неделя, 30 декември 2018 г.

Питка "Часовник" за Нова година / Soft Bread "Clock" for New Year`s Eve


Ето, че тeкат последните часове до новата година и е време и за моята последна публикация за 2018-та.  Давам ви един ден за размисъл коя от всички вкусни рецепти да включите в новогодишното меню утре, като ви предлагам хлябът да е пак от мен, с тази вкусна питка "Часовник". 

Идеята е много популярна за празника под формата на торти, салати и хлябове, като доколкото помня миналата година и Добриана Димова я беше направила, а пък за тестото се спрях за изпитаната рецепта за памук погачата на Зичето. Идея е и да сложите във всяко парче от питката малко късметче, така че да замени баницата с късмети. 

Аз украсих всяка част на циферблата с малко хранителна боя от "розово злато", а цифрите са изписани с "кафяво". Може да ползвате хранителни боички като цяло, а ако нямате такива под ръка, може да си забъркате "боя"от малко кафе, какао или червен пипер :) 



И тъй като времето тече, аз преминавам направо към рецептата:

Необходими продукти:
240 мл хладко прясно мляко
240 мл хладка вода
240 мл олио
2 с.л. захар
1 1/2 с.л. сол
7 гр. суха мая
1 жълтък за намазване 

Тестото за питката се забърква много лесно, затова и аз използвам суха мая, за още по-голямо улеснение, та и тези от вас, които не са боравили с тесто, да могат да я направят. Слагаме две трети от пресятото брашното в купата и правим кладенче. Прибавяме маята, захарта и леко затоплените до хладко мляко и вода.


Отстрани на купата слагаме олиото и солта, като може да сложите повече сол или захар, в зависимост какъв вкус искате да има питката - сладък или солен като за хляб :) 


Пускаме миксера да меси с приставка за тесто (или може да го направите на ръка), като прибавяте постепенно от останалото брашно, докато тестото започне да се отделя от стените на купата и получим меко, не лепнещо тесто.


Прехвърляме тестото в леко намаслена с олио купа и оставяме да втаса на топло за около час или може да забързате процеса, като го сложите във фурната на 50 градуса, както правя аз. И в двата случая го покрийте с памучна кърпа или стреч фолио.


Оставяме тестото да се надигне двойно, но не и прекалено, тъй като не е хубаво да ви превтаса.
След като тестото е готово, отделяме една топка с големината на голям грейпфрут, която леко сплескваме. Другата част от тестото оформяме на голяма топка и разделяме на две равни части.


Всяка една от тях разделяме на шест равни части, които оформяме на топки.


В намаслена тавичка ( или с хартия за печене) слагаме голямата топка в средата и малките около нея, така че да се образува часовник.  Приплесквам леко топката в средата за да ми е по-лесно да украся циферблата. Това е по желания и за целта,когато оформях топчетата, ако ми се видеха някои по-големи, махах от тестото и го заделях.


С него направих украсата на циферблата, която просто импровизирах. 
Оставяме питката да втаса още 20-30 минути на топло, а след това намазваме с жълтък, леко разбит с вода.


Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути.
Докато питката се пече, забъркваме тестото за украсата. Него винаги правя на око. Слагам брашно, ( ако имам и царевично нишесте, защото е по-бяло) вода и сол и бъркам докато получа меко тесто, което не лепне и мога да разточа. От него изрязваме малки кръгове с големина на по-голяма капачка ( аз ползвах такава от мелничка за подправки). С останалата част оформяме и стрелките.


Когато питката  е почти готова, я вадим от фурната и залепваме с помощта на жълтъка елементите и пъхаме във фурната за още няколко минутки.
След като питката е готова, задушаваме за кратко с найлонова торба, за да омекне допълнително. Като поизстине рисуваме с помощта на хранителни боички като нанасяме цифрите ;)


И това е всичко! 
Тик-так...време е да си пожелаем нещо, да си сложим хубавите дрехи, най-голямата усмивка и да се настроим не толкова за прекрасен купон, а за една нова и по-хубава 2019-та година!
До другата година, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


събота, 29 декември 2018 г.

Телешко "Уелингтън” на Люси / Lussi`s Beef Wellington Recipe


Усещате ли вече уханието на заря във въздуха?  Новата година е толкова близо, че предвиждам от сега махмурлука и желанието за едногодишна карта за фитнеса. Но макар и близо, това е чак догодина и ако има време в което може да му отпуснем края това е сега. Както ви обещах, тези дни ще ви предложа три рецепти подходящи за новогодишната трапеза, като първото бе за свински пържоли със соев сос и тъмен шоколад (рецепта тук), а пък второто е нещо, което едва ли има човек,който да не познава. 

Не защото е традиционно за българина, а защото благодарение на чаровният готвач-психопат Гордън Рамзи,  едва ли има някой, който да не си пожелава да го опита. 

Вече съм ви предлагала два варианта на това ястие, със свинско ( тук) и мързелив "Уелингтън" с кайма. Дойде време обаче да ви предложа моя вариант с вкусно телешко.  Разбира се, правила съм и неговата рецепта, която е чудесна, но и малко по-тежка за моя вкус, ако трябва  да съм честна. 

Сега да не си помислите, че съм решила, да го поправям и да казвам как е по-вкусно! Аз не бих си подписала кулинарната смъртна присъда :) Но ето, че искам да ви споделя моята рецепта за ястието, което е много по-бързо и по-лесно за приготвяне, а пък продуктите са такива, каквито може да намерите в българските магазини. 


За рецептата използвах домашно телешко, което купуваме всяка година, тъй като у дома това е предпочитаното месо за похапване Може да изберете бут или бонфиле, каквото джоба и ситуацията позволи, но е важно да е чисто и без нишки от мазнина, за да имате перфектни парчета. 

Реших да ви представя рецептата в един много удобен вариант, който може да приготвите половината от предната вечер, а в деня на празника( или гостите или важното събитие за което сте решили да го приготвите) ви остава само да го пъхнете във фурната. Колкото по-малко време ви отнеме готвенето тогава, толкова повече време има за кипрене и подпийване ;) 



Гарантирам ви изключителен резултат, който ще се хареса на всеки вкус и определено е ястие, което може да приготвяте и през останалото време, тъй като не е никак сложно. 
Аз го сготвих докато водех видео чат с моята приятелка Ванчето, която държеше бебето и то беше свидетел на първият му онлайн кулинарен урок, плюс обсъждане на световно безизвестни теми и непринуден приятелски смях :) Ей, така се готви най-лесно!


Но стига съм ви омайвала, нека рецептата го направи сама. Вижте само колко малко неща ви трябват:

Необходими продукти:
Около 600-700 г крехко телешко месо, чисто без нишки
Около 400 г бутер тесто
4 резена хубава шунка ( около 100 г)
200 г гъби печурки
сол / черен пипер на вкус
щипка мащерка
1 с.л. масло
1 яйца
олио

Започваме като подготвяме месото. Моето бе две по-малки парчета, почистени от голямо парче, така че си пасваха идеално като на снимката и образуваха голямо парче месо. Не исках обаче да се вижда разреза, затова ги сготвих по отделно и направих два по-малки уелингътна.



Месото се измива и подсушава добре. Когато е сухо месото се запържва по-добре. Слагаме го в тиган с горещо олио и го запържваме от всички страни до приятен загар. 
Изваждаме от тигана и слагаме в подходяща тавичка, като втриваме добре месото със сол от всякъде ( няма по-безвкусно нещо от безсолно месо) 


В мазнината, в която сме пържили са се разтворили соковете на месото, доливаме малко топла вода и слагаме на котлона да уври за кратко, така че да се отлепят всякакви вкусотийки, каквито са останали по дъното на тигана. Заливаме месото до средата и покриваме и покриваме съда с фолио, като го запечатваме добре.

                             

Печем първо на 200 градуса докато заври, а след това на 150 градуса за около час-два, в зависимост от големината на парчето ( парчетата) месо. Аз изпичам месото напълно, тъй като моите хора си го ядат добре сготвено ( както и по-голямата част от българите), но вие може да го оставите и полуготово, ако искате да е по-сурово.


Докато месото изстива, нарязваме гъбите на малки кубчета. При мен останаха една-две лъжички от плънката, но на принцип по-добре повече, отколкото по-малко съм ви дала това количество гъби :) 

                             

Слагаме олио и една супена лъжица масло в тигана да загреят и прибавяме гъбите. Пържим докато течността се изпари и гъбките се запържат добре. Подправям със сол, пипер и мащерка.


Аз имах тези две вкусни горчици у дома и тъй като много ми допада вкусна меката горчица на Борние, използвах нея. Намазваме обилно месото с горчица.

                             

Разточваме леко бутер тестото, за да може да ни стигне да увием добре месото. При мен са две по-малки парчета, затова сложих в двата края на тестото две парчета шунка, а отгоре разпределих от гъбите.


Слагаме отгоре месото с горчицата и отгоре нанасяме още малко от гъбите.
Завиваме добре месото с тестото, така че да е подвито от всякъде. За да се залепи добре, може да навлажним краищата на тестото.


Увиваме парчетата в стеч фолио и ги прибираме в хладилника ( или фризера, в зависимост кога ще ги готвим ). При мен беше една вечер. Харесва ми, защото от една страна месото се овкусява и маринова още веднъж, а самата форма се охлажда и се намалява риска да се разпадне при печене.


На следващия ден, изваждаме уелингтъните от стреч фолиото и ги слагаме в подходяща тавичка. Намазваме ги с разбит с водичка жълтък (или цялото яйце) и правим леки шарки по повърхността на тестото.


Пъхаме ги да се пекат за около 30 минути на 180 градуса. Когато достигнат желания цвят, могат да се покрият с фолио, за да не прегорят.


Промените в рецептата не са много като вид, но определено имат своите предимства според мен. 
Меката горчица е много приятна на вкус и може да я използвате обилно, без да се притеснявате от лютото. Аз се спрях на варена шунка, която е с по-лек вкус и няма излишна мазнина, която да пробие в тестото.  Освен това, не пасирам гъбите и като човек, който е опитвал и другия вариант, определено мога да кажа, че пасираните гъби на са ми най-любимата текстура. Затова пък мини парченцата са идеални, защото усещаш всички пластове на ястието.



Режем ястието на филийки с дебелина около 2-3 см и сервираме със сос грейви и гарнитура по ваш вкус. 


Соса приготвям като мазнината от тавата на месото, прибавям към леко запържено в олио и масло супена лъжица брашно. 
Прибавям и гореща вода, за да получа вкусен тъмен сос, с опушен вкус и не забравяйте да подправите на сол, ако е необходимо. Честно казано за мен ястието е идеално и без никаква гарнитура.

 Телешкото "Уелингтън" и сосът са напълно достатъчни, за да остане изживяването в главата ви дълго време след това.




Ами това е :)  Остава още една рецепта и два дни до края на 2018-та, но пък обещавам 2019-та ще бъде още по-вкусна! 
Останете на линия - заслужава си!


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!









четвъртък, 27 декември 2018 г.

Свинско със соев сос и тъмен шоколад / Pork Chops In Soy Sauce and Dark Chocolate


Накратко! Още не сме станали от една софра, а вече подготвяме втора. Може половината част от българския народ да не иска да чуе за сарми поне още една година ( аз тъкмо вчера доядох нашите), но искаме, не искаме идва Нова Година и пак ще трябва да мислиш менюта. Или поне тези от нас, които няма да се бръкнат с 300 лева куверт за пържола с гъбен сос и 50 мл ракия. 

Аз съм от тези хора, които обичат да си прекарват Новата година у дома, не само защото не съм голям фен на самия празник като цяло, но просто за мен е като продължение на коледните празници.
Още една възможност да си хапна добре, да се нальоскам с домашно вино, да игнорирам всички тъпи предавания по телевизията и да се отдам на някакви любими филми и забавления. 

Нещото, което може би отличава празника от другите е,че тогава малко или много обичам да се поизтупам. Да посрещнеш новата година е все едно да посрещнеш гост у дома. Не ти се иска да те вижда като оръфаната кокошка, каквато те оставила предишната година. 
И у дома да останеш, на домашно да идеш или в ресторант, все ще гледаш да се нагиздиш поне малко. Признавам си обаче, обичам зарята. 
Обичам светлинките във въздуха, които нямат друга приложение освен, че е красиво и ти носи радост. Дори и възрастните не могат да отвърнат поглед от хипнотизиращите цветя в небето, когато започнат да се появяват едно след едно. В сърцето ти се появява гласче, което казва "Ето, вече всичко е зад гърба ми, утре ще е нов ден и трябва да се радвам повече на живота!"


Не съм фен на празника, но съм фен на новото начало и вкусната храна. Днешната рецепта е едно от предложенията ми за новогодишната трапеза, което едвам дочаках да ви покажа. Рецептата е на моя читателка Таня Павловска, която я сподели в предизвикателството ни с Kikkoman, което ви поставих да ми предложите вкусна рецепта за соев сос с месо, подходяща за празниците. Нейната рецепта е нетрадиционна и първоначално се притесних, тъй като знам, че солените рецепти с шоколад са трудоемки, пък и не допадат на всички. Тази обаче съм сигурна, че ще се хареса на всеки, който я опита, защото не мога да кажа, че може да усетите съставките на самия сос, а просто се влюбвате в букета от продукти и хапвате ли хапвате, без да имате и бегла представа. 
Таня сподели тази испанска рецепта, която знае от бабата на съпруга си и според мен тази баба знае какво да яде! Аз ви подканвам и вие да ни се доверите и да я опитате. Ето я и нея:

Необходими продукти:
5-6 бр. свински пържоли
3-4 с.л. брашно
2 глави лук
2 бр. моркови
2 скилидки чесън
2 с.л. соев сос Kikkoman
2 блокчета черен шоколад
1 бр. карамфил
щипка розмарин
1 ч.ч. червено вино
олио
сол / черен пипер

За гарнитура:
картофено пюре
пикантни моркови* ( рецепта по-надолу)

Започвам като осолявам пържолите и ги подправям с черен пипер. Аз начуках леко моите, но не да станат твърде тънки, а по-скоро по-крехки и равномерни.
Овалвам ги в брашното и изтупвам добре от излишъка.

                             

Запържвам пържолите до златисто от двете страни в тиган с горещо олио.


Докато пържолите се пържат, нарязвам лука, морковите и чесън на ситно. Аз полвах чопър, тъй като исках да са наистина на дребно. Така ще се задушат бързо и ще ми е по-лесно да ги пасирам после за соса :) 

                            

Изваждам пържолите от тигана и поставям в съда, в който ще печем. Аз се спрях на голяма керамична тавичка.


В същата мазнина запържвам зеленчуците, докато омекнат.  Подправям с щипка сол.
Накрая прибавям виното и оставям за една минута, докато изври съвсем леко. Дърпам от огъня и прехвърлям всичко върху пържолите и около тях. Доливам малко топла вода, ако е необходимо за да може да има течност, колкото почти да ги залее. 
Завивам добре с фолио и пъхам във фурната да се пече, първоначално на 220 градуса, докато заври, а след това намалявам на 150 и пека така час.

                             

През това време подготвям гарнитурата. Освен традиционното картофено пюре, се спрях на една рецепта за супер вкусни, леко пикантни моркови. 
Последния път от пазара се спрях на тези различни цветове моркови от една баба и си купих по една връзка и от трите вида. Измиха и обелих, колкото ми трябват.


След това ги разполових ( или на четвъртини, ако са по-големи) и ги наредих върху лист фолио. Отгоре поръсих с един щрих олио, сол, лют пипер на люспи и една нишка мед, колкото да ги карамелизира при печенето. 


Завивам добре и пъхам и тях във фурната да се запекат за около 30 минути.
Точно навреме да извадим пържолите, които подправяме  със соев сос,


карамфила, розмарина ( може да го пропуснете) и шоколада. Последния прибавих нарязан на много ситно, така че да се разтопи в горещата кашичка и сок, които започват да се образуват.

                               
Връщаме във фурната за още 20-30 минути, а след това изваждаме и сервираме.


Сервираме пържолите върху канапе от картофено пюре, а образувалата се в тавата кашичка от зеленчуците и сок пасираме на ароматен сос, който ще ви се иска да не свършва никога.


Толкова е солено-месно ароматен, с леко опушен вкус от шоколада, но предимно зеленчуков, което ще ви гарантира хем традиционно преживяване, хем с щипка екзотичност :)


Комбинацията с пъстрите, пикантни моркови само ви кара да се чудите от къде да си отрежете първо и макар ястието да ви изглежда достатъчно, ще искате и още. 
Един съвет са соса: При мен се получи идеално, но ако при вас стане твърде гъст, защото водачката му е извряла, може да ги разводните с малко гореща вода, като го пасирате отново. 


Нужно ли е да казвам, че яденето върви идеално с червено вино!
Май не, но в това ще се убедите и вие, като го опитате!

Остават три дни :) 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...