петък, 13 октомври 2023 г.

Крем "Карнавален" от панаирите ( Крем "Шаум") / Carnaval meringue cream ( ВИДЕО РЕЦЕПТА)

 

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук! 

Миналия уикенд бяхме на селски събор. Сигурно ще ви се стори странно, но до преди няколко години не бях ходила на такъв, та взех, че се влюбих щом Ачо ме заведе на неговото село. Винаги съм си представяла, че на селския събор има курбан чорба и сигурно мирише на чревца, а не, че все едно се разхождаш по уличките на морето - има захарен памук, понички, дръпни въженце, дрешки, въртележки и разбира се съборджийси кюфтета. 
Не, че няма кюфтета и у дома, но кюфтетата имат друг вкус, когато ги ядеш навън, на крак, а парите за тях са ти ги дали баба и дядо. 
Много ми е драго, че като идеш при тях винаги те третират като малко дете, нищо, че вече си "кощрамба" , че и вече със собствено дете. Развълнувани обаче искахме да заведем малчо на първия му "събор", който се провежда в Долна Градешница по повод края на гроздобера и въобще празнуващ плодородието. 
Децата пееха песни, а  аз така и не се наканих да се кача на онази въртележка, която час преди това я мъчиха да я ремонтират. 
Навсякъде ухаеше не печена захар - карамелизирани ябълки, захарен памук, царевица, палачинки и разбира ей вафлени кори пълнени с ей такъв крем.


Помня като малка, "идваше" една бяла каравана покрай цирковете и луна парка и нареждаха на прозорчето си тези вкусни, сладко-кисели кремчета. Това, което ги отличава от класическия белтъчен крем според мен е лекото усещане за лимон (лимонтозу), което хем засилваше сладкото, хем ти даваше свежест. Нямам ясен спомен, но май си купувах повече от едно, което за моето детство не е типично, тъй като почти винаги изискването е било да е "едно'. Сега обаче мога да си го приготвя и никой не може да ме спре да изям и сто ( освен кантара, но той засега стои наказан в ъгъла и събира прах) 


Няма как, все някога ще се озовете с бурканче белтъци в хладилника от някоя друга рецепта, затова ви предлагам да направите ето така. И за да ви покажа колко лесна е тази рецепта, съм направила и видео, защото сами ще се убедите, че няма нищо трудоемко в нея.


Вижте надолу подробно описаната рецепта, 

>>а ТУК може да я видите като ВИДЕО в Инстаграм 


Необходими продукти:
3бр. белтъци
270 г захар
1/2 ч.л. лимонов сок/ лимонтузу 
червена боя/ малинов концентрат
12 бр. вафлени фунийки за сладолед

Може да срещнете рецепта, в която се прави захарен сироп и се добавя към белтъците, но аз предпочитам този начин, тъй като така белтъците минават термична обработка, достатъчна да предотврати появата на салмонела. 
За целта слагаме белтъците в подходящ, напълно сух съд и добавяме захарта. Захарта е около 90 г на един белтък, така че да може да промените количеството на рецептата ако репите, с правилно съотношение.
Слагаме ги на водна баня, като разбъркваме периодично, докато захарните кристалчета се разтворят напълно в белтъка.

  

След като захарта се е разтворила, белтъците ще станат по-течни, това е нормално. Прехвърляме ги в купата на миксера, като внимателно забърсваме съда от водната баня отдолу, за да не попадне вода в купата на миксера, тъй като няма да ни се разбият белтъците.


След като започват да оформят остър връх може да прибавите лимона ( или лимонтузуто), внимавайте да не стане твърде кисело, по-добре сложете по-малко в началото и добавяйте постепенно. Аз имах и малинов концентрат, който също има кисела жилка, който добавям. Малко червена или розова боя също ще ви свърши работа.

  
 
 Слагаме в процеса на разбиване и коригираме в движение. Трябва да се получат лъскави, твърди белтъци ето така.

  

Шприцоваме в сладоледени фунийки и предполагам, че ще ме питате от къде е стойката - купих я от Джъмбо преди време ( поне така мисля, дано не се лъжа). Тези фунийки са малко по-дълги и тънки, по-дебелите ще стоят по-стабилно, но ДА НЕ НИ ПУКА :) 


Към белтъците може да добавите също и ароматна ванилия, а в самите фунийки може да сложите още изненади, ако решите да се заиграете с десерта. 


Толкова красиви, ароматни и кокетни, тези кремчета радват не само окото, но и ще ви върнат в едни по-простички времена, когато нямахме нужда от десет пласта маскарпоне и шоколад, за да наречем нещо десерт. 


Хубаво е да имате тази рецепта под ръка, за детски рождени дни, Погачи, сватби и всякакви поводи, в които искате да направите лесен и лек десерт за повече хора, по-икономично. 


Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!



Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:



Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели! 


понеделник, 9 октомври 2023 г.

Пълнените чушки с ориз на мама / Best Stuffed Peppers Recipe



Ако има ястие, което е не простo със звезден, а с божествен статут у дома, това са пълнеете чушки на мама. Вкусът от сладостта на месестия зеленчук в съчетание на апетитната кайма и бисерчетата ориз са романът, който стомахът ми може да чете всеки ден. 

Помня още последният път когато сестра ми ме завари да ям студени пълнени чушки от кутия за сладолед една ранна сутрин за закуска и с изненада установи, че аз нямам лимит и часови интервали за консумирането им.

 Баба ми пък и до ден днешен ме нарича "Чушкаро", като стане въпрос какво ще предложа да се засади повече този сезон или какво ще предложа да се сготви. 

Сериозно съм обмисляла да създам пет степенно меню от чушки за сватбата си някой ден, и докато доскоро това се посрещаше със смях, успях да превърна и половинката си в непоправим чушкоман. 

От една страна - добре, по-лесно избираме каква да е вечерята, ама той взе, че почна да ме подяжда. Къде го дават така??? 




Сигурно всеки знае как се правят пълнени чушки, но аз помня момента, когато не можех! Tова бе една от първите рецепти, които си записах в тефтера, преди да замина за Германия през 2004 година и си спомням, че хал хабер си нямах от готвене. Напълних един огромни калифорнийски чушки ( тия които приличат на камби) с 250 г кайма и сигурно сто чаши ориз и то басмати ( то само такъв намерих), почти никакви подправки и станаха сухи, безвкусни и май и леко сурови. 
Всички сме били там, затова тази рецепта е за тези от вас, които искат да научат как се правят класически пълнени чушки, в които да усетите най-добрия вкус. 
Направих и ВИДЕО, за да бъде съвсем нагледно, както винаги, може да го видите в 

и 


Необходими продукти:
Около 12 бр. средно големи месести, прави червени чушки
500 г кайма смес
1ч.ч. български ориз
1-2 глави лук
1/2 ч.ч. доматен сос
черен пипер, червен пипер, чубрица
сол
олио

Супер рецепта, само в няколко лесни стъпки, ако ги следвате:
1. Измиваме и изтърбушваме чушките, нареждаме ги в тавичка, за да преценим дали се събират в нея една до една. (Махаме или добавяме някоя) 
1. Загряваме малко олио в тиган и запържвате нарязания на ситно лук на умерен огън - да омекне, внимаваме за да не прегори.
2. Прибавяме каймата и пържим, за да се раздроби и запържи отвсякъде ( да мени цвета си от розова към сиво.
3. Накрая прибавяме ориза ( измит под течаща вода, докато водата почне да тече бистра), като разбъркваме за една минута, а след това прибавяме доматите и подправките,
4. Дърпаме от огъня и с тази смес пълним чушките, аз го правя с чаена лъжичка. 


Често срещана грешка е, че хората тъпчат чушките до пръсване с още несварения ориз. Имайте предвид, че той ще набъбне след изпичане, затова оставете чушката запълнена на 2-3 от обема й. Друга причина е, че накрая изяждаш една чушка с предимно ориз, вместо да си хапнеш две-три чушките, овкусени с аромата на червената чушка. 
Нареждаме чушките в тавичка, осоляваме отгоре, а в тавичката слагаме малко водичка, често тя е същата с която съм накиснала тавата от плънката, така че да го дообере.
Пъхаме чушките да се пекат първо на силна фурна, докато водата заври, а след това намаляваме на 180 градуса и печем докато се изпекат от едната страна, после обръщаме да се доопекат и от другата. Аз пека понякога под фолио и просто го махам към края. 
Хубаво е водата да се абсорбира изцяло от ориза в чушките и ястието да остане на мазнина в края на печенето. Всичко отнема около час. 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Потърси ме още във Фейсбук Тук и Тик Ток Тук! 


Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!




четвъртък, 5 октомври 2023 г.

Гофрети от тиквички/ Savory Zucchini Waffles

 

Подготвях се за този момент от години.. време е да бръкнем в дълбоките дебри на рецептите в чернови, които се трупаха и чакаха своя момент, сезон и причина да излязат наяве. Не винаги ми стига време да пускам рецептите в конкретния сезон и така малко по малко се трупат. Знаех, че ако някои ден се появи бебе в живота ми ще гледам да се отдам на това да съм добра с него и по възможност със себе си, като не се напрягам излишно и публикувам от тези рецепти, вместо да се вайкам, че не мога да готвя.

 И все пак, тъй като ме питахте в Инстаграм, да, готвя и сега, но отново не мога да кажа, когато този материал ще види бял свят. Имам чувството, че бебе с вграден радар в дупето и се събужда винаги когато почна да правя нещо на лаптопа или свързано с блога, та за сега имам малко успешни мисии. Вярвам, че бебетата се повяват в живота ни да ни научат нещо, и ако за някои може моят да ме учи да почивам, на мен ми се струва, че по-скоро ми теста нервната система, защото определено не дава много време за почивка в момента. И не, не се притеснявайте, не се оплаквам. 

Радвам се, че в живота ми има от този вид "проблеми", защото само те те карат да се чувстваш толкова жив. Доста добре се чувствам и когато успея да си направя от тези апетитни гофрети от тиквички. За да няма грешка, не, това не е десерт, така че да няма изненадани. Като съставки са кюфтета от тиквички, но стават много бързо и лесно в гофретник, а  самите гофрети може да хапвате както топли, така и студени. Може би една от любимите ми рецепти, които в повечето пъти правя на око, но ще се опитам да дам приблизителни мерки:



Необходими продукти:
2 бр. средни тиквички
2 бр. моркови
1 глава лук
3 яйца
(безглутеново ) брашно
сол/ черен пипер
олио

Започваме като рендосваме в купичка тиквичките и подправяме със сол като намачкваме леко, Оставям да престоят така около 5-6 минути и отцеждаме. Прибавяме още рендосаните моркови и лук. Чукваме яйцата, подправките и добавяме брашно на око. Ако е обикновено брашно, ще поеме по-малко 1-2 с.л. , но безглутеново може да "хапне" повече. 


Разбъркваме като трябва да получим ето такава консистенция на сместа. 


Загряваме гофретника и намазваме плочата с олио. След като е достигнала исканата температура, слагаме около една чаена чаша/ черпак от сместа и разстиламе равномерно


Печем гофретата около 5 минути ( в зависимост от мощността и дебелината на гофретата) и след това обичам да ги "довършвам" за някоя и друга минута във фурната на 180 градуса, на функция за грил. 


Това разбира се не е задължително, но така стават по-хрупкави. ако искате може да добавите още копър и чесън в сместа, така ще станат по като предястия, и по-малко като зеленчуков хляб, който може да пълните с плънка или да хапвате просто ей така. 


Това е една от най-любимите ми рецепти, които си правя когато съм на диета, защото ме засища, вкусно е, сезонно и освен това е  много приятна за хапване студена.


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Потърси ме още във Фейсбук Тук и Тик Ток Тук! 


Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...