сряда, 19 декември 2018 г.

Торта ”Коледна приказка” / Cake "Winter's Tale"


Остава съвсем малко дни до Коледа, затова в сряда е се гощавам с торта. По-сладка сряда има ли от тази? За мен започна сладко от сутринта ( или вечерта), когато моята приятелка по писмо ми написала поредния си разказ.
 Имам си едно такова приятелче, с което ни делят километри, часове, време, преживявания, но все едно сме една душица, разпръсната ма две и макар да сме се виждали само веднъж, да прочета нейните мисли е все едно да чета лявата половина на мозъка ми да си говори с дясната. Не знам кой ден с кой крак ще стана и дали ще съм весела, или скептична, не знам и тя как ще е, но веднага щом намерим време си пишем "по-малко" ( казвам по малко, но всъщност седнем ли да пишем нещата са глобални)
 Говорим за ежедневието, връзки, спомени, семейство, деца, роднини, манджи, клюки и каквото душа ти иска, без цензура, без обмисляне, като някакъв поток, който се излива от сърцето ти и достига до човека, който си сигурен, че ще го разбере по най-истинския и верен начин. И като се замисля, че тя беше просто един от вас. Човек, който ме четеше всеки ден, от далечна страна, когато пишех, а не знаех, че пиша за нея. 


Думите са силно нещо, както ви споменах в и предишната си публикация и все повече се убеждавам, че ако имаме глас и го използваме, ще достигне до тези, които могат да ни чуят и разберат. 
Аз се участвам щастлива днес, защото в края на тази изтощителна 2018-та година, годината на разделите и какво ли още не, се сдобих с много хубави хора около себе си и Марта е един от тях. 
На нея и показах първа днешната торта, която искам да споделя с вас, макар и тя като вас, да й се любува само на снимка. То и аз не и се любувах много, защото свърши за отрицателно време и за това може да съжалява само дебелата Люси от 2019-та, защото празнично настроената и навлечена да не й личи Люси от 2018-та хич не и пука :) 


Тази торта е част от рецептите, които направих с любимците ми от Др. Йоткер ( вижте рецептите тук)  и макар някои от вас да не одобряват използването на готови кремове, аз не веднъж съм споделяла, че те са необходимост за много домакинства, начинаещи готвачи, условия и определено улеснение за приготвянето на сладкиши, когато имаме нужда.


Така решена да ви представя една много лесна торта, която използва два от готовите крема, но усещането за тортата е като на бутикова такава, и е идеална за любителите на меките, мус торти, в които има експлозия от вкусове. Затова й дадох името "Коледна приказка", защото наистина ще се почуствате като в такава. Но няма да ви бавя повече, ето и самата рецепта, която може да видите и в страницата на Др. Йоткер! 


Необходими продукти:

Блат:
4 бр. яйца
4 с.л. захар
2 с.л. пшеничено брашно

Желе:
200 г вишни (замразени)
200 г захар
200 мл вода

Захарен сироп:
200 г захар
200 мл вода

Крем 1: 
400 мл прясно мляко

Крем 2:
250 мл прясно мляко
2 - 3 с.л. пудра захар

 За блата:

Започваме с направата на блата. Отделяме жълтъци от белтъци и разбиваме белтъците със захарта на твърд сняг. След това прибавяме един по един жълтъците. След това спираме миксера и пресявайки бавно и внимателно интегрираме брашното и какаото в блата, като разбъркваме с бавни и въртеливи движения, така че да запазим въздушността на сместа. 

Изсипваме във форма за торта с размери 24 см, застлана с хартия за печене на дъното. Печем в предварително загрята фурна на 150 градуса за около 25-30 минути. 


Не отваряме фурната преди 20-тата минута от печенето и охлаждаме блата постепенно, на открехната врата, за да не спадне.



Захарен сироп
Докато блатът с е пече, правим сиропа за сиропиране като слагаме водата и захарта да заврат на котлона. След като кипнат, намаляваме температурата и оставаме да къкри на тих огън 10 минути. След това махаме от огъня и прибавяме ромовата захар.

На съседния котлон, в касерола слагаме замразените вишни, захарта и водата, като водата зависи от количеството течност в самите плодове. Оставяме тази смес да заври, а след това махаме от огъня и прибавяме оставения предварително да набъбне желатин в студена вода. Разбъркваме в горещата смес, докато желатинът се разтвори.

Разпределяме вишните във форма за мъфини (или малки чашки) с дебелина на сместа около 1-2 см. Оставяме да стегне напълно.

                             

След като блатът е готов и изстинал, разделяме на две части с помощта на дълг нож.



Сиропираме със захарния сироп и разпределяме от желираните вишни по целия блат.


Разбиваме едно пакетче крем Оле Страчатела на гъст крем и го изсипваме върху желето. Завършваме с втората част на блата и сиропираме отново. Прибираме тортата във фризера.

                             


След като тортата стегне, изваждаме я от формата и я прехвърляме в по-голяма форма за торта, с размери 25 см. Изсипваме отгоре предварително разбития на мус шоколадов крем за сладкиши с шоколадов вкус така че да облее страните и повърхността равномерно. Прибираме отново в хладилника да стегне за още един –два часа. 



Завършваме украсата с бита сметана и останалата ни част от желето.

Съвет: За по-изявени пластове, може да сложите две пакетчета Страчатела за белия пласт, но е хубаво да използвате едно пакетче желатин за стабилизатор в случая.


Украсих тортата с бита сметана, крокан и малко от останалото ми желе, но съм сигурна, че вие може да измислите и още по-празнична украса, мен ръцете ми трепереха да я опитам, та едвам се сдържаш да не забия виличка в нея. Тя не е толкова необходима, защото и с лъжичка ще се яде, тъй като е изключително мека и пухкава!



Аз ви оставям да планирате следващата вкусотия в коледното меню и се захващам със другата  изненада, която съм ви подготвила ;) 

Прекрасна седмица, приятели! 


 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!




понеделник, 17 декември 2018 г.

Тиквеник / Tikvenik - Bulgarian pumpkin rolled phyllo pie


Имах нужда от почивка този уикенд и макар да не успях да си открадна целия за мен, неделята беше просто всичко от което се нуждаех. "Ден на велико лежане" - както го наричаме в нашето семейство, където причина да сваляш пижамата няма, почти целия ден си в леглото, завит като сармичка и си примъкваш рани лакомства от кухнята - мандаринки, кафенце, палачинки, шоколадови бонбони и каквото душа ти там иска. 

Гледах един от любимите си филми "Студената планина" и се наслаждавах на светлинките и коледната украса у дома, докато навън валеше пухкав сняг. Тъй като си отпочинах добре, завърших всичко това с късно кино в полунощ, където не знам от къде намерих сили и успях да навлека някакви дрехи, и без грим ( и гребен, повтарям гребен) се запътих към киното с надеждата, че малко са идиотите като мен, които ще излизат по среднощ в неделя на тая поледица. 
За мое " щастие" "идиоти" не липсваха и не случайно се оказаха мои познати, които успяха да се насладят на моя неглиже вид, който се опитвах бързо да прикрия в тъмния кино салон.
 (По дяволите, аз излизах от леглото, за да си догледам последния филм за деня - защо не раздават юргани във киното??!@! ) 


Истината е, че имах отчайваща нужда от почивка . Последните дни на седмицата бяха толкова натоварени, че не само се разболях, но взеха да ме изкарат извън нерви в пощенската станция, когато една служителка успя най-накрая да изсмуче какъвто и да е останал коледен дух в мен.

 Бях тръгнала както винаги в края на деня да вършея по задачи, тъй като светлината на деня се пази за готвене и снимки, та от една задача и на друга, трябваше да ида да прибера един да наречем служебен колет от пощата. Още преди него, двама "господа- анцузари" бяха решили, че е забавно да ми препречат пътя и да не ми позволят да мина, защото явно им е скучно и това е идеален начин да заговориш някоя "мадама", като се смееха гласно, че се опитвам да им избягам. 
На гишето пък вече ме чакаше Гринч, която въпреки поздравите ми, личната карта и кръвната проба, която се изисква да си взема пратката, пак не благоволи да каже нещо. След като я уведомих, че трябва да заплатя колета, тя си измърмори нещо от рода " Ми дайте ми бележката", а а й казах,  че се намира вътре.  "Ми отвори си го", отговори тя с някакво задоволство, че сякаш ми дава урок против мързел. Дали защото не ми беше добре вече от дни, но не се сдържах да й кажа " Можете да ми го кажете по-учтиво, подробно, да ме погледнете. Ние гражданите откъде да знаем какво се очаква от нас, като ваши колеги процедират по друг начин". Тя се изхили и попита: " Е, па кой ти е отварял колета", а аз й казах :" Един ваш колега, мъж, беше много любезен, правеше това вместо нас", и тя :" Ми той не работи вече тук" 


Направо ми идеше да и допълня, че явно човекът на е преминал теста за безхаберие и арогантност, за да остане на работа в тъпата им поща. Казах само "Бихте могли да казвате, "ако обичате, заповядайте и моля", все пак сте на пост, който го изисква". Усмивката и стана вече още по-нагла, отговаряйки ми под носа си, все още забила поглед в клавиатурата, тъй като явно зрителния контакт е забранен в пощата, и си промърмори " Да, бе! Ще ви казвам аз, "ако обичате и моля". Щеше ченето да ми падне на пода, да го събирам после цяла седмица, но вече изтощена от сблъсъкът и невероятната некомпетентност просто казах: "След като учим децата да го правят, вие нямате извинение". 
По някаква магия на природата вещицата от дивия запад Благоевград млъкна и накрая все пак й пожелах лека работа и приятен ден, а тя, разбира се нищо не каза, вярна на убежденията си, че трябва да поддържа реномето на държавата.

По път за вкъщи, опитвайки се да се отърся от целия негативизъм срещнах разни познати, които поздравявах отдалеч, пожалвайки им весели празници, но отново "нищо" като отговор. Ясно е, че мизерията и несправедливостта са господари в тази страна, но какъв е смисълът да празнуваме празник, честващ доброто и любовта към ближния, ако не го правим наистина. Тогава всичко е просто храна. Запътих се към вкъщи с идеята, че още днес ще зарадвам някого, с нещо, което мога да направя за него. 
Бях си записала желанието на Диана Бонева, която ме помоли за рецепта за тиквеник и реших, че е идеалното нещо, в което да канализирам малко положителни емоции.


Спретнах рецептата за тиквеника на мама, който е много вкусен и макар да си призная, не ми е най-любимия десерт като цяло, чак когато си го направих сама за първи път си дадох сметка колко е вкусен всъщност. 
Няма по-коледно ухание от постния тиквеник на масата, затова ще премина към рецептата вече, тъй като трябваше да си излея душата в увода. За самия тиквеник ще пиша по-надолу :) 
А ето и необходимите продукти:


Необходим продукти:
1/2 пакет кори за баница
Около 2 ч.ч. рендосана тиква

захар на вкус
1 ч.л. канела
1-2 шепи орехи ( по желание)
олио

Както мама, така и аз правим тиквеника с половин пакет кори, защото го сервираме за Бъдни вечер и искаме да се изяде по-скоро, че от толкова гозби да не остава. С другата половина правим баничка с праз, но и тази рецепта ще си покажа скоро. 

Започваме като рендосваме тиквата. 


Овкусяваме я после с малко захар на вкус, като не мога да ви кажа количество, защото много зависи от това колко е сладка самата тиква. Сложете няколко супени лъжици, намачкайте я хубаво да може да се втрие добре в тиквата и оставете да си пусне соковете.
 Опитайте и преценете дали има нужда от още.
Прибавете след това канелата и малко счукани орехи, като аз слагам две шепи, като моите са като една-мъжка, така че не много :)  Майка ми не слага орехи, но аз реших да си го обогатя :) 


Взимаме една кора, слагаме мъничко олио и разпределяме 2-3 с.л. от плънката. 
Прихлупваме на две по-средата и завиваме на руло.


Процедираме така с остатъка от корите.
Аз реших да изпека тиквеника в един стар тиган, който намерих наскоро и реших, че ще е много подходящо за снимките.
 Намазваме съда с олио, 


и почваме да редим корите една по-една, на охлювче, от вътре навън. 
Останалия сок разпределяме върху тиквеника ( ако е много, не всичкия), така че той също ще се глазира, запече и карамелизира, тъй като е предимно захарна вода.


Пъхаме го да се пече на 180 градуса за около 40 минути.
След като изстине , поръсваме обилно с пудра захар.


Дали защото отдавна не бях яла тиквеник или защото сама го приготвих, но наистина ми се услади ужасно много. Струва си да го правим за празниците и се радвам, че Диди ми поиска тази рецепта. Така не само, аз ще я зарадвам, но и тя ми подари сладки емоции - в крайна сметка празникът може да е с храна, но не само за храна.


Искрено се надявам моят разказа по-скоро да ви е разведрил, може пък да сте се припознали в него и да ви зареди с друга гледана точка на последната седмица до Коледа. Време да се настроим с усмивки и да ги раздаваме повече на хората около нас 
Аз се захващам със следващата обещана рецепта , а на вас добър апетит и хйаде на тиквеника..преди да е отишъл на работа в пощата ;) 

 

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


събота, 15 декември 2018 г.

Руло "Червено кадифе" / Red Velvet Swiss Roll



Остават броени дни до Коледа и аз вече място не мога да си намеря!!!!
Със сестра ми всяка сутрин се уведомяваме колко дни остават до срещата ни изпращайки си цифра и някоя друга ухилена физиономия , ей така..да видим как изглежда очакването :)  Нямам търпение да си нагушкам другата половина от семейството, като най-голям бенефициент на цялата ми любов ще бъде малкия ми племенник Ноа, който е коледният елф, който ме вдъхновява за всичките ми творения този сезон!!
Достатъчно е да видя светещите му очички, пухкави бузани и и бонбонестата му устичка и вече мие хрумнала нова идея за сладкиш. А такива си трябват, защото и аз като джуджетата на дядо Коледа изпълнявам желания. Не мога да преценя дали повече пиша или повече готвя тези дни, но знам, че е в повече! 


Помолихте ме за празнична торта, тиквеник, месни ястия за Нова година, вкусни сладки, баклави и аз не съм спряла да ги правя - до едно! Едно от нещата, за които получих и повече писма бе и нова рецепта за руло, тъй като шоколадовото коледно пънче вече сте го правили повечето от вас и макар да няма грешка, време е за нещо ново. 
Така реших, че е време за едно вкусно, плюшено ( като дупето на Ноата) и много красиво руло "Червено кадифе". 


Откакто открих тефлоновото килимче за печене на Fino, правя руло по-често, тъй като си ползвам килимчето изцяло, мие се след употреба и хоп в шкафа за следващия път. 
Когато от Фино ме помолиха да ви го демонстрирам, знаех точно с коя рецепта ще бъде, защото както знаете, винаги се стремя да съм ви полезнаa, но и да ви препоръчвам продукти, които самата аз ползвам и смятам, че си заслужават. 


Тъй като вече съм на второто си килимче, смятам да нарежа първото на кръгове за дъното на тавичките, които ползвам най-често, защото едно от най-досадните ми неща е всеки път да режа кръгове от хартия за печене. 
Е, тук нямаме такъв проблем защото използваме цялото килимче, но вие ще се убедите сами, като ви покажа и самата рецепта.  Тя е супер лесна, но може да очаквате вкус за чудо и приказ, а визията му опредено ще направи всяка трапеза празнична :) Ето и рецептата:

Необходими продукти:
За блата;
5 яйца
5 с.л. брашно
5 сл. захар 
1 ч.л. червена боя
1 ванилия

За крема: 
250 мл растителна сладка сметана
250 г маскарпоне 
1-2 шепи червени сушени боровинки ( накиснати в алкохол - по желание)
1-2 шепи шоколадов крисп топчета

Още ( по желание): 
бита сметана за украса
шоколадов ганаш
още захар

1бр. тефлоново килимче Fino

Блатът е най-лесното нещо на света - разбиваме яйцата и захарта на пуква, светъл крем.


Прибавяме след това брашното, ванилията и боята и разбиваме отново. Може да ползвате каквато боя искате - гел или суха, като най-лесна за намиране е тази от Кауфланд в малките кутийки, която става идеално. Може да направите цвета по-тъмен с една с.л. какао, но повечето хора предпочитат яркия цвят.

  

В тавата от фурната слагаме тефлоновото килимче и може съвсем леко да го намаслите с олио. Изсипваме отгоре сместа, като имайте предвид, че тя  ще потъмнее леко след изпичане.
Пъхаме във фурната да се пече на 160 градуса за около 20 минути.

                            

След като го изпечем, още топъл го навиваме на руло, както си е с фолиото и го оставяме да се охлади напълно. ( Аз го правих вечерта и го довърших на другия ден, защото не съм по чакането ::) и най-ми се отдава да чакам втората част на десертите, като си спинкам в леглото ) 
Извадете маскарпонето от хладилника да се отпусне от вечерта съшо така.

                            

Крема приготвяме като разбиваме сметана на сняг и почваме да прибавяме от маскарпонето, лъжица по лъжица. Ако сметана не ви е сладка, може да я разбиете с 2-3 супени лъжици захар или да вкусите по-късното целия крем с пудра захар. Много е индивидуално колко захар смятате за достатъчно. Аз лично обичам да не е толкова сладък и ми стига само от сладостта на сметана.

Разтваряме рулото, като го отделяме от килимчето, но го поставяме отново върху него. Нанасяме отгоре от крема равномерно, като аз си заделям една част за украса и поръсваме от сушените плодове и шоколадовите криспи. 
Плодовете може да накиснете предварително в някакъв алкохол подходящ за празниците и вкуса ви - вишновка, например или пък просто в топла вода, а шоколадовия крисп може да закупите от магазин за ядки или в  малки пакетчетата в другите магазини.

                                                    
 Завиваме рулото  и го оставяме да стегне така още час в хладилника. Украсата направих буквално на момента, без да имам никаква идея каква ще бъде и се получи това:

Може да украсите с листенца мента, шоколадов ганаш, може да шприцовате отгоре или измажете цялото руло с бита сметана и да направите бяло коледно пънче - възможностите са безкрайни! 


Харесвам рулото за празничен десерт, защото след обилна вечеря е много по-лесно да отрежеш едно малко парченце от него, отколкото от голяма торта. Това е толкова леко и въздушно, а шоколадовия крисп седи хрупкащ поне две дни, затова не пропускайте да го обогатите с него - всички обичаме онзи вафлен елемент в шоколадовите бонбони, нали?
Малкия разлив елемент на сушените боровинки път допринася към целия коледен вкус, а кремът е като облаче гушнало всичко това и го поднася към устата ви! 
Обезателно трябва да го опитате, а аз се захващам със следващата рецепта, защото както казват - луд умора нема!
Усмихнати почивни дни, приятели!


 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!







Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...