Лесен сладък салам / Chocolate Salami Recipe

Октомври е тук! Време е за чай, уют и нещо сладко! Време е да започнем да забавяме крачката и да се насладим на есенните цветове навън. Денят намаля, а станеш ли сутрин е все по-тъмно. Есента винаги ми напомня за баба. Когато събираме плодовете на нейния труд от градината, печем чушки на ламарината, бъркаме пъженички и пълним бурканчета. Когато ходим да събираме орехчета и шипки, когато ми дава две жилетки да сложа една върху друга и една на кръста, за да не ми духа. Когато почне да суши билките за чай и да пълни чантата ми със сухи чушки и плетеници чесън. Есента е топла, но малко чепата, точно като баба. Рано си ляга и те подканва да се прибереш у дома. Всеки сезон носи със себе си конкретно ухание, усещане, настроение..и спомен. 

Моята есен донесе апетит за нещо сладко и добре познато. Стара, много стара рецепта - точно като баба - Сладък салам. Едва ли има някой, който да не го е опитвал, а ако не го харесва, да се прегледа за Covid-19, защото ще ме извинявате, ама няма вкус.
На пръв поглед това е най-простичкият десерт, но само изкарате една "палка" от фризера следващия път, когато ви дойдат гости неочаквано и наблюдавайте лицата им. Няма десерт, който да донесе толкова топли спомени на хората, като сладкия салам, защото навярно много от тях си припомнят точно тези мигове. Даже бас държа, че някои от тях ще си хапнат няколко парченца ( от срам да не ви изядат салама), но тайно ще си кажат "Ей сега се прибирам и правя един и аз !!!!"

Ако е така, нека ви кажа как правим сладкия салам в моето семейство и ако не сте правили до сега, 2020-та година ще я запомните с още повече неща. Ето и рецептата:

Необходими продукти:

125 г масло (меко)

250 г обикновени  бисквити

200 г пудра захар ( аз слагам по-малко) 

1 ч.ч. орехи ( от 200 мл) 

1-2 яйца

хубаво , тъмно какао на око

1 бр. ванилия

Аз добавям още: 

течен шоколад/ разтопен шоколад

ром

Първата част на рецептата по-горе си е ретро вариант, който мама и баба правят. Аз обаче си го ъпгрейдвам малко, признавам си. Винаги имам малко останал шоколадов ганаш или течен шоколад, който добавям към сместа. Понякога даже слагам и от останалите ми варени кремове.

Като цяло всичко се прави съвсем лесно. В купа слагаме начупените на дребно и по-едро бисквити, орехите също на едро, аз даже не ги режа, яйце ( едно голямо или две малки), мекото масло и какао на вкус. Слагаме качествено и тъмно какао, за да оцвети салама. Прибавяме пудра захар, като аз слагам по-малко, защото винаги добавям и разтопен шоколад или течен шоколад. Определено искам да има по-наситен шоколадов вкус. 

Слагам и малко качествен ароматен ром, а вие може да сложите и ромова захар. И само с ванилия става, но е хубаво рулото да е по-богато - тогава наистина става като десерт. 

Омесваме всичко, така че да стане на гъста каша ( най-много го определям като калта, с която си правехме "торти" и кюфтета" като деца (  ако ще се ровим в миналото за спомени...) и го прехвърляме върху стреч фолио. Оформяме го по дължина под формата на правоъгълник, а след като си измием ръцете, завиваме добре на руло и стягаме плътно в двата края, така че да се образува саламче.

                     

Прибираме го във фризера да стегне за няколко часа.

След като е готов, го изваждаме и го овалваме добре в пудра захар, за да има типичната "плесен" на сушените колбаси.

Важното е като мачкате продуктите, да не смачквате прекалено бисквитите и всичко да стане на еднородна каша. Хубаво е ядките и бисквитите да останат и на по-едри парченца, за да може да има шарки в резенчетата, като разрежете салама. 

Аз често слагам в салама оттатък от стари шоколадови бисквити, стари блатове, бишкоти и др. Общо взето рецепта за рециклиране на останали вкусотии, които са твърде малко или сухи, за да се ползват другаде.

Още идейки, добавяла съм и кафе, което също е много вкусно. Нямам търпение да науча с каква "тайна" съставка вие приготвяте сладкия салам и да опитам още версии. 

Сега когато се прибера от работа и си свърша задачите от деня, знам, че за десерт ще поседна в уютния фотьойл, ще пийвам домашен чай и ще похапвам вкусни парченца добре изстуден сладък салам. Ще ви почерпя и вас разбира се! Запоявайте на масата :) 

 Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Веганско къри с патладжан и нахут / Vegan Eggplant and Chickpea Curry

По какво си приличат понеделниците и петъците? Че и в двата ти се иска да завършиш деня с нещо алкохолно. Не мога да кажа, че имах лош старт на седмицата, но можеше да бъде и по-добре. Затова реших да си го направя такъв! Как ли? Ами като си сготвя нещо безумно вкусно, което да ме пренесе на място, което не съм била и да усетя всяка една радост на това да си жив!

 Храната определено го може. Е, и алкохолът, но нека не разчитаме на него толкава много. :)

 Особено сега, когато периодично съм в режимни дни и диета и ограничавам, и ядене, и пиене, за да мога хем да сваля или задържа тегло, хем да не застрелям някой от глад и обезбирение :)

Признавам си, и друго нещо ме накара да забравя за напрежението от деня и това, че отново ще готвя "явно" с любимия си соев сос Kikkoman. Марката отново се спря на моя милост за рекламно лице ( тук може да ми видите ухилената физиономия) за новия си сезон, може би защото са усетили, че продажбите в Благоевградско са скочили след като активно го ползвам и консумирам. 

 

Добрите новини не спират до тук, защото Kikkoman вече имат и безглутенов соев сос Тамари. Ето, че ще мога да готвя с лекота и ястията си за семейството и приятели, които имат непоносимост към глутена. 

Тамари-то отново е естествено ферментирал соев сос, със съставки соя, сол, вода и съвсем малко алкохол, за да спомогне на процеса по ферментация, за който служи пшеницата, която липсва при безглутеновата версия. 

И този сос е без изкуствени оцветители и ароматизатори и може да се използва като заместител на всички останали сосове Кикоман. Откакто замених солта със соев сос, определено намалих консумацията на солено, което ми помага винаги в периодите на диета, а и дори след това. Нямам търпение да ви предложа любимите си рецепти с него, защото сега имам повод да не крия бутилката зад обектива :) 

Аз самата нямам непоносимост към глутен ( not that I know of) , но със сигурност ще използвам и този сос редом с традиционния. Днес например искам да ви изненадам с една уникална рецепта за веган къри с  нахут и патладжан. 

Отново, не е нужно да си веган за да оцениш стойността на ястието, защото за разлика от традиционните български ястия, където всичко сякаш става на една каша с общ вкус, тук може да се насладиш на различни елементи и устната ти кухина да се изненадва през секунди, без да влияе е на портфейла. Така де, такова ястие в някой ориенталски или веган ресторант ще ви одруса здраво, но вие знаете, че аз не мога да позволя  това да ви се случи. Нека да ви покажа колко лесно се прави! 

Необходими продукти:

2 средни патладжана

1/ 2 консерва нахут ( около 200 г ) 

1 консерва домати ( 400 г) 

1/4 ч.ч. соев сос Kikkoman без глутен

1 глава червен лук

4-5 скилидки чесън

1/2 връзка магданоз ( може и кориандър) 

Подправки: 

1 равна супена лъжица червен пипер

1/2 с.л. подправка къри

1 ч.л. чили на прах

1/2 ч.л. джинджифил ( млян или рендосан) 

1 / 2 ч.л.  кимион на зърна

1-2 карамфилчета

1 дафинов лист

1-2 кардамона

зехтин

сол

Още:

1/2 ч.ч ориз басмати

Започваме като си приготвяме всички продукти на масата, а след това измиваме патладжани те и ги нарязваме на средно големи кубчета.

Слагаме ги в тавичка, намаслена с малко зехтин на дъното и изсипваме кубчетата. Отгоре ги заливаме с още няколко щрихи зехтин, соев сос и червен пипер. 

 Пъхаме ги да се пекат във фурната на 180 градуса, като разбъркваме периодично и добавяме мазнина, ако е необходимо, докато тръгнат да омекват.

През това време на котлона си сваряваме ориза, като аз го правя в цедка, а къкрещата вода стига само колкото до него. Отнема буквално минути и не рисувам да се развари. Отцеждане също е по-лесно.

                          

На съседен котлон слагаме сух тефлонов тиган и запичаме сухите подправки, така че да станат по-опушени и да пуснат уханието си. Да бъда честна подправките са на око и може да сложите колкото искате от всяка - стига крайният вкус да ви допада. И все пак, нека снимките да ви послужат за ориентира и да не прекалявате с количеството, но да има и вкус на къри:

 След това добавяме 20-30 мл зехтин и прибавяме нарязани на тънки резени червен лук и чесъна. Запържваме още 2-3 минути, докато омекнат.

Добавяме доматите от консервата и още половината количество на нея вода. Овкусяваме с останалия ни соев сос Kikkoman . Накрая прибавяме нахута, дафиновия лист и изпечените парченца патладжан, които изваждаме от фурната. 

                          

 Патладжанът нека да остане една идея по-твърд, не е нужно да стане на каша като за кьопоолу - хубаво е да усещат различните елементи и да запазите вкуса му отделно в цялото ястие. Оставям ястието все пак да къкри още 20 минути, за да се сгъсти соса и всичко да омекне една идея повече.

Опитвайте и подправете с още подправки, ако мислите, че е необходимо, докато ястието къкри. През това време нарежете на ситно магданоза и разпределете по малко ориз в купичките.

След като ястието е готово и се сгъстило, прибавяме магданоза. ( В оригинал на рецептата е кориандър и тъй като не винаги се намира под ръка пресен искам да ви представя ястието малко по-опростено) Не всеки би харесал и по-силния му вкус, затова ако сте от тези хора, заместете с магданоз - вкус, който е добре познат в българската кухня.

Дано използването на подправки или пък липсата на месо не спрат някои от вас да опитат тази вкусотия. Ако имаше как, сега щях да направя един казан и да раздавам наред, за да ви убедя, че и без месо ( и без глутен) - все е така вкусно! 

 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате -

 споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Кекс с моркови / Carrot bundt cake

Знаете ли кой е коронният номер на Люсата? Да си купи голямо количество от даден зеленчук, за да не ходи всеки ден до магазина и после да изпада в истерия какво да го прави. Един от тях са морковите, които понякога купувам за фрешове, здравословно похапване пред телевизора, когато искам да гризкам нещо ( и да не е шоколад) и като цяло за всички любими вкусни манджички и яхнийки.

Да, ама последният път купих от големите разфасовки с моркови, където имаше толкова много и толкова големи ( че се чудиш кой за какво ги подбира), че се наложи да им намирам приложение. За щастие на помощ ми се притече кекса на Ваня, който ми допадна хем като идея, хем като вкус, хем като начин на приготвяне. 

Може да го направите и на ръка, без миксер, а продуктите се намират във всяка кухня. Сигурна съм, че ще ви хареса, затова и няма да се бавя много, а направо преминавам към рецептата: 

Необходими продукти:

3 яйца

200 г захар

300 г рендосани моркови

260 г брашно за кекс София мел

100 мл олио ( плюс още за намазване на формата) 

1 пак.ванилена захар ( ванилия)

по желание ( малко млени орехи) 

За заливката:

шоколадов ганаш

Започваме като си пресяваме брашното и към него прибавяме ванилената захар. Ако нямате брашно за КЕКС може да го направите с класик и да сложите едно пакетче бакпулвер. 

Рендосваме си и морковите, като аз използвах по-малкото ренде.

В купа слагаме захарта, морковите и яйцата и почваме да бъркаме с телена бъркалка ( може да включите и миксера, ако не ви се занимава) 

Всичко се обърква много лесно. Тук може да добавите и малко счукани орехчета.

Прибавяме и олиото.

Накрая прибавяме и сухите съставки  и разбъркваме отново.

Намазваме отвътре добре форма за за кекс с олио и полепваме с брашънце. 

Изсипваме кексовата смес и тупваме леко, за да се разпредели равномерно. 

Пъхаме кекса да се пече в предварително загряна фурна на 170-180 градуса за около 40 минути.

Кексът ще се напука леко, когато се пече в горната част, а вие проверявайте дали е готов с помощта на дълъг шиш, но не отваряйте фурната поне първите 20-минути от печенето. 

Готовия кекс изваждаме почти веднага от формата и го оставяме да се охлади напълно. 

След това заливаме с малко шоколадов ганаш и украсяваме с още ядки, макар аз да предпочитам пресни лентички моркови, които са сладки сами по себе си.

Много по-цветно и пъстро.

Много семпъл и вкусен десерт, който може да приготвяте по-различни начини, но винаги ще прави впечатление с наситения си цвят и истински свежи вкусове, които носят естествена сладост.

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!