Маслени сладки - шприц / Piped butter cookies

Хубаво е да си пак у дома! Както вече ви споделих, тази година ме очаква една доста интересна и динамична ситуация, при която ще ми се наложи да живея на три места едновременно: в Осло, Благоевград и голяма част от времето - на летището. Аз нямам нищо против обаче, тъй като обичам да пътувам почти толкова, колкото и да ям, така че най-много да имам малко повече време да търся вдъхновение, докато се "нося в облаците" :)

Времето в България обаче не се оказа така приветливо, както се надявах и още първите дни ме посрещнаха едни дъждове и ниски температури, които иронично не успях да заваря дори в Норвегия. Това пък ме накара да врътна ключето у дома, да нахлузя топлите пантофки и да изровя от дъното на гардероба някой пухкав суитчър - в случая се оказа този на Dimmu Borgir :) 

Заспалото време навън, приятното потропване на дъжда по перваза и неописуемото удоволствие да спиш отново в добре познатото ти легло ми донесе чувства на такъв уют, и малко меланхолия, която само определен вид музика и храна могат да акомпанират най-добре.

Веднага се сетих за тези вкусни маслени сладки, които баба ми приготвяше, когато бях малка. Времето навън бе същото, дядо ми подхъркваше "тихо" на дивана, по радиоточката вървеше някой от симфоничните концерти, а от фурната се носеше такъв аромат, че седях хипнотизирана пред прозорчето и се опитвах да предизвикам с мисълта си по-бързото им изпичане. 

Ето, че и в сегашния ми дом се появи това ухание, след като вкусните спомени ме предизвикаха да ги направя и аз. Баба ми ги поръсваше само с пудра захар или пък слепваше със сладко, но аз реших да ги потопя в малко шоколад. Рецептата не е никак сложна и може да си ги приготвите набързо и след работа или да се поглезите през почивните дни. Сладките са доста трайни и могат да се съхраняват в стъклен буркан или кутия, от която да си грабваме на път за "дивана" :) Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

Около 400 г брашно

200 г масло 

150 г пудра захар

4 жълтъка

4 с.л. плодов сок, нектар  или есенция

1 бр. ванилия/ ванилена захар

Започваме като разбиваме добре мекото масло с пудрата захар. Добавяме и плодовия сок, като може да бъде лимон, портокал и дори някакъв нектар или есенция.

Прибавяме един по един и жълтъците, които също трябва да са на стайна температура.

Включваме фурната да загрее на 200 градуса.

Започваме да прибавяме от брашното към маслото, като трябва да получим средно твърдо тесто. Аз си направих експеримент като шприцовах само една-две сладки и пъхнах във фурната. Ако при изпичането започнат да се разтилат и губят форма - значи има нужда от още брашно. 

След като тестото е готово, слагам в шприц, най-добре от металните или наистина здрав пош с накрайник, тъй като за оформянето трябва по-голям натиск, заради твърдото тесто.  Идеални за целта са пошовете за еднократна употреба, които са от по-твърдата найлонова материя. Може да избутвате и сместа с натиска на пръст, ако имате от по-старите накрайници, които са доста големи. Моят е точно такъв - подарък от баба :) 

Пека сладките докато порозовеят, а след като ги извадя от фурната, оставям да се охладят напълно.

След това можем да ги слепим две по две със сладко, или да потопим крайчетата им в малко разтопен шоколадов кувертюр.

Не мога да ви опиша колко са нежни и крехки, а маслената основа на тестото ги кара направо да се топят в устата.

Опитайте ги и вие, а навън нека си вали .. :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Кюфтета по италиански с моцарела / Italian Meatballs with Mozzarella

Едва ли има рецепта, която да съм писала по-бавно в последно време, особено спрямо бързината, с която самото ястие се изяде. Е, не е като други, да кажа, за броени часове или минути, защото това ястие е идеалната седмична вечеря или обяд, тъй като ще ви подсигури такъв поне два-три дни при нормална консумация. Хубавото тук е, че точно тези невероятни италиански мини кюфтенца са класическа съставка и на популярния сандвич с кюфтета, обичан от милиони хора по света. Той пък е чудесна закуска или обяд за офиса.

Aз няма какво да ви залъгвам - хапвах си ги у дома, като това е едно от малкото ястия, които наистина са си вкусни и на следващия ден или на по-следващия, претопляни за пореден път. 

Вие разбира се може да решите да направите половин доза, за да се изядат веднага, но предвид това, че в последно време готвех и хапвах сама, ми дойде доста добре да имам домашно приготвено ястие в хладилника.

Това, което харесвам на тази рецепта, освен че може да ползвате току-що затворените бурканчета или шишета със зимнина от доматен сок или сос, е и че може да оползотворите останалия ви стар хляб, като го направите на сухари или го запечете. Сосът в ястието е толкова богат на вкусове, че става идеален за топене:

Но няма какво повече да отлагаме, ето и самата рецепта, като започнем с необходимите продукти:

Необходими продукти:

400-500 г кайма (смес или от св.плешка)

1 голяма глава лук

1 ч.л. сос уорчестър

1 яйце

1/2 ч.ч. галета 

Подправки:

черен пипер

червен пипер

риган

кимион

чеснов пипер

босилек

мащерка

Още:

200 г моцарела

1-2 домата

1 люта зелена чушка

домашен доматен сос (сос маринара)

Започвам с овкусяването на каймата. По принцип тези кюфтета се приготвят предимно с говежда кайма, но аз предпочитам смес или тази с намалено съдържание на мазнини, която е от свинска плешка. Овкусявам с подправките, като ползвам сухи, а количеството им е според вкуса ви. Аз обичам подправки и не ги пестя тук:

Прибавям смления в чопър лук, леко разбитото яйце, както и галетата, като за целта ползвам домашна. Когато купувам франзела или някакви хлебчета и те изсъхнат, ги смилам и получавам галета, която е доста по-едра и вкусна от тази на пазара.

Започвам оформянето на кюфтетата, като някои предпочитат използването на лъжица за сладолед. Аз обаче ги харесвам още по-дребни, затова ги правя на ръка. Използвам този метод, който ви гарантира еднаква големина накрая: разпределете каймата равномерно под формата на правоъгълник и я нарежете на квадрати ето така:

За съжаление не успях да снимам сама точно тази част от процеса, но намерих тази снимка в нета, която показва много точно и нагледно.

Готовите кюфтета нареждам в тавичка, покрита с фолио и леко намаслена с олио.

Пека кюфтетата на 200 градуса за около 20 минути. Важното е да са сочни, а не толкова запечени, тъй като ще ги печем втори път.

През това време приготвяме соса: Може да ползвате любимия си италиански доматен сос от буркан или консерва, класическа рецепта за сос маринара или просто да сложите на котлона 500 мл домашен доматен сос. Ние го приготвяме на село, като сосът е подправен със захар и сол, но при затоплянето му тук може да овкусите с малко зехтин, черен пипер, дафинов лист и 1-2 скилидки чесън.

Поднасяне: Слагам част от соса в тавичка или тиган, годен за ползване в печка, а отгоре нареждам част от кюфтенцата. Разпределям малко от нарязаните домати отстрани, а отгоре нарязаната на филийки моцарела.  Пъхам ястието във фурната още веднъж, до запичането на моцарелата.

Поднасям с нарязана на ситно люта чушка и препечни филийки.



Не мога да ви опиша какви аромати, какво чудо...направо да си изгориш устата от лакомост, както не пропуснах да направя аз :)

А ето и още една идейка за хапване на тези кюфтенца...в сандвич!

Оставям ви да прецените кога е удачно да ги приготвите, а пък после ми пишете в коментарите!
Вкусна седмица, приятели!



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бяла риба хапки с бадемова коричка /Almond-Crusted Fish Nuggets

И преди да се преместим в Норвегия, рибата бе едно от най-основните и често консумирани у дома храни. Едва ли има някой, който да не е съгласен с това колко е полезна, но както не веднъж съм споменавала, това дълги години хич не ме грееше, тъй като не можех да я гледам.

С времето обаче и откриването на виното като естествен източник на антиоксиданти и добро настроение, рибата и морските дарове станаха все по-привлекателна "гарнитура" за мен. Пикантни скариди, панирани калмари и всякакви видове риби все повече и повече ме съблазняваха, измествайки настрана тежкото и добре познато месо за хапки като свинско и дори пилешко.

Ето така например се влюбих и в невероятните хапки от бяла риба, които не пропускам да си купя, когато гостувам на сестра ми в Холандия. KFC може да си гледа работата, ако наблизо има дори една каравана, която да продава от тези хрупкави и горещи рибни хапки, гарнирани с някакъв бял сос или майонеза, а понякога през зимата и много интерeсна на вкус люто-сладко-кисела туршия. Ох, огладнявам само като си спомням!

Сега обаче, докато слънцето още грее и мераците ни по лятото още не са отминали, ви предлагам една невероятно вкусна адаптация на тази рецепта, като панировката е изключително вкусна и хрупкава, тъй като е с бадеми, а гарнитурата от лек сос от кисело мляко и заквасена сметана и свежа зелена салата.

Комбинацията на риба с бадемова коричка е доста класическа и с причина - прекрасен вкус, който всеки трябва да опита! И тъй като ястието става изключително бързо и лесно, можете да го направите още сега или веднага щом бялата риба е на промоция. :)  Ето и необходимите продукти, които са примерни като количество, тъй като не може да се изчисли с точност за панировка:

Необходими продукти:

3 бр. филета от бяла риба

50 г филирани бадеми

1/2 ч.ч. брашно и галета (50/50)

шепа тортила чипс

1 белтък

сол

За соса:

кисело мляко

заквасена сметана

копър

чесън

лимон

Още:

зелена салата айсберг

Започваме като правим панировката. В подходящ съд смесваме всички съставки, като счукваме чипса (аз обичам да използвам леко пикантен), както и да използвам домашна галета от стар хляб. Бадемите и брашното, всичко заедно, се смесва, като можете да добавите и някакви подправки, но при мен тази роля играе чипса.

Нарязваме рибата на хапки, като след това овалваме в малко разбит белтък и подправяме със сол.

След това овалваме в панировката и нареждаме в чиния. Оставяме в хладилника да стегнат за около 10-15 минути. През това време загряваме мазнина за пържене.

Пържим от всички страни до златисто, като времето ще варира от големината на парчетата.

Винаги, когато пържа, отцеждам хапките върху кухненска хартия преди да ги сервирам.

Гарнирам ястието със сос от равни количества кисело мляко и заквасена сметана, подправени с лимонов сок, кълцан чесън и копър.

 

Ако още търсите идея, която да върви с биричката или пък изстудено бяло вино, а пък цацата вече не е така актуална, съветвам ви да опитате тази рецепта - гарантирам ви любов от първа хапка!

Добър апетит, пряители!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Лесни пасти "Рафаeло" / Ladyfingers mini cakes "Raffaello"

Едва ли има някой, на който да не съм омрънкала, че още нямам нормално функционираща кухня в новата квартира. От един котлон, черпак и тирбушон, последното най-често бе използвано през последните седмици, тъй като трябваше да намаля темпото, с което бях свиканала да живея. 

Готвенето бе станало такава част от живота ми, че сега, дето се казва, тез ръце в г*** ли да си ги завра...какво да правя??!! Не, че нямам достатъчно задачки, но през уикенда, който обикновено бе посветен на гастрономически експерименти, този път се посветих на мързел в колосални пропорции. И докато се свличах по стълбите към втория етаж

(Exhibit A/пример А ->)

и мислено прегръщах лайфстайла на древногръцките философи, ме осени чудесна идея, както и тях не веднъж, прекарвайки ежедневието си по същия начин. 

Защо да не направя едни лесни пастички, които не изискват нищо повече от няколко минутки над котлона, а после цял ден  - задоволствие, че имам домашен десерт (или поне докато изтрае да не се изяде).

Наскоро ги приготвих у дома, след като отдавна бях хвърлила око на рецептата от различни сайтове, където може да се намери в много вариации. Основните съставки са бишкоти и вкусен домашен крем, като всичко това се овалва в нескромно количество кокосови стърготини, придаващи на пастичките невероятно свежия и ароматен вкус на торта "Рафаело", само че без цялото печене и суетене по приготвянето й. 

За да е още по-неустоимо, заливаме сочните десертчета (да, наистина са супер сочни), с малко тъмен шоколад, а вие знаете колко добре се връзват тези вкусове! 

Точно това, че са супер вкусни, бързи и лесни за приготвяне, съживи амбицията ми и се надигнах за има - няма трийсет минутки да вдъхна живот на тази "кухня-котлон".  

Получиха се точно толкова добре като първия път, а след това си ги хапнах с такъв кеф, че не мога да ви опиша. 

Може да се каже, че даже малко преядох, но не съжалявам - аз съм си ги правила, аз ще си ги ям. 
После пък Митко ме изведе на разходка

(Exhibit B/пример Б - >)

и така моят ползотворен ден приключи. 

Ако и вие търсите подходяща рецепта за бърз десерт,  който може да спретнете и през седмицата, 

не търсете повече, вадете лист и химикал и си запишете рецептата :)  
Необходими продукти:
1 пакет бишкоти (200 г)
3 ч.ч. прясно мляко
1 ч.ч. захар
3 с.л. масло
3 с.л. брашно/царевично нишесте
1 бр. бурбонска ванилия/ванилена захар с бурбонска ванилия на Др. Йоткер

Още: 
200 г кокосови стърготини 
шоколадов ганаш

Започваме с крема, тъй като е единственото нещо, което кажи-речи се готви тук. Слагам една чаена чаша захар и две чаени чаши мляко на котлона да заврят. Ако имаме бурбонска ванилия - също.

        

В купа смесвам брашното/нишестето с пакетче ванилена захар с бурбонска ванилия на Др. Йоткер, ако не разполагаме с пръчка ванилия. 

Прибавям малко от млякото за да стане по-рядка кашичка.

След като млякото тръгне да завира, я добавям на тънка струйка при непрекъснато бъркане с телена бъркалка, докато кремът се сгъсти напълно. Оставям крема леко да се охлади, а след това добавяме и маслото. Покривам с фолио за свежо съхранение, за да предотвратя образуването на коричка. ( Тук е моментът да допълня, че кремът е доста повече като количесто и свободно може да направите доста повече бройки - поне три-четири пакета, но ще ви трябва и повече кокос :) ) 

В чиния изсипваме кокосовите стърготини, а в друга чиния - останалата чаша прясно мляко, като е добре леко да го затоплим.

Вземам една по една бишкотите и потапям за кратко в млякото,

а след това отгоре шприцовам от крема. Може да го слагате и с лъжичка, но аз исках да не цапам много.

Захлупвам бишкотите две по две, като цяло слагах крем само на едната половина, но и двете са потапяни в млякото.

След това овалвам от всички страни в кокосовите стърготини и редя в поднос.

Отгоре правя шарки с малко шоколадов ганаш, като рецепта за него можете да намерите  например - (тук)

Не мога да ви опиша колко меки, сочни и ароматни са тези мини-пастички.

По-рано вземах винаги от тези бишкоти, когато са на промоция за тирамису или друг десерт, но сега си имам нова рецепта за бързи и спешни десертни случаи :)
Опитайте ги и вие - няма да съжалявате!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!