Бърза туршия / Quick Torshi - pickled vegetables

Настана есенно време, звезди обсипят свода небесен, бидони красят балкони, а мезето за ракия вече е туршия.  Не се чудете, нито тревожете, римувам без да се старая, но и тази сряда на софра ще се посяда :) 

Да, толкова е добра рецептата ми днес, че започнах да се вдъхновявам да творя в куплет.

Наистина си е чудесно, да не се налага всяка вечер да режеш салата и да се чудиш как да гарнираш вечерята. Отиваш на балкона и греб-греб от бидончето ( кофата) и готово - имаш мезенце за дни наред. 

Днес ви представям една чудна рецепта за бърза туршия, която обезателно трябва да си направите. Рецептата може да ви е позната от много места, тъй като е стара българска такава, но аз я имам от една дама на име Силвия и нея ще посоча като парична за днешния пост. 

Любимата ми част от тази туршия е карфиола, който обожавам, особено когато е хрупкав ...мляс, мляс....

Необходими продукти: 

2 кг моркови

5 кг зеле

5 кг карфиол

За саламурата:

2 бутилки оцет ( 2 л от 6 %)

16 с.л. сол

20 с.л. захар

1 ч.ч. олио  ( 200 мл) 

5 литра вода

1 пакетче черен пипер на зърна

5-6 дафинови листа

Зеленчуците се нарязват и се изсипват в подходящ съд.

Прави се саламура от изброените съставки за нея, като се завира на котлона и след това се попарват зеленчуците с нея. За оцета съобразете количеството спрямо киселинността, ние ползвахме от 6 % , по 1 литър бутилката. Ако е повече като проценти, може да сложите и литър и половина.

След като изстине се разбърква няколко пъти и след като престои една нощ, туршията  е готова за ядене! 

Добре е да я разбърквате и всяка вечер в продължение на три последователни дни, но ако така и така си загребвате от нея - няма да е проблем :) 

Аз веднага нападнах анемичното броколи или иначе казано карфиола. Толкава обичам да го хрупкам, а саламурата е с идеално съотношение на кисело и солено. Сладостта не се усеща, а по-скоро притъпява силните вкусове, и зеленчуците все пак остават в центъра на това чудесно предястие.

За тези от вас, които искат да я съхранят за по-дълго време, може да оставите туршията да престои два-три дни, докато стане толкова кисела на вкус, че ви допада. После може да я добавите на тази доза 10 аспирина, за да я пресечете и ще може да спре да вкисва.

 Може да я затворите и в буркани, с по един аспирин на буркан и да ги затворите, без да е нужно изваряване. 

Без да се пресича, в зависимост от времето и къде е оставена да преседи туршията може да изкара до около три седмици, а пък ако дозата ви е много голяма, винаги може да си направите половин такава :) 

Тая шия може да не е от туршия, но тази чиния е пълна с туршия ( Айде, пак се почна с римата :))

Аз ще ида да си сипя и малко за обяд, защото наред с всичко друго туршията е и полезна!

Усмихнат ден, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

Баварски Бретцели / Bavarian Pretzels

Такова хубаво време се е отворило последната седмица, че баш си е за бира! Само да не се налага да си на работа, а да си льоскаш от златната напитка, препичайки си гърба на слънце.  Добре си знаят германците да си спретнат един празник и през октомври, да си намират поводи за пиене.

В България поводи за пиене има всеки ден - я ти е дошла сметка за тока, я съседите ти ще надуят чалга, но виж поводи за празнуване, това трябва да си го създаваме сами. 

Аз лично така съм затрупана от работа и като считате работа, считайте всякакъв вид - служебна, блогърска, домакинска, че понякога и градинска, защото ако баба се обади, че има нужда от помощ да се свърши на село още днес, аз трябва да яхна метлата ( кой каквото има, моля, моля) и да ида при нея.
Последният път например ми се обади, че моят орех е родил тази година и е добре да ида да си го обера. Като знам как злоупотребявам с орехите у дома, някое килце аванта няма да ми дойдат лошо за семейния бюджет и както казах - метлата и марш на село, веднага след работа,. Взех си двама помощници с мен, за да има кой да одруса дървото, а пък другите да събираме. 

Беше хладно, вече се смрачаваше, а високата и изсъхнала трева покриваше все още влажната земя след последния дъжда. Ровехме се в нея и обикаляхме с чантите нагоре надолу, докато валяха орехи и се смеехме, ако някой го тресне по главата.
Ех, Октомври! Хубав месец, за хубави спомени с хубави хора! Пожелаем си още много години да мога да откликвам на обажданията на баба и да ме измъква от ежедневието и задълженията в града, с тези малки наши случки.

Баба е майсторка на тестените печива, и се радва, че внучка й най-сетне може да борави с точилката и по -друг начин, освен да играе  " на междузвездни войни"с нея, както правих като малка. 
Потопена напълно в духа на Октомври и сладките спомени от почивките ми в Германия, реших да спретна едни октомврийски бретцели у дома. 

Миналата година по повод Октобърфеста ви представих рецептата за класическия джолан, който похапват германците под звуците на Ein Prost, а тази ще хапвам вкусните солени гевречета.

Всеки, който ги е опитвал знае, че те си имат специфичен вкус - малко като солети, леко твърди и солени отвън, но меки отвътре. Идеални за мезе с бира, месо или просто лека следобедна закуска.
Да си призная мен малко си ме беше страх от тази рецепта, тъй като си има своите специфики, но който го е страх не ходи в гората, а аз се ръгам навсякъде, така че - ей ги на :) 

Спретнах ги по тази рецепта, като се надявам пълното ръководство стъпка по стъпка, да ви покажа, че не са никак трудни за правене. 

Необходими продукти:
Около 5 3/4 ч.ч./ 862 г брашно София мел за баница

2 ч.ч. / 454 мл хладка вода

4 ч.л. / 12 г суха мая 

2 с.л. / 27 г масло / мас

1 с.л. мед

1 с.л. сол

Още : 

морска сол за поръсване

1/4 ч.ч. сода бикарбонат

Започваме с приготвянето на тестото. Пресяваме брашното и затопляме леко водата. В купата в която ще месим ( на ръка или миксер - Люси вече го прави само с миксера :) слагаме две-трети от брашното и правим кладенче. В него изсипваме меда, маята, водата и може малка част от леко разтопената мазнина.

                             

Започваме да добавяме постепенно от останалото ни брашно, мазнина и сол, докато замесваме и получим нелепнещо тестото. Съветвам ви да не добавяте цялото брашно, ако ви се струва, че тестото е вече готово - трябва да бъде почти твърдо, но все пак още пластично. Аз бях направила перфектното тесто, но имах още в е купата и реших да ги употребя, но според мен беше излишно, затова и ви казвам на вас, усетите ли че е станало идеално, като пластелин, оставете тези няколко супени лъжици брашно в купата.

След като тестото е готово, го прехвърлете на плота и го оформете на пънче, което да разрежете на 12 равни части. Оформете ги на топки. Оставате ги за малко да се отпуснат на топлото, около пет минути, като ги покриете с кърпа или стреч фолио, а после ги оформете на цилиндър. Оставете ги отново да се отпуснат пет минути. Разбира се, че може да пропуснете някои стъпки, но баварците така правят и аз реших веднъж завинаги да последвам една рецепта без много да питам.

                             

          

Взимаме едно от тях и го разточваме на едно по-дебело фитилче  около 30-40 см, а след това започваме да го разточваме с ръце до към 70 см,

 като се стараем да оставим средната част ( някъде около 10 см) по-дебела. Получава се нещо такова. След това идва сплитането, което мога да ви покажа най-лесно със снимките тук:

                            

След като усучем двете по-тънки кранчета, ги вдигаме нагоре и ги притискаме добре в страните, за да могат да залепнат.

Редим бретцелите в подходяща тавичка, като ги оставяме да втасат първо на стайна температура, непокрити за около 40 минути, а след това, за да стегнат ги прехвърляме в хладилника. Така се образува коричка върху тях, и запазват формата си при потапянето си във водата после.

 ( Към този момент вече се чудех дали си струва времето с тия бретцели, но после си казах, че за около час не съм мислила за нищо негативно, а усещам пеперуди в стомаха, затова и всичко, което ни кара да се чувстваме така, да учим нещо ново и да се развиваме си заслужава) 

След като бретцелите са готови, си правим разтвора за тяхната "баня". 

Тук идва най-голямата изненада!!!

По принцип за баварските бретцели се прави баня от луга с ниска концентрация на сода каустик ( 4%) , и се работи с ръкавици. Така те придобиват този тъмен, класически цвят, с които ви са познати от магазините. 

Тъй като едва ли много от вас ще се заемат да търсят такава сода каустик ( пък тя трябва да е чиста като за лаборатория) , ви предлагам да направите по-лесния начин. Той е просто около 2 литра вряла вода и сода бикарбонат, които да разбъркате добре. 

Потопете всяко бретцчелче в тази баня и ги оставате леко да поврат около 2-3 минути, а после отцедете и наредете отново в тавичката.

Ако искате по-тъмен цвят, може да намажете с жълтък ( леко размит с вода) или само да поръсите с морска сол. Аз избрах без яйце :) 

Пъхаме да се пекат във фурната на 200 градуса за около 10-15 минути, така че да хванат цвят, но и да останат меки отвътре.

Бретцелите си имат специфичен вкус, леко тегави, леко твърди, леко меки, леко солени, леко сладки, но не можеш да спреш да ги ядеш. А само колко бира изпиват...

Ach du meine Güte!

Надявам е съм ви заинтригувала и изпълнила желанието ви за повече тайни от кухнята, интересни чуждестранни рецепти и какво ли още не, тъй като следя каквото съм обещала да се изпълнява!                                                Може да са избори сега, но поне от едно място да си нямате грижи, че каквото кажат, ще се изпълни :) 

Петък е , слънчево е, заслужила съм и аз един биронко! 

Усмихнат и вкусни уикенд, приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Ризото с гъби и опушен вкус / Fall Smoky Risotto Recipe

When in dоubt - make risotto! Горе долу това е мотото под което живея през седмицата, а понякога и почивните дни. Понякога си мисля, че тъй като не ми се яде много-много след работа, мога да мина и без вечеря. Почвам да си мисля  така: Един-два дена на диета, и после едно леко захранване и така до пролетта ще е чудесно. Няколко часа по-късно се озовавам в кухнята ровейки по рафтовете като в супермаркет на постапокалиптичен филм и си чукам главата от яд, защо не се напънах да си готвя нещо, което да ме чака в хладилника, а само се залъгвам, че няма да ми се дояде.

Разбирайте тогава, че често вечерята ми се състои от ябълка, която си мисля, че ще засити глада  ми, но обикновено го засилва. После си сварявам някоя яйце с малко пуешка шунка, после отивам и обелвам още две яйца, после си режа домат, после си правя сандвич и завършвам на дивана с буркан Нутела, мажейки го по банан, който след минутка се превръща в два банана.
Изпипвам литър вода и си обещавам на следващия ден да си сготвя.

 И тъй като ми писна от този цирк, ей тук на едно листче съм си написала разни рецептички, които съм си вече приготвила през уикенда за седмицата или такива, които да си приготвям набързо след работа. Едно от най-любимите ми неща, към които посягам е ризотото, защото е чудесно да обера каквото е останало в хладилника и да го бутна вътре, създавайки всеки път нещо различно и уникално по рода си. Освен това, няма какво да се заблуждаваме - няма по-вкусно нещо от горещо, креместо ризото, току що приготвено, а пък за наше щастие става бързо.

Последната рецепта, която ме накара да се размечтая и да се зарадвам, че съм успяла да се вкарам в ред, бе тази - креместо ризото с опушен вкус. Има такъв есенен аромат и вкус, че след него ще искате само да заспите зимен сън. Харесва ми, че хапна ли си ризото не ми се ядат никакви боклуци, а си ме засища достатъчно, че ми остава и за обяд, така че пак да не тършувам шкафовете.

И така ученици, запиШАЙте си тази рецепта, защото ще ви се падне на теста следващата седмица (или поне ще искате да я имате под ръка) Ето я и нея: 

Необходими продукти:

1 ч.ч. ( 230 г)  ориз за ризото 

1бр. средна глава лук

100 г пресни гъби

100 г свинско филе/ бекон/ шунка

60 г пушен кашкавал

500 мл пилешки бульон

2-3 с.л. сметана ( за готвене или заквасена)

2-3 с.л. крема сирене

пушена сол на вкус

пипер меланж на вкус
олио
пушена сол

Започваме като нарязваме на средни по големина парченца лук, гъбите и филето. За по-опушен вкус, може да ползвате пушено филе, но аз ви съветвам да си вземете просто това, което обичате. Не правете експерименти с нещо, което не знаете дали ще ви допадне като вкус.

                            

Загрейте малко олио и запържете за кратко кромида, докато започне да става прозрачен.

Прибавете последователно филето, гъбите и почистения ориз. За да бъде ризотото креместо, не бива да миете ориза ( или поне не продължително), тъй като рискувате да отмиете нишестето, което го прави пухкаво.  

                            

Започнете да прибавяте черпак по черпак от пилешкия бульон, докато се абсорбира напълно от ориза. Слагайте всеки следващ черпак, едва след като попие напълно предишния в ориза.Намалете температурата на средна степен, докато правите това, за да може ориза да поеме бавно и да се сварява добре. 

След като е поел целия бульон, оризът ще е вече сварен напълно и е време да добавите нарязания на ситно пушен кашкавал, сметаната и кремата сирене. Разбърквайте добре, докато всичко се разтопи добре в ризотото. 

Овкусете след това с пипер и съвсем малко пушена сол отгоре. Намерих си пушена сол с мелничка в Лидл последния път,  като е много специфична, но придава много ароматно ухание на ястието.

Ако и вие като мен може да ядете всякакво ризото, това ще ви скрие шапката и ще е всичко, от което имате нужда в края на работния ден :) 

Добър апетит, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!