои за яйца, които нямах търпение да изпробвам, и като врана за нещо бляскаво се хванах веднага за "КРАЛСКАТА БОЯ". Толкова наситено златни яйца досега не бях правила и останах много впечатлена. И останалите цветове са красиви, с тях боядисах яйцата от ТАЗИ рецепта тук.


 Общо три рецепти направих за Др. Йоткер ( ТАЗИТАЗИ И ТАЗИ) с техните продукти за Великден и ще си ги споделя една по една и в моя блог, като за сега може да ги намерите на техния сайт, от където може и да си ги разпечатете много лесно.

Реших да започнем с рецептата за традиционен козунак със стафиди и локум, защото въпреки изобилието на рецепти, най-търсеният козунак си остава този - класическия!
Локумчето си върви така добре като плънка, че не ви трябва много друго освен декорацията отгоре. Най-любимата ми част от козунака е аромата самото тесто и макар за някои от вас използването на такива готови продукти да не е предпочитан вариант, аз няма да ви лъжа, че ги харесвам и използвам. Като сипя няколко ампули и пакетчета, в цялата кухня така заухава, че сигурно десет лимона, портокала и бутилка уиски да му бях сложила, нямаше да е толкова силно. Но стига съм ви усуквала като козунак за конци, ето и рецептата:


За тестото:
Около 1,2 кг брашно 
200 мл прясно мляко
120 г кисело мляко
200 г захар
4 яйца +2 жълтъка
3 с.л. течен подсладител
щипка сол
200 г мазнина (микс от масло и мас)

Още:
 1.ч. ч. сушени плодове микс : червени боровинки, светли и тъмни стафиди, 
 кристална захар, 1 кутия локум филирани бадеми
1 яйца за намазване


От тази доза излизат 2 броя голям козунак:

Разбиваме леко яйцата със захарта. Пресяваме брашното през това време.

В купата на миксера слагаме половината брашно и правим кладенче. Прибавяме маята и яйцата, а след млеката и започваме да бъркаме. Постепенно прибавяме от останалото брашно и ароматите, като оставяме мазнината на най-накрая. Когато тестото започне да става твърдо и да се отлепва добре от стените на купата, прибавяме само около 50 г от мазнината на тънка струйка, така че да се интегрира в тестото добре, правейки го по-пластично, но не и мазно. Изсипваме го на плода и започваме да го усукваме като фитил, внедрявайки мазнина в него. 

Прехвърляме в леко намаслена тава, завиваме с кърпа или прозрачно фолио и пъхаме във фурната на 50 градуса да удвои обема си. 
Изваждаме на два-три пъти и премесваме, като оставяме тестото да се точи и разтягаме и усукваме като карамел за бонбони. Когато поеме цялата мазнина( слагаме я в по-твърда форма), го разделяме на две части оформяме козунаците. 

От всяка част отделяме три равни части, които оформяме на фитили.

Всеки фитил притискаме леко, за да станат по-широки ленти и разпределяме парченца локум, ядки или сушени плодове, Ако ползваме сушени плодове, ги накисваме 10 минути преди това в чаша с гореща вода и ампула ромова есенция. Така ще се ароматизират и ще станат сочни.



 След като ги запълним, завиваме отново на фитили и ги усукваме около себе си, а после и сплитайки ги един в друг.  Тъй като тестото тук е по-меко и мазно, ползваме малко брашно на плота, а сплитането започнете от средата на козунака, а не от върха както е обикновено.




След като козунакът е сплетен, го оставаме да втаса на топло - най-добре бавно и продължително. Едва след това печем на 180 градуса без или 160 с вентилатор, за около 40 минути. Ако започне да покафенява -  покриваме с фолио. 



Преди изваждането му, намазваме с разбитото яйце и поръсваме обилно с останалите ни ядки, сушени плодове и захар. Запичаме още две-три минути.



В случая използвах от домашната италианска декоративна захар, за която ви разказах в тази рецепта тук.



Е, това е всичко, което ви трябва да знаете, за да си приготвите традиционен козунак за Великден. Използвайте опцията за разпечатване и си я принтирайте от сайта тук, за да я имате под ръка :) 
Ако ви харесва труда, който полагам и искате ме поощрите за него, ще ви помоля да гласувате за мен в тазгодишните награди на Блоговодител, че времето лети. Номинирана съм тази година в следните категории и ще се радвам да ги спечеля с ваша помощ!

Категория “Крилце или Кълка” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/krilce-ili-kylka/5/
Категория “Жител на света” -     https://kulinarninagradi.com/glasuvane/jitel-na-sveta/2/ 
Категория “Бързо и вкусно” -      https://kulinarninagradi.com/glasuvane/byrzo-i-vkusno/6/
Категория “Гозбите на баба” -    https://kulinarninagradi.com/glasuvane/gozbite-na-baba/1/
Категория “Топло от фурната” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/toplo-ot-furnata/3/

Моля, отделете една-две минути и гласувайте за мен, а пък аз цяла година ще отделям време да изпълнявам кулинарните ви желания. Ето как да го направите:

Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, откъдето в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Изисква регистрация, но дано това не ви спре да ме подкрепите, пък и може да я помни от минали години :) . 
От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана.

Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".

Благодаря на всеки, който ще го направи!


А за още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/

П.п. Гласувайте, моля!




 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!



понеделник, 12 февруари 2018 г.

Домашни локумени вафли с шоколад и халва / Homemade halva and turkish delight wafers


Помните ли поредицата, която реших да започна в началото на годината с  рецепти от бабините тефтери или такива, малко позабравени, но все още любими. Първата от тях бе за сладки "Балеринки", за които успях да науча още десетки наименования, под които са познати. 
Днес обаче е чудесен ден да ви покажа друга моя голяма любов от училище, и не, не е някое момче, а пак -  храна :) 
Локумените вафли са ми любим спомен, защото макар да не беше точно в ранното детство, пак бях ученичка и обичах да си купувам по една такава (насипна), когато отивах да купя хляб например. Държаха ги на голям поднос и продавачката грабваше едничка с парченце амбалажна хартия преди да ми я подаде, а аз я вече бях "сгънала" по път за вкъщи. За пръв път обикновените локумени вафли започнаха да ги продават залети с шоколад, а малко по-късно обогатиха и крема с халва и какво ли не. Сега на пазара има няколко подобни вафли, които се продават опаковани, коя от коя с по-нелепо име, отговарящи на също толкова нелепия им вкус.

Спомням си един определено щастлив момент, когато се прибрах от училище и видях на плота в кухнята един кашон (то си беше малко кашонче де, но за мен беше нещо невероятно) от тези шоколадово-локумени вафли. Знам, че отидох в хола да си пиша домашните и само чаках мама да се върне да я попитам за кой е тази вкусотия. Бях сигурна, че отговорът не е "за нас", защото в тези години си позволявахме нещо сладичко много рядко. 
Когато тя се прибра, си спомням колко заобиколно я попитах все пак за кой е и тя отговори "За вас - понеже сте добри деца". Не можех да повярвам, че имам такова голямо количество от любимите вафли и ще мога не само днес да си хапна сладко, но дори и утре!!! ( То се е видяло, че и до ден-днешен нямам наяждане  :))


Един от роднините ни бил на път и отскочил до цех за вафли в северната част на страната и се обадил на майка ми да я пита дали иска да й купи. Помня, че всеки ден си взимах по една вафла и си я хапвах с такова задоволство, знаейки, че няма нужда да я пазя, защото в кашона има още много. Те оставаха все така мекички и вкусни и макар да се стопяваха пред погледа ми, така и не ми втръснаха.
Ето, защо реших, че е време да си ги направя сама у дома. Знаете, че съм фен на вафлените кори и обичам да експериментирам с тях. Слава Богу, вече се появиха в магазините, като едно време, а цената им е толкова достъпна, че може да си вземете няколко пакета и да се запазите за годината, като мен ;) 
Аз определено ще ви давам още идеи за тях, затова няма да са ви излишни. Но няма повече да отлагам, а преминавам към рецептата.


Необходими продукти:
Вафлени кори - 4 - 6 броя
280 г локум (2 пак. по 140 г)
200 г масло
200 г шоколад
200 мл прясно мляко
200 г тахан халва

Шоколадов ганаш за заливка

Започваме като приготвяме крема. За целта слагам млякото и маслото да се затоплят на котлона. След като заври, прибавяме халвата, а след това и начупения шоколад.
Реших да снимам и продуктите, които използвах, за ваше улеснение, макар че вие може да изберете и други. Аз ползвах един черен и един млечен шоколад.


Разбърквам добре с телена бъркалка, за да може кремът да се хомогенизира добре.

                           

Прехвърлям в подходящ съд и оставям в хладилника да стегне, но не прекалено, а да е с конситенцията на течен шоколад, ето така:

                          

През това време се заемам с локума, като е добре да работите бързо с него, защото стяга за кратко време. Нарязваме го на малки парчета.


Аз си избрах тези вкусове, като може да ги разтопите на водна баня или микровълнова. Аз се спрях на втория вариант, защото става по-бързо. 

                            

Разпределяме го между две вафлени кори и притискаме да се слепят. Това е междинният ни слой с локум.
След това слагам от крема по останалите вафлени кори.

                

Аз имах само пет кори, но вие може да го направите с четири или шест, като гледате локумения пласт да е по средата, а останалите да са слепени с шоколадовия крем.



Измазвам всичко добре и завивам с целофан или стреч фолио и прибирам в хладилник / фризер да стегне добре.

                   

След като са готови, разрязвам на парчета и потапям в шоколадов ганаш ( рецепта тук), като гледам да го правя в плоска чиния, тъй като целя шарки отгоре, които се получават, когато се отлепват вафлите от дъното с шоколада. :) 



След това редя в поднос, може да съхранявате в хладилник или покрити с фолио на стайна температура, което ще ви гарантира винаги мек крем.
Ако и вие искате да се потопите в този вкусен спомен за истински домашни локумени вафли, запътете се към близкия руски или сладкарски магазин и си набавете няколко пакета.
Аз отивам да си грабна още една.
Усмихната седмица, приятели!



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 



сряда, 19 ноември 2014 г.

Постни арменски сладки /Armenian Cookies


Започнаха коледните пости и по традиция трябва да ви предложа и някоя постна рецепта. Този път не ми трябваше много да мисля, защото тази е една от любимите на семейството ми и и у дома доста често се хапват. Вече няколко пъти съм правила снимки на вкусните арменски сладки, но тази година реших, че е крайно време да я пусна тази рецепта. Не само защото са идеални за постите, но и защото са в тематините за наближаващата зима форма на снежни топки. 
Тези сладки са наистина едни от най-лесните за правене, затова и с лекота можете да ангажирате дори малките да помагат. 


Със своята сърцевина от разтопен локум и хрупкава ядка, сладките са най-вкусни, когато са още топли, но ако имате късмет да ги опитате и като изстинат ( което при по-многобройно семейство няма шанс :) ), ще се убедите, че са прекрасни на вкус, дори когато престоят.


Добре е, че от една доза излизат доста сладки и ако не се изядат веднага, няма проблем, защото десертът е много траен и лесно се съхранява.

И така, няма да отлагам повече, ето я и самата рецепта:

Необходими продукти:
3 ч.ч. брашно
1 ч.ч. олио
1 ч.ч. вода
1 ч.л. сода ( може да се замени с бакпулвер, ако не обичате сода :) )
щипка сол
шепа орехови ядки
кутия локум

За овалване:
пудра захар
ванилия

В подходящ съд слагаме да заври на котлона водата и олиото. 

 

Веднага щом заврат, прибавяме содата и солта и махаме от огъня. ( Забележка: Тук е мястото, където ще кажа, че содата може да се замени с бакпулвер. Аз слагам малка равна, чаена лъжичка, но тези от вас, които нямат търпимост към содата, могат да ги направят само с половин чаена лъжичка, или да изгасят содата предварително в малко оцет


Изиспваме наведнъж пресятото брашно и бъркаме с дървена лъжица до получването на горещо "мокро" тесто.


Докато тестото е още топло, късаме малки парченца от него и оформяме кръгчета с дланта си. 
В средата слагаме парче локум и четвърт орехче.


Аз се спрях на локум с  вкус на нар, който бе наистина много мек и ароматен.


Завиваме на топче и редим в тавичка, застлана с хартия за печене.


Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса докато сладките порозовеят.


Когато са готови, още топли овалваме в пудра захар, в която сме сложили една ванилия :)


  Опитайте и вие!


вторник, 8 април 2014 г.

Баница с локум / Banitza with Turkish delight


Постите продължават, а с това и моите предложения за постни десерти! За днес нещо много семпло, но пък класика - Баница с локум! Приказната комбинация на ароматен локум и запечени до златисто кори, окъпани в прекрасен захарен сироп, може да задоволи за дълго желанието за сладко, но не и за стръвност :) , защото десертът меко казано си го бива.

 

Няма да си кривя душата, по-хубаво е баничката да си е с масло, аз най-обичам да я приготвям с масло и олио, но ако постите, ще трябва да се задоволите само с олио в случая. Но ето и какво още ви трябва:

Необходими продукти:
250 гр кори за баница
160 гр локум
масло / олио за намазване на корите

За сиропа:
2 ч.ч. захар
2 ч.ч. вода
1 ванилия
няколко капки лимонов сок

Аз си избрах този път един прекрасен локум с вкус на кокос, който нарязах на малки парченца.


Намазваме две от корите с малко олио / масло и поставяме вътре от нарязания локум. Не знам дали е нужно да споменавам, че тук е мястото, където вие решавате дали ще слагате ядки, но аз лично предпочитам най-семплия вариант на този десерт!



Завиваме на малки и стегнати рулца, които подреждаме в тавичка ето така:




Мажем отгоре с още мазнина и пъхаме да се запекат до златисто във фурната. През това време приготвяме сиропа от продуктите за него. Слагаме ги в касерола и ги оставяме да поврят на котлона, докато сосът започне леко да се сгъстява. Заливаме със сиропа опечената баничка и оставяме да поеме от сиропа за през нощта.


На другия ден се насладете на непотворимия вкус на този десерт:


Ако сте чужденец и опитвате българската кухня за първи път, и разглеждайки менюто, попаднете на този десерт, носещ името "баница", едва ли ще предположите, че може да изглежда толкова елегантно и очарователно :)


И защото е точно така, ще споделя тази малка галерия от снимки, пък към края, почти съм сигурна, че ще планувате кога да я приготвите и вие :) Сърдечни поздрави! 
Люси
 





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...