четвъртък, 7 ноември 2019 г.

Безглутенова торта с шоколад и бадеми / Gluten Free Chocolate Almond Cake


Тази седмица съм ви обещала изцяло нови и различни рецепти това и съм намислила да ви предложа.След рецептата за чийзкейк с тиква без бяла захар, за пикантното пилешко, днес минаваме на друга вълна - безглутевнови сладкиши. Все по-модерни и все повече хора имат нужда да спазват този хранителен режим. Аз не се бъркам, кой както реши да прави, но когато ми се насложи да го правя за мой близък, искам да вложа същото сърце в тортата, както и в другите, където не съм ограничена толкова откъм продукти. 

Когато мой приятел, който има глутенова непоносимост започне да съблича с очи пластовете на тортите от витрините, и всеки път щом погледне нещо в магазина, трябва да прочете дословно етикета, сякаш чете условия за кредит, ми става съвестно. Повечето торти, които може да хапва са вкусни, но определено не изглеждат толкова впечатляващо, пък и малко или много са с повтаряш се вкус.
Затова и реших да го зарадвам с една специална торта, която ще го накара да се почуства във виенска сладкарница и дори и през главата му няма да мине на някой, че е без глутен. 



И този път реших да се снабдя от безглутеновата секция в магазина на Вера Италия ( знаете , че и друг път съм правила торта без глутен), като този път асортимента беше още по-голям.

Освен безглутеновото брашно и шоколадовия крем, взех и бял бадемов, защото исках да е нещо невероятно.
Поразрових се още в секцията за сладкишите, и накрая ми попадна и този ЮБЕР шоколад от половин килограм, който само аз и Джоуи можем да оценим както подобава. Не можах да се въздържа..просто е чудесен! 

И тъй като кажи-речи това са си съставките за тортата като цяло, реших да попитам дали не може да пуснат продуктите в пакет, специално за моята торта, но с намаление.  Така хората ще могат да си вземат всичко необходимо, без да трябва да ходят от магазин в магазин, пък и по-изгодно като цяло. Те се съгласиха и ето го и него ТУК

Повече  за продуктите ще ви кажа малко по-надолу в поста ( който иска да знае), други те си четете рецептата и пък следвайте блога и ще имате винаги всичко под ръка ;) 



Необходими продукти:
За блатовете
4 бр. яйца
1 ч. захар
1 1/2  ч.ч. брашно без глутен (тук) 
1/2 ч .л. бакпулвер(тук)  

За крема:
1 литър прясно мляко
1 пак. шоколадов крем без глутен Молино( тук) 
1 пак. желатин ( по желание)

Още:
1/2 ч.ч. кокосови стърготини
1/2 ч.ч. млени бадеми
1 буркан бадемов крем без глутен (тук) 
200 г черен шоколад Гандола (тук) 
200 мл течна сметана
бадеми и бисквитки за украса (тук) 

Както винаги съм поставила линковете към всички използвани продукти, за да може да ги разгледате, ако ви интересува нещо повече от друго и да не бавя приготвянето на тортата :)


Започваме с приготвянето на блата, Може би най-лесния блат на света. В купа разбиваме яйцата и захарта на пухкав крем.


След това прибавяме брашното и бакпулвера, като последния си имах от последната ми покупка от магазинчето :) 

                             

Прибавяме ги към сместа и получаваме пухкава кексова смес, която разпределям в три тавички по 20 сантиметра в диаметър ( аз използвах от еднократните, които си взимам от Джъмбо) . 

Слагаме ги да се изпекат на 160-170 градуса във фурната, а след като са готови ги оставяме да се охладят. 

                             

Взимаме единия от блатовете и го намачкваме, като прибавяме 2 -3 с.л. от бадемовия крем и прибавяме млените бадеми и кокосовите стърготини. 


Тук може да ползват и други ядки и ли само кокос, просто трябва да стане гъста смес, от която да може да оформим топчета. 

Взимаме втория блат и го слагаме на дъното на форма за торта с махащи се стени и размери 20 см диаметър. Намазваме го с още от бадемовия крем и разпределяме топчетата отгоре. 
Прибираме тортичката в хладилника, за да може кремът и топчетата да стегнат, така няма да се отпуснат от шоколадовия крем после

                             

Докато те стягат в хладилника се захващаме с шоколадовия пудинг без глутен. Приготвяме го както е описано на опаковката и както се приготвят повечето кремове. Кипваме около 800 мл прясно мляко, а 200 мл смесваме със сдържането на пакетчетата в кутията. Прибавяме ги после към горещото мляко и бъркаме докато получим хубав плътен крем. 

                             

За да го направите по-вкусен или стабилен може да прибавите към него ( вече набъбнал във вода) желатин, шоколад или масло - не оставяйте един продукт да ви ограничава. Добре е да експериментирате със всичко, което имате и да създавате свои собствени торти :) 

След като се охлади леко и започва да хваща коричка по стените, изваждаме тортата от хладилника и излизваме крема върху топчетата. Завършваме с последния блат. Оставяме тортата да изстине напълно на стайна температура, а после прибираме да нощува в хладилника. 

                           

На следващия ден идва време за украсата. За целта си правим ганаш от 200 мл течна сметана,която кипваме на котлона. Към нея прибавяме 200 г нарязан на ситно шоколад.                 

                             

Да работиш с такова голямо блокче шоколад може да са ти донесе направо нечовешко удоволствие! ( Пък и вкусен на всичкото отгоре) 


След като ганашът е готов, измазваме с него извадената от формата торта и украсяваме по желание с още от рендосания шоколад, 


бадемовия крем, млени и цели бадеми. Отстрани пък наредих от тези бисквитки, които имах, макар че те са с глутен, но в името на външния вид и изкуството, ще си затворим очите. Плюс това аз после ги изядох :) , защото много ги харесвам.


Тортата може да изглежда сложна, но всъщност е много лесна. Префърцуненеият й външен вид ще ви подлъже, че е изработка от някой сладкар, а не просто на влюбена в готвенето и плюскането миньонка от македонския край :)

Разбира се тортата достигна до своя получател, както и до други хора, като всички бяха изумени от невероятната комбинация на вкусове. 
Ако решите да си я приготвите по какъвто и да е начин, постарала съм се в рецептата да има връзки към всичко необходимо, а ако решите да действат изцяло с моята рецепта, вземете си и пакета тук.


Аз ви оставям за сега и се захващам със следващата сладост, защото празниците идват и аз нямам никакво намерение да ви оставя без свежи идеи и красива и вкусна храна!

Усмивки от сърце, приятели и прекрасен ден! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



сряда, 6 ноември 2019 г.

Пикантно пиле с бекон и сини сливи / Spicy chicken with plums and soy sauce



Седмицата продължава ударно с поне три нови рецепти в блога, коя от коя по-вкусни и нестрандартни. Искам да ви покажа разнообразието на храната като вкус и визия, защото може вече да нямаме рисуване, музика и физическо като предмети, но може да си ги правим всеки ден, ако просто вдигаме тигана в кухнята, декорираме чинията и пеем с пълно гърло. 

Аз го направих докато приготвях това чудесно и бързо ястие, което става за седмична вечеря. То е от ВТОРАТА част от играта на Kikkoman, в която ме предизвикаха да сготвя 4 различни рецепти с техния сос, но и ОФОРМЕНИ като техния сос. Те знаят ли кой предизвикват мола??! Аз такива задачки ям като яйца Бенедикт за закуска, затова и реших, че не само ще им представя нещо различно, но и уникално като вкус. 

Разбира се искам и вас да впечатля, а също и да ви поканя да се включите в играта, защото заедно можем да спечелим награди. Ако сте участвали в първата седмица, вече сте записани, но ако искате да увеличите шанса си, играйте всяка седмица, защото ...ами нищо не ви коства. :) 

 За целта не трябва да купувате продукта, а да направите само две лесни стъпки.

 и
2. публикувайте като коментар към нея снимка, на която сте открили емблематичната бутилка на Kikkoman,  ( Снимката може да  е от моите рецепти, които ще ви представям от кампанията и разпознавате символа в оформянето на храната, символ от природата или около вас) или пък дори може да приготвите или нарисувате нещо сами, в същата форма. 

Вашите снимки и харесвания са важните в случая и с всяко едно от тези действия ви гарантират участие в томболата за наградите!



Освен това, на 21 октомври започна националната есенна на кампания „Храната обича Kikkoman“, която ще продължи до 17 ноември и ще раздаде още 84 страхотни кулинарни награди за най-големите фенове на кулинарията. Може да се включите и в нея, за да се пробвате за още награди: 



А сега, разгледайте внимателно моите снимки, ако виждате някъде храна оформена като дозатора, споделете бързо снимката и под поста, водещ към линка. Ако пък искате да покажете на Кикоман, че сте майстори - кулинари и заслужавате награда, пригответе нещо сами и пак го публикувахте под същия пост. Играта ще трае 4 седмици и ще ви представя 4 подобни рецепти, за това ще имате и голям шанс да спечелете едни от наградите, които се раздават за всяка седмица, ако се включите. 


Но ето и моята рецепта, която надявам се да ви вдъхнови още повече: 

Необходими продукти:
1 бр. пилешко филе ( пеперуда)
150 г бекон или 100 г пикантен колбас
1 средна глава лук
2-3 скилидки чесън
2-3 броя сини сливи ( сушени или пресни) 
1/2 ч.ч. портокалов сок
1/ 4 ч..ч ябълков оцет
2 с.л. соев сос Кикоман
2 ч.л. мед
1 дафинов лист
щипка джинджифил
пипер черен и кайен
олио
сол

Започваме като нарязваме на хапки пилешкото филе.


Постъпваме по същия брутален начин с чесъна, лука и бекона. Може да ползвате бекон или пък някакъв пикантен колбас, като аз се спрях на един унгарски колбас, който имах и се съчета идеално с ястието. 


Започваме като запържваме пилешкото в малко сгорещено олио и овкусяваме с малко сол и пипер. Прибавяме бекона/ колбаса и запържваме докато стане хрупкав. 


Прибавяме лук и чесъна и запържваме за още две-три минути, разбърквайки периодично. 


Накрая изглежда ето така :) През това време нарязваме сливите и в купичка смесваме останалите съставки - соевия сос, меда,оцета, портокаловия сок, джинджифила ( може пресен или сух) и разбъркайте добре


Изсипваме ги към месото в тигана и прибавяме дафиновия лист. Оставяме да къкри слабо, докато месото поеме от ароматите, а сливите се стопят и останат като гъста, супер ароматна глазура към месото.


Едва ли може да си представите какъв взрив на вкус се крие в това месо, но няма да е нужно, ако си го приготвите, Убедена съм, че е подходящо за всичко, защото и мама, която е взискателна към непознати вкусове, го хапна с охота и искаше допълнително :) 


Надявам се и този път да съм ви впечатлила с предложението си ( вижте и предястието от миналата седмица тук) , а ще го разбера, ако се включите в играта и ще ме зарадвате много. Ето как: : 


Благодаря на всички, които играят. Когато ми е напрегнато, пускам и чета вашите коментари и творения и се зареждам отново ! Ще се радвам да видя новите ви предложения ( или пък дори снимка от този пост) :) 

Прекрасна седмица, красиви хора! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



понеделник, 4 ноември 2019 г.

Чийзкейк с тиква без бяла захар и печене / No-bake pumpkin cheesecake without white sugar



Ноември дойде, седмицата започна, а аз даже успях да си почина. Противно на всички ангажименти и задачи, този уикенд си взех цял ден почивка и не докоснах компютъра за повече от половин час. Хванах под ръка мама и гаджето и се метнахме на колата и отидохме на уиндоу шопинг по мебелните магазини.

Целта не беше е само да "пипаме неща" както му казваме, когато блеем и нищо не взимаме, но така се получи, защото всички неща, които вече бях набелязала от нета бяха свършили.

Не оставих това да ме сломи, защото си прекарах един страхотен ден с любимите хора, а освен това успях да се потопя сред усмивките, вибрациите на още толкова много други хора.
Обичам да наблюдавам и да се радвам на енергията и животът, който кипи около мен.

Сутрин като стана и тръгна за работа дори и много рано, когато навън е пусто, и се чува само боклукчийския камион или пък метлата на някоя чистачка, не пропускам да ги поздравя, а те хората понякога с почуда установяват, че не всеки ги подминава. Даряват ме с усмивка, и ей така и денят и на двама ни става малко по-хубав. Нищо, че е понеделник!
Този петък пък запътила се на пазар за задушница, попитах една баба дали има нужда от помощ за да пресече, тъй като се озорваше с бастунчето, а колите насреща изглеждаха доста съмнително- изнервени. И тя се изненада, но после се усмихна и ми нареди куп мили думи, и то за нищо.

Обичам хората, пък дори и не всички да ме обичат, но всеки има пламъче в себе си и дали ще го разпалваме или гасим, понякога зависи и от нас самите.
И затова и обичам да изпълнявам вашите кулинарни желания. Имам чувството, че мога с нещо да направя деня ви още по-вкусен, сладък и добър, а насреща си да си кажете, ами да тя Люси ми обеща и съм сигурна, че тази рецепта е за мен. И най-вероятно е така :)

Така преди време ми поискахте повечко неща с тиква, както и ако може малко по-полезни десерти - ами чакането свърши! Радвам се,  че от Пасифлора откликнаха и ме снабдиха с кокосовата си захар, която реших да използвам и ще ви кажа защо.

Има много различни заместители на  бялата захар, но пък повечето променят вкуса на ястието по един или друг начин. Но кокосoвата захар пък е чудесен заместител, тъй като има прекрасен вкус и широко приложение. Добива се по традиционна технология, която се практикува от древността, при ниски температура и затова успява да запази полезните си качества и след това.
Богата е на витамини и минерали, а друго нейно предимство е, че има много нисък гликемичен индекс ( 35 ед.)  и е подходяща за диабетици.

В нея има по-големи количества цинк, магнезии и желязо, както и аминокиселини, спомагащи понижаването на холестерола, което си е я прави чудесна и за десерти, които може да хапвате по време на диета.



Очарова ме като цяло и реших да направя още някои и друг десерт с нея, ако имам възможност, но тази реших да опитам и още една от захарите на Пасифлора, а именно кафявата пудра захар,защото така и така имах у  дома и експериментът си заслужаваше


Получи се най-есенният, ефектен, вкусен, въздушен и О, ГОЖЕ БОСПОДИ невероятен чиизкейк с тиква, който се хапва без угризения.
Освен за много от вас, го приготвих  и за моята приятелка Ваничка, която обича много сладко, но все повече иска да опитва здравословни десерти, защото когато има нужда от сладичко редовно, се замисляш как да разнообразиш тази нужда, да не ти излезе през носа ;)

Тя също много го хареса  и затова с лека ръка споделям с вас тази чудесна рецепта, ето я и нея:

Необходими продукти:
За кората:
2 ч.ч. чаени бисквити ( може и микс бисквити и мюсли)
150 мл разтопено масло
1-2 ч.л. подправка за тиква * ( виж по-долу)

За крема:
Около 3 ч.ч. тиквено пюре
500 г крема сирене
250 мл сметана за разбиване

Още:
100 г качествен черен шоколад
50 г тъмно какао
2 - 3 с.л. кокосова захар Passiflora
1/2 - 1 ч.ч. кафява пудра захар

И така, рецептата всъщност е много лесна, и точно в моя стил от една смес, правим почти всичко, само дето разделяме и овкусяваме малко по по-различен начин всеки пласт. Пак ще бъде подробна като съседка, хванала ви на стълбището, но искам всичко да е пределно ясно, да не се изпитваме после ;)

Може да ползвате печена или варена тиква, колкото по-вкуса, толкова по-добре. Цветът й ще определи и цвета на десерта, а това е малко Божа работа :)  ( освен ако не му слагате боя, ама след като е по-здравословен, не си струва да го разваляте)
Аз си приготвям всичко необходимо около мен и ей го на как изглежда - чисто и просто като къпан полицай! 


Традиционната основа за чийзкейк без печене е от млени бисквити, но аз реших да си добавя и малко протеинови мюсли от тези а La Garone. Мисля, че  добавиха още по-голям вкус към така семплата коричка, а пък е и полезно и може да си ги хапвате за закуска. Добавих около чаша и половина бисквити и половин мюсли и смлях в чопъра заедно. 

                            

Изсипваме във формата за торта с махащи се стени, с диаметър 24 см и добавяме подправката за тиква. *Тя е общо взето микс от разни количества канела, джинджифил, карамфил и индийско орехче. Може да си направите колкото голямо количество искате, и да го ползвате за всякакви есенни и коледни сладкиши. Тук слагаме само половин или една чаена лъжичка, за да ароматизира кората още повече. 


Може да добавите и една лъжичка от кокосовата захар, ако все пак сте се спрели на по-малко бисквити и повече мюсли, за да имате сладост..
Накрая прибавяме разтопеното масло и разбъркваме всичко, а после изравняваме с помощта на лъжица или дъното на равна чаша, с която да притиснем сместа, за да се оформи хубава коричка. 
Прибираме в хладилника да стегне за малко, а ние се захващаме с плънката. 

                           

Разделяме тиквата на две и пасираме едната част с кокосовата захар. Ще забележите, че тя има по-тъмен цвят, затова и тази част ще използваме за шоколадовия пласт на чиизйкейка. 


Другата част от тиквата пасираме с кафявата пудра захар, като количеството е варира спрямо сладостта на тиквата. И към двете прибавете ( ако желаете) още от тиквената  подправка, за да засилите есенния аромат на десерта, а и както знаете, това са още едни полезни подправки. 


Докато си "играем" с пасатора, пуснете в миксера да се бърка кремата сирене ( на стайна температура) и после прибавете и сметаната, Разбийте всичко, 

                            

докато получите хубав, плътен и наистина гъст крем.


Разделете го на две части отново. 

Първата част прибавете към тъмната тиква. Разбърквайте докато получите еднороден крем, а после прибавете 100 г от разронения тъмен шоколад и 

                             

тъмното какао. Може да пропуснете шоколада, ако решите, какаото ще оцвети достатъчно, но аз исках все пак да има онова шоколадово усещане. 


Изсипете този крем върху вече стегналата основа на чийзкейка и приберете пак в хладилника, докато направите втората, по-светла част на десерта.

                            

Втората половина от кремата сирене смесете с другата купичка тиква, като ако желаете може да добавите тук бял шоколад. Ако искате да засилите жълтия цвят на десерта по естествен начин, може и да ползвате щипка куркума, но аз реших, че ще си оставя десерта така, както се получи. 


Изсипваме и втората част от крема върху първата и пъхаме чийзкейка в хладилника да пренощува ( или да престои поне няколко часа) 



На следващия ден украсих съвсем спонтанно, използвайки домашен шоколадов топинг, малко шоколадови бонбони в есенни мотиви ( подарък са ми, хора, не знам от къде са, но те не са важната част в случая) и няколко щипки от овесените ядки  на мюслите. 


Последните се получиха много красиво, като изсъхнали есенни листа по шоколадовите филизи и съм сигурна, че ще е украса, която ще ползвам и за в бъдеще. 


А сега, да поговорим за вкуса - ами ако есента имаше вкус, това щеше да е!
Топло, вкусно, но ненатрапчива сладост, в която можеш да усетиш истинския аромат на тиква, без да бъде доминирана от захарта.


Подправките само засилват желанието на човек да си легне в чийзкейка и да се завие с един от пластовете и да потъне в блажен сън. 
С кафе или чай или пък нещо с по-висок градус, вярвам, че този десерт ще ви влезе под кожата, както го направи и с мен. 



И ако и вие като мен обичате приятните малки монети в уж обикновения живот, но искате да ги живеете пълноценно, опитвайте нещо ново всеки път, когато можете - нова рецепта, нова захар, нови вкусове и усещания.
Човек винаги съжалява повече за нещата, които не е правил, отколкото за тези, които е ! 

Е, това е случай , в който не рискувате нищо, защото сладкишът е просто чудесен! 
Сладка седмица, приятели! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...