Виолетово изкушение / Violet temptation dessert

 

С риск да прозвуча като претендентка в конкурс за красота, най-много искам световен мир. Колко хубаво щеше да бъде ако всеки от нас правеше нещо за другите без да очаква възнаграждение,

похвала или нещо в замяна, а се радваше на усещането да бъде полезен и добър колкото и на това да трупаме материални блага. 

Аз вярвам, че дълбоко в себе си хората сме предимно добри, но страхът и липсата на любов честно ни карат да не проявяваме тези наши черти. Несправедливости винаги ще има и очакването за възмездие и възнаграждение в този живот може да ти донесе още повече разочарование. 

Винаги съм казвала, че ако правиш нещо за някого, не очаквай благодарности или да ти се върне жеста. 

Ако ги получиш е добре, но ако тръгнеш с тази нагласа, по-добре не прави нищо. 

Пари, време, отношение, любов - давай, ако имаш да даваш, защото недостиг на тези неща винаги има и ще се чувстваш като капка в морето така или иначе.

Разбира се, че и аз като всеки човек понякога се разочаровам или натъжавам, но пък си припомням, че съм "дала", защото имам и единственото нещо, което си позволявам е да се отдръпна и да оставя наранилите ме да живеят с решенията си малко по-далеч от мен. 

Странно въведение ми хрумна тази слънчева неделна утрин, но така се почувствах, че исках да ви ги споделя. :) и за да ви покажа малък пример как ми се правят неща за хората, дори и малки и незначителни като това да им изпълня кулинарно желание, пък било то и такова, каквото не съм предвидила да правя. 

Наскоро ви дадох "задачка" в моята фейсбук страничка ( последвайте ме, ако искате, аз ще се радвам)  да си измислите десерт, който ви харесва като име и съставки и аз ще се поостаря да създам такъв в бъдеще. Имаше толкова много вкусни, съблазнителни, интересни и щури предложение, че е трудно да избере човек от къде да почне. Реших да действам на усет спрямо сезона, времето и разбира се продуктите, тъй като и мен парите не пляскат през лицето ( уви, това е проблемът на хората,, които не искат нищо в замяна) 

Приготвих първо два десерта от предложените и тъй като се чудех с кой да започна, пак ми помогнахте с гласуване. 

Ми много пък обичам да ви питам какво ви се хапва, като някоя баба с внуче на гости на село, само се чудя с какво да ви нагостя по-първо.

 И така, ето как се роди и този десерт, а човекът, който го предложи е Valentina Ravinskaya

Тъй като вече съм правила лилава торта с люляк тук, реших да създам този път един много сочен, много ароматен и пухкав, пролетен десерт с дъх на виолетки. Ето как : 

Необходими продукти: 

За блата:

 4 яйца 

1.ч.ч. захар ( 200 г) 

1 ч.ч. брашно ( 140 г) 

 1 пак. бакпулвер (10 г) 

4-5 бр. бонбонки виолетки

лилава боя за сладкиши

За соса: 

500 мл прясно мляко 

шепа виолетки ( остатъка от пакетчето) 

захар по-желание ( 100 г) 

За крема:

250 г маскарпоне

150 мл сметана за разбиване

пудра захар, млени виолетки

лилави цветя за украса, шам фъстък 

В основата на този десерт е млечното реване "Рафаело", което познавате от тази моя рецепта тук. Реших, че за да имам истински дъх на виолетки, десертът трябва да е напоен с ароматен сос. Спрях се на това пролетно-лятно и много лесно и икономично!! ( няма олио) десертче, което ще обикнете.

Започваме като разбиваме яйцата със захарта на пухкав и по-възможност по-бял крем. Колкото по-бял блата, толкова повече боята ще е лилава. Аз имах домашни яйца, та жълтото си е доста наситено и по ръба на десерта ми стана леко зеленко, но ако искате може и да махнете някой жълтък.

    

Освен захар, слагаме и няколко натрошени виолетки за аромат, те няма да променят цвета, но аромата не тестото веднага ще се промени. 

Прибавяме брашно и бакпулвера и малко лилава боя. Аз използвах тази на прах от Кауфланд, като сложих цялото количество, но макар в тестото да стана приятно лилаво, след изпичане цвета се засилва много, затова може и да го намалите. 

Изписваме сместа в тавичка, моята е около 25 см в диаметър, но както виждате от другата рецептата, пропорцията стига и за правоъгълна и по-голяма. ( Сложих малко олио по тавичката, но така като тънък слой ...невидим с просто око)  

Пъхаме реването да се пече на 170 градуса, а през това време правим соса. Според мен е по-добре да го направите по-рано него, за да е изстинал и да може да залеете с него още топлия сладкиш. Като цяло аз го почвам заедно с десерта на съседен котлон, но с цел по-лесно обяснение на рецептата, ще разделя стъпките по този начин.

В касерола слагаме млякото, виолетките и малко захар, ако искате десерта да е наистина сладък, да се затоплят на котлона, като аз го правя на ниска до умерена температура, за да може бонбонките да се разтопят, а млякото да не кипне. Разбъркваме периодично, а след като е готово оставяме да се охлади. 

След като сладкишът се изпече до суха клечка, изваждаме, дупчим още с дървения шиш, за да попие още повече соса и заливаме с него.

Оставяме десертът да изстине напълно ( аз даже го охлаждам в хладилника), а след това отгоре слагаме крем от разбита сметна и маскарпоне.

 

Отново, опитвайте по време на готвене, ако искате може да добавите още захар към сместа или натрошени виолетки. на мен ми стигна едно пакетче за тази рецепта, но ако искате да има това ухание във всеки пласт, може да добавите навсякъде. 

Аз харесвам баланса межди сочната и супер наситена със сладост и аромат основна част на десерта и свежата и пухкава заливка. 

На снимките не си личи много, но десертът е толкова мек и сочен, че е трудно да нарежеш стабилни парчета. Аз исках да раздам десерта на приятели и ми трябваше повече парчета, но ако го нарежете на квадрати като реване ще са по-стабилни :)

Трябва да го опитате.....толкова ми напомня на онзи вкусен млечен сладолед, който продаваха едно време. Сега успявам да му се радвам само като отидем на Радва на море :) 

Ако има перфектен следобеден десерт за чай, кафе и бира, това е този. Доверете ми се :)

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

Торта "Манго" / Mango Cake Recipe

Училището започна, малкия ми Ноа и сестра ми ми бяха на гости, имах имен ден и какво ли още не се случи тази седмица.  Вчера бе последния ден от гостуването им и излязохме на финален гастрол по града, който жужеше от ученици в униформи, заемащи почти всяко кафе и магазин за козметика. Другата половина от населението разбира се бяха техните родители, които също отбелязваха края на лятната ваканция и началото на евентуалната им почивка от напрегнатите тинейджъри у дома. 

Първият учебен ден съвпадна и с моя имен ден, затова с радост си го прекарах в любимата компания на семейството и за първи път от много време го почиствах като празник, защото дупето на малкия Ноа ми беше постоянно пред погледа. Такова сладко бубу е, което припка като торпедо по неравните плочки на главната улица, карайки първия реагирал от нас да търчи след него в приведена форма като за старт на състезание. 

Вече на две години, той е още по-забавен от преди и само за една седмица успя да излее кофа вода в кухнята на баба му, да се бори и гони с леля му почти постоянно, да изгубим по-голямата част от щипките на простора, да се научи да кара тротинетка, да ходим на плуване и разбира се да си похапваме домашна попарка с ухаен планински чай. 

 Като всяка уважаваща себе си леля не го научих на нищо полезно, а по-скоро на всякакви бели, физиономии и забавления, за да ме обикне най-много и да ме помни с добро. Guilty as charged!!!

Тези мигове със семейството ми са най-хубавото нещо, което ми се е случвало през тази календарна година, заедно с признанието на моите читатели на наградите на Блоговодител, заради които все още намирам сили да продължавам напред. 

Реших, че с право всички тези емоции си заслужават тортата и почерпката, пък и честно казано я бях обещала на няколко от вас.

Поискахте ми торта с манго и тъй като лятото все още не е свършило, а пък е таман циганско лято, няма по-идеална торта от тази.  :) И тя, както много други е авторска и реших да се развихря без план, а направо да действам. Оказа се просто чудесна - лека, сладка, тропическа, и с леко ухание на вкусен, тъмен ром, което само загатва за наближаващите по-студени дни. 

Торtата е без печене, за да може да ви спечели и с още нещо, а украсата - е, тя се роди буквално на момента. Знаех,че искам да има лилав цвят на нея, за да може наситеното жълто да изпъкне възможно най-много, а всичко останало бе просто един красив хаос.

Без да губя повече време се хващам с описанието на рецептата, а ето го и него.

Необходими продукти:

Около 300 г италиански бишкоти ( 1 1/ 2 пакет) 

100 г кокосови стърготини

2-3 бр. манго ( зрели)

50 мл тъмен ром

2-3 с.л. масло

1 пак. желатин ( 7 г) 

За крема:

2/3 ч.ч захар

300 мл течна сметана

200 г крема сирене

200 г кисело мляко

100 мл прясно мляко 

1 пак. желатин ( 7 г) 

Тортата е измислена в движение, затова вярвам, че много от компонентите могат да бъдат заменени - бишкотите с бисквити или пък просто пандишпанов блат, съотношението на сметана/ мляко / сирене. Може да пропуснете желатина като цяло и да я ядете в по-мек вариант и какво ли още не, но ето как я направих аз:

Започвам като разбивам течната сметана, като аз ползвам растителна на Мегле, която става за сладко и слоено. Прибавям и захарта и разбивам на сняг, като някъде към средата на разбиването, започвам да прибавям лъжичка по лъжичка от кремата сирене, като и тук съм снимала коя марка съм ползвала, тъй като ме питате доста често. Прибавям и киселото мляко, като сместа вече е доста гъста.

                              

 През това време накисвам желатина с малко студена вода, както е описано на опаковката и загрявам в джезве млякото до степен на кипване. Дърпам от огъня и изливам при желатина, като разбърквам с лъжичка, докато се разтвори напълно. 

( Може да ползвате друг грамаж желатин, тъй като на пазара има желатин в пакетчета от 10 и 7 г, но и двете желират еднакво количество) Оставам леко да се охлади и после прибавям на тънка струйка при сметановата смес, като продължавам да бъркам бавно. Тя вече е малко по-течна и гладка.

Подготвям останалите продукти за тортата като обелвам манготата и ги нарязвам. Моите бяха зрели, затова ми стигнаха два броя. По-месестата част я нарязвам на малки кубчета и я оставям настрана, а по меката, заедно с целия сок и паста около  костилката изстисквам и слагам в друга купя, тъй като нея ще пасирам за заливката.

                           

В сух тиган запичаме кокосовите стърготини до златисто, а в блендер смилам 3-4 бишкоти. Прибавям при стърготините и добавям маслото, така, че да стане една ароматна, ронлива смес.

                            

                       

Сглобяване на тортата: Във форма за торта с махащи се стени, диаметър 24 см, редя ред бишкоти, леко напоени с топла вода с ром, или друга течност на вкус, и отгоре разпределям половината крем. След това разпределям кубченцата манго, а отгоре слагам кокосовата смес равномерно, така че да стане като блат. Отгоре изсипвам втората половина от крема и заглаждам. Прибирам в хладилника да стегне за два часа. 

                             

По-късното, пасирам останалата част от мангото, като може да добавим още малко ром - по желание. Накисвам отново желатина в студена вода, както е написано на опаковката, а след това го разтварям в около половин чаена чаша гореща вода (чай или компот) - течност, която  може да съчетаете с мангото като вкус. Смесвам двете смеси и заливам тортата отгоре. Прибирам в хладилника за още час. 

                             

Няколко полезни съвета относно последната стъпка. Винаги гледайте сместа да по-скоро със стайна температура, когато я изливате върху студената торта, за да не я размекне прекалено, ако е много топла. 

Изливането на манговото пюре е добре да стане първо върху обърната лъжица, с  изпъкналата част нагоре. По точи начин, смета на пада на твърда струя върху мекия сметанов пласт и избягате възможността да направи дупка в крема. Опитайте :)

 Получи се такава красота, че не можех да се спра да я снимам :) 

                       

Освен свежи цветя, в украсата има още бял шоколад и няколко бонбона "Рафаело".

     

Надявам се, всички, които си пожелаха торта с манго да са доволни и дано чакането си заслужаваше. С радост ще чета а вашите оценки и отзиви за рецептата :) 

А сега ви оставям още един два пълнещи- устата кадъра и ви пожелавам една красива и усмихната седмица! 

До нови срещи, приятели!!!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!