четвъртък, 20 февруари 2020 г.

Най-меките курабийки на баба / Old Fashioned Bulgarian Cookies


Когато живееш с някого, неминуемо се сблъскваш с някои негови привички - някои забавни, други досадни. Да рисува по запотеното стъкло в банята различни колички и съобщения - сладко, да си оставя кърпата да съхне с дни върху стол - досадно!
 Не съм решила да се оплаквам и то точно днес,по време на малкия петък, както му казва моята колежка Роси, но истината е, че някои рецепти си имат съвсем логично последствие, a затова  и предисловие.

Например настоящата ми половинка ( не се знае колко ще се задържи) има страхотния навик да отваря постоянно нови кофички кисело мляко, защото "не е видял предишната", която пак не си е доял. Така често се озовавам с отворени около три  кофички, които освен на таратор, ми иде да му изсипя във врата. И така, след като вчера отново се озовах с половин килограм кисело мляко от четири кофички се сетих за рецептата за курабийки на баба, в която се ползваше именно повече българското чудо. 


Исках да го уточня това, в случай, че някой си помисли, че съм решила да направя курабийки, защото така се нарича, жена, която си биела мъжа ( спрямо онзи стар виц) Насилието не е решението, както знаете. Важното е да виждаме доброто във всяка ситуация, а доброто за мен са тези супер вкусни курабийки. Пробвала съм най-различни рецепти, но може би тази ми е фаворита, защото стават супер мекички. 
Наскоро видях една дама да беше споделила рецептата в групата на Ваня и ме подсети, а пък така и така идват задушница/ прошки - хубаво е да сложим в кутийките нещо лесно, бързо и да стигне за всички. 

Аз самата от край време обичам бабините курабийки намазани с течен шоколад. Те са трайни и могат да издържат дълго врене, та след училище се прибирах, слагах три-четири -пет-десет в чиния, буркан Нутела, едно дълго кафе и сядах да уча. Сега практикувам същата мантара, но след работа! 


Курабийките са едни от най-лесните и вкусни български рецепти, които помним от деца и е хубаво да ги предаваме за напред. Ще се радвам да направя и аз това сега, като ви споделя рецептата, и то как да си я направите стъпка по стъпка: 



Необходими продукти:
500 г кисело мляко
200 мл олио
200 г захар
2 ч,л. сода бикарбонат
кората на един лимон
1 ванилия
1 бр. яйце

още захар за поръсване

Аз се спрях на бялото брашно на София мел, защото според мен истински вкусните курабийки са снежно бели отвътре, правейки ги още по-нежни и вкусни. 
В купа слагаме косилото мляко и содата и разбъркваме. Оставяме да шупне , а през това врем си пресяваме около 700 г брашно. Останалото ползвам за дозамесване. 

                    

Към прашното прибавяме захарта, ванилията и лимоновата кора. 


А след като киселото мляко шупне, към него прибавяме олиото. 


След това прибавяме киселото мляко към брашното и добавяме яйцето. 


Бъркаме всичко докато получим меко, леко лепнещо тесто, но не бива да прибавяме твърде много брашно, за да не станат твърди курабийките. 
Изсипваме го върху набрашнен плот и добавяме още малко брашно, докато го замесим  един-два пъти, Тестото е шуплесто и веднага готово за печене. 


Започваме да откъсваме парчета от него, с големината на орех и ги правим на топче. Топваме ги от единия край в захар и ги редим в тавички, застлана с хартия за печене.
някои хора предпочитат да намажат курабиите с яйце преди захарта, но аз лично си го спестявам :) 


Печем ги в предварително загрята фурна на 180 градуса с подухване за около 15-20  минути. Хубаво е да хванат цвят отвън, но вътре да останат все още мекички.

След изпичане ги оставям да се охладят две минути, а после ги прибирам, докато са още топли в плик, за да се задушат и да омекнат още повече. 


Тъй като това може да доведе захарта отгоре им да се овлажни, ги поръсвам със захар още веднъж, преди поднасяне. 

Опитайте и моят вариант с течен шоколад....просто са безумно вкусни! 


Вчера занесох от тях на мама и тя ми се оплака" че така се е надумкала с тях", но отдаван не била яла истински, домашни, ароматни курабии.
А защо не - стават толкаво бързо, икономични са, а ще имате с дни! 


Надявам се да ви харесат, а ако е така - не бъдете срамежливи, а ми споделете - тук в коментар, на страничката на блога със снимки или просто кажете "здравей" :) 

И не забравяйте процедурата : Ударете ми едно рамо ( лайк) на страничката във фейсбук и ме последвайте в инстаграм! 



Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 17 февруари 2020 г.

Кето карбонара със зеле и броколи / Keto cabbage carbonara with broccoli


Image result for broccoli gifТози уикенд беше много емоционален. Мислех, че няма да имам сили да се събера, да готвя, да пиша, но дори така да е донякъде, понеделникът неизбежно идва за всички ни. Така и така трябва да се годих на работа, но още по-сигурно е, че трябва да се яде. Дори и когато сте на диета. Имах нужда да си приготвя нещо набързо, което наистина да не ме затормозява да ходя до магазина, да не ми отнема време, но в същото време имах нужда от нещо вкусно, креместо, като паста "Карбонара". 
Самата паста знам, че няма какво да я мисля, ще я заменя с една отдавна линееща зелка в хладилника. Повярвайте ми, зелката е толкова огромна, че се наложи да изкарам кошниците за зеленчуци, за да й намеря място. Нормално е да я готвя вече сто години. Правих я какво ли не, пустата зелка не свършва. Да, ама в същия ден исках нещо, което да прилича на спагети, и вече побеляващата зелка бе идеална за целта. 
Освен, че в зелето няма калории, мога да си ям на корем, реших да хвърля и няколко "Дърва" броколи, за цвят, вкус и витамини. Броколито последно време ми е любимата храна и мога да ви призная- има нещо хубаво да си на диета. Такива неща започваш да обичаш, че сега съм способна да повярвам на онези "откачалки", които казват, че им харесва да се хранят здравословно. По дяволите, наистина ти става супер вкусно. 

Дори на Св. Валентин когато отидохме на ресторант и знаех че това е моят cheat day, пак се за облизвах на броколите и нито едно от натруфените и тежки ястия не ми грабваше окото. Половинката ме изгледа изпод вежди и ми каза "В къщи ще ядеш броколи, защо не си поръчаш друго" Поръчах си салата с пилешко, защото истината е, че вече сякаш е част от мен, нуждата да хапвам тези неща. Откривам цял един нов свят пред себе си и се радвам, че така добре успявам да съчетавам всичките видове рецепти в блога, без да ми навреди. :) 

Няма да ви бърборя дълго, защото знаете, че тези рецепти са за делничните дни, когато искаме нещо бързо и лесно, затова ще се опитам всичко тук описано да е такова. Ще кажа само, че може за някои това да не е баш карбонара, но ако искате ТОВА усещане и сте на диета - това е карбонара!  


Необходими продукти:
1 купичка нарязано на ленти зеле
1/2 купичка броколи 
30 г бекон или пуешко филе
2 с.л. крема сирене
1-2 скилидки чесън
150 мл течна готварска сметана
пармезан
подправки на вкус ( сол, черен пипер) 

Винаги съм се възхищавала как хората ползват най-свежите и пресни продукти, когато готвят, но истината е, че самата аз не мога винаги да си го позволя. Пазарувам един-два пъти седмично  и винаги има нещо за доизразходване. Направих ястието на око, затова и примерните продукти са такива- но вие сте умни и ще схванете идеята. 

 Нарязваме зелето на ленти, които са ни по вкуса. Моите бяха с големината на талялтели, но по-къси.
Подготвяме си малко броколи, което сме попарили за 30-60 секунди с вряла вода. Важното е да не прекаляваме, за да са хрупкави, но все пак да ги подготвим предварително. След като станат силно зелени,  измиваме ги със студена вода и ги оставяме до нас, докато ни потрябват.
Имах останало малко филе за сандвичи и резен бекон, това щеше да ми бъде и мазнината за ястието.


Запържваме нарязаното на парченца месо, докато пусне аромат ( и мазнина). Ако е много постно може да добавите - зехтин, кокосова мазнина или друго.
Прибавяме чесъна  и 


зелето и броколите. Пържим две-три минути, докато зеленчуците поомекнат, но все пак остават свежи - не искаме да станат на каша. 


Прибавяме кремата сирене и сметаната и разбъркваме. Тук е моментът в който ще прецените дали ще слагате сол или сиренето ще ви е достатъчно. 


Аз лично предпочитам да хапна ястието само с поръска от пипер и пармезан, които ще ми дадат достатъчно вкус, без да злоупотребявам със солта.
Повярвайте ми, стана просто чудесно! 

Поне намерих приложение на зелката и вече знам, че когато се съмнявам какво да си приготвя - винаги мога да си направя тази вкусотия за 15 минути! 


Ще се радвам да ми споделите вашите впечатления и се надявам днешната рецепта да ви е харесала, а ако е така, не забравяйте процедурата : Ударете ми едно рамо ( лайк) на страничката във фейсбук и ме последвайте в инстаграм! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!


сряда, 12 февруари 2020 г.

Торта червено кадифе " Шоколадови бонбони" / Red velvet cake "Box of chocolate"


Kакво да се направи като съм си мека Mара?!   Мислех да ви споделя тази рецепта за Св. Валентин, но мои любими читатели поискаха да я пусна по-рано, за да имат време да я направят. Сега да ви видя тогава :) Сигурно въобще не сте си представяли с какво се захващате. Самата аз отлагам "този проект" вече няколко години, но постоянно ми се въртеше в главата. Исках да направя торта под формата на кутия с шоколадови бонбони и макар в нета на различни езици да има различни варианти, исках моята да се отличава. Вярно, може да не стана перфектна, но мога да ви кажа, че няма част по нея, която да не е перфектна на вкус. Много лесно можех да посегна към пластелинестия фондан и фотошопа, да я позакърпя, но искам да ви я покажа в цялата си прелест, такава естествена и вкусна, каквато може да я направите изпод вашите пръсти. 



Не е необходимо да си влюбен, за да обичаш, нито да си гладен, за да готвиш. Аз, която все още съм на диета се нахраних само от гледката и от щастието, което бликна в сърцето ми щом най-сетне завърших тази толкова мечтаната торта.


Искам да я споделя с вас не само като идея за Св. Валентин, като идея за всякакви празници, като може да я направите още по-лесно в правоъгълна или кръгла форма. В правоъгълна ще ви бъде най-лесно да я облечете в шоколад, а ако сте се оженили/ омъжили добре ще може да си позволите и сто тона шоколад, за да може инвестирате в по-здрава облицовка :) Аз, която все още си деля бюджета на пари за ядене и пари за кулинарни проекти, реших да мина по-тънко този път, но пак си стана много вкусна. 

Освен, че опитах нова рецепта за червено кадифе, достигнах и до нови изводи, с които да постигате още по-наситен цвят и се надявам моите съвети да ви помогнат за бъдещите торти. 


Ще ви затрупам със снимки, но това е торта, която трябва да видите от всеки ъгъл и ще ви покажа, че има ли желание, има и начин. Има ли българска инженерна мисъл, няма начин да няма начин :) 

Радвам се, че обичам и че имам любими хора, които ме обичат, така че няма баш един ден в който всичко ще бъде обсипано със сърчица да бойкотирам, за да демонстрирам позиция. Аз, ако взема да се нахъсвам да демонстрирам позиция ще взема да въведа една годишна Чистка, ама гледам да си кривя калпака на по-миролюбивата страна.

Ако и вие като мен залагате на хубавото над лошото, а повод за това не ви трябва, но пък е добре дошъл - нека да се развихрим в кухината! На диета или не, готвенето винаги ме кара  да се чувствам добре, а когато видиш предоволната усмивка на половинката, по чиято муцунка в крайчето все още седи парченце шоколад, знаеш, че щастието наистина е в малките неща.


Е, не винаги :) Ето например с тази торта реших да е малко "Go big or go home, защото не стига, че е от най-наситеното ви вкусно червено кадифе, я облякох в стени от истински шоколад, които украсих със златна боя и изрисувах с ганаш. 

 

Ако искате за основа на блатовете може да използвате предишната ми вече доказала се многократно рецепта за  торта червено кадифе тук, или да опитате новата, като съм сигурна, че в тази торта всеки може да прояви въображение в крема, формата, украсата и какво ли не. 

Нямам търпение да видя вашите варианти и се надявам да имате много щастливи поводи, в които да черепите не само с бонбони на масата, а с цяла торта "Шоколадови бонбони". 
Но стига вече, работа ни чака, ето и списъка с необходимите продукти: 


Необходими продукти: 
2 1/2 ч.ч. брашно ( 310 г) 
1 1/2 ч.ч. захар ( 300 г) 
1 ч.ч. айран ( 240 мл)
115 г масло
200 мл олио 
2 бр. яйца
2 ч.л. какао
1 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сода
1 ч.л. оцет
щипка сол 
2 бр. ванилия
1-2 с.л. червена хранителна боя

Крем:
200 мл прясно мляко
1 пак. крем Оле шоколад без варене
100 мл сладкарска сметана
200 г заквасена сметана
100 г тъмен течен шоколад


За сиропиране:
400 мл сварено кафе ( много разводнено)
или мляко мляко с какао

За украсата:
за стените : 250 - 300 г шоколад
за декорация: шоколадов ганаш*
шоколадови бонбони асорти
златна боя на прах

Такаааа, този път реших да опитам нова рецепта, която не е кой знае колко различна от предишната, но защо не. И бе затова исках да направя кадифето в шоколадов вариант, защото трябва да има и такава торта - не мислите ли? 

Започваме като в купа пресяваме брашното и добавяме солта, ванилията, бакпулвера и содата. Разбъркваме.
В друга купичка отделно смесваме какаото, с боята ( аз използвах гел и на прах) и айрана, докато получим наситена червена смес. Внимавайте с какаото, ако е много силно, добавяйте постепенно, за да може да натаманите цвета, като обикновено гел боите е по-лесно да се ползват, когато се затоплят леко. 

                                          
Тъй като винаги ме питатe, това е боята, която използвах този път, като имайте предвид, че сложих повечко - поне 1-2 s.л. боя, за да постигна този цвят, както и сухата ( тя  е от Kауфланд). Може последната да е излишна, но по-добре повече, отколкото по-малко :) 

 

В купата на миксера разбиваме маслото със захарта, които също е добре да са на стайна температура. Почваме да добавяме едно по едно яйцата, докато се интегрират добре.


След това прибавяме олиото и брашната смес, както и малко от червената боя.
Ето и моите наблюдения: Колкото повече се бие боята, толкова по-светла става, затова е хубаво да прибавите боята накрая, като разбърквате на ръка, за да може сместа ви да остане наситено червена :) 


Разпределете я в тавички, като тази смес ще ви стигне за два блата от 22-24 см или пък при мен стигна за три с формата на сърце,  като в най-широката си част бе 22 см. 

        

Печем блатовете за около 35 минути на 175 градуса, до суха клечка По-дебелия разрязах на две половини.
Формата ми бе силиконова, но все пак поставих хартия за печене на дъното, която съм намазала с олио за да може по-лесно да се извади. 

На този етап мислих да оставя блатовете само да се охладят и да продължа утре, но така ме обзе еуфорията от този цвят, че реших да продължа с крема. Признавам си, него го направих на око, така че давам приблизителни грамажи. Не бях мислила какъв крем точно искам да направя, но знаех, че искам да е хем много шоколадов, хем свежарски и се роди това.

Първо разбих един шоколадов крем Оле с прясното мляко, както е описано на опаковката. 


След това започнах да добавям постепенно от черния течен шоколад ( който ми изпрати моята любима приятелка Марта) и заквасена сметана, докато биех крема и добавях и малко течна сметана за разбиване,  за да може кремът да не е нито много гъст, нито рядък, да бъде хем, сладък, хем свеж. 

                     

Опитвах го и в момента, в който ми хареса, спрях! Получи се ето това с изброените продукти! 


И макар блатовете да бяха перфектни - реших, че този шоколад трябва да се подсили с уханието на кафе. Пуснах едно предълго кафе на машината ( безкофеиново), само за аромат и синкопирах блата - имайте предвид, че това също може да ви помогне да засилите цвета на блатовете, като ги направи малко по-тъмни. 


Сглобяването е както следва - блат, кафе, крем, блат кафе, крем и т.н докрай. Измазах само с крема отстрани, защото за отгоре имах други планове, а исках червеното кадифе леко да се подава като елегантна подложка на кутията. 
Най-накрая сложих тортата да спи в хладилника, а на сутринта продължих с пипкавата част.

                     

За да направим тортата като кутия, ни трябват по-високи шоколадови стени, които да наподобяват на картона. Ето как аз импровизирах - вие може да направите нещо по-добро :) 

 За целта, разтопих на вода баня тъмния шоколад, 


и си изрязах ленти с височината на тортата и един-два сантиметра нагоре. Тъй като нямах ацетатна хартия, използвах твърдата част на пластмасова папка. Не успях само с две ленти да обиколя формата, затова направих две и половина, но имах план. Сигурна съм, че ако правите тортата в правоъгълна, квадратна или кръгла форма ще е по-лесно :) 

Намазах обилно с шоколад лентите и ги оставих леко да се охладят, така че шоколада да тръгне да стяга. 

                             

След това, обиколих тортата с тях, като двете дълги ленти пуснах по страните, а късото парченце, запълваше само долната част на сърцето. Така и така бях решила да я украся, нямаше да се вижда.

Наредих предварително бонбоните, които исках да използвам за украсата, за да видя къде и как е трябва да шприцовам ганаш. 

Оцветих шоколадовите стени с малко златна боя. 

                             

За да прикрия сглобките, и за да дам на тортата повече детайли, шприцовах шоколадови фигури по страните на й, 



както и отвътре, правейки кутийки за всеки бонбон по отделно.



За целта ами отиде почти целия ганаш направен от 300 мл течна сметана и 250 г тъмен шоколад. Може да направите и по-малко, ако не украсявате стените, но аз така и така съм решила да правя masterpiece, няма да се скръндзава баш накрая :)

Ако искате по-подробно описание кака се прави ганаша, вижте тук, просто съм го писала хиляди пъти и няма смисъл да удължавам рецептата! 


Не мога да отрека, че въпреки всички торти, които съм правила, с тази много се гордея. Може да не е перфектна, но така е и в любовта - важното е да е истинска. Създадох я с много любов, ентусиазъм и се надявам и вие да я усетите, да се заредите и заразите от нея, за да искате да пресъздадете тази емоция и за ваш празник! 


Аз знам, че от тук насетне ще ме карат да я правя за доста поводи напред, в различни форми, но се вълнувам да видя и вашите. Напишете ми какво мислите, как се чувствате, дали ви е вдъхновила :) Обичам обратната връзка с вас и знам, че голяма част от моята любов сте именно вие- читателите. 
С най-голямо желание готвя за вас и се надявам да съм поне една от паричните, заради които се усмихвате през деня! 



А за тортата - какво да кажа, което снимките не могат - нищо! Шоколадова мечата, вкус и аромат, нежност и агресивност в едно и само те кара да искаш още и още. 



Ще се радвам да ми споделите вашите впечатления и се надявам днешната рецепта да ви е харесала, а ако е така, не забравяйте процедурата : Ударете ми едно рамо ( лайк) на страничката във фейсбук и ме последвайте в инстаграм! 



Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...