Хрупкав печен карфиол / Crunchy Roasted Cauliflower

В последно време станах най-големия фен на карфиола и това си личи по зачестяващите рецепти с него. Но няма как да не споделя с вас още една, когато е толкова добра. А днешната е наистина такава.

Хрупкав запечен карфиол на фурна, който с нищо не отстъпва вкусово от всякаквите там снаксове и чипсове, идеален е за похапване пред телевизора от семейството, но една голяма разлика - изключително полезен и поне сто пъти по-добър на вкус.

 

У дома толкова се хареса, че вече редовно се приготвя за "гризкане", като в магазина винаги получавам репликата "И да не забравим карфиола!".

Сигурно си мислите, че преувеличавам, но мога да ви кажа, че съвсем не е така. Опитайте го и се убедете сами, като рецептата има още едно предимство. Става супер бързо, в което ще се убедите сами веднага :)

Необходими продукти:
400-500 г карфиол
500 мл прясно мляко
сол
галета

Сос:
заквасена сметана
горчица

Измиваме карфиола хубаво и го накъсваме на малки розички.

В тенджерка изсипваме млякото, малко вода и подправяме със сол.

Когато млякото е пред завиране, слагаме карфиола и бланшираме за кратко. Внимавайте да не го преварите, трябват му само няколко минути.



Изваждаме карфиола и го овалваме в галета.

Можете да го залеете с малко разтопено масло / олио преди да го пъхнете във фурната.

Печем до златисто във фурна на 180-200 градуса, в зависимост от фурната. Нека карфиолчетата да са на разстояние едно от друго, за да не се овлажняват. Разбърквайте ги от време на време, ако е необходимо.
Ако решите да не слагате масло при печенето, може да решите да ги залеете с разтопено масло докато са горещи, преди сервиране. Става идеално мезе :)

Аз изпробвах и двата варианта и ми харесаха еднакво.

 Следващите пъти обаче ги приготвих със съвсем малко мазнина и съчетах с един мой любим сос от заквасена сметана и мека дижонска горчица. Съотношението на продуктите е на вкус.

Няма такава вкусотия...Обещавам ви! Опитайте и вие! :)

Бърза запеканка със зеле и праз / Delicious Cabbage and Leek Pie

Последния път, когато бях на село, баба пак ме обзаведе с няколко зелки. Толкова им се тюхкаше и косеше как гъсеницата ги е наяла и почна да ги изрязва ли изрязва. От една голяма зелка накрая ставаше една малка топчица. Аз не пропуснах възможността да избъзикам бабето
"- Бабо, то бива да ти се свиди, ма ти нищо няма да ми дадеш. Само да се хвалиш после на другите баби, че ми пълниш чантите"...
И тя се смее :
"- Не е лъжа, чедо. Тая година нищо не излезе от градината ."

Аз обаче си я гушнах и успокоих, че като няма зеле, ще ядем я пасти, я свинско и така. :)

 

Може тази година акциите на бабиното зеле да не бяха много високи, но затова пък щом гъсеницата го яде, значи е вкусно и биологично. Затова си взех офъканите зелки и си ги отнесох у дома. От някоя и друга направих свежа салата като гарнитура за риба, но другата част превърнах в това неземно ястие, което успя да преобърне представите ни за безмесна храна.

Митко не заподскача от щастие като му казах какво ще правя, но след като го опита се оцъкли и сподели възхитен "Ами, че това е по-вкусно от пица! И още по-хубаво, че не се чувствам като хипопотам след едно-две парчета :) "

Заръча да правя по-честичко от тази чудесия, че да може да си взима и за обяд. Моля, да се отбележи в стенографията "Митко хареса нещо без месо!" !!!!!

И така, реших, че такива рецепти са длъжни да виждат бял свят и затова я споделям с вас, пък вие, ако се чудите какво да спретнете за домашните за вечеря, това е идеално предложение :)

Ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

2 ч.ч. нарязано прясно зеле
100 г кашкавал
60 г сирене (по желание)
2 ч.л. бакпулвер
1 с.л. нарязан копър
1 ч.л. сол
6 с.л. брашно
3 с.л. заквасена сметана
3 с.л. майонеза
3бр. яйца
шепа нарязан праз
(олио / масло за намазване на тавичката)

Започваме като намачкваме зелето заедно със солта, докато омекне. Прибавяме копъра и праза.

В купа разбиваме яйцата, като добавяме последователно заквасената сметана, брашното, майонезата и бакпулвера. Заквасената сметана загребвах на големи лъжици ето така :

Намазваме хубаво тавичката, в която ще печем, с малко масло или олио и слагаме един много тънък пласт от яйчената смес.

Можете да започнете да редите зелето веднага, но аз предпочетох да пъхна само този пласт съвсем за кратко във фурната, за да може да се образува по-стабилна долна коричка при печенето и зелето да не падне на дъното.

Беше във фурната само за броени минути, като през това време прехвърлих една трета от сместа при зелето и разбърках.

Изваждаме тавата от фурната и редим зелето отгоре, като по желание слагаме и малко натрошено сирене. Ястието ще стане вкусно и без него, но заради любовта на Митко към сиренето, съм задължена да го слагам на всичко :)

Накрая разпределяме отгоре останалата част от яйчената смес и пъхаме във фурната.

Печем ястието на 180 градуса за около 30 минути.



Малко преди да го извадим го поръсваме с рендосания кашкавал....

И запичаме отново, докато кашкавалът се разтопи.

Прекрасно есенно ястие, с което може да заситите коремчетата на домашните, пък и да ги накарате да хапнат нещо наистина полезно.

Добър Апетит!

Лепкави кифлички с ябълки / Sticky Apple Rolls

        

Доста се чудих дали да пусна тази рецепта днес или да я оставя за по-натам, когато изживявам мързелив за готвене период, но не се сдържах. Това е като да си уцелил шестица от тотото и хем искаш да се похвалиш, хем знаеш, че може и да почака. Не и тази рецепта! Официално заявявам, че искам да я споделя с целия свят, защото е една от най-лесните (знам, че го казвам често, но наистина е много лесна), има минимално количество продукти и дори без присъствието на шоколад успява да се нареди в челната класация на десертите, които съм опитвала напоследък.

Толкова божествен вкус от толкова простички продукти, и нищо чудно, че успяха да ми нарушат режима и да хапна тестено от доста време насам. Но знаех, че ако не го направя - ще съжалявам, особено, когато тези сочни лепкави кифлички бяха още горещи, току-що извадени от фурната, и ароматите на ябълка, ванилия, канела и масло се разнасяха като златен прашец в стаята. Сигурно щастието така мирише. :)

Попаднах на тази рецепта тук, и още щом видях, че става за 20 минути и има-няма пет продукта, един от които е Спрайт, си казах: "Много ми харесва " :)

Предишния ден майка ми донесе и една торба хубави зелени ябълки, които стояха така красиво подредени на масата, но реших, че някои от тях ще се жертват в името на блога. 

И така, без повече отлагане, ако искате да хапнете нещо супер вкусно в следващия един час, залавяйте се за работа, като ще ви трябва: 

Необходими продукти:
500 г бутер тесто
3-4 бр зелени ябълки (или златна превъзходна)
200 г краве масло
1 1/2 ч.ч. Спрайт / Севън ъп
1 1/2 ч.ч. захар (аз използвам 50/ 50 кафява и бяла)
1 ч.л. канела
1 ванилия

Разточваме тестото и режем на триъгълници:

Слагаме по парче от обелените и нарязаните ябълки и завиваме като кифличка.

Редим кифличките в тавичка, добре намазана с масло (тази на снимката още не беше намазана, да не се чудите, но исках да съобразя дали ще се съберат :) )

В касерола разтапяме маслото, слагаме захарта и подправките, и разбъркваме, докато захарта се разтвори и течността леко се сгъсти.

Изливаме соса около

 и върху кифличките :)

Накрая изливаме и спрайта, като гледаме да поливаме около кифличките, не върху тях!

Самият сос става като на кристална пяна. Пъхаме тавичката в предварително загрята фурна на 180-190 градуса.

Печем около половин час или докато кифличките са запекат, а сосът стане гъст и лепкав.

Просто не е човешко, коооолко е вкусно!

Опитайте и вие и ми пишете вашите впечатления :)