Сиропирани мидички / Seashells cookies in sugar syrup

Помните ли как преди време ви казах, че тази година в моя блог ще се радвате на много бабини рецепти, а най-вече за такива сладкиши. Като във всяко нещо и с готвенето съм на определени вълни и старите градски рецепти с ами грабнали сърцето в последно време. Колкото по-пищни и натруфени стават тортите в сладкарниците, толкова по-семпли и простички неща ми се иска да хапна у дома. И си дадох сметка, че има безброй такива рецепти, които не са ми минали през ръцете, а ги помня как мама или баба ги приготвяха с лекота между ястията за вечеря.

Ето така например наскоро с един приятел си говорихме и той ми каза, че любимия му десерт е кус-кус - ооо, колко било вкусно това нещо. Аз разбира се изцъклих като плеймейтка пред таблицата за умножение, защото не можех да повярвам, че в свят на фрески макарони, тирамису и въобще планини от маскарпоне, нутела и торти с три вида плодов мус, ядков крънч и огледална глазура, този човек все още би предпочел купичка кус-кус с мляко.

 И тъй като моите спомени пък точно за този "десерт" да са най-вече подбутването му към моето другарче от детската, което не отказваше втори, аз реших, че може би е време да "посетя" отново тези позабравени рецепти, да се опитам да ги съживя, с нов прочит, нова визия или просто да си припомня този вкус. Кой знае, може би в миналото сме остави някой необработен диамант, който иска да излезе наяве. ето такива според мен са и днешните сиропирани мидички, който видях в блога на Мария.

Помня бегло, че съм ги яла като малка, но коя баба точно ме е заблажила, вече не помня. Със сигурност не са моите main баби, но някъде по родата ще е била тази "сладка "баба". Рецептата ме грабна веднага, защото лятото много обичам да похапвам сиропирани десерти, тъй като често ги съчетавам с топче ванилов сладолед и тонче угризения за теглото. 

Слава Бога, от толкова захар оглушавам за кратко и не си чувам мислите. 

Вярвам, че не може да имаме всичко, и ето сега, не мога да имам възможността да ида на морето, затова сама ще си направя щастие - този път в кухнята.

След тази работна седмица имах нужда от рецепта, която да ме разтовари сякаш се занимавам с йога, защото очевидно не съм тръгнала да спортувам anyway. Правенето на мидички е успокояващо като свиването на оригами от столевови банкноти, така че ми донесе много приятни емоции.

Надявам се и за вас да е така, а ето как да ги направите:

Необходими продукти:

За тестото:

Около 340 г брашно

150 мл прясно мляко

100 мл олио

1 с.л. захар

1 бр. яйце

1 пак. суха мая ( 7 г)

щипка сол

За разточване:

50 г царевично нишесте

50 г масло

150 г орехи

За сиропа:

3 1/2 ч.ч. захар

3 1/2 ч.ч. вода

В купа слагаме половината брашно, пресято. В него правим кладенче и добавяме маята, захарта, а солта отстрани, до ръба на купата. В кладенчето изсипваме леко затопленото мляко, олиото и яйцето. Разбъркваме и почваме да заместваме тесто, като добавяме постепенно от останалото брашно. Трябва да получим меко, нелепнещо тесто. Оставяме да почине за 20 минути във фурната на 50 градуса, покрито с кърпа. 

Готовото тесто разделяме първо на две части, после на четири, а всяка от тях на три, получавайки общо 12 части. Всяка от тях оформяме на топче, а всяко топче разточваме на кора с големина около 20-24 см, като за разточване ползваме нишестето, а не брашно.

Комбинираме корите една върху друга на групички по три ( или четири). 

                             

И всяка групичка навиваме на руло ето така:

                             

Взимаме едно руло и го разрязваме на малки парчета с дебелина около сантиметър. След това ги взимаме едно по едно и разточваме на лек овал ето така:

                      

Слагаме по една ч.л. от начупените орехи и похлупваме. Притискаме леко крайщата за да се запечата добре и да не се отварят при печенето.

Готовите мидички редим в тави с хартия за печене.

                          

Преди печене намазваме с леко разтопеното масло и пъхаме във фурната да се пекат на 180 градуса до златисто.

Още топлите мидички заливаме със студен захарен сироп приготвен от изброените продукти. Добре е мидичките да са на един ред и  разположени плътно.

Някои предпочитат да заливат студения десерт с топъл сироп, но аз смятам, че така става по-кашкав и не е най-добрия избор според мен :) 

Сиропа приготвяме като слагаме захарта и водата да заврат на котлона, а след това намаляваме силата му и го оставяме да покъкри 10 минути и да се посгъсти. Оставям его да се охлади напълно и след това заливаме мидичките. Рецептата изисква да престоят поне осем часа преди поднасяне, което едва ли е нужно да ви кажа, че не направих!

Нападнах ги веднага и никак не съжалявам защото...о, да!

Това е най-вкусното нещо,което съм яла...цял ден :) 

Опитайте ги и вие! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Макаронс - още съвети за винаги успешен резултат / French Macaroon or Italian Macarons - more tips for perfect result

Мина доста време откакто ви обещах рецепта за прочутите френски макарони. И макар да си бях изпълнила обещанието още зимата, когато ви споделих тази базова рецепта за тях, в черновите ми отлежаваха снимките за първите, които спретнах преди време - шарени на цвят и с различни вкусове. Много от вас поискаха да видят и тях и като човек е почнал нещо, трябва да го довърши.

Като това например, че още тогава не успях да ви разкажа, че така прочутите френски макарони, въобще не са френски in a first place. Знаехте ли го? Аз бях много изненадана докато набутвах поредния макарон в устата си по време на екскурзия в Италия, а екскурзоводът ни сподели тази интересна информация. Оказва се, че Катерина ди Медичи ги е поднесла за първи път на сватбата си с Крал Хенри Втори, а едва години по-късно Мария Антоанета е почнала да ги сервира на едни от нейните прочути банкети. Много години по-късно българите вече си ги приготвяме у дома и се храним като крале ;) Е, когато успеем да ги направим разбира се. Едва ли има човек, който да не е стоял на ръба на отчаянието поне веднъж в опит да си направи макароните, защото както знаете ( а може би не) те са много капризни.

Ключът е в създаването на перфектната консистенция от въздушна, нежна смес от белтъци и млени бадеми, която при изпичане да оформи добре познатите ни капачета с малки, къдрави "полички" в основата си. И тъй като аз вече ви споделих желязна рецепта за макарони така и така, в тази рецепта тук, само ще ви нахвърлям още няколко съвета, които може да използвате, за да направите перфектните макарони - в различен цвят :) И този път ползвах следните мерки продукти:

Необходими продукти:

60 г белтъци (2 броя)

83 г пудра захар

83 г бадемово брашно

50 г кристална захар

щипка сол

Както винаги използвам стари белтъци, отделени от жълтъците поне два-три дни по-рано. Хубаво е да са на стайна температура, но ако решите да затоплите белтъците с кристалната захар на водна баня, като сместа за целувки тук, няма да имате този проблем.

След като захарта се разтвори, разбивам белтъците на сняг. ( Тук е добре и да сложите оцветителя, ако ползвате такъв, като на гел или прах са най-подходящи, тъй като течните ще окажат влияние върху сместа)

През това време пресявам бадемовото брашно. Ако нямате възможност да си купите готово от някой сладкарски магазин, може да си купите и млени бадеми от супермаркета. Те не са белени и в макароните ще се виждат малки тъмни точици, но зависи колко сте педантични. Аз самата въобще не си го слагам толкова присърце.

Ако все пак държите да са перфектни, може да си направите сами и брашно, като накиснете в топла вода, обелите и накрая опечете за 10 минути на 120 градуса сурови бадеми. След това е хубаво да ги смелите на подходящ блендер, така че да ги направи пърхави и да ги пъхнете отново за 10 минути на същите градуси. ( Тези съвети видях преди време от една полезна статия тук) 

Последната стъпка е интегрирането на сухите съставки - бадемово брашно и пудра захар в белтъците. Както винаги това става, бавно и внимателно, като е добре да пресеем бадемите и пудрата захар поне 2-3 пъти, за да бъдат възможно най-въздушни. В базовата рецепта по-горе ви споделих как става това, затова тук ще ви кажа какви може да са причините, за най-често срещаните грешки.

 Ако при печене макароните ви се надигнат в средата и ви се напукат, най-вероятно сместа има нужда от още едно две обърквания, тъй като е тежка или има много балончета въздух ( Затова и тупваме тавата леко в масата) Също така е добре да сме сигурни, че макароните са хванали коричка преди печене - това става като ги пипнем на допир и не трябва да лепнат.)

Лятото е идеалния сезон за правене на макарони - може да сложите триста тави да съхнат в стаята и пак ще станат за нула време ;)

Ако пък макароните стават гладки, но се разстилат и не запазват форма - най-вероятно сте направили сместа по-течна и може да се спаси, ако добавите още малко разбит на твърд сняг  белтък :) 

Хубаво е да работите с една смес, да я направите изцяло и да ги оставите да съхнат, после да забъркате нова и така, ако ще правите различни цветове. Разбитите белтъци слягат и дори и да направите голяма основна смес, ще ви бъде трудно да работите едновременно с всяка част ( цвят), освен ако не сте голям екип у дома. Аз оцветих някой с розово и слепих с малиново сладко.. Направих и една смес, която оцветих в черно ( но стана сива) и слепих с шоколадов ганаш( рецепта тук) . Овкусих една смес и с малко нес кафе и стана бледо кафява, което може да постигнете и с какао. Възможностите са безкрайни :) 

Каквото и да стане, като правите макаронс ( макарони), само е има се впрягайте! Малките гадники като че ли усещат напрежението и още повече се дърпат, Аз ви предлагам ако може да си ги направите леко подложили с един-два коктейла и на фона на хубава италианска музика :) 

Слънчеви почивни дни, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Веган безглутенова пица / Vegan gluten free pizza

Преди да се откажете от мен в "Държавен вестник" искам да ви кажа, че не съм решила да захвърля всичките си нездравословни навици настрана. Ето, онзи ден например вечерях бира, което може да ви подскаже, че ще си остана човек на живота, каквото и да става. Затова пък и не мога да отрека нарастващото ми желание да разширя безглутеново-веганските си познания с една-единствена цел - ако мога и там да сътворя чудеса, както направих в други сфери досега.

Още не съм се веге-нясала и вече говоря префърцунено, както очакваме от хора, които плащат по 15 лв за салата от жълтурчета.

И докато аз моите зърнени култури ги примем предимно в течно състояние или под формата на вкусни печива,  не мога да скрия любопитството си да науча какви други възможности има всъщност. 

Вярна на мотото "Човек трябва да се учи, докато е жив", сметнах, че ще си поставя за цел да увелича броя на полезно изкопаемите рецепти в моя блог. Кой знае, току виж догодина се появя в още някоя нова категория на наградите. 

Хрумна ми, че ще е истинско предизвикателство за мен, ако успея да грабна поне по една награда във всяка категория през годините, като за тази година съм решила да увелича - чуждестранните рецепти, такива, познати като "гозбите на баба" и здравословните такива. И всичко това без да пострадат десертите и месото. Очертава се голямо готвене и плюскане, затова първо ще е добра идея да се навъртате около дома ми с 

подходящи кутии за храна, и второ - ще сте доволни, че поне част от тях ще са полезни.

Ето днес например ще ви подстрекавам с първата ми безглутенова пица, която направих с брашно от елда.

Не бях готвила с такова досега, а още повече с веган кашкавал или веган салам.

Сдобих се с тях от един здравословен магазин в пристъп на кулинарно вдъхновение и сега гледай какво ще става!

Пицата стана много вкусна, макар да ми бе трудно да навия дори майка ми да я опита. По принцип не отказва безплатна вечеря след работа, но след като се обади да провери докъде съм с  готвенето само попита :"Само веган пица ли има или да си ходя". Разбираемо, аз я подведох, че има и друго - защото знаех, че ще й хареса. Няма нужда да ви обяснявам как омете не само пицата, но си взе и за работа на следващия ден. И все пак, за нея тази рецепта е по-скоро изключение, отколкото потвърждение, че тези рецепти могат да са вкусни. Аз пък се амбицирах и ще си потърся други, които ще бъдат хем здравословни, но ще изглеждат и "нездравословно вкусни". 

И преди да премина към рецептата, ще си призная, че има и още една причина да навляза в здравословното минирано поле. Казвам го така, защото определено е нож с две остриета и не съм фен на крайностите, където и да е било. Хубаво е да има баланс в храненето и да хапваме от всичко, най-вече сезонните ястия. Може да имаме просто веган период, точно когато е пикът на всякакви плодове и зеленчуци и е достатъчно да ни се отрази добре. 

Близък човек до мен обаче наскоро разбра, че има глутенова непоносимост и реших, че ще е добре да му помогна (пък с това и на други) с няколко идейки, защото самия той не е вярвал, че ще му се наложи да се учи да готви или мисли за храната по изцяло нов начин. Ето защо днес ще похапнем заедно пица - която ще се хареса на всеки, независимо от режима му на хранене.

Необходими продукти

250 г брашно от елда

1 ч.л суха мая и щипка захар (може да пропуснете)

1 ч.л. сол

2 с.л.олио

вода

За пицата:

200 г веган кашкавал

веган салам (може да пропуснете)

2-3 бр. маслини

2-3 с.л. доматено пюре

1бр. домат

зелена салата

чубрица

Направих пицата на око, така че и съставките са такива. В купа слагаме брашното, равна лъжичка сол (моята е мъничка), суха мая, малко олио на око и вода.

Може да пропуснете маята, тъй като това не е тесто, което ще се увеличи, но на много места видях, че слагат, затова сложих и аз. Според мен обаче е излишна за този тип тесто.

Омесваме меко, нелепнещо тесто, като то има консистенция по-скоро на пластелин.

Оставяме го леко на топло, докато подготвим останалите продукти - нарязваме зеленчуците, салама и кашкавала.

                            

Разточваме тестото на кръг, като подвиваме краищата. Може да сложите и кашкавал в тях :) 

Отгоре разпределяме доматеното пюре, като аз ползвах домашно (което си е направо етно-био "от ръцете на баба" kind of stuff)

                           

Поръсваме още с бабина чубрица и отгоре разпределяме от съставките - саламчето, кашкавала, домати, маслини и т.н

Пъхаме да се пече за 10-15 минути на силна фурна, докато кашкавалът се разтопи.

Отгоре заливаме с пикантен зехтин, който си приготвям сама и малко свежа салата от бейби спанак и рукола..мммм.

Приказка!
Не мога да се спра..наистина ;)
Опитайте и вие!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!