петък, 6 септември 2019 г.

Австрийски кнедли със сливи / Austrian plum dumplings


Септември започна, а аз още не съм направила първата си публикация за месеца. Сигурно си представяте каква лудница е около мен тогава. Захванала съм се с пет проекта едновременно, имам достатъчно рецепти в чернови, а хладилникът се пръска по шевовете от тиквички, домати и всякакви полезни, домашни зарзавати. 
Готвенето тепърва започва, но кое да се публикува първо,  това е въпросът? Ето защо ви задавам този въпрос на страничката на блога ми във фейсбук, където някои от вас заявиха желания за ястия със сини сливи. ( Наред с други рецепти, разбира се :) ). Аз не мога да се стърпя обаче, защото все отлагах да ви представя рецептата за тези безумно вкусни кнедли със сини сливи, които обичам от години. На пръв поглед не е десерт, с който може би ще се изкушите, защото няма шоколад, а присъствието на картофи в тестото може да накара някои даже да се ококораят. Истината обаче е, че ако не сте хапвали, гореща, ароматна кнедла, с пареща сърцевина и хрупкаща коричка, ми знчи пък много сте пропуснали. 

Аз обожавам сини сливи и не пропускам да завъртя по някоя кнедла у дома стане ли септември. Освен това, може да си приготвите заготовки за този десерт във фризера и винаги да досготвите по някое топче или две, щом ви навестят гости. Стават много бързо, а са невероятно вкусни, когато са горещи. Ако идеята ви допада, ето какво ще ви трябва, за да си ги направите: 

Необходими продукти:
18 бр. сини сливи
1 ½ ч.ч. галета
1 с.л. канела
5 бр. картофи
2 бр. яйца
5 с.л. масло
4 с.л. захар
Щипка сол

Как да ги приготвите може да видите в сайта на София мел, като натиснете тук!


Обезателно ги сервирайте топли, а ако пропуснете захарната обвивка, може да допълните и като гарнитура към месни ястия. Ако не ми вярвате, опитайте и се убедете сами! 

Усмихнат уикенд, приятели! 
 
п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


петък, 30 август 2019 г.

Бухтички с локум / Turkish delight donuts recipe


Морето приключи за тази година, приятели! Или поне за мен! Който плувал, плувал, който ял варена царевица до пръсване и след това обилно завършвал с три вида сладолед да си вдигне ръката или най-добре да си седне на трите буквички и да се залови за работа. Хубаво беше, ама свърши и за мое щастие, пак имам още някой останал ден до първия работен ден, за да мога да се аклиматизирам постепенно. Първо трябваше да свикана наново с неистовата жега в Благоевград, защото друго си е на моренцето, с вечерния бриз, а тук бетон, нагрят асфалт и много "липса на климатик". Съседите може и да са поприключили с ремонта, като гледам дрелката липсва вече два дена и ако не побръмчи нещо скоро, ще се обадя в полицията да ги проверят добре ли са. :) 

Сестра ми пристига днес със зетя и малкото слънчице Ноа, с което ще прекарам още няколко дни ваканция, защото когато той е около мен, всеки ден ми се струва такъв. Най-любимото ми нещо е да слушам детския му звънлив смях, особено когато се киска продължително и на моменти чак губи звук от истерия. Леля пак ще му приготви нещо вкусно за хапване, и затова трябваше да си припомни как работят котлоните у дома. 
Да си призная първоначално хич не ми беше до готвене, затова и реших да потренирам с някаква много бърза  и лесна рецепта, която бях набелязала отдавна. 
Имах да изразходвам малко и от един от готовите миксове за хляб на София мел, които понякога имам у дома, защото "съквартирантът" може да борави само с него, ако иска да си изпече хляб :) 
Аз пък нямах останала мая у дома, а магазинът изглеждаше толкова далеч ( уточнявам, не, че е, но така изглежда), а мързелът беше по-силен от мен.! Така се разкиснах на тази почивка, че направо не мога да се позная. Потвърждава го и факта, че обявих публикуването на тази рецепта за вчера в инстаграм, но мама ми каза, че било ден, в който не трябвало да се върши нищо и на мен само толкова ми трябваше. 


Скачих се за леглото и изгледах четирите филма от поредицата Американски пай, за да мога съвсем да си разваря мозъка. 
Истината е, че работата, стресът, есента и роднините няма къде да избягат :) и по-добре да си открадваме всяка една възможност да chillax. Затова и такива рецепти ви трябват! Бързи, лесни, супер вкусни и ако досега не сте се сещали да сложите локум в бухтите, ами много ви моля да поправите тази грешка. 

Освен безумно вкусно е и много красив десерт, които захвърли всичките ми желания да се върна към диетата след морето. Ха- ха ха, понякога сама си правя деня с такива глупави мисли и изказвания. Нали не мислите, че човек може да си приготви парещи ухайни, пухкави бухти с гореща сърцевина от ароматен локум, всичко това залято с ароматен сос и ядки и да прави снимки, без да си олигави обектива. 



Но стига приказки, ще имаме достатъчно време да наваксаме с тях в следвате публикации, като с новия сезон ще ви донеса още много изненади, нови рубрики и се надявам за мен нови върхове за покоряване. Септември, идем! 


Необходим продукти:
За тестото:
250 мл хладка вода
3 с.л. захар
щипка сол

Още: 
олио за пържене
100 г локум 
100 г мед 
розова вода 
пръчка ванилия
30 г ядки ( шам фъстък) 



От сега казвам, че може да направите рецептата и с обикновено брашно и мая, но аз имам такъв микс и ще ви покажа как го направих с него. По този начин няма нужда да добавяме мая, защото има такава в самото брашно. Важно е само да съобразите инструкциите на етикета, който ви казва да разбъркате добре брашното преди употреба. 


Отделяме си нужното количество, добавяме останалите  съставки за тестото и разбъркваме добре, докато получим ето такава смес. Може да ароматизирате тестото с ванилия, но ако решите да имате и солени бухтички, като замените кубчето локум със сирене или кашкавал например, е добре да си остане по-семпло.

Оставяме тестото да втаса на топличко за около 30 минути, като аз го правя във фурната на 50 градуса, добре увито, или лятото - на най-големия пек срещу прозореца в хола! 


През това време си нарязваме локума на кубчета, с големина по желание. Спрях се на дълъг локум, не този от кутиите, защото този тук е по-мек и смятам, че ще е по-подходящ за пълнежа на бухтите.


Когато тестото ни е готово, загряваме щедро количество олио в малък съд ( за да не ни отиде чак толкаво много олио) и взимаме подходяща лъжичка, с която да си направим грамажа за бухтите. Аз ползвам лъжица от сладолед, която всеки път потапям преди това в студено олио за да не ми залепва тестото. 
Бучкаме едно парченце локум и прищипваме отгоре с ръка, за да го запечатаме.


Изсипваме ги в горещото олио, като внимавайте да не пържите на максимална сила на котлона, а по-скоро средна до две трети от мощността му. Така бухтичките се изпържат до златисто, без да прегарят.  Пържете по 5-6 минути от всяка страна :) 


От това тесто ми излязоха 15 бройки, като след пържене ги отцеждаме върху кухненска хартия. 

На съседно котлонче загрейте меда, прибавете пръчката ванилия и розовата вода.
Залейте с този сироп още топлите бухтички и поръсете с малко счукани ядки шам фъстък.

 

Може да ви се вижда доста сладичко, но мога да ви кажа, че си е таман. Всяка хапка те пренася на едно по-щастливо място и определено края на лятото не изглежда толкова лошо. Поне вече ще си дебеля на спокойствие :)

Аз се захващам със следващите задачи за деня, защото моята малка бухтичка Ноа е вече в самолета и леля трябва да подготви подаръците.

А, на вас пожелавам усмихнати почивни дни, които са чудесен повод да си направите тези вкусотийки! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



вторник, 20 август 2019 г.

Торта "Киндер пингуи" / Kinder Pingui Cake


Ами освен да почерпим, а ?! Измина още една година, в която се правя на възрастен човек, който знае какво прави. Истината е, че животът става все по-голяма загадка за мен и макар да е доста непредвидим, пътешествието си заслужава. Ако и вие сте като мен, то рожденият ви ден не е най-любимия ви ден от годината, макар вътрешно винаги да се надяваме да ни се случи нещо хубаво. Опитваме се да приглушим звука на биологичния си часовник я с алкохол, я с много захар, че виждаш ли времето минава, а плановете от детството така и не се осъществяват. Мераците за рязко забогатяване и оглавяване на класацията на Форбс за най-успешни хора под еди колко си също започват да ни изглеждат все по нереални, а времето за самооценка, самовглъбяване и самосдухване достига своя пик именно на рождения ни ден. 

Всяка година пиша своята оптимистична публикация, въпреки всичките трудности, които като всеки човек и аз боря в ежедневието си. Но все си казвам...тук сме за да ни е весело, не да тъжим и хайде пак да поставя ведрия тон. Тази година ще съм още по-откровена и близка с вас от всякога. Защото и аз съм човек, който има своите страхове, а трудностите си казват своето след време. От по-предпазливи ставаме недоверчиви, от разбитото ни сърце ставаме човек, който не може отново да повярва на любовта, от лошотията наоколо и престъпленията, за които четем всеки ден нямам как страхът да не се внедри почти хронично в нас и да очакваме нещо лошо да ни случи, защото сякаш ако сме подготвени, ще боли по-малко. Какво значение има един рожден ден в цялата тази картинка? Чоплейки си сама тези въпроси, баш кога не трябва, всяка година по това време с радост откривам, че дори самата аз не си позволявам да унивам толкова колкото мислите ми позволяват. И може би затова накрая стигам до позитивната публикация. Защото в края на краищата "Нищо не е свършило докато дебеланата не запее", както се казва. Няма лошо понякога да оставим някои мечти и идеали да умрат, все пак затова израстваме и се променяме. Няма лошо да разширим светогледа си относно идеята за възраст, семейство, брак и идеален партньор, успешна кариера и щастлив живот като цяло. 



Нещата не винаги са такива каквито изглеждат и ако сме също толкова наблюдателни относно позитивните преживяния колкото негативните, сигурна съм, че ще успеем да открием доста неща, които да ни накарат да се усмихнем. Проблемът е, че ние хората приемаме щастието като за даденост, а проблемите като "извънредна ситуация". Слънцето грее, което е добре, ама не баш чудесно, но ако завали, вече е гадно. Времето във всичките си форми е красиво и говоря не само за климата. Времето е това което има значение в края на краищата и единственото умение, което трябва да развиваме е да се радваме на времето, което имаме. Как да не се радвам, че слагам тогава още една свещ на тортата. След като много други нямат тази възможност. Времето може да покаже много неща, много нови лица и нови уроци, които ще се радвам да науча. 
 Благодарна съм за времето, което имах и си пожелавам още много, много време за напред. Благодарна съм за любовта на семейството ми и на всички вас, читателите, които отделяте време за мен, да ме опознаете и да създадем още нещо, което да ни радва. Създаването на вкусна храна е не само приятно заради самото похапване, но и малък процес на творчество, което можем да си позволим в края на работния ден. Не се лишавайте от малките радости, защото ще има дни в които те ще са всичко, което имате. Но дори и тогава както виждате пак ще имате нещо :) 

Посвещавам тази торта, не само на читателката която си я поиска и аз обещах да я направя, но и на всички вас, които се присъединявате към моя рожден ден днес. Ако нямате повод за празнуване, давам ви моя, ако нямате торта, нека тази бъде ваша. Нека отпразнуваме всичко, което сме преживели добро или лошо, защото сме още тук и определено заслужаваме една хубава награда за това. :)


И така, време е за сладката част на нашия пост, а именно за днешната рецепта за торта "Киндер Пингуи". Както вече и казах, помня, че конкретен човек си я поиска преди време в едно от моите запитвания и влезе в списъка за "рецепти за правене". Аз я приготвих с огромно желание не само защото обичам да нося радост, но и защото обожавам това десертче. Помня, че преди години толкова се бях "зарибила", че си купих едно кашонче от Метро да си хапвам, когато ми скимне. Ако знаех, че има и по-лесен вариант като тази торта например нямаше да се ръсна толкова, но за ваш късмет ето я за вас :




Необходими продукти:

За блата:
6 бр. яйца
220 г захар
140 г брашно 
45 г нишесте
40 г какао 
1 ч.л бакпулвер
щипка сол 
2 бр ванилия 


Крем:
500 мл сметана
100 г захар
1 с.л ванилия 
1-2 с.л мед 
1 пак. желатин (10г)

За шоколада:
140 г масло 
250 г тъмен шоколад
2 с.л олио

За декорация:
150 мл сметана
8 бр. Киндер Пингуи

Започваме като приготвяме блата. Той не е никак сложен, приготвя се като за пандишпан. Отделяме жълтъците от белтъците в две напълно сухи купи. Разбиваме белтъците с шипка сол и прибавяйки последователно от захарта, докато станат на сняг. Прибавяме последователно един по един от жълтъците към тази смес, като бием с миксера на средна скорост.


В купа смесваме останалите сухи съставки, така че да получим еднородна смес, която пресяваме постепенно към яйчената смес, обърквайки всичко на ръка, с бавни и въртеливи движения. Важно е да запазим въздушността на сместа.


Изсипваме я във форма за торта с размери около 25 см, като сме сложили намаслен кръг хартия за печене на дъното. Изравняваме добре и пъхаме във фурната да се пече на 180 градуса за около 30 минути.
Готовия блат оставяме да се охлади постепенно, за да не спадне.


След като изстине го разрязваме по хоризонтал на две равни половини.


Следващата стъпка е да приготвим крема и шоколада. 
Слагаме желатина да набъбне в малко студена вода, а меда загряваме докато стане много топъл. Може да ги смесите, така че желтинът да се разтопи от топлия мед, или да разтопите желатина на водна баня - както за вас ще е по-лесно. Аз смесвам меда и желатина, защото съм мързел :) 
Разбиваме сметаната на крем със захарта и ванилията и след това прибавяме сместа от мед и желатин.

                             

Разпределяме половината от крема върху единия блат и изравняваме добре.


Правим не много тънък пласт от шоколадова заливка отгоре, който приготвяме след като разтопяваме на водна баня продуктите за него и се получи хомогенна смес. Слагаме олиото накрая за повече блясък. 
Препоръчвам използването на черен шоколад, не само заради по-добрия цвят и вкус( според мен), но ако вие искате по-сладко може да ползвате и млечен. 
Изравнете добре и този пласт и приберете в хладилника или фризера за да се замрази по-бързичко.

                             

Сложете останалия пласт от крема и завършете с втората част от блата. Приберете в хладилника, за да стегне за около час.

Шоколадът ще стегне през това време, но вие може да го затоплите набързо на котлона и той ще се отпусне отново.


Извадете тортата от формата и измажете добре с шоколада, като когато тя е студена ще замръзва много бързо, което може да ви улесни :)


Може да стане наистина много гладка, което е много задоволително за гледане :) 


За украсата на тортата разбийте сметаната на сняг и шприцовайте розички. Ако е неподсладена, добавете малко захар в нея, преди разбиването й. 

Разрежете осем броя киндер пингуи на триъгълничета, като аз бях голям карък и в последния момент не успях да намеря и ползвах манте версията им от магазина. Тя е по-евтина и също толкова ефектна.
Изрежете първо триъгълничета от двата края на десертчето с остър нож. После наложете едно от тях като модел по който да режете и останалите от вътрешността :) 


Сложете по едно върху всяка розичка ето така:


Получават се просто идеални парчета, стабилна конструкция не знам дали е необходимо да казвам...


НЕВЕРОЯТЕН ВКУС!



Дължа да отбележа, че  блата е една идея малко по-сух. Аз бих я сиропирала с течност на вкус или бих направила по-тънък блат следващият път.


Ами това е от мен черпавката тази година, приятели! Направих я голяма, пък дано да стигне за всички ни! Любов да има, това е важното! Благодаря ви, че ме карате да я чувствам на този ден и всеки следващ! 
Обичам ви и ви благодаря, че споделихте празника ми!


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...