Metal Kitchen: Eat "Type O Negative"! - Петифури

Насам народе, насам на хубавата музика!

Най-сетне успях да създам нов пост за Метъл Кухня, а той е посветен на великите Type O Negative. Заклевам се в брадата на Митко, колко време го отлагах този пост, но най-сетне успях. Ще открия сезона, като закрия месец септември подобаващо с песента им "September sun":

Слава Богу, имат доста неща и веднага откриваме месец октомври с техния "October rust". 

Aко не сте ги слушали досега, няма по-добър месец да започнете и тъй като не мога да избера по-подходяща песен от всичките, вземете целия албум!

Истината е, че отлагах толкова дълго, защото писането за тях може да ми отнеме дни, седмици, няколко зими и като приключа най-много да ми остане време да хвърля медальона на дъното на океана.

Но все пак реших, че това едва ли ще е единственият ми пост посветен на тях, затова и реших, че ще пиша, каквото напиша, пък по-натам пак.

Вече няколко пъти съм се опитвала да ги шмугна в блога, като например инспирацията ми за тортата "Бруклинско затъмнение",

и разбира се, моята торта за един от рождените ми дни, която си направих сама, защото дотам го докарах - сама тортите да си правя!

Но днес, освен с много музика, искам да ви споделя и някои мои лични спомени, свързани с Тупето ( както им казваме :) )

Влюбих се в тях още преди балканската война, когато бях ученичка и чаках леля ми да заспи, за да почна да записвам от метъл предаванията по една холандска телевизия тогава....на касетки, оф корс. 

(Който не е слушал неща на касетки, не знае какво е да пазиш лентата като първородното си - да не се набере и да почне да влачи от прекомерно слушане.)

Тогава пусках предаването през дека за записване и го слушах през слушалки, за да не наруша хъркането на леля, което на моменти акомпанираше чудесно на някои пигси вокали от телевизията. Изведнъж Те се появиха на екран и беше любов от пръв поглед.

Музиката им беше ключова за откриването на цял един нов музикален свят, и, въпреки че следващите години прекарах проучвайки почти всяка готик - дуум банада (дори от Папуа Нова Гвинея), мога да кажа, че те са уникални като стил! Няма други като тях просто!

Много ще ми е трудно да седна да пиша биография и ревю, защото това е все едно да трябва да опишеш леля ми Спаска на целия свят. Откъде да започна?! Цялата информация за тях си седи в интернет и всеки може да я прочете, за да прочетете как са докоснали черните сърчица на своите фенове, можете да разберете от мен, например.

 

 

За мен те са просто Питър, Джош, Кени и Джони (и Сал) или петимата чепове от Бруклин. 

С незаменимо чувство за хумор и харизма, Питър стои в центъра на това сборище от непукисти, като не се коси да сподели за всяка шитня, която му се случва и да напише невероятен текст абаут ит.

 

Слушала съм много за това, как Тайп са депресарска, женска и най-вече кавър група, защото имат доста кавъри на песни, но да ме извинявате, това не са обикновени кавъри. 

Почти съм сигурна, че могат да вземат и песен Мая Нешкова и да те накарат да изпиташ влечение към некро-еротика (Да сложа Лили Иванова би било твърде оправдано)

   

 Type O Negative - Black Sabbath

И така, дойде година .... и мечтата на всичките ми мечти се сбъдна. Те дойдоха за концерт в България, макар и само като гости в концерта на Мерилин Менсън. Вярвате или не, това е едно от преживяванията ми, които ме държат понякога в трудни моменти. 

Понякога си мисля, че наистина ми се случват само гадории, но като погледна назад си давам сметка, че успях да гледам любимата си група на живо, в техния единствен концерт в България евър, което си е чист късмет, защото нямах пари да се усмихна. 

Помня, че взех пари на заем за мърч, защото все пак:

Type успяха да издадат само един-единствен албум, Dead Again, преди Питър да почине през 2010.  Помня, че сутринта, когато прочетох новината, си помислих, че може би пак е някоя от неговите изгъзици, тъй като е известен със своя черен хумор.
 

Не можех да повярвам, че вече няма да ги има. Никога не съм била добра в описването на такива чувства - тъгата от загубата на нещо скъпо и избягвам да го правя. Когато се чувствам така, именно музиката е тази, която оставям да ме "лекува".  Тяхната музика!

Много фенове се опираха именно на нея и през годините успях да прочета много и най-различни истории - от хора бездомни, в затвора, борещи се с пристрастеност и тежки заболявания, загуба на близки, за които именно музиката на Тайп е била движеща сила, даваща им воля да се преборят или да преживеят случилото се. Това определено е група, която няма да ви даде тон за Party hard, но определено ще ви каже истината такава, каквато е:

Everything Dies

Преди няколко години, когато реших да даря кръв, бях много ентусиазирана, че най-сетне ще разбера кръвната си група. Така се надявах да излезе нулева отрицателна, та да си обяснявам на всеки, че при мен фенщината е по кръвен път.  Колко много не се очудих, като разбрах, че съм Type 0 Negative. Ами аз винаги съм си го знаела :)

 

И така, това обяснява много неща за много неща. Както и дългия пост, който дори не може да започне да ви обяснява, колко много ги обичам. Но както всяко нещо, най-хубавото се пази за накрая, а именно - десертът. Този път, инспириран от рецептата ми за петифури-подаръчета, която можете да видите тук, направих малки хапки:

После седнах старателно да украсявам с Винландското знаме и други знакови фигури, използвайки класическите цветове на Type 0 Negative:

Поднесох тези вкусотии на себе си и много ги харесах, а пък аз не съм лесен критик. Много добре вървят с цялостната дискография на групата, чаша вино и малко есен!

И преди да завърша, ще кажа няколко думи за слона в стаята . Да, Питър Стийл е може би най-прекрасният мъж, ходил по тази земя, но не само заради невероятния си външен вид и стегнатия му биполярен задник,

 

а заради острия му ум, чувствителността, любознателността,  интелигентността и огромната любов към животните, които винаги е демонстрирал.

Верен на себе си, в едно от последните си интервюта сподели, че се чувства оптимистично настроен и се надява някога "to meet the right gouhl" :) , и се надявам там където е, да не се чувства самотен.

Rest in Peace, Peter!

Type O Negative Forever!

Торта Розова Зебра и един специален рожден ден! / Pink Zebra Cake and A Special Birthday!

Днешният пост е посветен на моята сладка братовчедка Криси, която вече е голям човек и могат да го съдят за всякакви престъпления! Тя навърши пълнолетие този месец и този път се заех с направата на нейната торта. Нямаше как да откажа! Дадох си сметка, че това сигурно е последния път, който ще имам възможност да й направя торта, тъй като догодина ще отиде в някой университет и сигурно ще посреща рождените си дни с "десерти" в течен вариант :)

Миналата година направих за нея тази малко готическа торта в черно и бяло, но тази година тя поиска нещо по-весело и момичешко .."и да има сърчица" :) Толкова ме усмихна, че си е останала такова дечко, и макар аз самата да не съм голям любител на сърцата, вложих цялото си такиова в направата на тортата й.

 

Заложих на една от любимите си рецепти - торта "Зебра" , която можете да видите тук.

Тъй като тя е доста обстойно описана, няма да я пиша пак, а ще ви кажа само за промените, които направих.

Първата от тях е, че бялата смес оцветих в розово, а пък засилих черната с още малко какао, за да се получат хубави наситени цветове.

Втората промяна бе в сиропа за напояване, където добавих съвсем малко уиски, тъй като от всички спиртове, Крси обича само това и реших да й направя едно изненадващо "Наздраве " :)

Третата последна промяна, която бе и най-съществена, бе че замених крема, с такъв от шоколадов пудинг, приготвящ се с мляко, като редуцирах млякото с 200 мл, за да излезе по-малко, но по-наситено количество. Към самия пудинг разтворих един цял черен шоколад, за още повече шоколадов вкус.

И това не е всичко, след като кремът се охлади и го нанесох, поръсих с още шоколадови капки, да съм сигурна, че изискването й към шоколад е изпълнено!

Накрая украсата бе от сметана и шоколадов ганаш, както и любимите й бонбонки "маршмелоу"

 За съжаление нямам снимка от тортата в  разрез, но вие можете да добите представа, как изглежда от снимките на торта "Зебра".

 Много се радвам, че тората се хареса на всички празнуващи с моето момиче, и най-вече на нея самата , като искам да й пожелая много здраве, щастие, успехи навсякъде и във всичко, и щипка приключения, защото те са това, което правят живота ни специален!

Пиле Кордон Бльо с пикантни картофи / Cordon bleu with Spicy Potatoes

Като каже човек Кордон бльо, звучи така, че сигурно ще готви поне три часа и накрая пак ще го скъсат на готварския за френска кухня. А пък то пълнено пиле. Такива ние в България откогааа ги ядееем :)

И макар аз от известно време да замених пилешкото месо с риба,  пак се случва да си взема и да приготвя от това месце, главно гърдите, защото са най-диетични. Този път реших да ги напълня, както си му е редът - с шунка и кашкавал.

Този път пък имах специален кашкавал у дома, а причината беше, че все гледам тези малки бейбибел кашкавалчета в супера и така и никога не ги бях опитвала. Митко всеки път ги взима, аз всеки път ги връщам и казвам "хайде друг път, сега съм взела пак много неща", но така и не им идваше редът.

Последния път обаче той не ме пита и направо ги донесе у дома, като заяви "дай сега да ги видим тези кашкавалчета" :)  След като ги вкусих, разбрах, че ще бъдат идеалната плънка за месо и почти веднага се сетих за тази класическа рецепта.

Реших да го гарнирам с едни пикантни картофки, които са първо варени, после запържени, че накрая и печени - направо като удавени, бесени и горени на клада. Хич не им беше лесно :)

Обаче пък идеално се вързаха към основното ядене и Митко пак запримлясква доволно :)

Ето и самата рецепта:

За месото:

1 бр. пилешки гърди (пеперуда)

2 бр. бейбибел кашкавал

2 бр. слайс шунка, филе

галета / стар хляб

прясно мляко

олио

сол

черен пипер

 

За картофите:

2-3 картофа

олио

подправки: микс от кориандър, куркума, кимион, червен пипер, лют червен пипер, бял синап, чесън на прах, сол

Започвам като измитото и подсушено месо се разполовява и леко начуква с чук за месо, за да се оформят средно тънки пържоли.
Слагаме отгоре шунката и поръсваме с прясно смлян черен пипер.

Поставяме и разполовеното кашкавалче и завиваме, като накрая затваряме краищата с помощта на клечка за зъби.

Готовите рула овалваме в галета и смлян стар хляб, като лично аз предпочитам втория вариант, тъй като парченцата са по-големи и съответно става по-хрупкаво. Поръсваме и с малко сол.

Най-хубава галета получавам от стар хляб / франзела, месени в пекарна. Винаги смилам остатъците в чопър и съхранявам за по-нататък в книжен плик.

Заливам месото с една-две тънки струйки олио, както и малко в тавичката. Доливам малко прясно мляко, колкото да покрие дъното на съда.

Пъхаме във фурната да се пече на средна до силна фурна, и се заемаме с приготвянето на картофите.

Измиваме ги, почистваме ги хубаво, като оставяме кожата. Нарязваме на кубчета или средни по големина парчета и слагаме да се сварят в малко подсолена вода. Аз извършвам тази процедура в микровълнова фурна, тъй като стават най-бързо.

След като ги извадим, ги поръсваме щедро с микса от подправки, изброен по-горе, който, както и много други неща в рецептата, е въпрос на вкус и може да бъде коригиран според него. Този микс се доближава най-много до този, който се продава в магазините и се води "Подправка за картофи".

Ако нямате чесън на прах, можете да пръжнете няколко скилидки чесън в олиото преди да поставите картофите, и така то ще поеме от аромата на чесъна.

 

И така, както споменах, след варенето овкусените картофи се запържват съвсем за кратко и се прибавят към месото във фурната.

Към този момент на ястието му е нужно само още няколко минути във фурната и е готово за сервиране. Преди това, поръсете с нарязан пресен магданоз за свежест :)

Когато разрежете месото, отвътре ще се излее сърцевината от прекрасен, вкусен кашкавал:

МММММ, че вкусно :)