петък, 20 септември 2019 г.

Помпони - меки целувки / Schokokuss / Schaumküsse



Ето че и се видя и края на тази седмица. Не знам дали защото е края на лятото и началото на есента, защото първите дъждовни дни вече са факт или просто защото рязко захладня, но навсякъде около мен хората са се размрънкали.

Кисели физиономии те посрещат почти навсякъде, а и по това време значително се увеличава недоволството и упреците към моя милост в блога - то или рецептата ми била много за четене ( сякаш пистолет съм опряла да четата и да учат), или пък не съм наясно как се готви нещо. Ако е чуждестранно - аман от чуждопоклонничество, ако е нашенско - аман от едни и същи ястия, дето и баба им знае. Не им се сърдя на хората, напротив! Знам какво е да ти е криво, че пак се става в шест, а на всичкото отгоре е и все по-тъмно и все по-студено. 

Ако пък и работата ти е да обслужваш клиенти, и да ти викат за неща, които грам вина нямаш, ей тогава просто трябва да намериш или много силни успокоителни или много силна мотивация да запазиш положително присъствие на духа. Аз съм от вторите, и все гледам да вложа енергията си в нещо красиво и вкусно, което да отмие целия негативизъм, с който може да се сблъскам в ежедневието. 

Да, вярно е, като накрая и на това нещо намерят маана, ти иде да кажеш като бабата от вица: "Абе, яж бонбони, бе.  Не яж ла*на" Та в този забавен ред на мисли, едни бонбонки съм направила да почерпя. Сигурна съм, че няма да пропусне някой да ги определи и на друго, но за мен са едни от най-вкусните сладкиши, които никога съм яла и съвсем честно казано, не мога да спра да ям. 



Шоколадовите целувки обичам още преди да отида в Германия, но след като заминах там, станах професионалист в яденето им. Купувах си от най-големия размер, защото обичах да завирам лицето си в пухкавия понпон ( така му казвам) така, че чак нослето да ми се нацапа от белтъчен крем.

Изяждах по една кутия от тях първите седмици, после започвах да намалявам по половин от чисто финансова гледна точка..не, че съм им се наситила.

С пристигането на немските хипермаркети в България, все по-често се намират по рафтовете и конкретните помопни, които преди години специално в Германия носеха политически некоректното име - негърски целувки. Сега им казват само шоколадови целувки, защото знаете защо :)

Но стига История на сладкарството, време е за Настоящето на хапването! След като на наградите на Блоговдител Йоли ни подари по една кутия от тези малки вафлени основи, реших, че ще е идеален начин да ги използвам за меките целувки. Могат да се направят и без основа или пък върху такава от бисквитка, като аз исках да използвам тези, така и така са ми подарени от сърце.

Макар и тези вкусни хапки-сладки да се продават в нашите магазини, мога да ви кажа, че в никакъв случай не са толкова евтини, колкото реално струват да се направят. Освен това са много лесни и може да ги правите винаги, когато имате останали белтъци в хладилника. Не всеки обича ронливите целувки, но тези просто са наслада за сетивата.
Направих ги в мини-размер, като малка хапка сладко облаче, тези целувки обраха овациите съвсем наскоро след като отново се озоваха сред колегите на майка ми. 
Обикновено изпращам там голяма част от сладкишите, за да не хвана диабет у дома, пък и за да мога да получавам повече отзиви, ако има нещо да коригирам по рецептите. Е, по тази нямаше какво да се коригира, но ето я и самата нея:  

Необходими продукти:
4бр. белтъци
1 ч.ч. захар ( 200 мл) 
1/2 ч.ч. вода
1 ванилия
1 пак. желатин ( 10 г) 
щипка сол

Още:
 глазура ( 1/2 от тук
вафлени кори ( подложки), бисквити или др.

Започваме като накисваме желатина в студена водичка, както е описано на опаковката.
Слагаме в касерола водата и захарта да заврат на котлона, така че захарта да почне да бълбука на мехурчета.  Трябва да получим хубав, гъст захарен сироп. 

                            

След като е готово го дърпаме от огъня и го оставяме да се охлади за една минута, след което към него прибавяме набъбналия желатин. Разбъркваме го в сиропа, докато се разтвори напълно. Когато го прибавите той ще се запени първоначално, но след това ще "спихне" - не се притеснявайте!                     

                             

Пускаме белтъците да се разбиват на сняг, като прибавяме солта. Бием докато станат на сняг, като ако миксерът ви не е толкова мощен и ви отнема повече време, може да почнете разбиването едновременно с поставянето на сиропа на котлона, тъй като е добре да са готови горе-долу по едно и също време.

След като белтъците станат на сняг, започваме да прибавяме постепенно, на тънка струйка, докато се разбиват още от захарния сироп с желатин. Това ще ги накара да станат още по-пухкави и лъскави.



Подготвяме си вафлени подложки, изрязани от вафлени кори или ето такива, ако сте в чужбина, най-вероятно ще намерите в магазините готови. Ако пък няма, може да изрежете от обикновени вафлени кори кръгчета, с големина по желания ( в зависимост колко големи искате да са помпоните) или да ползват готови бисквитки.

Прехвърлете белтъците в пош и се постарайте да шприцовете колкото може по-бързо сместа, тъй като стяга.

                    

Оставете ги да изстинат напълно, като може да го направите на стайна температура, хладилник и дори фризер. Аз използвам последната опция, тъй като през това време си правя глазурата.

Изсипвам я в тясна чашка, така че да мога да потапям студените помпони с връхчето надолу и да ги облива добре. Тъй като са студени, глазурата стяга бързо.
Избирам тази глазура, а не обикновен ганаш, тъй като е малко "по-тънка" и хрупкава, благодарение на маслото.



Дори и крайният продукт да ви изглежда като известно емоджи, мога да ви гарантирам, че е супер вкусно и едва ли ще изядете само едно. 

Бая се почудих дали в сезона на мрънкането моето чувство за хумор ще бъде разбрано и прието, като започнах да се цензурирам мисловно до степен в която си казах, че това не е нормално. Все пак за разлика от всички други медии, блогърите имаме свободата да водим свои личен дневник с мисли, опит, желания и каквото душа ни иска. Може да ни четете, а може и не. Може да ни харесвате или не, но въпреки всичко, трябва да останем верни на себе си. 

А аз съм вярна на това, че трябва да гледаме по-ведро на нещата и да бъдем мили един с друг! 


А, сега е време да ви оставям, тъй като отивам на последния фестивал на открито за сезона и е време да изпратим лятото. 


Сега, когато температурите все по-често ще ни карат да си стоим у дома, ще видите какви неща ще се наготвят :) 

Усмивки от все сърце, приятели и ви изпращам много топли и позитивни емоции! 



п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!





сряда, 18 септември 2019 г.

Ньоки от твърда пшеница ( семола) с бешамел и бяло и вино / White Wine Semolina Gnocchi with Creamy Sauce


Голямо предизвикателство се оказва този септември месец.  Отдавна не съм била толкова заета и започвам да се чувствам гузна като си представям в моментите, когато съм се оплаквала, че  съм била заета, колко време съм имала на ръцете си. Затова пък многото работа и задачи те държат в един такъв активен, почти адренализиран mood,  в който имам чувството, че можеш да постигнеш всичко.Че някога малко и отгоре.  Хубави неща се случват, когато излезем от комфортната си зона и си позволим да опитаме нещо ново, и да направим повече отколкото си мислим, че сме способни. 
Като днешната ми рецепта, продуктите за която са набавени вече моите приятели от Вера Италия. Знаете, че колкото и заета да съм, винаги ще намеря време за готвене ( и ядене, разбира се.) Понякога може да се наложи да отметна този ангажимент по нощите, но винаги ще ям, за да не си лягам, с усещането, че не съм свършила и тази работа :) )  

И тъй като сме в сезона на зимнините, напоследък по-често залагам на еднообразни ястия, и все с продукти, които трябва да употребя. Ето защо така се зарадвах, че се сдобих с това прекрасно пакетче, което не само ме стимулира да развия въображението си, но и да похапнем нещо ново и различно. 


Може би сте забелязали, че през последната година -две все по-често споделям различни рецепти от чуждестранната кухня, с все по-голямо разнообразие на продукти, които доскоро пренебрегвах или въобще не обичах като дете. Така последния път в супермаректа например приятелят ми е ме попита "Това какво е и защо го купуваш? ", когато ме видя да пъхам броколи в количката.

       

Как да обясните на човек, който все още смята дюнера за най-универсалната вечеря, че наистина, ама наистина обичаш броколи. Вярно е, че и аз му се мръщих преди години, но през последните съвсем честно и почтено си го хапвам като заек-зеле. Наред с всякакви крем супи, все по-голям диапазон морска храна и дарове, кореноплодни и огромен избор от ядки, твърдата пшеница също стана част от продуктите към които посягам вече. 

Тя е подходяща за диета, богата е на фибри и желязо и оказва добро влияние на сърцето и подобрява контрола на кръвната захар. Още едно прекрасно качество е, че може да бъдеш креативен с нея и да я сервираш под най-различни начини - като предястие, основно и десерт.


 Твърдата пшеница или семолината, както се казва още бе и основната ми покупка този път от Вера Италия, заедно с една бутилка вино Пино Грижио, защото "трябва да си пия и добавките" :) 

Едно от най-любимите ми вина, още когато си сръбнах от него за първи път в Италия и до днешен винаги гледам да си имам една бутилка за ей такива седмица и месеци като този. Изборът ми е на Casa Paladin, който препоръчвам на всеки, който обича виното, но обича и нормалните му цени, а пък държи и да е качествено. Към поръчката заших и два нови соса, тъй като бях впечатлена от тази марка предния път, когато опитах соса им със сирена ( от тази рецепта за ризото) 


Този път исках да опитам карбонара и сос от гъби и трюфел. Реших, че ще се върже чудесно със семолината, а пък от Вера Италия ми направих подарък към поръчката ( явно го правя всеки път ) и ми дадоха пакетче от вкусния чипс с пармезан, който накрая също успях да вмъкна в рецептата. Самата рецепта е нещо, което може да приготвите много бързо и лесно, в най-различни варианти, като добавяте или махате компоненти, но аз ще ви разкажа повече за нея в самите стъпки за приготвянето й, защото и без това се разпрострях много. Определено е нещо, което не съм яла досега, но това не попречи ястието да се изяде, като този път приятелят ми не попита " Това за какво е", а си изяде всичко :) Но ето и цялата рецепта: 

Необходими продукти:

За полентата:
670 мл прясно мляко
60 гр масло
1бр. яйце
сол / черен пипер

За соса:
2-3 с.л. брашно
2-3 с.л. масло 
800 мл прясно мляко

Още: 
2-3  с.л. малко зехтин
по желание още мляко и вино
шепа гъби
пармезан или парзмезнов чипс

Започваме като приготвяме семолината. Реших да оформя от нея ньоки, като ето как става то: Тя става супер бързо, като за целта трябва само да кипнем прясното мляко. Прибавяме семолината и разбъркваме за кратко, докато абсорбира течността добре, като ако има възможност може да я ставим да се поготви една-две минути още. Дърпаме я от огъня и прибавяме маслото, сол, черен пипер и яйцето.

                             

Разбъркваме добре и прибавяме пармезана или друг стар кашкавал, ако нямате точно пармезан пък :)  Разбъркваме отново, докато получим хубава еднородна смес.


След като се поохлади, прехвърляме върху хартия за печене, израняваме леко с дървената лъжица и слагаме втори лист хартия. С точилка ( или бутилка), 


разточваме семолината с дебелина около 2 см. Стараем се да я  направим равномерна навсякъде, като може да си помагате с ръка. Най-лесно е да я оформите на правоъгълник или кръг.


От готовата семолина изрязваме ньоки, които може да са кръгли ( с резец или чаша ) или пък нещо по-очарователно като тези звездички. Спях се на тях, защото вярвам, че ще се харесат и на децата, а също така е чудесна идея за оформяне на празнично ястие за Нова Година например. 

                             

След като звездичките са готови ги запържваме от двете страни в горещ тиган, в който сме сложили малко зехтин екстра върджин, който също имам от Вера Италия и може да го погледнете тук.

                             

След като звездичките ньоки са готови, си ги нареждаме в подходяща тавичка, за да видя как ще изглежда ястието и се захващаме със соса. 


Слагаме в същия тиган маслото да се разтопи и прибавяме брашното. Запържвам го докато стане съвсем леко златисто 

                             

и прибавяме бялото вино. След като поизвири след около минута, добавяме млякото и оставяме сосът да заври отново. Не се притеснявайте, ако ви се пресече към този момент. Разбърквайте енергично, докато сосът започне да се сгъстява и малките парченца ще изчезнат. 

                             

Разбира се, че ползвах същото вино за овкусяване, тъй като не само е много меко и приятно като "гарнитура" към ястието, но е и чудесно като елемент към соса. Реших да обогатя соса с малко от готовите от бурканчетата, като се спрях на карбонатара, защото досега не бях хапвала готов карбонара сос. Този имаше и парченца месо в него и то никак малки. 

                             

Реших да снимам етикета, за да знаете точно какво съдържа :) 


Добавих малко от карбонарата към вече готовия бешамел, като сложих цялото бурканче. Стана супер вкусно!

                             

Изсипах го под и около звездичките, а между тях поръсих още малко гъбки.
Долях  по малко от виното и млякото, за да има още течност към соса, преди да го пъхна във фурната, а там ястието се пече на 180 градуса за около половин час. 


Малко преди да го извадя натроших отгоре от пармезановия чипс, за допълнителен хрупкав елемент, и тъй като чипса наистина има достатъчен процент съдържание на пармезан ( а не само някакъв аромат) и се получи страхотно. 

                                     
Сигурна съм, че някои от вас ще се зачудят какъв точно е вкусът на това ястие, но с е боя, че ще трябва да го опитате сами. Ако трябва да потърся определящо прилагателно тогава, то било само " Божествен".

Не е само мое мнение, раздадох част от ястието сред колеги на майка ми за да съм сигурна, че ще получа комплексна оценка, и те го потвърдиха. Поискаха още подобни идеи със семолина и явно списъкът с "желания" се увеличили с още малко :) 


Надявам се и на вас ястието да ви хареса,  както и изчерпателната информация за продуктите, които вярвам, че ще вдъхновят и много от вас. 

Усмихната седмица, приятели! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!











Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...