Паста Патафри или как да си направим пухкавата панировка от Хепи / Cheese and Zucchini in Beer batter ( Pate a frire recipe)

Вярно е, че в тези жеги не ни е до пържене, но първо обещах на едни от моите читатели повече рецепти С и За БИРА, и второ - понякога просто се налага. Например, когато нямаме много време за готвене след работа или има неща, които е по-добре просто да се пръжнат.  Истината е, че пърженето си е вкусно лятото, ама ни се иска някой друг да ни го направи. Ето защо заведенията навън са пълни от хора седнали на пържени картофки, тиквички, сирене, кашкавалчета и какви ли не други бирени мезета, а никой не поръчва сложни ястия. Ами и аз съм сред тях,  да си призная!

Така например едно от любимото ми бирено мезе са супер пухкавите панирани сиренца, познати ви навярно от веригата ресторанти "Хепи". 

Още преди години, когато ги опитах за първи път се влюбих в тази невероятна панировка, напомняща на бухтичка, която облича кубчето сирнеце, а пък те предварително са оваляни в червен пипер.

Трябваха ми буквално няколко дена след това за да усъвършенствам рецептата у дома, а този път реших да направя и тиквички със същата панировка. Наподобяват тиквички по гръцки, така че с един куршум успях да убия не само два заека, но и трети - защото панирах и кашкавалчета.

Ястията трябва да се гарнират само със студена бира и салата от сочни, истински домати и няма да търсите друга вечеря. 

Ако и вие няма да имате много време за готвене тази седмица, а в хладилника ви се намират неща, готови да бъдат потопени в най-пухкавата и вкусна панировка, която сте опитвали, то погледнете какво ви трябва и как да си я направите:

Необходим продукти:

Около 250 г брашно София мел Класик

250 мл светла бира ( може и газирана вода)

100 мл олио ( плюс още за пърженето)

3 цели яйца

3 белтъка

сол

В тази рецепта използваме и само белтъци, така че ако имате такива, останали ви от домашен сладолед, крем Бавария или друго ( дадох доста рецепти с такива напоследък), сега  е моментът да ги използвате. Ако пък нямате, може да се обърнете към изброените рецепти, за да "похарчите"жълтъците :) 

И така:

В купа си пресейте брашното и направете кладенче.

      

Прибавете трите цели яйца и малко от олиото и разбърквайте . Постепенно прибавете от бирата и останалото олио. Овкусете със сол.

                                                  

 Прибавете разбитите на твърд сняг белтъци, като разбърквате нежно, че да се запази въздушността на сместа.

 Получава се смес като за пандишпан, супер лека и въздушна, но с ухание на бира :) 

По този повод избирайте внимателно бира, която е по-неутрална или ви допада, тъй като няма как вкусът и цветът й да не повилия върху сместа. От друга страна - това е чудесно поле за експериментиране с вкуса на панировката.

 Нарязваме кашкавала и сиренцата на кубчета, като вторите овалваме по желание в пикантен червен пипер. 

Аз нарязах на тънки ленти и една малка тиквичка, като поставих лентите да поседят в студена вода докато пържа млечните хапки :) 

Потапяме всяко кубче в панировка, най-добре с помощта на лъжица и след това изсипваме в горещо олио, като не препоръчвам да пържите на максимална температура. По скоро на две-трети от мощността на котлона, в маслена баня.

Оставете да се изпържат от всички страни до златисто, а след това извадете с решетъчна лъжица и отцедете за кратко върху кухненска хартия, за да попият мазнината. 

Продължете така и с останалите продукти.

 Тиквичките панираме по същия начин, като ги изваждаме от студената вода непосредствено преди пържене.
Сиренцата може да сервирате с някакъв сос, макар аз да ги обичам най-вече натурални. Пикантния пипер отвътре им е достатъчен.

Имайте предвид, че от тази доза излиза доста голяма панировка, така че може да се опиатите да я намалите или просто се подготвите повече продукти - защо не и вкусни пилешки хапки :)
Аз се отдадох на вегетарианска вечеря с горещи сирена, разтегливи кашкавалени хапки и хрупкави тиквички,

които поднесох с вкусен сос от кисело мляко, чесън и копър. 

Опитайте и вие!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Джолан по немски за Октобърфест / Oktoberfest Pork Knuckle Recipe - Schweinshaxe

Jawohl! Днес сме на немска тематика и по-точно бирено-месна! И тази година няма да пропуска да ви изкуша с някоя от рецептите, които може да опитате на прословутия Октобърфест или както е за нас българите всеки петък, след заплата. :) 

Германците могат и да пият най-много бира в света, но пък българите я ползваме за разредител за твърд алкохол, така че да не си мерим вурстчетата. 

И все пак не може да се отрече, че е по-хубаво се пие в компания, а немците знаят как да си я създадат. Цели шатри пълно с редици пиещи хора, зачервени нослета и подскачащи танци, които са такива дали заради настроението или заради това, че опашката към тоалетната е дълга, не знам. 

Ако не сте имали щастието да присъствате, ще си го представите най-добре като гарнирате всичко това  и с музика, започваща от жизнерадостния оркестър, който те кара да се чувстваш сякаш едновременно те подканва на война и те награждава с почести, че си обърнал още една чаша, до немско диско песни, които те връщат към ритмите на деветдесетте.

Абе, голяма забава си, няма две мнения по въпроса. А след толкова много бира, трябва да се мези. И то какво? Свинско, наденички, кисело зеле, бретцели, печени картофи и кнедли. 

Така и не мога да разбера дали пия повече отколкото ям или обратното, но знам, че и да започна да се участвам като бъчонка, пак ми е супер забавно. 

Тази година, уви не можах да отида на този празник, затова го поканих у дома. Купих си едно дебело джоланче, хубава немска бира, пуснах на тубата тематичната музика и се захванах с приготовлението на трапезата. 

Аз си мислех, че ще се нагостя само с джоланчето, но тръгнах ли да готвя реших да довърша картинката с бързо кисело зеле и домашни кнедли. Рецептата за зеленцето е идеална, ако ви се хапва кисело зеле, а пък има още да го чакате и ще го пусна като отделна рецепта в блога, а тази за кнедлите може да намерите за сега  тук.

Рецептата за джоланчето пък също адаптирах леко, не само заради количеството му, но исках и по-златна кожичка, която леко мацнах с разводнен медец. Но да не се бавя повече, октомври  е пред нас, седмицата също, така че да започваме.

Необходими продукти:

1 бр. свински Джолан

2 бр. карамфил на зърна

2 бр. дафинови листа

1/2 ч.л кимион на зърна

1 голяма глава лук

3 скилидки чесън

40 мл тъмна бира

сол и черен пипер

За гарнитура :

Кнедли (рецепта тук)

кисело зеле ( рецепта скоро)

Започваме като в марля слагаме дафиновия лист, кимиона и карамфила. Последното ми се изсипа малко повече от пакетчето и го оставих за снимката за да се вижда по-ясно, но после махнах излишното. Завързваме ги на вързоп.

Измиваме месото и го слагаме в дълбок съд, заедно с вързопчето подправки и нарязаните на средно лук и чесън. Овкусяваме със сол и пипер и доливаме бирата. Завършваме с вода, около две чаени чаши или да облее леко месото. ( Може да бъде и повече)

Слагаме го на котлона да заври, а след това намаляваме на тих огън и оставяме да къкри поне около час. От време на време го обръщаме от всички страни.

След като месото е повряло, изваждаме го върху дъска и правим разрези по кожата на джолана, за да получи шарка и за да се изпече по-хрупкаво. 

Изваждаме марлята с подправките и пасираме останалата част от бульона. 

В подходяща тавичка слагаме джоланччето, което отново окусяваме с сол и слагаме малко от пасираната течност на дъното. Остатъка й ползваме за да обливаме джолана по време на печенето или като основа за грейви сос - вие решете :) 

Печем джолана за още около два часа на 180 градуса покрито с  фолио, докато стане крехко и да се разпада при натиск с вилица. Аз избрах да варирам температурата от 150 градуса - за бавно печене до 180 докато беше с фолио, а накрая махнах фолиото и го допекох на 190 градуса, като го глазирах със соса и както казах - малко медена вода за още по-наситен цвят.

Аз пекох кожата докато стане хрупкава, което ми отнеме повече време от предвиденото, но затова пък стана много, много вкусно.

Бързото кисело зеле, което бях приготвила от предния ден в хладилника затоплих за кратко, а към него добавих леко задушени моркови ( как без кореноплодни в този сезон) и вкусни картофени кнедли със сини сливи. Просто перфектно!

Може лятото да е зад гърба ни, но кой каза, че не може да пътуваме..от кухнята. 

Дамен унд херен, вечерята е сервирана!

Усмихната и слънчева седмица, приятели!  

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Много шоколадова торта с тъмна бира / Epic Chocolate Stout Cake

По две причини обичам февруари - най-късият зимен месец е и тогава е рожденият ден на най-любимото ми същество - моята сестричка! Както досега и тази година не пропуснах да създам торта за случая, тъй като според мен рождените дни са си задължителни за поливане и  похапване :) 

Може от години да живеем разделени в различни страни, но със сестра ми винаги можем да си кажем всичко -  малки тайни,  големи клюки, надъхващи комплименти за дните, когато се чувстваме Like s*it, остри думи, в дните когато се държим like an *ss, излагащи ситуации, в които сме си носили блузата на обратно цял ден, пиянски истории, последвани от планирани здравословни седмици, фитнес програми, последвани от шоколадова оргия от торти и десерти, обсъждане на сериозни документални филми до триминутно клипче на пърдящ папагал, всичко това гарнирано с такава доза честност и откровение, че само думите от сестра ти "С тази рокля си се стегнала като леберкес", може да звучат успокояващо, тъй като искаш да чуеш наистина най-обективното мнение, което няма да те излъже в името на собствените ти чувства. 

Да, хубаво е да имаш сестра..... по много причини, но още по-хубаво е да имаш моята сестра. Без да звуча твърде надменно, но учените от НАСА потвърдиха, че не само е най-готината сестра на планетата, но засега не се намира конкуренция и на други места извън нея! 

Ето защо човекът, който направи възможно да имам Kitchen aid за Коледа, който се стреми да ме развлича в трудните ми моменти, кара ме да се смея с глас, докато цялото ми тяло се тресе, който лекуваше ухапването ми от комари като малка с рисунки с фулмастри и винаги е държала ръката ми, докато сме ходили на училище, заслужава не само торта, ами наистина специална такава. 

И тъй като сме големи хора, а големите хора могат да си го позволят, реших да направя торта с алкохол. След тортата, която направих за нея преди години с шоколадова водка, реших този път да наблегна на нещо по-леко, а именно бира. Комбинацията на тъмна бира с шоколад не е нещо ново, а по-скоро традиционно, след като дори успях да намеря такава тъмна бира с вкус на кафе и шоколад. 

Вие въобще не си давайте зор да търсите точно такава, всяка тъмна бира ще се получи, а тортата е толкова вкусно шоколадова, че не знам, дали мога да я опиша с думи. 

Блатовете съдържат масло, което я прави наистина много плътна на вкус, идеална за любителите на браунито, доказано - става по-вкусна с всеки изминал ден, а украсата, макар и семпла, е лесна за правене, но се съчетава идеално с бирата и шоколадовия ганаш. 

 

И така, преди да премина към рецептата, искам да пожелая на скъпата ми сестричка всичко най-красиво и щастливо в живота, да бъде здрава както тя, така и цялото й семейство и винаги да бъде заобиколена от добри и зареждащи я хора. 

Пожелавам ти да направиш всяка една свещичка на тортата значима, изживявайки всеки ден пълноценно. 

Пожелай си нещо! :)  

И така ето как става магията:

Необходими продукти:

За блатовете:*

5 яйца

1 ч.ч. тъмна бира

2 ч.ч. захар

4 с.л. заквасена сметана

2 1/2 ч.ч. брашно

3/ 4 ч.ч. какао

1 1/ 2 ч.л. бакпулвер 

3/4 ч.ч. масло (180 г) 

1/2 ч.ч олио

1 ванилия

щипка сол

За ганаша:

200 г шоколад

200 мл течна сметана

Още: крокан, мини претцели за украса

*ч.ч = 250 мл

*рецептата е за три броя блата от по 20 см в диаметър

Започваме като смесваме бирата със заквасената сметана и разбъркваме добре.

През това време в купа смесваме пресятото брашно, бакпулвера, солта и какаото.

                     

В миксера разбиваме разтопеното масло, олиото и захарта.

Започваме да прибавяме яйцата едно по едно, а след това от сухите смеси и от бирата със сметаната.

Разбъркваме, докато се получи една вкусна, пухкава, ароматна шоколадова смес.

Разпределяме в три тавички от 20 см, застлани на дъното с хартия за печене и намаслени. Печем в предварително загрята фурна на 170 градуса за около половин час. 

Тествайте готовността на блатовете с дървен шиш, който трябва да излиза сух от тях. 

            

След като блатовете се охладят, изравняваме, ако е необходимо, и се заемаме с ганаша.

За целта кипваме сметаната на котлона и прибавяме начупения на ситно шоколад. Аз се спрях на черен, тъй като хресвам наситения шоколадов вкус. Разбъркваме на крем, оставяме да се поохлади малко и след това го пускаме за кратко на миксера, за да го направи по-пухкав. Имайте предвид, че така се охлажда бързо и става по-твърд. Ако ви стегне прекалено, винаги можете да го затоплите за няколко секунди на микровълновата :) 

Сглобяване на тортата: Слагаме един блат, отгоре малко от крема, а между тях сложих крокан. За да си спестя цялото цапане по правенето им, счуках в хаванче една голяма фъстъковка. Много обичам такива мързеливи проблясъци на гениалност :) 

Продължаваме така и с останалите блатове. 

          

За идеалното измазване на тортата, нагряваме едно ножче за риба с гореща вода, избърсваме с кърпа и започваме да изглаждаме ганаша. 

Няма такава перфектност - честно ви казвам! 
След това започвам да редя претцелите за украса ето така :

Завършвам с още щедро количество от крокана.
Как да не въздъхнеш - всичко си върви с бирата, претцелите, фъстъците, че и шоколада, още повече щом бирата е с такова ухание на кафе.

И така, докато аз ще празнувам и тази година от разстояние и ще вдигам наздравици, а сестра ми преглъща от разстояние и се чуди как може все да правя такива вкусни торти, когато тя не е около мен, искам само да й кажа, че и тази вечер ще заспя с мислите за нея и ще й кажа от все сърце, че я обичам и се радвам, че я има! 

Честит Рожден Ден, Мими <3

Ако и вие усещате магията около вас или пък просто вещицата във вас се е пробудила от първите пролетни лъчи на слънцето, съветвам ви да си направите кефа и да си спретнете тази тортичка тази събота и неделя :)

Няма да съжалявате!!!!!!!!!!!!!!!!!

До сладки срещи, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!