Веган безглутенова пица / Vegan gluten free pizza

Преди да се откажете от мен в "Държавен вестник" искам да ви кажа, че не съм решила да захвърля всичките си нездравословни навици настрана. Ето, онзи ден например вечерях бира, което може да ви подскаже, че ще си остана човек на живота, каквото и да става. Затова пък и не мога да отрека нарастващото ми желание да разширя безглутеново-веганските си познания с една-единствена цел - ако мога и там да сътворя чудеса, както направих в други сфери досега.

Още не съм се веге-нясала и вече говоря префърцунено, както очакваме от хора, които плащат по 15 лв за салата от жълтурчета.

И докато аз моите зърнени култури ги примем предимно в течно състояние или под формата на вкусни печива,  не мога да скрия любопитството си да науча какви други възможности има всъщност. 

Вярна на мотото "Човек трябва да се учи, докато е жив", сметнах, че ще си поставя за цел да увелича броя на полезно изкопаемите рецепти в моя блог. Кой знае, току виж догодина се появя в още някоя нова категория на наградите. 

Хрумна ми, че ще е истинско предизвикателство за мен, ако успея да грабна поне по една награда във всяка категория през годините, като за тази година съм решила да увелича - чуждестранните рецепти, такива, познати като "гозбите на баба" и здравословните такива. И всичко това без да пострадат десертите и месото. Очертава се голямо готвене и плюскане, затова първо ще е добра идея да се навъртате около дома ми с 

подходящи кутии за храна, и второ - ще сте доволни, че поне част от тях ще са полезни.

Ето днес например ще ви подстрекавам с първата ми безглутенова пица, която направих с брашно от елда.

Не бях готвила с такова досега, а още повече с веган кашкавал или веган салам.

Сдобих се с тях от един здравословен магазин в пристъп на кулинарно вдъхновение и сега гледай какво ще става!

Пицата стана много вкусна, макар да ми бе трудно да навия дори майка ми да я опита. По принцип не отказва безплатна вечеря след работа, но след като се обади да провери докъде съм с  готвенето само попита :"Само веган пица ли има или да си ходя". Разбираемо, аз я подведох, че има и друго - защото знаех, че ще й хареса. Няма нужда да ви обяснявам как омете не само пицата, но си взе и за работа на следващия ден. И все пак, за нея тази рецепта е по-скоро изключение, отколкото потвърждение, че тези рецепти могат да са вкусни. Аз пък се амбицирах и ще си потърся други, които ще бъдат хем здравословни, но ще изглеждат и "нездравословно вкусни". 

И преди да премина към рецептата, ще си призная, че има и още една причина да навляза в здравословното минирано поле. Казвам го така, защото определено е нож с две остриета и не съм фен на крайностите, където и да е било. Хубаво е да има баланс в храненето и да хапваме от всичко, най-вече сезонните ястия. Може да имаме просто веган период, точно когато е пикът на всякакви плодове и зеленчуци и е достатъчно да ни се отрази добре. 

Близък човек до мен обаче наскоро разбра, че има глутенова непоносимост и реших, че ще е добре да му помогна (пък с това и на други) с няколко идейки, защото самия той не е вярвал, че ще му се наложи да се учи да готви или мисли за храната по изцяло нов начин. Ето защо днес ще похапнем заедно пица - която ще се хареса на всеки, независимо от режима му на хранене.

Необходими продукти

250 г брашно от елда

1 ч.л суха мая и щипка захар (може да пропуснете)

1 ч.л. сол

2 с.л.олио

вода

За пицата:

200 г веган кашкавал

веган салам (може да пропуснете)

2-3 бр. маслини

2-3 с.л. доматено пюре

1бр. домат

зелена салата

чубрица

Направих пицата на око, така че и съставките са такива. В купа слагаме брашното, равна лъжичка сол (моята е мъничка), суха мая, малко олио на око и вода.

Може да пропуснете маята, тъй като това не е тесто, което ще се увеличи, но на много места видях, че слагат, затова сложих и аз. Според мен обаче е излишна за този тип тесто.

Омесваме меко, нелепнещо тесто, като то има консистенция по-скоро на пластелин.

Оставяме го леко на топло, докато подготвим останалите продукти - нарязваме зеленчуците, салама и кашкавала.

                            

Разточваме тестото на кръг, като подвиваме краищата. Може да сложите и кашкавал в тях :) 

Отгоре разпределяме доматеното пюре, като аз ползвах домашно (което си е направо етно-био "от ръцете на баба" kind of stuff)

                           

Поръсваме още с бабина чубрица и отгоре разпределяме от съставките - саламчето, кашкавала, домати, маслини и т.н

Пъхаме да се пече за 10-15 минути на силна фурна, докато кашкавалът се разтопи.

Отгоре заливаме с пикантен зехтин, който си приготвям сама и малко свежа салата от бейби спанак и рукола..мммм.

Приказка!
Не мога да се спра..наистина ;)
Опитайте и вие!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пиле в хлебна кора / Chicken in a Bread Crust

За мен денят започна от рано. Задушница е и макар да не ходя на всички, на тази реших да навестя моя обичан дядо и да му занеса от последните десерти на внучка му. Топла тъга ме застига в такива дни, защото човек успява да оцени живота още повече, а миговете с близките остават най-голямото ти богатство. И тъй като това е още един повод дa се събера с баба, вуйчо, вуйна и мама, гледам да споделям тези малки и ценни моменти с тях. Когато поглеждам над голямото мраморно поле, виждам толкова различни хора, които милеят за близките си. По- тъжно е когато загубата е на млад човек или виждаш дечица да търсят връзка със студените плочи. Но уви, такъв е животът и може би тези поводи са ценни, именно да ни напомнят какво е важното в него и колко маловажни са проблемите ни на фона на самия край.

Ето защо повдигнах очи към вече напичащото слънце, а после и към портрета на дядо, усмихнах му се, оставих му от моите нови десерти, после подадох и на роднините ми, а след туй и на хората около нас. Надолу все повече хора прииждаха с цветя и очакваха да споделят деня с мислите за любимте си и компанията на другите хора като тях. Всеки обича някой, всеки липса на някой. И ето, че не след дълго любовта на хората успя да оживи дори и това място. 

Добре е да намираш време за всякакви преживявания в живота си. Не само щастливите мигове ни обогатяват, а тъмните цветове също са част от палитрата. Затова и прибирайки се към вкъщи, си дадох сметка, че ще прекарам деня по-скоро заредена от емоциите и ще спретна вкусен обяд, достатъчен да нахрани цяло семейсвто и такъв, който щеше да се хареса на дядо. Той много си падеше по тестеното, а пък и месото не му беше никак безразлично. Затова и реших да сготвя едно вкусно пиле в хлебна кора.

Рецептата ме грабна още преди години при Ивана, а аз й дадох мой прочит и така ми стана още по-вкусна. 

Ако и вие имате нужда точно от нещо такова, вижте как се прави :) 

Необходими продукти:

1бр. пиле

подправки: сол, червен и черен пипер, чесън на прах, чубрица и др.

олио

За тестото:

Около 600 г брашно
1/2 кубче жива или 1 пак. (7 г) суха мая

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

300 мл хладка вода

малко мазнина

Започваме с приготвянето на тестото, за да има време да втаса. В купа смесваме съставките, като ако ползваме жива мая я шупваме в леко затоплената вода, заедно със захарта. Ако не, смесваме всички съставки заедно. Аз ползвах пълнозърнесто и бяло брашно, а в тестото добавих и малко олио на око, но може да ползвате и друга мазнина ( зехтин, масло и т.н)

Омесваме меко, нелепнещо тесто и го оставяме в намаслена купа на топло да втаса. 

През това време измиваме пилето и го подсушаваме добре. 

В дълбок тиган слагаме олио и го запържваме добре от всички страни, за да придобие хубав цвят.

Може да пропуснете запържването на кожичката, но според мен тогава пилето става много бледо на цвят и не е толкова апетитно.

Изваждаме месото върху дъска и хубаво го обтриваме с подправки по желание - тук наистина ви препоръчвам да слагате любимите си такива, които занете, че ще ви допаднат на вкус в комбинация с пилешко. Не бъдете стипци и слагайте щедро. ( Не забравяйте да овкусите поне със сол месото и отвътре)

В пилето пъхам някой друг резен лимон и една-две скилидки чесън.

Готовото тесто разточваме на не много дебела кора, но не бива и да е тънка, за да не се прокъса при печенето.

Слагаме пилето в средата и започваме да увиваме с тестото.

Обръщаме обратно, с равната част нагоре. Поставяме в леко намаслена тавичка ( или с хартия за печене) и пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 200 градуса. Щом затворим вратичката, намаляме на 160 и печем около час, час и половина.

При мен се отвори леко около крачетата и успявах да проверя как е месото, а и пилето не беше много голямо. Но времето за печене е около час за килограм пиле.

Пилето се сервира, като отрязваме капчето отгоре, а то се е напоило от вкусните сокове на месото и подправките. Имате хем хрупкаво хлебче, хем месце, така че освен свежа салата и студена бира, друго няма да ви трябва на масата. Опитайте го - няма да съжалявате!

Усмихнати почивни дни, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта " Черешова целувка" / Cherry Kiss Cake / Schaumkuss Torte

Скъпи читатели-приятели,

ето че минаха наградите на Блоговодител /  Blogovoditel и с ваша помощ успях да грабна гласа на публиката ( вашия глас) във всичките четири категории. Нямам думи да опиша колко щастлива ме направихте!!!

За мен няма по-голям приз от вашата подкрепа, не само, че благодарение на нея позволявате на хора като мен да превърнат хобито си в професия, но и за това, че ми вдъхвате толкова много увереност и надежда за способността на хората да бъдат добри, позитивни и да се радват на успехите на другиго.

През цялата година следя с изключителна отговорност вашите реакции, коментари, запитвания относно рецептите които искате да виждате повече в блога, каква информация искате да получите още и се стремя да отговоря на всеки един от вас подобаващо, с търпението и любовта, който всеки човек заслужава да се отнасят с него в живота. Радвам се, че всичко това не остава незабелязано, а е оценено от вас и ми го показвате когато настъпи това време в година и имам нужда да получа вашите гласове!

Снимка Метро Академия

През изминалата година поискате повече рецепти с месце и повече бързи и лесни идеи за вечери и положих всички усилия да ви предоставя такива всеки месец, и ето как се сдобих с приз и в тези категории.

Работата ми се увеличи, тъй като десертите не пострадаха ( другите ми две награди са за тези категории), но горях от желание да мога да помогна на все повече и повече хора да намират в блога нужните рецепти и настроение.

Знаете, че макар блогът ми да е кулинарен, голяма част посвещавам на емоцията ни около готвенето, която ни съпътства в хубавите ни, но и в трудните дни. В това да ви показвам, че не всички сме майстори в занаята, че не всеки ден ни е до експерименти, че готвенето е не само механичен процес, но може да бъде катализатор за каквато и да е енергия, която таим в нас през деня. Всеки има нужда от малко зареждане и отмора, от няколко добри думи и се опитам да отделя още няколко минути време към рецептата, за да ви настроя на тази честота.

Снимка Метро Академия

Благодаря на всеки един гласувал за мен - наистина! Всеки един от вас!!!! Сред вас има хора, които ме четат от самото начало, но никога не са писали коментар, такива, които са винаги до мен, пишейки често, обсъждайки рецепти и различни идеи, такива, които са събрали смелост да ми изпратят снимки, такива които ме следват от скоро, но вече са погълнати от кулинарната магия и искат повече рецепти, показни и описани по този начин. Имам приятели, които никога не съм срещала, имам приятели, които сме виждали само като малка, но не и сега, съученици, колеги от следването, хора, които не чувам повече от един път в годината ( и по-рядко), но за гласуването винаги усещам тяхната подкрепа. Имам много близки, и дори не толкова близки познати, които също не пропуснаха да ме подкрепят и за мен това е една огромна вълна от любов, която ме застигна и разчуства.

Когато си няколко години блогър в интернет пространството, не може да не се "насладиш" и на неприятели, затова увереността ти се подлага на тест от време на време. Не виждаш само цветя и усмивки в очите на хората, затова и когато добрите емоции побеждават, и целият този труд си заслужава!

Искам да благодаря и на още двама души, които допринесоха изключително много за усмивката ми - Илиян Димитров и Иво Станков от Блоговодител. Ако искате да си представите още двама души, които нямате една лоша кост в тялото си, това са те. Едва ли познавате много хора, които ще работят толкова усърдно, за да може други да обират овациите и наградите. Е, има и такива! Искат да правят хубави неща, защото просто светът има нужда от повече хубави неща! Дано никога не се уморят, защото те са онази част от човечеството, която прави промяна за останалите от нас. Благодарение на тях професията "кулинарен блогър" може да стане съвсем реално нещо и то скоро. 

Снимка Метро Академия

Прегръщам тях, и всички вас - гласувалите за мен, благодаря ви и ви обещавам, че ще дам всичко от себе си и през останалата година да бъда вашият извор на кулинарно вдъхновение и позитивизъм през деня!

И макар въведението да бе дълго, това беше нещо, което трябваше да бъде казано! А сега е време - да се почерпим. Знам, знам, че ще кажете, че не сте очаквали точно такава почерпка, но обещавам - тортата е толкова бърза и лесна, че все едно аз съм ви направила  - няма да усетите.

Създадох рецептата миналата година и в основата си съдържа едно мое любимо изкушение - дебелите, белтъчени крем-целувки. Много ги обичам и си бях обещала да създам торта с тях.

Използвах череши, които се съчетаха невероятно със сметаната, която контрастираше със сладостта на белтъците и се комбинираше идеално с тънкия пласт хрупкав шоколад от тяхната обвивка.

Тортата е без печене, което е направо чудесноза тези жеги, няма да ви отнеме много време за приготвяне и ще ви накара да се размечтаете от сладост. Толкова е нежна и романтична, че може да усетите всичките въздушни целувки, които ви пращам в знак на моята благодарност за получените гласове! :) 

А ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

400 г заквасена сметана

100 мл сладкарска сметана

7 бр. бисквити закуска

7 бр. крем-целувки

1 1/2-2 ч.ч. череши

1/2 ч.ч. захар

2-3 капки лимовнов сок

1 пак. желатин

Във форма за торта с размери около 22 см диаметър слагаме бисквитите, като предварително ги топваме във вода или друга тченост - компот/ прясно мляко, за да омекнат.

Отгоре нареждаме крем-целувките. ( Махнете им вафлената основа преди това - тя се отлепва много лесно ) :) 

Разбиваме сметаната на пухкав сняг ( ако не е подсладена, добавете 2 с.л. захар). Изваждаме в подходящ съд и я пъхаме в хладилника.

През това време в касерола сложете почистените от костилките, измити череши. Добавете захарта, лимоновия сок и 2 с.л. вода.

Поставете на умерен огън да покъкрят докато омекнат, като внимавате да не изкипят :) 

След това дръпнете от огъня и прибавете желатина, като предварително сте го накиснали според опаковката в студена вода. Разбъркайте докато се разтвори напълно.

(Грамажът на пакетчето не е важен в случая, какъвто и желатин решите да използвате, просто прочетете какво количество ви е необходимо за 500 мл течност. ) 

В купата на миксера слагаме заквасената сметана и започваме да наливаме малко по малко от черешите като бъркаме през това време. 

След като смесим всичко и сместа се е охладила леко,  пускаме миксера на ниска степен или пък на ръка и прибавяме битата сметана.

Така получената смес изливаме във формата с целувките. Пъхаме в хладилника да стегне.

Готовтаа торта украсих с домашно приготвени мини-целувки по тази рецепта тук.

Все по прекрасно се чувствам като измисля нова торта, а тази е точно по мой вкус!

Изпращам ви супер много целувки, прегръдки и благодарности и ви пожелавам една прекрасна седмица! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!