Панирани чушки / Fried roasted peppers

Ето, че довтаса и октомври. След морето тия месеци взеха да се търкалят така, както и аз ще направя ако не се спра да ям скоро време. Тази година реших да си гледам здравето и противно на други хора, ми се наложи да ям неща, които не са за диета. То от диети и режими цял живот може да си докараме други болежки, така че хапвайте си от всичко, но с мярка. Тя мярката май ми е по-голяма от на други хора и върху нея трябва да работя, а не върху храната :) 

Е, днес няма какво толкова да му мисля, защото и да се натъпча с днешната рецепта, няма какво толкова да ми се лепне -  Любимите ми панирани чушки!  Обожавам ги! Обожавам ги толкова много, че ако трябва да ям едно нещо до края на живота си сигурно ще бъде чушки, а ако трябва да са един вид - най-вероятно ще са този. 

От малка баба ми казва "Чушкара", защото то това моето не е много в нормите ( мярката както ви казвам ми бяга по тъч линията) По двайсе чушки хапвам на ядене, но без хляб, държа да отбележа. Не искам да имам неща да ме разсейват от тавата и главната цел, дъвченето на ароматни, горещи чушки. 

Поседната седмица, прибирайки се от работа гледах да метна по няколко чушки в чушкопека ( той е троен, да не ме съжалявате много) и малко по малко, понаправих пакетчетата. Проблемът е, че още не са изстинали във фризера като хората и аз почнах да ги вадя и готвя. Но споменът за аромата на чушките при печене е нещо, което не ми даде мира нощес. Сигурна съм, че някой ден може да направят и такъв парфюм "Новият аромат на Пако Рабан - Опечена чушка", с опушени нотки, за него и за нея!

Ако трябва да сме честни тия две месеца все някой ми понамирисва на тоз аромат, че и цели къщи и дворове миришат на него, но това е друга тема ;) Преминаваме по същество, а именно - как да си направим това супер лесно, традиционно, бързо и безумно вкусно българско ястие. Може би някои от вас знаят, но всеки ден в блога се появява някой новак, който хваща тигана за първи път и има нужда точно от такива рецепти. Останалите имате нужда от идеи, а аз имам нужда да се чувствам полезна, защото иначе само консумираме въздух ( и чушки) на тази земя. А ето я и нея: 

Необходими продукти: 

Около 10 бр. печени чушки

2 бр. яйца

5-6 с.л. брашно

сол и подправки по избор

олио за пържене

Още:

сирене и домати за гарниране

магданоз за поръсване

Моите чушки не са кой знае колко огромни, домашно производство от градината на баба, но гледам да са червени. Каквото и да си говорим по-вкусни са си червените. 

Аз ги замразявам небелени и макар малко да е занимавка беленето преди готвене, някак си запазват по-дълго аромата си и са по-вкусни така. Убедете се сами.

Обелваме ги, овкусяваме със сол отвътре и други подправки ако искаме, но според мен тук less is more! 

Овалваме всяка чушка в брашно и редим в подходяща чиния, една до друга, да не се овлажняват. Може да ги приберете за малко в хладилника или да ги оставите за няколко минути в брашното, за да полепне по тях и да не пада в мазнината при пърженето.

                       

През това време разбиваме яйцата, като тъй като са само яйца, не ни пречи да добавим още едно по-късното, ако ни са недостатъчни. Но две трябва да ни стигнат :) 

Разбийте ги набързо с вилица или телена бъркалка, а през това време загрейте олио в подходящ тиган. Потапяйте чушките от двете страни в яйцето, а след това сложете в горещото олио.  

Може да направите и още едно топване след това в галета или още брашно и пак яйце, но аз искам да ям предимно чушки, така че оставям това на вас да прецените според вкуса си.

Както винаги избягвайте да пържите на максимална температура, макар и да ви трябва гореща мазнина, но не и до толкова, че да ви изгори панировката, тъй като няма да е толкова вкусно :) 

 Поднасям ги със сиренце и резенчета домати, тъй като те вървят най-много към ястието.

 Поръсвам ги с магданозец, защото е полезно, пък и на пърженото винаги му трябва свеж елемент според мен. Една, две, десет чушки и това е...бързо изчезват :)

По-популярни са може би чушките бюрек, но аз лично предпочитам панираните. По-лесни са за правене, няма да пълниш сиренето предварително, пък и иначе ядеш повече сирене отколкото чушка. Става ми много солена, а така си хапвам чушчици и си засолвам със сирене, комбинирайки със свежия домат. Така хубаво ухае у дома, че не мога да преценя кое е по-вкусно печената чушка или панираната печена чушка??!

 

Ще трябва да опитам пак ( и пак и пак) за да реша ;) 

Много усмихнат, топъл и красив октомври, приятели! 

 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/  Само там може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Баклава с кокос / Coconut Baklava

Значи прибирам се аз от работа и си казвам. "Ей, сега ще си почина и оная книга дето са ми останали три листа за допрочитане ще я изям с парцалите, да довърша нещо днес." Довърших аз! Довърших и малкото продукти в  хладилника, защото пак се захванах да готвя. Първо да се чуя с мама, с баба ( и тя се е притеснила заради мен, че нещо ми се обаждат едни болежки), да отговоря на няколко служебни мейла, на няколко коментара в блога и то като мине едно време си казвам, "Абе какво ще му почивам". Ай да избутам още някой час до вечеря, че сега за никъде не е. И така всеки ден, дами и господа!

Представлението е просто и участникът е един и същ, защото не знам как но си вярвам, че всеки един ден ще си почина, ама хей го на - пак съм в кухнята и мия съдове от поредната вкусотия. Но този път всички са виновни!!! Приятелят ми с това, че от дни мрънка за баклава, а той сладко не яде по принцип. Аз съм си виновна, че изкопах рецептата за кюнефе и пак си напълних фантазиите със сиропирани сладкиши. Вие, които така се развълнувахте от идеята за тях, че почнахте да ги изкарвате един по един от блога и накрая времето, което е ту мрачно, ту слънчево, толкаво драматично като турски сериал и аз просто накрая се убедих, че е време да спретна нещо сиропиранко. Again! 

И така, разрових се за баклава, която не съм правила и ето че насреща ми се изправи таз баклава с кокос. Машала, викам си! Това е чудесно. хем лятно, хем есенно, хем баклава, хем пък кокос. Има и орехи, има и сироп ..има ли да му се чудя?

Нямаше никакво време, защото вече се бях запътила до кварталното магазинче, за да купя пакет кори за баница, макар и момчето ми да казва, че вече го бойкотираме. Май му смениха собствениците, след като ремонт направиха, но вече не зареждали неговите семки и у дома имаше тридневен траур, че в квартала, в който живеем вече няма "вкусни семички".
Но както и де, пак се отплеснах. Така и така нямаше как да види, бегом до магазина, хайде във вкъщи и се захванах с рецептата. Нея видях оттук, а как я направих, вие вижте пък тук: 

Необходими продукти:

3 ч.ч. кокосови стърготини

1 1/2 ч.ч. орехи

2 бр. ванилия

1 ч.ч. прясно мляко

1/4 ч.ч. мед

20 листа кори за баница

113 г разтопено масло ( и малко олио) 

За сиропа:

2 ч.ч. вода

3 ч.ч захар

2 с.л. лимонов сок

Започваме с приготвянето на сиропа, тъй като аз предпочитам да заливам топлите сладкиши със студен сироп. Знам, че някой избират обратния вариант, но за мен така сладкишите се попарват изведнъж и много често стават на каша. Слагаме захарта и водата на котлона да заврат, като аз удвоих дозата.  Рецептата като цяло е добра, но я адаптирах леко, тъй като смятам, че има как да стане по-вкусен и сега ще ви го кажа.

След като водата заври, прибавяме лимоновия сок и оставя сиропът да къкри още 10 минути поне, докато се сгъсти.  

През това време смиламе орехите, като аз го правя на чопъра и се стремя да не е съвсем на ситно, за да се усещат при хапване ;) Може да увеличите орехите за сметка на кокоса, ако решите, аз така и така правих почти всичко на око :) 

                             

   В купа слагаме орехите, кокосовите стърготини , меда и ванилията. 

Накрая прибавяме и млякото, като аз добавих и още малко, тъй като ми стана  сухичко, а рецептата беше дадена и с четири чаши кокос. Вие преценете сами, но е хубаво да не е и много влажно, защото все пак десертът ще се сиропира.

В подходящ тавичка слагаме десет листа кори за баница ( баклава) , като всеки един от тях сме намазали с масло. Отгоре разпределяме цялата кокосова смес равномерно и заглаждаме. 

                            

Процедираме по същия начин и с останалите десет листа, а след това режем на ромбчета като за баклава ето така: 

                            

Намазваме с останалото масло ( аз винаги си смазвам маслото с малко олио, за да ми е по-лесно) и пъхаме във фурната да се запече до златисто, на 180-200 градуса.

Както се казва, то ще се познае когато е готов - ще ви замирише на хрупкави запечени кори и масълце и ще изглежда ето така. Залейте я тогава с вече студения сироп ( сложете му повече или по-малко лимон, в зависимост как ви харесва повече) и я оставате да престои.

Баклавата може да поеме и още сироп и повече ядки и всякакви аромати, затова ви  съветвам, специално с тази вкусотия, да се доверите на усета си. 

Затова и я украсих освен с кокос и малко суров шам-фъстък, не само за повече цвят, но и още повече вкус! 

Една по различна баклава, която носи спомени за слънчево лято, но и ухание за уютна есен. Опитайте я и се убедете сами! 

До сладки срещи, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Домашни питки за дюнер / Pita / Arabic Flat Bread

След като вече ви представих чудесната рецепта как сами да си направите месо за дюнер у дома е логично да ви споделя и рецептата за вкусните, мекички, арабски питки. Знаете, че по-често рецепта за тях се дават предимно пърленките, които са доста по-дебели от тези, в които хапваме нашенските дюнери. Аз например съм любител на по-малкото количество хляб и тестено като цяло в дюнера, затова и арабският хляб ми е супер любим по ред парични. 

Става идеално за сандвичи, рула, кутия за храна, топене в сосове, а дори съм ви споделяла и торта с арабски питки като тази тук.

Винаги съм мислила, че не е особено лесно да разточиш на перфектен кръг толкова малко количество тесто, но се оказва, че понякога и правилно брашно помага. Овен, че рецептата е лесна и може да я направите и да нямате много опит, хубаво още и това, че излизат достатъчно бройки, така че да си имате и занапред. За рецептата се доверих на Кристина от нейния сайт, но ето как ги направих аз.

Необходими продукти: 

Около 500 г брашно за баница София мел

60 мл олио/ зехтин

250 мл хладка вода

7 г суха мая

1 равна ч.л захар

1 равна с.л. сол

Пресяваме брашното в купа.

Слагаме два трети от него в купата на миксера, ако месим с него, ако не - отделете една трета от брашното от купата.

Правим кладенче и прибавяме маята, захарта и хладката вода.

Оставаме маята да се активира, а след това започваме да замесваме тестото, като прибавяме постепенно от останалото брашно, мазнината и солта, образувайки, меко, нелепнещо тесто. Оформяме го на топка и го поставяме в намазан с олио съд, покрито с кърпа, където да втаса на топло. (Аз го правя в печката на 50 градуса) 

След като тестото втаса, го разделяме на топчета, всяко от което около 84 грама. Ако искате да имате по-малки питки, но повече бройки, може да ги разделите на още две части - по  42 грама. ( Аз така направих) 

Разточваме всяка от тях първо с размери около 10-15 см и ги редим набрашнени една върху друга, за да не залепнат, както съветва Кристина.

Въпреки всичко, моите питки залепнаха, затова предпочитам другия път да не ги редя една върху друга, а просто върху небрашнената маса, една до друга, покрити с кърпа или стреч фолио.

Докато завършим и последната, питките ще бухнат и отново с помощта на брашно, ги разточваме с размери около 25-30 см всяка, ето така:

Загряваме тефлонов тиган, в който може да сложим капка- две олио ( или не ) и запичаме питките и от двете страни. 

Ако искате да са меки, като тези за дюнер, не ги печете много, а ги оставате по-бледи и ги задушавайте бързо след изпичане, една върху друга, под влажна кърпа и в найлонов плик. 

След като питките бяха готови, ги разпределих по около 10 бройки в пакетче и ги прибрах във фризера, за да си имам, когато ми трябват. Тогава може да ги запържите в олио, да ги затоплите на микровълнова или да ги намокрите с малко вода и да ги дозапечете, за да омекнат отново :) 

Определено една от най-полезните и удобни рецепти, които трябва да имате под ръка. Винаги ще имате хлебче за сандвич, дюнер, десерт и най-вече за тези от вас, които искат да консумират по-малко въглехидрати, но не могат и без тях. 

Надявам се рецептата да ви хареса и на вас и да ме споменавате с добро :) 

Поздрави и усмихната седмица, приятели :) 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!