Еклери / Cream Puffs Recipe

НОВО: Последвайте ме в инстаграм

Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Може понякога да се забавя, но каквото обещая, го правя. Вече на няколко пъти, а пък в последно време и доста по-често получавам ваши писма и заявки да пусна рецепта за еклери и упътване за работа с парено тесто. След като в чернови вече си изчакаха чакалото две нечовешко вкусни еклерови торти, на които вече им се вижда the release date, трябва първо да ви споделя базовата рецепта за еклери. 

Сигурно сте разглеждали доста рецепти за тях, но в основата си всички са еднакви, така че по-скоро има няколко хубави трика, с които може да си подсигурите вкусни и красиви еклери.

Не знам дали моите този път станаха най-перфектните по визия в колекцията досега, но определено вкусът им беше като представата ми за рая на земята : 

Пухкав, ароматен  крем, 

въздушно парено тесто,

шоколадова глазура на корем

- всичко изброено в едно! 

По принцип у дома нямам големи любители на еклерите, главно защото малкото пъти, когато са ги хапвали, са били почерпка от някой друг и винаги купечки. Затова, когато и да съм предлагала да направя, се е гледало скептично на предложението ми. Този път обаче хич не ги и питах - обещание имам да изпълнявам.

И добре, че го направих...толкова ги харесаха, че ми ги нападнаха по време на снимките още, наглеците недни! 

Всеки ще се съгласи, че освен хубавото тесто, един от най-важните компоненти за този десерт е именно кремът. Аз ще ви дам точно два варианта на него, като разликата е съвсем малка, а вие ще прецените кой от тях е по-близо до вкуса, който търсите. 

Няма да отлагаме повече, ето и списъкът с необходимите продукти:

За еклерите:

150 г брашно София Мел Класик

125 мл прясно мляко

125 мл вода

100 г краве масло

3-4 бр. яйца

щипка сол

1 ч.л. захар

За крема:

500 мл прясно мляко
150 г захар

3 бр. жълтъци

30 г нишесте

50 г масло

1 ванилия 

150 мл сметана за разбиване или 100 г краве масло

За глазурата:

100 г шоколад

100 мл течна сметана

Още: 1 разбито яйце за намазване

Започвам като си отмервам продуктите за тестото. В тенджера смесвам млякото, водата, захарта и маслото. 

                          

След като маслото се стопи, захарта се разтвори и течността тръгне да завира, изсипваме изведнъж брашното, смесено с щипката сол. 

Започваме да бъркаме енергично с дървена лъжица и дърпаме от огъня, докато тестото почне да се отделя от стените на съда и стане на хубава топка. Оставяме тестото да се охлади за кратко, като по-бързо става като го разнесем на някаква повърхност, в моя случай - дъска за рязане.

            

След като тестото се поохлади леко, слагаме го в миксера и почваме да добавяме едно по едно яйцата. Ако са по-дребни - четири, но аз имах размер L , затова ползвах три. Оставете тестото леко да се точи от врътките, за да ви е по-лесно да го ползвате с поша, но не и прекалено рядко. Внимавайте и да не го охладите прекалено, тъй като тогава ще ви е твърде гъсто за изстискване и ще е по-трудно.

С помощта на пош правя различни по размери формички - кръгли за кръгли еклери и продълговати за големи еклери като от снимките. Кръглите ползвах за Еклеровата торта :)

Заглаждам, ако има остри неравности по повърхността с леко навлажнен пръст с размито яйце и след това намазвам целите еклерчета.

Пъхам да се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса, докато порозовеят, а после намалявам на 170 градуса до пълното им изпичане.

Не отваряйте вратата на фурната, докато се пекат, за да не спаднат. 

Докато се пекат се захващаме с крема. Слагаме на котлона около 400 мл от млякото, със захарта и 50 г масло да се затоплят. В друга купа разбиваме жълтъците с нишестето и останалото мляко на каша. 

Когато млякото в тенджерата тръгне да завира, изсипваме яйчената смес на тънка струйка, при непрекъснато и енергично бъркане, докато кремът се сгъсти. Прибавяме ванилията. Оставяме да се охлади напълно, като покриваме крема със стреч фолио, за да не образува коричка. 

           

Когато кремът се охлади, го смесвам с битата сметана или пък меко масло. 

В първия случай кремът е по-пухкав и въздушен, а във втория - по-плътен. И двата крема са ми любими и правя често и от двата вида, като просто го разделям на две части :)

Този тук е с бита сметана :

Пълня еклерите с помощта на пош, като си правя по две дупки от горната страна, тъй като няма да се виждат щом се покрият с шоколад.

Тъй като използвах пухкавия крем за еклерите, си позволих да ползвам по-голям накрайник, но ако ползвате по-редкия крем с маслото (преди да е стегнал напълно), може да ползвате и острия накрайник за пълнене на понички. 

След като ги напълня, ги обръщам в чиния, в която съм изляла готовата глазура, като за нея използвам стандартен ганаш, рецепта за него тук.

                           

Нареждаме на поднос и оставяме в хладилника да стегнат или пък ги нападаме веднага....защо не :) 

Ех, друго нещо са си домашните еклери. Ако ви харесат тези, нямам търпение да ви покажа и еклеровата торта, като от сега казвам, очите ще ви останат :)

Но днешното кафе ще си гарнирам с ето това вкусно, пухкаво удоволствие!

Усмихната седмица, приятели!

НОВО: Последвайте ме в инстаграм

Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Понички "Джинджифиловo човече"/ Gingerbread Man Donuts

 

Който отслабвал - отслабвал, откривам коледния сезон! От днес до празниците очаквайте най-забавните, вкусни и очарователни рецепти, които успях да създам, опитам и стискайте палци да успея да споделя навреме с вас. Никак не съм изчезнала, не съм и спряла да готвя, но определено късия ден ми пречи да успея да свърша всичко след работа. Сега обаче въпросът е кое от всичко да споделя първо? То не са торти, хлебчета, предложения за постни и месни ястия, ще има от всичко по много. Днес започвам с една прекрасна рецепта за супер пухкави понички с ухания на канела и мандарини, тАман кат за Коледа! Направих ги във форма на Джинджифилови човечета и макар да е малко повече врътка - заслужаваше си! 

В офиса всички им се израдваха, а за мен да споделям сготвеното от мен е не само удоволствие, но и необходимост.... Да не стана сто кила :) Споделянето на рецепти този сезон може да помогне на много повече хора с инициативата на София мел и брашната със специалния етикет, като може да качите само снимки или снимка и рецепта на сайта, като с това ще дарите съответно един или два лева на семейства в нужда  тази Коледа. 

Добри хора вече са качили рецептите си на сайта и аз ще кача моята, защото това е сезонът в който е по-добре да даваш, отколкото да получаваш. Надявам се да последвате примера ми и да надникнете ТУК.

А, сега, тъй като ме нямаше цели шест ни , няма да отлагам много, а ще премина направо към рецептата, като ВИДЕО РЕЦЕПТА може да видите вече качена ТУК, за още повече детайли за изработката!

Необходими продукти:

Около 400 г брашно София Мел Класик

2 яйца

21 г ( 1/2 кубче) жива мая 

25 г краве масло

110 мл прясно мляко

75 г захар

1 ванилии

кората на една мандарина/ портокал

щипка сол

олио за пържене

захар и канела за овалване

Още:

ганаш за рисуване

мармалад за пълнене

В купичка шупваме маята като слагаме топлото мляко, захарта и маята. Разбиваме леко яйцата ( на стайна температура). 

 

Прибавяме заедно с мекото масло към шупналата мая, заедно с една -две супени лъжици брашно, докато получим хубава, пухкава каша.

В купа слагаме две трети от брашното и правим кладенче.  Изсипваме в него маята и прибавяме ароматите и солта. 

Замесваме тесто, меко на допир, но нелепнещо. Прибавяме брашно или малко олио по ръба на съда, докато се оформи на топка. 

Поставяме в намаслена купа и покриваме с кърпа. Оставяме на топло докато удвои обема си. най-бързо става във фурната на 50 градуса.

След като тестото е готово, разделяме на две, за да работим с по-малки части. Върху набрашнена повърхност или хартия за печене, разточваме тестото на не много тънко. Изразяваме с форма за сладки джинджифиловите човечета и оставяме да бухнат още веднъж.

През това време загряваме мазнина, на средна сила на котлона. Не бива да е изключително гореща. Внимателно, за да не развалим формата им, с помощта на шпатула пренасяме човечетата в мазнината, като пържим по една, максимум две наведнъж в достатъчно олио, така че да плуват и да не достигат дъното на съда. 

Добър трик е да ги поставяте заедно с парчето хартия за печене в тигана, ако сте ги нарязали на малки части, така няма да рискуваме да спишнат като ги пренасяте и да развалят формата си. 

Пържим по две-три минути от всяка страна, до златисто, като гледаме да не ги бъркаме, за да получат апетитната линия по средата, която изчезва ако поничката се окъпва изцяло в олиото.

Още горещи, щом ги извадим, може да ги отцедим за кратко върху кухненска хартия, а след това овалваме в захар, в която сме сложили малко канела за допълнителен аромат. След като изстинат пълним с мармалад ( или крем ) по желание с помощта на пош  и украсяваме с шоколадов ганаш. 

Много са симпатични, нали?

За мен комбинацията с леко кисело сладко е най-добра, тъй като в рецептата вече има достатъчно сладост, но оставям на вас да прецените дали и с какво да ги напълните :) 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Крем "Карнавален" от панаирите ( Крем "Шаум") / Carnaval meringue cream ( ВИДЕО РЕЦЕПТА)

 

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук! 

Миналия уикенд бяхме на селски събор. Сигурно ще ви се стори странно, но до преди няколко години не бях ходила на такъв, та взех, че се влюбих щом Ачо ме заведе на неговото село. Винаги съм си представяла, че на селския събор има курбан чорба и сигурно мирише на чревца, а не, че все едно се разхождаш по уличките на морето - има захарен памук, понички, дръпни въженце, дрешки, въртележки и разбира се съборджийси кюфтета. 

Не, че няма кюфтета и у дома, но кюфтетата имат друг вкус, когато ги ядеш навън, на крак, а парите за тях са ти ги дали баба и дядо. 

Много ми е драго, че като идеш при тях винаги те третират като малко дете, нищо, че вече си "кощрамба" , че и вече със собствено дете. Развълнувани обаче искахме да заведем малчо на първия му "събор", който се провежда в Долна Градешница по повод края на гроздобера и въобще празнуващ плодородието. 

Децата пееха песни, а  аз така и не се наканих да се кача на онази въртележка, която час преди това я мъчиха да я ремонтират. 

Навсякъде ухаеше не печена захар - карамелизирани ябълки, захарен памук, царевица, палачинки и разбира ей вафлени кори пълнени с ей такъв крем.

Помня като малка, "идваше" една бяла каравана покрай цирковете и луна парка и нареждаха на прозорчето си тези вкусни, сладко-кисели кремчета. Това, което ги отличава от класическия белтъчен крем според мен е лекото усещане за лимон (лимонтозу), което хем засилваше сладкото, хем ти даваше свежест. Нямам ясен спомен, но май си купувах повече от едно, което за моето детство не е типично, тъй като почти винаги изискването е било да е "едно'. Сега обаче мога да си го приготвя и никой не може да ме спре да изям и сто ( освен кантара, но той засега стои наказан в ъгъла и събира прах) 

Няма как, все някога ще се озовете с бурканче белтъци в хладилника от някоя друга рецепта, затова ви предлагам да направите ето така. И за да ви покажа колко лесна е тази рецепта, съм направила и видео, защото сами ще се убедите, че няма нищо трудоемко в нея.

Вижте надолу подробно описаната рецепта, 

>>а ТУК може да я видите като ВИДЕО в Инстаграм 

>>>( А, тук в Тик Ток) 

Необходими продукти:

3бр. белтъци

270 г захар

1/2 ч.л. лимонов сок/ лимонтузу 

червена боя/ малинов концентрат

12 бр. вафлени фунийки за сладолед

Може да срещнете рецепта, в която се прави захарен сироп и се добавя към белтъците, но аз предпочитам този начин, тъй като така белтъците минават термична обработка, достатъчна да предотврати появата на салмонела. 

За целта слагаме белтъците в подходящ, напълно сух съд и добавяме захарта. Захарта е около 90 г на един белтък, така че да може да промените количеството на рецептата ако репите, с правилно съотношение.

Слагаме ги на водна баня, като разбъркваме периодично, докато захарните кристалчета се разтворят напълно в белтъка.

  

След като захарта се е разтворила, белтъците ще станат по-течни, това е нормално. Прехвърляме ги в купата на миксера, като внимателно забърсваме съда от водната баня отдолу, за да не попадне вода в купата на миксера, тъй като няма да ни се разбият белтъците.

След като започват да оформят остър връх може да прибавите лимона ( или лимонтузуто), внимавайте да не стане твърде кисело, по-добре сложете по-малко в началото и добавяйте постепенно. Аз имах и малинов концентрат, който също има кисела жилка, който добавям. Малко червена или розова боя също ще ви свърши работа.

  

 

 Слагаме в процеса на разбиване и коригираме в движение. Трябва да се получат лъскави, твърди белтъци ето така.

  

Шприцоваме в сладоледени фунийки и предполагам, че ще ме питате от къде е стойката - купих я от Джъмбо преди време ( поне така мисля, дано не се лъжа). Тези фунийки са малко по-дълги и тънки, по-дебелите ще стоят по-стабилно, но ДА НЕ НИ ПУКА :) 

Към белтъците може да добавите също и ароматна ванилия, а в самите фунийки може да сложите още изненади, ако решите да се заиграете с десерта. 

Толкова красиви, ароматни и кокетни, тези кремчета радват не само окото, но и ще ви върнат в едни по-простички времена, когато нямахме нужда от десет пласта маскарпоне и шоколад, за да наречем нещо десерт. 

Хубаво е да имате тази рецепта под ръка, за детски рождени дни, Погачи, сватби и всякакви поводи, в които искате да направите лесен и лек десерт за повече хора, по-икономично. 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!