Унгарски гулаш / Hungarian Goulash

Кога стана ноември?! Защо времето лети толкова бързо с изключение на времето, когато сме на работа или чакаме на опашка за тоалетна?  Какви са тези неща питам аз? До вчера се размотавах по тениска, а тази сутрин гледката от прозореца ми бе като от филм на Стивън Кинг, пуст булевард, а  върху него се е настанила гъста и хладна мъгла. Хора щъкаха като зомбита в просъница, а аз усещам някаква невидима, притегателна сила да ме ме тегли обратно към леглото. За щастие облаците се разнесоха и на обяд вече грейна слънце! Реших, че от мен си зависи да променя сценария на филма и този път се спрях на нещо също толкова вълнуващо, но по-приключенско!

Времето днес е идеално за една купичка къкрещ и ароматен гулаш, който ми напомни за няколкократните ми визити в Унгария. Освен, че прекарвах времето си в ядене и разходки в красивата им столица, успях да не науча и нищо от унгарския, който е един от най-уникалните езици в света и с всяко изречение от устата им имах чувството, че чувам някакво родово проклятие.
Спомням си, че не веднъж обсъждахме коя е най-дългата дума в унгарския като спорът е между Folyamatellenőrzésiügyosztályveze­tőhelyettesképesítésvizsgálat и Megszentségteleníthetetlenségeskedéseitekért, като ви гарантирам, че са реални думи, а не съм тръгнала да си чистя клавиатурата.  Знам обаче със сигурност, че тръгнеш ли да въртиш очи от удоволствие и да си изядеш всичко до последна хапка на всеки означава "много вкусно ястие" и точно такова е унгарския гулаш. 

Обожавам да го хапвам на крак на Коледните базарчета, където ти го сервират в издълбано хлебче. Така си го приготвих и у дома, а ако и вие искате да го направите, вижте рецептата по-долу, която адаптирах от тук :) 

Необходими продукти:

400 г телешко/ говеждо месо

1-2 с.л. брашно

2 глави лук

2-3 моркова

4 средни картофа

1 червена чушка

3/4 ч.ч. червено вино

2 ч.л. сладък червен пипер

2 ч.л. лют червен пипер

2 скилидки чесън

1 ч.л. млян ким

4 с.л. дома. паста

3/4 ч.ч. доматен пюре

2 ч.ч. телешки бульон

дафинов лист

сол/ черен пипер

олио

Както виждате голяма част от продуктите са подправки, но какво е унгарско ястие без червен пипер. 

Започваме като нарязваме месото на кубчета. По-традиционния унгарски гулаш е с по-малки кубчета, но аз харесвам този, който хапвам в питките с по-едри парченца месо :) 

Подсушавам го леко и го слагам в найлонов плик, заедно със брашното, сол и черен пипер. Раздрусвам хубаво за да полепнат добре по месото.

Нарязвам зеленчуците на средно големи парчета - по-вкусно е да усещаш индивидуалния им вкус, а не като бульон в супа.

Нарязваме и чушката на кубчета, като може да ползвате и микс от червена и жълта за повече цвят.

В дълбок съд загряваме малко олио ( или свинска мас) и запържваме лука за кратко.

Прибавяме месото и запържваме, докато хване хубав загар.

След това започваме да прибавяме останалите зеленчуци, последвано от червения пипер и доматената паста. Разбъркайте и запържете още няколко минути.

След това добавете виното, останалите домати и бульона.

Течността трябва да покрие месото и зеленчуците. Подправете с още малко сол, добавете дафиновия лист и оставете да заври, а след това намалете и оставете да къкри до пълното сваряване на месото.

Може да сервирате ястието поднесено с нудели, заквасена сметана, в купички или издълбано хлебче. Аз лично предпочитам този вариант:

Ако се чудите дали има време да си приготвите тази вкусотия още днес  и да ви чака след работа през седмицата, отговорът е : Абсолютно!

Вкусът е наистина чудесен и ви обещавам, че няма да съжалявате! 

Вкусна седмица, приятели! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Лесна шоколадова торта с готови кремове / Super-easy chocolate cake

Напоследък не ми върви много. Счупих разни хубави съдове у дома и то няколко за броени дни, а аз по принцип съм внимателна и не чупя често. Тази сутрин пък телефонът ми беше изгаснал ( нещо не работи напоследък)  и не беше звънял, за да отида със семейството на задушница, а бях бях приготвила в кутийки торта, която цял ден правих вчера. Трудно ми беше да запазя позитивизъм в последно време, тъй като все се случваха някакви несполуки, но пък това, което ми помогна накрая бяха две простички неща.
Първото е, че каквото и да ставаше, гледах да раздам всичко сготвено за блога на приятели, роднини и познати, които в края на деня ме затрупваха с мили думи, благодарности и усещане за радост, която в крайна сметка успяваше да оправи целия ми ден.
Второто пък са белите на малкия ми племенник, които стават все по-забавни, а той все по-креативен. При последния си разговор със сестра ми станах свидетел на скоростта с която той реши да почисти тоалетната с четката й за зъби. Както невинно си я държеше в ръка, за секунди припълзя до банята и само чух сестра ми която отчаяно се провикна "Ноа , не!", но както й казах и на нея, "Оттече тая работа, мила! Стана тя, каквато стана :) 

Помолих я поне да направи снимка на събитието, което ми донесе толкова смях, че дори сега се усмихвам под мустак.

Малкия сладурко е броени дни от това да проходи, но затова пък пълзи с невероятна скорост и постоянно трябва да бъде държан под око. Изпълва ми сърцето, когато започне да се подава от някъде и да търси вниманието ти, а пък кротне ли се, е знак за някаква съмнителна дейност от негова страна. Тази сутрин сестра ми пак ми изпрати снимки на неговия неспирен работен процес, което си беше истинска история в картинки.

Виждате как оставен на свобода той веднага се захваща с нещо незаконно, затова и бързо бива слаган в столчето, за да може поне закуската да стане готова без инцидент.

Едва ли моите истории ще усмихнат всеки от вас, защото знаете как хората обичат да слушат за другите деца, освен за своите :), но пък на мен успя да ми оправи настроението от поредната несполука и продължавам деня с усмивка.

Неговите перипети не са никак малки, за човече, което тепърва опознава света и има да се учи на толкова много неща и затова ме вдъхнови за днешната рецепта.

Никой не се ражда научен, затова реших да ви представя една наистина лесна рецепта за торта с готови кремове, за тези от вас, които правят наистина първи стъпки в печенето на сладкиши или пък просто много бързат ( или ги мързи, това също си е основателна причина :))

За целта реших, че все пак ще ви накарам да изпечете един блат, а не да се ползват готови, защото все от някъде трябва да почнем. 

Тортата наистина е много, много лесна, но това не бива да ви заблуждава за вкуса й.

Много вкусна, шоколадова и сочна и торта, за която още ме питата моите приятели дали няма да направя скоро пак. Не обичам да повтарям торти, но за тази ще направя изключение - все пак наистина става много бързо. А ето как:

Необходими продукти:

За блата:

4 яйца

200 г захар 

200 мл прясно мляко

200 мл олио

270 г брашно

30 г какао

1 пак, бакпулвер

1 ванилия

Още:

Крем Парадиз Шоколад

Крем за сладкиши

60 г шоколадови капки

60 г тъмен шоколад

захарен сироп за напояване

Започваме като приготвяме блата. Сухите съставки смесваме в купа, а яйцата и захарта разбиваме на крем. Бавно по бавно започваме да прибавяме към тях от сухите и мокрите съставки, редувайки ги, докато бъркаме. Готовата смес изсипваме в тавичка с размери 24 см и печем около 30 минути на 160 градуса. Готовия блат оставяме да се охлади.

                             

През това време разбиваме двата крема по отделно според описанието на опаковките.

Приготвяме си и захарния сироп. Аз винаги имам такъв в хладилника, но ако нямате просто сложете равни количества захар и вода ( зависи колко искате да си направите - чаша-две) и го оставте да поври 7-8 минути.

За тази торта карамелизирах първо захарта и после добавих водата, защото исках да бъде по-ухаен и ви препоръчвам и вие да го направите.

                  

Сглобявам тортата като разделям блата на две и сиропирам със сиропа добре. Отгоре разпределям крем парадиз и шоколадови капки и завършвам с останалия блат, който също сиропирам.

                       

Завършвам измазвайки с другия крем изцяло тортата. Самата тя е доста богата на крем, макар и да не си личи от снимките, но това я прави много сочна и вкусна.

Украсих с настърган черен шоколад и няколко бисквитки, които имах у дома. Съвсем мързелива украса :) 

И така, за час вече имах една чудесна торта, която смятам сега да хапна със следобедното кафе. Останалата част ще раздам, отново на приятели, а след това ще звънна на сестра ми за да видя какво още е измислил малкия барбарон...очертава се хубав ден!

Хубав ден и на вас, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Рачел със сливи / Pumpkin Jam Recipe

Ноември ще бъде много сладък месец! Така съм го нарекла, такa и ще стане! Това не значи, че ще има само рецепти за сладкиш, а е по-скоро такива вкусотии ще ви представя, че по-добре си сложете празничните гащи с големия ластик от сега. Днес обаче ще стартирам с една рецепта, която съм обещала сигурно преди две години и така и не стигах до нея,а именно рецептата за за рачел. Не знам дали на други места правят точно такова като нашенското сладко от тиква, но знам, кой го прави най-добре и това е моята леля. С нейно спонсорство достига и до вас днешната рецепта, а пък за този мой читател, комуто обещах рецептата преди време, надявам се, че макар и доста късно, ще компенсирам с подробна и изчерпателна информация за направата на тази вкусотия.

По-често може да срещнете това сладко от тиква в златисто-жълт цвят, но аз ви препоръчвам да опитате вариант на леля ми, който е с грозде, сливи и ядки. Хем ако сте запазили малко от тези плодове за зимата, ще може да им намерите още една употреба, хем ще обогатят вкуса на сладкото.
Аз обичам да го ползвам в някои десерти, като любимият, и на мен и на много от читателите се оказа постния кекс със сладко, който е изключително популярен около Коледа.( Рецепта тук)
Ако ви имате пък някоя интересна идея, където още може да се приложи сладкото, нямам търпение да я чуя, в коментарите под публикацията!
Но без повече отлагане, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

1 -1 1/2 кг твърда тиква

1 кг сини сливи

1/2 кг гроздови зърна

1 1/2 кг захар

орехи по желание ( 250 г) 

листчета индрише по желание (3-4 бр) 

За този вид сладко леля ми препоръчва използването на най-твърдите тикви, които са идеални за целта. Сещате се - свинската или кестенката. Какво иначе друго да ги правите :) 

Обелвате и я нарязвате, като най лесно ще ви е да използвате метода като при динята.

Режете е на парченца и я заливате с 800 г от захарта. Оставяте я на хладно ( или в хладилник) за едно денонощие.

На следващия ден ( или пък няколко часа по-късно), почистваме сливите от костилките ( най-добере да си ползвате български сливи) и ги заливате с с 300 г захар и малка част от отцедилия се вече сок от тиквата. оставяте ги и те да престоят за един ден.

Тъй като леля ми е работеща жена си процедира така, всеки ден по-малко след работа, но вие може и да забързате процеса, ако сте нетърпеливи :) 

За гроздето, отделете зърната едно от друго и ги накиснете в останалата захар и процедирайте по същия начин.

Когато всички плодове са готови, изваждаме сливите и гроздето с решетъчна лъжица в отделен съд и прехвърляме техния сок при тиквата. Слагаме я да се вари в тендера поне половин час, без да се бърка. ( Може да се направи проверка за гъстото на сладкото, дали се сгъстило. За целта с лъжичка грабете съвсем малко от сока и оставете на страна да изстине и да видите дали сокът се сгъстява при охлаждане) 

По принцип сладкото може да направите и във фурната, но котлона е за предпочитане според леля. Тя вари сладкото на силна степен, но не да изкипи, така че зависи от всяка фурна.

След половин час, когато изстудения сироп на сладкото е с консистенция на мед, се изсипвате и останалите плодове и се вари още 10 минути.

Зависи от плодовете, но ако пуснат повече вода и сокът се поразводни доста, може и да се наложи малко повече варене. 

Накрая се прибавят листенцата индрише и орехите, за варене 1- 2 минути.

Готовото сладко се насипва в затоплени бурканчета, обръщат се с главата надолу и се задушавате с дебела кърпа, за да останат топли и да се консервират от самата топлина.

От тази рецепта излизат седем бурканчета от размерите за лютеница.

Макар и да отнема малко повече време, сладкото не е никак трудно за правене, а освен това поема много по-малко захар от останалите сладка. Има много различни рецепта за направата му като повечето ползват тиква - цигулка или ползват за направата му гасена вар. Леля ми обаче смята, че този вкус винаги се усеща доста натрапчиво, а за цигулките има къде къде по-добри рецепти, За твърдите тикви обаче е намерила приложение в рачела и аз съм съгласна, наистина е много вкусно. ( Освен това е едно от малките сладка, които не дразнят стомаха при хора с гастрит/ язва)

В днешно време все по-трудно може да се изкусим от купичка сладко, на фона на всички очарователни сладкиши, но пък ако си позволите да се потопите в атмосферата на уют, носталгия и спомени, определено ще искате да поднесат тази вкусотия на гостите си, в компанията на цедено мляко или не. Моята любима част е комбинацията на меките, къдрави плодчета и захарните орехи...мммм

Опитайте и вие! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!