петък, 22 юли 2016 г.

Плодова панна кота / Strawberry Panna Cotta


Напоследък не съм много редовна и то не само в интернет, както се забелязва! Лятото за мен тази година върви по някакви странни неведоми пътища, които на моменти отчаяно ме карат да потърся някъде вече налично walkthrough. За последните седмици, освен че се насладих на концерти, партита и типични за лятото дълги среднощни  разговори на задълбочени теми с пияни хора, се сблъсках и с най-голямата вълна от техническа неизправност у дома. За броени дни ми се развали компютърът, лаптопът ми окончателно предаде Богу дух (правени са му вече няколко скъпи животоспасяващи операции) и  ми заминаха слушалките на телефона (и то по време на пътуване, а аз без музика на мога да сляза да изхвърля кофата).



У дома стана по-тихо от класна стая пред изпитване и имах два избора : да излизам по-често навън вечер или да седна да си припомня някои от нещата на барабаните. Сигурна съм, че на съседите има се искаше да е първото. Сигурно си казват : "Какво му беше лошото на стария звук от работещ миксер в два през нощта!"
За щастие имаме добра изолация и две трети около мен нямат обитатели, така че остава само да проведем няколко приятелски преговори със съседите отгоре (имам предвид буквално, но не знам защо пак прозвуча като кодирана реплика от мафиотски филм) .

И така, както лятото ми тече доста неортодоксално, по същия начин вървят и интересите ми към готвенето като цяло. Последния път ви споделих, че съм се спряла на рецепти, които не изискват пускането на печката (повече тази грешка в тази жега няма да повторя), затова пък един от любимите ми десерти е точно такъв - Плодова панна кота


В случая направих с ягоди, но предпочитам да я нарека плодова, тъй като можете да я направите с всякакви плодове - праскови, манго, кайсии, банани и др. Направих я в два цвята и в голяма форма, за разлика от традиционната в чашки. Друг интересен момент е, че за бялата част използвах кефир, който, както вече веднъж ви писах, ми стана любим не само заради това, че е идеален за сезона на диетите, но има един свеж, тръпчив вкус, който превръща панна котата в десерт с лек привкус на сорбе..ммммм!



Но за да се убедите колко лесен, лек, вкусен и дори диетичен десерт съм спретнала, вижте продуктите и как да го направите:

Необходими продукти:
500 мл кефир ( мляко/  кисело мляко)
250 мл пюриран плод
250 мл течна сметана
захар/ мед на вкус
2 пак. желатин ( х 10г)
1 ванилия

Започвам като накисвам единия желатин в малко вода, според инструкциите на опаковката. В касерола слагам кефира и загрявам на котлона. Сигурна съм, че ще се получи идеално и с прясно мляко, и предполагам за киселото, макар че за второто може би ще е по-добре да разтворите желатина на водна баня преди прибавянето му към киселото мляко. (То може да не е затоплено, а само на стайна температура,  не трябва да бъде студено, тъй като ще пресече желатина и ще ви стане на парцали)
Използвайки моя метод обаче, към вече затопления кефир прибавям набъбналия желатин и бъркам, докато се разтвори напълно. Спестява ми време и усилия. Накрая овкусявам с ванилия и  мед (или захар) - по желание.

                    

Оставям леко да се охлади, а след това изсипвам течността във формата и пъхам в хладилника да стегне.


След това се захващаме с плодовата част. Аз използвах домашни ягодки. 


Пасирам плодовете, като както казах - може да ползват и други плодове по желание. Трябва ни всичко на всичко една чаша от 250 мл плодово пюре. В друга чашка накисвам желатина с малко вода да набъбне.

                

След това загрявам сметаната на котлона, прибавям плодовото пюре, 


а след това и набъбналия желатин. Прибавете и захар на вкус - в зависимост колко сладки плодове използвате. Към тази част от десертa предпочетох да ползвам за подсладител кристална захар вместо мед. 


Оставям отново да се охлади леко, за да не разтопи първия пласт от десерта, а след това изливам отгоре и хайде хоп...пак в хладилника.


Когато панна котата стегне, потопете формата в съд с малко топла вода, за да се отпусне по стените и обърнете върху подходящ съд.


Украсете по желание - аз се спрях на домашни макаронс (скоро в блога),



ягоди, листенца прясна мента, кокосови стърготини и малко домашно сладко от ягоди! 



Гарантирам ви наслада за сетивата по всички параграфи - свежест, сладост, нежно и най-вече естествено плодово ухание, а леката киселост на кефира ще ви накара да отваряте вратата на хладилника доста по-често:)

Пожелавам ви весел, прохладен и много усмихнат уикенд, приятели!


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 18 юли 2016 г.

Безглутенови макарони с манатарки и месо / Gluten free penne pasta with sausage and porcini mushrooms


Знаете, че седмично обичам да ви предлагам бързи вечери, богати на вкус и бедни на време за приготвяне. Днешната рецепта е нещо невероятно вкусно, лесно за приготвяне и гарантирам - ще се хареса на всички! 
Още щом захладня тези дни, веднага си припомних прекрасния дъждовен летен ден във Верона, който споделихме с половинката. (Това и няколко бутилки вино, но пък там виното го сервират като сутрешно кафе, така че кой няма да се опияни по красотите на Италия) 



Седейки в едно от заведенията в "махалата" на Жулиета, подготвяйки традиционното писъмце, което туристите оставят заедно с катинарче в двора на нейната къща, ние с Митко решихме да се подкрепим с нещо за хапване (и пийване, и пийване!) Той се спря на пица, а аз избрах една много семпла на вид, но всъщност чудесна на вкус паста пенне, с италианска наденица и сушени гъби.

"Мила ми, Жулието....."

Останах очарована от това, че за пръв път успях да се насладя на наистина вкусна, прясна паста, която не е потънала в сос, а количеството месо и гъби също бяха в перфектно съотношение. Веднага знаех, че щом се прибера у дома ще се опитам да си спретна тази вкусотия и до ден-днешен съм я правила няколко пъти. Така и обаче не стигаше до блога, но ето че и това се промени. 

Когато най-сетне ми попаднаха под ръка пакет сушени манатарки и безглутенови макарони от кафяв ориз, реших, че това ще е следващата рецепта, която ще ви представя. Хубавото е, че този вид паста вече се намира все по-лесно, а на вкус почти няма разлика. Ако досега не сте я опитвали, не пропускайте да разширите кулинарните си хоризонти, а защо не направо с моята рецепта?! 


Ето и самата рецепта:

Необходими продукти:
120 г макарони пенне от кафяв ориз (може и обикновени, ако не държите да са без глутен)
10 г сушени гъби манатарка
100 г сурова луканкова наденица
120 мл течна сметана за готвене
2-3 скилидки чесън
масло/ зехтин
пармезан
мащерка/ сол

Започвам като сварявам около половината пакет (за 2-3 порции) в малко подсолена вода.

             
   
През това време накисвам манатарките също в гореща вода, за да омекнат.

               
                            
След това нарязвам на ситно чесъна, гъбите на средно големи парчета, както и суровата луканкова наденица. Ако имате достъп до деликатесен магазин, препоръчвам ви да си вземете парче италианска наденица, за автентичен вкус.


Започвам като в малко масло и олио запържвам за кратко парченцата наденица и чесъна. Прибавям и нарязаните гъби.

Прибавям отцедената от водата паста и разбърквам за кратко, така че да може да поеме от ароматите в тигана. Последно прибавям и сметаната. Аз използвах тази, която става и за готвене и за разбиване.


Разбърквам всичко и овкусявам със сол, ако е необходимо. 


Поднасям ястието поръсено с прясно настърган пармезан и ронена мащерка. не може да си представите аромата, който се разнася от чинията...


Опитайте и вие! 

 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

петък, 15 юли 2016 г.

Торта без печене с халва и шоколад / Easy no-bake mascarponе and halva cake


Лято е и тук в западна България вчера ни удариха 44 градуса. Чудничко! Последният ми опит да си сготвя нещо в печката беше преди дни и бързо осъзнах, че съм допуснала колосална грешка. Минути след като пуснах фурната, се почувствах сякаш съм отворила изчезналия кивот и лицето ми се топи. Казах си, че просто ще мина на суровоядство и биропийство, докато температурите не се осъзнаят и не станат човешки. 

























Да, ама не може блогът да страда от липса на десерти заради моя летен мързел, затова се поразрових в архива и попаднах на идеалната рецепта за сезона. Става въпрос за една невероятно вкусна, интересна, лесна торта БЕЗ ПЕЧЕНЕ, която измислих някъде през зимата, но така и не сколасах да я пусна досега. Ето, че дойде този момент да я споделя с вас, тъй като е наистина чудесна рецепта, която ще ви очарова с богатия си вкус от маскарпоне, шоколад и халва...оооо, да!   


Тортатa е изключително мекичка, затова може да я поднесете както на парчета тип паста, така и под формата на топки, както неведнъж съм ви представяла подобен сорт крехки десерти. Освен, че е много ефектно като представяне, какво по-подходящо за сезона на сладоледа ;) 


Но без повече словесно-гастрономическо съблазняване, ето и необходмите продукти:
1 пак. бисквити Petit Beurre
250 г маскарпоне
100 г тахан халва
100 г млечен шоколад
250 мл сладкарска сметана за разбиване
компот/ мляко за бисквитите
какао за поръсване на тортата

Започвам с приготвянето на млечния шоколадов ганаш, като за целта загрявам 100 мл от сметаната на котлона до точка на кипене, дърпам от огъня и прибавям шоколада.

                        

Започвам да бъркам, докато шоколадът се разтопи напълно и се получи шоколадов сос.



През това време в миксера разбивам останалата сметана на сняг. Ако не е сладкарска сметана, просто прибавете някоя друга лъжичка пудра захар на вкус. След това разбийте маскарпонето с нарязаната на парчета халва. 



Прибавете и битата сметана след това, за да може да се запази въздушността на крема.


Сглобяване на тортата: Аз използвах тавичка с размери на дъното 16 х 22 см, като на ред се събираха по 15 бисквити. Предварително ги потапям в малко сок от компот или пък леко затоплено прясно мляко. Овалват се буквално за секунди.


След това слагам половината от крема с халва и отново нареждам пласт бисквити. 


След това разпределям около половината от шоколадовия ганаш, който все още е течен, но леко поохладен.


Нареждам още един пласт бисквити, след това още един пласт от крема и завършвам отново с ред бисквити. Завършвам с остатъка от ганаша. Пъхам в хладилника да се охлади и стегне.


Готовата торта поръсвам с какао и сервираме с кафе:


За цялата торта ми отидоха общо 60 броя бисквити, но тъй като не помня пакета, който ползвах дали бе единичен или двоен, не мога да кажа с точност грамажа. Вярвам обаче, че мога да ви ориентирам и по този начин, спрямо зададените размери на съда. Вие може да направите тортата и в кръгла форма по желание. 


И така, след като сме в края на работната седмица, а навън времето предполага леко захлаждане, аз се надявам да намерите сили и да опитате това лесно торте, което става за около 20 минути, но пък 


ще ви подсигури вкусен, изстуден десерт за двата почивни дни пред нас. Усмихнато и прохладно лято, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...