Люти чушки с крема сирене / Cream Cheese Hot Peppers

Когато бях трети или четвърти клас мисля, една баба-циганка обикаляше градската градинка и предлагаше да ни гледа на ръка. Знам, че с моите приятелки седяхме на пейка и тъй като не сме кандидати за Биг брадър и имаме поне малко акъл в главата, отказахме. Тогава си спомням, че бабата ме погледна и ми каза " Ти си като люта чушка ма. Ще гориш и пак няма да спрат да те искат". Аз лично не мога да гарантирам за всичко в думите й, но че имам огън в душата си е не само от лъвската ми природа. Така че може би естествено по-късно в мен се появи и любовта към лютото. 

Обичам пикантна храна и всичките и разновидности - пасти, лютивки, чушлета и подправки. Едва преди няколко години обаче се влюбих в този вид чушчици, тъй като бях свикнала да си хапвам по-скоро нашите познати "пукани" чорбаджийки или сорт рибка. 

Комбинацията обаче на люто и сиренце, потопени в ухаен зехтин ме накара да се влюбя на ново и горещината зареди сърцето ми all over again. 

Може би и вие вече сте свикнали да си ги купувате насипно или в кутийки от магазина, но аз реших, че тази година ще си ги направя сама. Още повече, че мината баба ми Надка беше направила няколко бурканчета такива и други, повече тип туршия, пак със сирене. За мен този вариант е по-хубав, може би защото ми е угоден да си го консумирам целогодишно, а все пак туршията си ми носи по-зимно настроение.

Ако изявите желание обаче, ще ви представя и другата рецепта, защото аз съм тук да ви помагам с каквото мога :) 

Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

100 г крема сирене

100 г извара

50 г краве сирене

10 бр червени люти чушки

2 бр. зелени люти чушки

босилек/ риган

зехтин/ олио

Измиваме и почистваме чушчиците от дръжките и семките. В купа смесваме кремата сирене и изварата, като аз сложих извара и натрошено сирене 50:50, тъй като исках малко по-солена плънка. Напълваме чушлетата с помощта на малка лъжичка.

 

 Нарязваме кравето сирене на малки кубчета, а зелените чушки на шайби. Слагаме в бурканчетата чушките, сиренето и поръсваме с риган или босилек ( или и двете).

Накрая доливаме със зехтин или олио и затваряме. Прибираме в хладилника и изваждаме, когато решим да се насладим на прекрасните чушлета и мариновано сиренце.

Аз съм сигурна, че ще си правя такива още няколко пъти, защото вече взеха да свършват, а от тази доза ми излязоха само две бурканчета.  :)

Надявам се рецептата да ви е харесала и ви желая сладко похапване! :) 

П.п. Така приготвени чушчиците естествено ще преминат в процес на ферментация с преседяването си повече време, затова ако искате да ги съхраните за по-дълго, може да се възползвате от някоя от рецептите в коментарите по-долу. 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пълнозърнести катми с прясно мляко / Bulgarian style whole wheat pancakes

Рядко пускам рецепти в неделя, тъй като и аз като всеки друг, в този ден гледам да събера сили за работната седмица и ако има как нищо няма да правя. Докато за някои е просто "ден за баня", за мен обаче все се насъбира работа за вършене. 

Все още имам няколко останали плодове сини сливи и днес ще се отдам на превръщането има в един изкусително вкусен мармалад, рецепта за който научих съвсем наскоро. Ако може есента и зимата да се затворят в бурканче, което като отворите да ви обвие уханието на Коледа, ето такъв вкус има и от сега казвам, в него няма канела. Скоро ще ви споделя и тази рецепта, стига днес всичко да върви по мед и масло :) 

Знаех, че ме чака работен ден, затова и реших да се подкрепя с вкусна закуска от домашни, горещи-горещи пълнозърнести катми. Рецепта, която направих за приятелите ми от София мел, защото знаете, че те са любимите ми брашна.

Скоро ще трябва да почнем да даваме на организма си малко повече храна, за да се пребори със захлаждането и макар дните да са все още от топли до горещи, сутрините определено си изискват да се завиваме с нещо малко по-дебеличко. Ако имаше как щях да се завия с една от тези пухкави катмички, като за да не се отпускам прекалено си направих с пърлнозърнесто брашно :)  Но ето и какво ви трябва: 

Необходими продукти

около 500 г брашно София Мел Пълнозърнесто;
500 мл прясно мляко;
4 яйца;
1 пак. суха мая;
2  ч.л.  сол;
1 ч.л. захар;
Хладка вода

Рецептата може да видите ТУК.

Хапвайте гои със сладко или сирене, макар аз лично да обичам комбинацията и от двете ;) 

Пожелавам ви една спокойна и усмихната неделя, а  утре - пак ще ви предложа нещо вкусно!

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пикантни патладжани по азиатски / Asian Style Spicy Eggplant Recipe

Днешната рецепта ми е много важна. Не само, че отново ще ви представя рецепта за любимите ми патладжани ( или баджанки, както им казвах като малка), но и началото на една серия от рецепти, за които много се вълнувам. И аз, жена от народа дълги години гледах скептично на всичко що ми се пробутва непрекъснато ей така като реклама, пък ако не е българско, още повече. След като обаче започнеш да се занимаваш с кулинария от хоби до професия, очите ти се отварят за много нови светове на вкусове, стилове на готвене и продукти разбира се. Ето защо за мен е голямо удоволствие сама да си избера и покоря следващото предизвикателство, а именно представянето на соевия сос, не само чрез азиатската кухня но и в балкански и чисто традиционни български ястия. Преди да се намръщите скептично, ще ви изпреваря като ви кажа, че да проуча ползите от истински качествения соев сос не беше никак трудно.

 Оказва се, че той е полезен не само за диабетици ( рецепти, за които често ме питате, както сладки, така и солени), но и в борбата с много други заболявания като хипертония, атеросклероза, затлъстяване, хроничен запек,  предотвратява развитието на рак и забавя стареенето.
Разбира се за полезен соев сос можем само да говорим ако е продукт на естествена ферментация, без ГМО и изкуствени оцветители и аромати.
Знаете ли, че истинския, естествено ферментирал соев сос съдържа десет пъти повече антиоксиданти от червеното вино, с което българина цари почти всяка физически психическа рана. Защо да не опитам тогава да потърся точно такъв сос?! 

За мое щастие, и тази задача не беше трудна, защото Кикоман е на пазара и след като успях да се свържа с тях, реших да си поставя за цел да ви запозная с употребата на така полезния ИСТИНСКИ соев сос, защото и аз имам нужда от намаляването на солта, намаляването на теглото ( оф, не ми се говори) и въобще вдигането на имунитета, след като сега ще тръгне и да захлажда.

Ще ви представям по някоя и друга интересна, чуждестранна или българска рецепта, с участието на соевия сос, а може би и някои от другите им вкусни сосове, които се надявам и самата аз да тествам, дали ще ми се отразят добре.
 Ако и вие се включите и одобрите идеята, мисля, че ще мога да включвам по някоя и друга игра от време на време, за да има и награди и да го направя още по-интересно. Ако пък тази част не е за вас, обещавам, ще има изобилие и от много други рецепти в блога. Аз обаче смятам да си направя този експеримент лично за мен, за да тествам вярно ли е това, което казват за соевия сос. Ако е така, ще ви запознавам с още повече и различна информация в следващите ми публикации, но нека да ви представя първата рецепта, която реших да си спретна с класическия соев сос  на Кикоман. Той се прави само от четири съставки - пшеница, соя, вода и сол, ферментирали шест месеца.

Необходими продукти:

2-3 бр. малки патладжана

2-3 бр. различни цветове чушки

1 ч.л. джинджифил (пресен)

1 1/2 с.л. соев сос Кикоман

1 с.л. балсамов оцет

1 стрък пресен кромид

2-3 скилидки чесън

1 бр. люта чушка 

щипка захар

олио

Имах чудесни домашни, дундави, малки патладжанчета, които нарязах на не много малки парчета и прибавих чаена лъжичка соев сос и разбърках. След това залях със студена вода и оставих да се отдели от тях , ако има някаква горчивина във водата.

Използвах времето да си нарежа зеленчуците на дъската, като рендосах пресния джинджифил, накълцах чесъна, лютата чушка ( при мен червена - може суха или свежа), зеления лук и чушките в отделна купа, отново, на средно големи шайби.

Загрях олио в тигана и сложих да се запържат първо лютата чушка, джинджифила, половината зелен лук и чесъна, докато пуснат ароматите си.

След това прибавих отцедения патладжан и чушките и пържих, докато омекнат.

Накрая прибавих останалия соев сос, балсамикото и щипка захар, за да балансират вкуса.

Някои ще предпочетат вкуса по-кисел, други по-солен, а трети по-сладък. Опитайте по този начин първо и оставете сосът хубаво да попие в патладжаните,  а едва след това подправете с още от продуктите, ако е необходимо.

За мен се получи идеална комбинация от солено и киселко, без да е натрапчиво, тъй като лютивината на чушката и щипещата топлина на джинджифила допълнително балансираха вкусовете.

 Отгоре поръсвам с останалия ни пресен зелен лук, а за почитателите на още по-лютото, може и лют пипер на люспи ( аз съм там). :) 

Макар рецептата да е с тези съставки, не очаквайте типичното азиатско ястие с натрапчив вкус. Определено бих го сервирала на масата и в механа, ако не казвам какво има и ще се омете веднага - както направи майка ми. Тя не е много голям фен на азиатската кухня, но при все че имаше избор от ястия за вечеря ми изяде точно патладжаните :( Аз пък си ги сготвих пак! :) 

Опитайте и вие! :)

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!