Боб чорба / Bean Soup

Много се чудех с какво да ви нагостя в началото а седмицата, след толкова много хамкане вчера. Реших, че един бобец ще свърши работа. Все пак пости са и макар самата аз да не го спазвам, не пропускам да ям постно поне веднъж - два пъти седмично. ( Защото през останалото съм на месо и риба:))

Много обичам боб и въобще и други варива, като леща и грах, но рядко си ги представяме като нещо, с което може да впечатлим някой. Сиромашка гозба, както му казват.
Ако преди време отидеше на гости на баджанака и ти сложат бобец, сигурно нещо не са ти са се зарадвали на визитата.
Нещата обаче се обърнаха  и все по-често чувам реплики от рода на " Имаш ли нещо по-леко, че преядох от месо тия дни".
Същата работа като с пищните десерти в сравнение с бабините стари рецепти за такива, за които ви говорих пред седмица. Изобилието ни кара да ценим още повече топлите спомени за вкусните български гозби и мога съвсем честно да ви кажа, че самата аз съм си поръчвала да хапна боб в ресторант не веднъж или два.
Така и не се сещам да си го сготвя сама, но отида ли някъде и имат боб чорба, веднага в мозъка ми излиза фантазия за къкрещо гърненце, тихо посръбване и сладко топене на залък в чинията. Ех, размечтах се...
Важното е, че мечтата ми стана реалност с рецептата за боб чорба на мама. И вие може да си направите една такава гозбичка, която да ви чака у дома за вечеря.

Както виждате, навън е все още хладно, затова това няма да е лоша идея, тъй като ще спестите от отопление. Защото мотото на боба е - "И стомахът пълен и гащите топли." :)

Гарнирайте ги с някоя и друга люта чушчица и няма да се усетите как си слагате втора купичка.

Във всеки блог трябва да има рецепта за боб, затова ето и моята:

Неоходими продукти:

1 купичка боб ( около 400 мл)

1/2 ч.ч. доматен пюре

1 глава лук

1 бр. морков

2 бр. чушки

олио

сол и сух джоджен

Слагаме боба да се накисне от предната вечер, но може и сутрин преди да тръгнете за работа и да го сготвите вечерта :) Изхвърляме водата и слагаме нова, студена, някъде два пръста над нивото на боба.

Слагаме на котлона да ври, а като заври добавяме малко олио ( аз слагам на око, но не искам да е много мазен) и нарязаните на ситно лук и чушки - червена и зелена.

Оставяме боба да къкри до пълното му сваряване ( тук вече трябва да си го проверявате с виличка колко е мек, защото зависи от сорта какъв е, ще е различно и времето). Накрая прибавяме дометеното пюре ( или млени домати), сол на вкус ( при мен е около една супена лъжица) и накрая поръсване със сух джоджен.

Бобът ни е готов :)
Да ви е сладко!  ( на мен определено ми е ;) ) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Благоевградска торта с арабски питки / Pita bread chocolate cake from Blagoevgrad

Прошки са и както знаете, обичаят повелява да я поискаме, носейки нещо сладко. Този период от годината е може би най-щастливият за работещите в сладкарската промишленост, защото тортите се харчат по-бързо от билети за националната лотария в село, от което са обявили победител. 

За съжаление и цените не са толкова изгодни, особено при факта, че половината продукти за десертите са под формата на прах и нямат нищо общо с истинските. Да, но какво да правиш като нямаш много време да правиш торта след работа и времето те притиска?

Решение: Правиш тази торта !!!

Не само, че е без печене, но става и много бързо, има вкусът на истинска домашна торта ( каквато си е) и ще ви накара да я обикнете от първата хапка. 

Но ето защо я наричам "Благоевградска" :) 

При нас има няколко десерта, които са знакови и ги има само при нас. Като паста "Бачиново:", ако помните ( рецепта тук)

Една от тях е е тази палачинкова торта, която всъщност не се прави с палачинки, а много тънки блатове. През годините тортата се променяше доста, като последните ми професорски прочувания установиха, че явно вече я правят с "блатове", учудващо наподобяващи арабски питки. Реших да се гмурна в този експеримент и да се опитам да я пресъздам. 

Разбира се, не гарантирам за достоверност на рецептата, а по-скоро за нейната оригиналност, защото хапнах доста парчета, за да мога да преценя какво точно има в нея. 

Преди години беше много по-различна, но сега реших да я направя по-близко до вкуса й в момента, тъй като такава я опитвах в последно време и аз.

Кремът се доближава доста до шоколадов пудинг, като е обогатен с повече плътност. 

Заливката винаги е от шоколадов ганаш, който да засилва шоколадовия вкус, като в сладкарниците се предлага с украса от сметанови цветенца по ъглите.

Аз избрах друг подход, тъй като исках да направя и реверанс към едновремешния вкус, който все още си припомням в спомените си. 

Ако съм ви заинтригувала и имате малко свободно време, вижте рецептата  с е убедете колко лесно се прави. 

Необходими продукти:

6 бр. арабски питки / тортила

2 пак. шоколадов пудинг

1 литър прясно мляко

1/2 ч.ч. захар

1 шоколад млечен

120 г белтъци/ маршмелоус / сметана

100 г масло

Започвам с направата на крема. Аз имах тези два пудинга у дома и тях използвах. Сложих 700 мл от млякото и захарта на котлона да заврат. През това време смесих пудингите с останалото мляко и разбърках, за да получа еднородна смес.

                       

Когато млякото тръгна да завира, добавих пудингите и започнах да разбърквам енергично с телена бъркала докато кремът се сгъсти. Към така горещия крем добавих един млечен шоколад, като може да замените с черен, но тъй като глазурата ни е такава, реших да се контрастира вкуса.

           

За да създам повече плътност в крема използвах трика от този мус, който ви представих преди дни. В микровълновата сложих да се разтопят маслото и бонбоните маршмелоус, тъй като така и така имах у дома. Вие може да ги замените с два разбити белтъка или просто малко бита до твърдост сметана, а защо не и повече масло. Давам от сега всичките тези варианти, тъй като самата аз ще опитвам с тях по-нататък, защото тази торта обезателно ще се прави скоро пак :) 

След като бонбоните и маслото са се разтопили, разбърквам добре и прибавям към шоколадовия пудинг, който трябва вече да се е поохладил.

                    

Във форма с махащи се стени (25-26 см)  слагам едно хлебче, а отгоре разпределям около черпак и половина от крема.

Процедирам така докрай.

                    

Оставям си малко от него, с който да завърша тортата ето така и пъхам в хладилника да стегне.

При мен беше за през нощта, но съм сигурна, че и няколко часа ще са достатъчни, особено, ако ползвате за уплътняване повече масло.

 На следващия ден излях отгоре шоколадов ганаш съставен от 100 мл сметана и 100 г тъмен шоколад, направен като към затоплената до точка на кипене сметана, прибавям начупения шоколад и бъркаме докато се разтопи напълно. След това оставям леко да се охлади и сгъсти. 

Вместо със сметанови цветенца по периферията, украсих тортата с начупена на ситно меденка, тъй като едно време блатовете имаха този аромат, но не бяха медни като цяло. Затова реших, че малко ухание от украсата ще допринесе съвсем деликатно това усещане.

 

Идеята с арабските питки е чудесна, защото сами по себе си са по-крехки от някои палачинки и никога не стоят глетави, а точно като тънки блатове..каквито са си :) 

 И така, ако ще ходите на гости този уикенд или просто търсите бърза торта, която ще впечатли с вкуса си, опитайте тази и намерете още една причина да заобичате Благоевград :) 

Усмивки от все сърце, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Домашни локумени вафли с шоколад и халва / Homemade halva and turkish delight wafers

Помните ли поредицата, която реших да започна в началото на годината с  рецепти от бабините тефтери или такива, малко позабравени, но все още любими. Първата от тях бе за сладки "Балеринки", за които успях да науча още десетки наименования, под които са познати. 

Днес обаче е чудесен ден да ви покажа друга моя голяма любов от училище, и не, не е някое момче, а пак -  храна :) 

Локумените вафли са ми любим спомен, защото макар да не беше точно в ранното детство, пак бях ученичка и обичах да си купувам по една такава (насипна), когато отивах да купя хляб например. Държаха ги на голям поднос и продавачката грабваше едничка с парченце амбалажна хартия преди да ми я подаде, а аз я вече бях "сгънала" по път за вкъщи. За пръв път обикновените локумени вафли започнаха да ги продават залети с шоколад, а малко по-късно обогатиха и крема с халва и какво ли не. Сега на пазара има няколко подобни вафли, които се продават опаковани, коя от коя с по-нелепо име, отговарящи на също толкова нелепия им вкус.

Спомням си един определено щастлив момент, когато се прибрах от училище и видях на плота в кухнята един кашон (то си беше малко кашонче де, но за мен беше нещо невероятно) от тези шоколадово-локумени вафли. Знам, че отидох в хола да си пиша домашните и само чаках мама да се върне да я попитам за кой е тази вкусотия. Бях сигурна, че отговорът не е "за нас", защото в тези години си позволявахме нещо сладичко много рядко. 

Когато тя се прибра, си спомням колко заобиколно я попитах все пак за кой е и тя отговори "За вас - понеже сте добри деца". Не можех да повярвам, че имам такова голямо количество от любимите вафли и ще мога не само днес да си хапна сладко, но дори и утре!!! ( То се е видяло, че и до ден-днешен нямам наяждане  :))

Един от роднините ни бил на път и отскочил до цех за вафли в северната част на страната и се обадил на майка ми да я пита дали иска да й купи. Помня, че всеки ден си взимах по една вафла и си я хапвах с такова задоволство, знаейки, че няма нужда да я пазя, защото в кашона има още много. Те оставаха все така мекички и вкусни и макар да се стопяваха пред погледа ми, така и не ми втръснаха.

Ето, защо реших, че е време да си ги направя сама у дома. Знаете, че съм фен на вафлените кори и обичам да експериментирам с тях. Слава Богу, вече се появиха в магазините, като едно време, а цената им е толкова достъпна, че може да си вземете няколко пакета и да се запазите за годината, като мен ;) 

Аз определено ще ви давам още идеи за тях, затова няма да са ви излишни. Но няма повече да отлагам, а преминавам към рецептата.

Необходими продукти:
Вафлени кори - 4 - 6 броя
280 г локум (2 пак. по 140 г)
200 г масло
200 г шоколад
200 мл прясно мляко
200 г тахан халва

Шоколадов ганаш за заливка

Започваме като приготвяме крема. За целта слагам млякото и маслото да се затоплят на котлона. След като заври, прибавяме халвата, а след това и начупения шоколад.

Реших да снимам и продуктите, които използвах, за ваше улеснение, макар че вие може да изберете и други. Аз ползвах един черен и един млечен шоколад.

Разбърквам добре с телена бъркалка, за да може кремът да се хомогенизира добре.

                           

Прехвърлям в подходящ съд и оставям в хладилника да стегне, но не прекалено, а да е с конситенцията на течен шоколад, ето така:

                          

През това време се заемам с локума, като е добре да работите бързо с него, защото стяга за кратко време. Нарязваме го на малки парчета.

Аз си избрах тези вкусове, като може да ги разтопите на водна баня или микровълнова. Аз се спрях на втория вариант, защото става по-бързо. 

                            

Разпределяме го между две вафлени кори и притискаме да се слепят. Това е междинният ни слой с локум.

След това слагам от крема по останалите вафлени кори.

                

Аз имах само пет кори, но вие може да го направите с четири или шест, като гледате локумения пласт да е по средата, а останалите да са слепени с шоколадовия крем.

Измазвам всичко добре и завивам с целофан или стреч фолио и прибирам в хладилник / фризер да стегне добре.

                   

След като са готови, разрязвам на парчета и потапям в шоколадов ганаш ( рецепта тук), като гледам да го правя в плоска чиния, тъй като целя шарки отгоре, които се получават, когато се отлепват вафлите от дъното с шоколада. :) 

След това редя в поднос, може да съхранявате в хладилник или покрити с фолио на стайна температура, което ще ви гарантира винаги мек крем.

Ако и вие искате да се потопите в този вкусен спомен за истински домашни локумени вафли, запътете се към близкия руски или сладкарски магазин и си набавете няколко пакета.

Аз отивам да си грабна още една.

Усмихната седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!