Солени еклерчета - идеалното предястие / Savory mini-eclairs

Признавам си, днешната рецепта не е нещо, което бих се наела да правя просто ей така. Десертни еклери- да, но солени? За чий....интерес биха били, ако не ги правите за парти, рожден ден, кетъринг или друго събитие, където ви трябва храна на хапки. Рецептата сама по себе си е добра и е хубаво да я имаме точно за тези поводи и празници, но бихме ли я направили и без тях? Аз казвам "ДА"!

Точно така реших да я спретна. Имах брашно, масло, останали кашкавали и сирена в хладилника и реших, че искам да приготвя нещо просто в името на доброто старо удоволствие от експерименталното готвене. Без повод, без нужда, просто защото да готвим е хоби само по себе си. Ако и вие като мен все по-често зацикляте в рутината на добрите стари, добре познати рецепти и си "заделяте" цял списък с такива, които чакат "подходящия повод" искам да ви хвана за ръка и да ви кажа, че всеки ден е повод. Не отлагай удоволствието пък било то да е нова бира в магазина, съблазнителна рецепта или нова поза за ..йога. 

И така, въоръжена с няколко продукти под ръка, които присъствуват във всяко домакинство и заразителен хъс, забърках едни солени еклери наред с много други неща, които ще видите в  блога в следващите дни. Още докато ги пекох от фурната се разнесе аромата на печивото с кашкавала и реших, че в реда на нещата е да ги опитвам през 5 минути дали са все така вкусни.

 Опатках около 15 еклера, от периода на изпичането им до изстиването им, че и след това. Това не ме изненада, а по-скоро това, че когато майка ми дойда да си събере вересиите ( тоест всичко, което съм наготвила ) и тя подпука точно еклерите. Толкова вкусни неща бях направила и накрая пак те спечелиха. 

Дали заради страхотната си finger food форма, дари заради кокетните си дипли или ухание на кашкавалка, но с доста по-нежно и пухкаво тесто, тези еклери откраднаха шоуто. А стават толкава лесно, че не е за вярване защо не ги правим постоянно. Много искам да науча дали и при вас се е получило същото и дали сте имали търпението да ги напълните с някаква плънка от още сирена, например. :) 

Ето и рецептата, пък ще говорим повече после. Аз направих двойна доза на дозата, която следва, но тъй като излязоха доста вие преценете дали искате повече или по-малко. Бързо се изяждат, само да си кажа :) 

Необходими продукти: 

140 г брашно София мел Екстра

200 г кашкавал ( моцарела и пармезан микс най-добре) 

50 г крема ( или топено) сирене

200 мл вода

70 г масло

1/2 ч.л. сол

черен пипер на вкус

шепа кълцан магданоз

4 големи яйца

Вече съм ви показвала как да си направите вкусни сладки еклери ( виж тук рецептата), които знаете, че се правят от парено тесто. Убедила съм се, че за парено тесто най-подходящо е брашно Екстра на София мел. 

По същия начин правим и тестото тук. Слагаме водата и маслото да се загреят на котлона и щом тръгнат да кипват изсипваме наведнъж брашното и бъркаме енергично за около две минути, така че да не остава сурово. Хубаво е да не работите на максимална степен на котлона. 

                              

След като тестото е готово, ще се отдели от стените на съда и ще се оформи на топка. Оставете го да се охлади леко и почнете да прибавяме яйцата едно по едно. Едва след като първото яйце напълно се е интегрирало в тестото прибавяте второто. 

Признавам си, понякога си трябва повечко сила, затова от един момент нататък си помагам с бъркалката на миксера. 

Тестото трябва да стане такова, че бавно да почне да се точи от бъркалката. 

( съвет: ако ви стане по-сухо, може да добавите малко прясно мляко на тънка струйка докато се бърка тестото, за да го спасите - опитвала съм и после си става пак идеално)

                             

Препоръчвам ви обаче да направите горната стъпка едва след като сте добавили всички останали съставки - рендосания кашкавал ( моцарела и пармезан), кремата или топено сирене, защото тяхната влага ще окаже влияние също на тестото. Може да добавите различни видове сирене и кашкавал, но ви препоръчвам да са ситно рендосани, за да не нарушат формата на тестото при шприцоване. 

Подправете последно тестото с магданоз, сол ( ако има нужда от още), черен пипер и други подправки по ваш вкус. 

Прехвърлете го в пош с по-голям накрайник и шприцовайте върху хартия за печене.

Пъхаме еклерите да се пекат в предварително загрята фурна на 220 градуса за около 10 минути и след това намаляваме температурата на 190 , като печем за още 20-25 минути. Ако обичате еклерите по-меки, може да ги извадите и една идея по-рано, като внимавайте с отварянето на врата твърде рано, за да не спаднат. 

Хубаво е да се запекат добре и влагата да излезе, но да не ги препичате. Първата ми тава пекох повече и станаха по-тъмни, но втората оставих сякаш по-сурова и пак станаха чудесни, без да спихват. 

Само ако имаше как да си отворите устата и да ви метна една за да се убедите за какво ги говоря, но ето НА, трябва да тренирам върху себе си :) 

Е...... не е толкова лошо :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Профитероли / Profiteroles

Нали не си помислихте, че щом съм на диета, ще спра игрите с шоколада. Знаете, че творецът не твори, защото иска да покаже нещата си, а защото просто няма как да спре. Е, аз наистина не мога да спра с приготвянето на вкусотийки. 

След като пораснем се отказвамe от толкава много занимания, които ни карат да проявим креативност, въображение и да създавамe нещо с ръцете си, затова и готвенето е едно от най-хубавите и интересни неща, които можем да развиваме и да ни носи същото удовлетворение ако му позволим. Да виждамe как няколко прости съставки водят да пухкава смес, която само с едно-две движения вече се превръща в още по-пухкаво еклерче, което ще напълним с вълшебен крем, и всичко това ще завършва със съблазняваща шоколадова баня, която е почти огледална, отразяваща светлината на деня. Да, говоря днес за профитероли!

Каква е разликата всъщност между тях и еклерите - най-основно е формата. Еклерите, знаете са в по-продълговата форма, а тези профитероли са в кръгла, почти с размерите на топче за пинг-понг ( много обичам таи дума :) )

На английски обаче има и още една разлика, защото докато малките еклерчета са cream puffs, то profiteroles  са същите, но замразени.
Аз лично ще оставя това на вас да решите, дали ще ги искате охладени или пресни, но истината е, че което си е вкусно, си е вкусно. 

И все пак, идеята да имате вкусен десерт, който ви чака във фризера по всяко време е също толкова изкушаваща колкото и снимките. 

Друг плюс е, че от една сравнително икономична на продукти рецепта излизат не малко бройки ( моля не ме питайте колко са, защото в процеса на пълнене, бяха погълнати не малко такива и пак забравих да преброя), че даже ще ви останат да си спретнете някоя и от любимите ми рецепти с мини еклерчета като тези две торти - ( тази и тази)

За направата им пък пак се доверих на любимата с рецепта, позната ви е от тук, където може да я видите и стъпка по стъпка: 

Необходими продукти:
150 г брашно
125 мл прясно мляко
125 мл вода
100 г краве масло
3-4 бр. яйца
щипка сол
1 ч.л. захар

Започваме като си отмерваме продуктите за тестото. Избрах брашно София мел екстра тъй като е с по-високо протеиново съдържание, което го прави чудесно за парено тесто.
В тенджера смесваме млякото, водата, захарта и маслото. След като маслото се стопи, захарта се разтвори и течността тръгне да завира, изсипваме изведнъж брашното, смесено с щипката сол.
Започваме да бъркаме енергично и дърпаме от огъня, докато тестото почне да се отделя от стените на съда и стане на хубава топка. Оставяме тестото да се охлади за кратко,  достатъчно, че да може да го държим с ръка и да не ни гори.
Започваме да прибавяме едно по едно яйцата, като всяко следващо слагаме след като предишното е абсорбирано добре в тестото.
Тестото от своя старана става доста по-тежко и плътно, затова може да преминете да бъркате с дървена лъжица. Аз сложих четири яйца, тъй като бяха по-мънички.
Прехвърляме тестото в пош с голям накрайник и шприцоваме малки топки с големината на малък орех.

Имайте предвид, че те ще се надигнат по време на печене, затова оставяйте разстояние между тях.

Преди да ги пъхнете във фурната ги намажете с леко размит с вода или прясно мляко жълтък. 

Пъхаме ги да се пекат в предварително загярта фурна на 200 градуса , без вентилатор за около 20-30 минути, и след това намаляваме на 180 градуса. 

Не отваряйте вратата на фурната. Важно е влагата да излезе от тях, за да запазят формата си след изпичане и да не спадат. Според мен най-лесно е за целта да се пекат без вентилатор, защото повече изсушава.

Ако нямате опит с еклери досега или пък са ви били по-неуспешни, препоръчвам ви да започнете от малкия размер - на профитеролите. Стават по-лесно, защото изсъхват по-бързо и след като ги овладеете, ще може да прецените как да правите и по-големите еклери. 

След като ги изпечете, изгасете фурната и открехнете леко вратата да излезе въздуха и да изстинат в нея. След това пробийте малка дупка на дъното им и ги напълнете с любимия си крем по желание. 

Може да ползвате някои от кремовете, които съм ползвала в другите рецепти за еклери или пък пък друг - с маскарпоне, домашен а защо не и със сладолед :) 

Когато са готови и охладени ги залейте с шоколадова завивка от 50/ 50 сметана и шоколад или масло и шоколад.

В блога има толкова постове за еклери и еклероподобни, че този път ви спестих тези обяснения, но е хубаво, че може да намерите всичко на едно място, а кой знае - може да ви вдъхновение за някой нов десерт. 

Ако рецептата ви е харесала и искате още такива, не забравяйте да ме последвате в социалните мрежи ( виж по-надолу) и да я споделите. 

А сега...минута мълчание за този невероятен кадър! :) 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) и  харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Шоколадова торта с еклери / Chocolate Profiterole Cake

(Въздишка) Така започва днешната ми публикация. С въздишка! Защото не знам от къде да започна, а искам да кажа толкова много неща, които трябва да бъдат споделени. Не защото са толкова важни, а защото знам, че много от вас, които ме четат не само заради рецептите, може би се чувстват по този начин, а няма как да го кажат. От друга страна, въобще не искам да сдухвам обстановката със сиви размишления, но пък понякога не е нужно да казваме на черното бяло - и сивото е цвят все пак и то доста подходящ за сезона, ако съдим по модните тенденции. Потискащо е някак навън. Не знам защо, но и друг път съм казвала, като настъпи есента и имам чувството, че годината започва на наново. С всичките ангажименти, задължения не само в  работата, но и чистене у дома, затваряне на зимнина, подготовка за зимата с дърва и никакво, ама никакво време за забавление. Всички около мен са по-объркани от всякога, сезонът на разделите и разводите, но всеки ходи забързано и не споделя за тревогата в сърцето си, а умело ги прикрива с усмивка и отклоняващо изречение " Добре съм, ти как си?".
Тази сутрин се събудих, а жена викаше и плачеше под прозореца ми за някакви пари, четох историята за друга, която бе ограбена в тоалетната на супермаркета, в който пазарувам, а приятел загуби роднина, друг работата си в период на седмица. 

Да, понякога не може да кажеш на черното бяло. И макар да съм доволна, че с мен не се случват от най-лошите неща, сърцето и се е свило от тревогите на околните, не мога да остана безпристрастна и скоро след това насочих негативните мисли и към себе си. 

Не съм там, където съм си мислела, че ще съм на тези години, нито ми се случиха всички неща, за които съм работила много усърдно. Всеки ден се опитвам да приема живота такъв какъвто е, без да му налагам измислените от мен закони и правила, защото той просто не ги спазва, но не може ли поне малко, поне понякога ходът на събитията да бъде в тон с моя сценарий?! Той не е никак лош и ви гарантирам не вреди на никого.
Като наивен утопист вярвам, че има щастие за всекиго на тази земя и мисля, че моят успех не значи неуспех за някой друг и че има начин всеки един от нас да постигне целите си, ако си помагаме един на друг. И може да не е на пръв поглед много нормално, вярвам, че дори и леко сива, моята публикация днес ще бъде повече от полза, ако е искрена и естествена, отколкото оцветена в цветовете на дъгата. Има и такива дни...месеци...периоди. Не сте сами! 

Настане ли това време, за първи път ми се иска вечер, вместо вода, си си сипя едно малко уиски. Ей, така, да си укротя душата. Все още да не съм открила сезона да си призная, но започнах малко по малко да се запасявам за предстоящите месеци, като освен необходимите провизии за готвене, в пазарската ми количка се намърдва и по някоя друга бутилка сгряваща течност, за да се зареди в "аптечката" или иначе казано - винения рафт :) 

Знам, че рискувам да звуча като някое алкохоле, но пък  кой български дом няма такъв рафт ( някои има цял шкаф; ) )

Важно е обаче да уточня, че когато това усещане се загнезди у дома, не се отварят първо бутилки, а се пуска печката. Харесвам си някоя по-засукана рецепта, като някакъв сложен проект, който вълнува мислите ми и знам, че прекарвайки часове над него, после ще се радвам на нещо красиво и вкусно, създадено от мен самата. Не се поддавайте на чувството за бездействие и умора, ами наистина трансформирайте тази изтощителна енергия в захранваща такава, а именно някое отдавна отлагано ястие или торта, която сякаш ви предизвиква. Ето това беше моята такава. Видях я и веднага усетих символиката - под тъмния черен пласт, шоколад се криеха бели пухкави облачета от вкусен крем, които само чакаха да бъдат открити. Ето така е приятели и с живота. Хубавите неща само чакат да бъдат открити, ако имаме малко търпение.

Ако и вие имате нужда от някакъв такъв вкусен проект в следващите дни, предлагам ви да опитате тази невероятно вкусна шоколадова торта с еклери, която адаптирах от тук.

Тази торта, за разлика от други малко ми се опъна, но понякога така е като готвиш изцяло нови неща. Аз ще ви споделя всичките си впечатления и съвети, както и промените, които може да направите. Тъй като има повечко компоненти, може да ви се стори по-сложна, но имайте предвид, че пък за сметка на това, почти всички продукти се припокриват, което я прави занимавка, но не и скъпа такава :) Но ето и списъкът с продуктите:

За блата:

3 яйца

100 г захар

65 г брашно

25 г какао

1/2 пак. бакпулвер

1 ванилия

За кремовете:

600 мл прясно мялко

200 мл течна сметана

30 г царевично нишесте

40 г брашно

100 г масло

100 г захар

1 яйце

1 ванилия

За сиропа:

100 мл вода

50 г захар

1 с.л. усики. ром или няколко капки есенция

За шоколадовия ганаш:

250 г шоколад

250 мл течна сметана

1 лъжичка уиски/ ром/ есенция

Още: 

Около 30-35 броя малки еклери ( рецепта тук) 

Започваме с приготвянето на еклерите. За тях може да ползвате рецептата, която съм посочила в продуктите, тази от оригиналната рецепта или да ползвате готови. Понякога ги правя един ден по-рано, а понякога искам цял ден да се занимавам с нещо и си ги готвя едновременно с останалите части за тортата.  Шприцовайте тестото в размери около 20-50 стотинки, в зависимост колко големи искате да станат еклерчетата. Оставете разстояние между тях, тъй като бухват доста при печене. Следвайте рецептата за еклери и няма да имате проблем :) 

Следващата стъпка е приготвянето на крема. За целта слагаме млякото, 100 мл от сметаната и захарта да се загреят на котлона. В купа смесваме яйцето с брашното, нишестето и няколко лъжички от все още хладното мляко, за да стане на каша. 

                          

Когато млякото тръгне да завира, прибавяме брашнената каша и почваме да бъркаме енергично, докато кремът се сгъсти. Прибавяме и ванилията. След като кремът се поохлади леко, прибавяме и нарязаното на кубчета масло и бъркаме докато се разтвори напълно в крема. Оставяме да се охлади.

След това, докато е още по-течен пълним с него еклерите, като си заделяме една чаша от 200 мл от крема. 

                          

След това правим блата. За него разбиваме яйцата и захарта за около 5 минути, докато станат на крем. В купа пресяваме сухите съставки и започваме да ги прибавяме постепенно към  разбитите яйца. Разбъркваме докато всичко се хомогенизира и изсипваме в тавичка, застлана с хартия за печене и размери 24 см в диаметър. Печем за около 25 минути на 160-170 градуса, а след това охлаждаме напълно и разрязваме на две по хоризонтал.

Аз имах малко проблеми с блата, тъй като ми спадна след изпичане и не станаха много дебели половинки. Може би в стаята беше доста студено, но за всеки случай споделете и вашите впечатления, в противен случай може би ще го заменя с някой по-сигурен за следващия път. 

Докато блата се пече, си правя сиропа на котлона: слагам водата и захарта и ги оставям да врат около минута, след което изключвам и овкусявам с алкохола по желание или есенция.

Сглобяване на тортата: 

Слагаме една част от блата на дъното на формата за торта и сиропираме с  половината сироп. 

Разбиваме останалата ни сметана на сняг и смесваме със заделения ни в чашата крем,  правейки един много по-пухкав крем. ( Ако не ползвате подсладена сметана, може да си добавите малко захар при разбиването й, ако сметнете, че ви е малко сладостта)

Изсипваме пухкавия крем, върху сиропирания блат и заглаждаме. 

                     

Отгоре слагаме няколко супени лъжици от шоколадовия ганаш. Него сме приготвили около 10 минути предварително, като сме кипнали сметаната в касерола и сме прибавили начупения на парченца шоколад. Разбъркали сме до пълното разтваряне на шоколада и образуването на хубав, лъскав сос. Ароматизирайте по желание с алкохол или есенция. 

Заглаждаме леко шоколада върху крема и слагаме втория блат.

Сиропираме с останалия сироп и нанасяме още малко от ганаша, оставяйки по-голямата част от него за заливка.

Нареждаме пълнените с крем еклери върху блата ето така:

И накрая заливаме с останалия ни ганаш:

Пъхаме в хладилника да стегне:

Не мога да отрека, че си имах моите несполуки с тази рецепта, но на фона на всичко ставащо извън стените на кухнята, сякаш даже ми носеха приятното усещане за справяне с предизвикателство.

В края на краищата съм изключително доволна от резултата

и се насладих у дома на нещо вкусно, шоколадово, уютно, ароматно и с ухание на уиски :)

Спокойни почивни дни, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!