събота, 2 декември 2017 г.

Френски макарони ( Макаронс) - базова рецепта / French Macarons Basic Recipe


И декември дойде! Вече официално може да захвърлите плановете за отслабване и да ги пренасочите за началото на следващия месец, когато с  нови сили и амбиции ще се насочим към диетите и фитнес салоните Сега обаче ще се отдадем на празнични пиршества с такъв мащаб, че да забравим за проблемите около нас, неуспехите през изминалата годината и каквото лошо е станало и да си дадем сметка, че тези празници се празнуват с една цел. Да спрем за малко и да се порадваме, че сме живи, да се насладим на храната на масата и питиетата в чашите, за меките завивки и усмихнатите хора, които все още са в живота ни. Да сложим край на един период, какъвто и да е бил, и с надежда да погледнем напред към следващия, който някак си колкото и да сме скептични, винаги ни зарежда с поне малко доза оптимизъм. Този зимен сезон съм ви приготвила такива рецепти, че се подгответе шапките да си държите, а за гащите - няма нужда...те ще прилепнат добре по щастливото коремче. Като една малка, коледна джуджанка съм ви приготвила рецепти - подаръци, които ще искате да запишете, повярвайте ми. И защото бях толкова доволна от постигнатото, реших да направя и малко допитване до вас кои рецепти искате да видите в блога за празниците на моята страничка във фейсбук тук. 


И този път френските макарони водеха класацията, което ме накара да запретна ръкави и да направя една специална, посветена изцяло на вашите желания публикация. Макар да имах такава вече в чернови, тя е с доста по-пролетни макарони и си дадох сметка, че като нищо ще измайсторя едни ей сега, за да ви покажа, че нищо страшно няма в направата им. Самата аз съм луда по френските макарони, като едно време пътувах 100 км за да стигна най-близкия магазин, в който ги продаваха (луда е точната дума, да). След това реших, че трябва да се науча да ги готвя. 

Този процес и до ден днешен не знам дали е завършен, но това, което не ми харесваше, бяха всички тези безкрайни тънкости, с които се описваше процеса на макароните. Истината е, че съм опитвала почти всички видове "тънкости" и най-общо мога да уточня как се правят макарони с думите на моята добра приятелка Катето Рангелова (води сладкарски курсове в София), която веднъж попитах как аджеба да съм сигурна, че винаги ще стават, а тя каза: "Ами да ти кажа и ние не знаем. Може да имаш изпитана рецепта и пак нещо в яйцата или влажността същия ден във въздуха или температурата да не е наред и да не ти станат както трябва. При тях всичко е малко на късмет".

От тогава съм много по-спокойна като правя макароните, защото най-важното за мен е да не им се впрягам. Ще се опитам да ви кажа нещата, които аз самата съм установила и се надявам искрено да не ви дотегне да четете, защото това е нещото, което ме дразни много в тези стометрови упътвания за направа на макароните. 


Самата аз вече съм опитвала различни рецепти и варианти и ще продължа да опитвам, докато намеря наистина перфектната такава, но за сега съм установила няколко неща, които може би ще ви помогнат да се справите, защото ще може да си обясните самата ЛОГИКА на тези капризни дребни кифленски супер вкусни сладки, които ни побъркват. 
Като се разровите, ще видите италиански вариант, сух вариант, задължителна везна, тройно пресяване, супер точни грамажи и какво ли още не, които не подценявам, че са от голямо значение, но далеч не са задължителни, както се опитват да ни втълпят. Сама съм си правила експеримента да направя рецепта на око, когато нямах везна, а на усет и ми станаха идеални (докато не почнах да слагам бои в следащите дози), а след това съм правила рецепти с такава точност, че съм гребала от белтъка да го натъмъня до последния грам и пак не ми станаха. Аз и професор Гучев стигнахме до извода, че макар в сладкарството мерките да са важни, не може да разчиташ само на това. Ето защо тази доза пред вас направих в среден варинат, който ще ви опиша сега и вие ще се убедите може би в моите заключения :) Но ето и самата рецепта:


60 г белтъци (2 броя)
83 г пудра захар
83 г бадемово брашно
50 г кристална захар
щипка сол

Реших като за начало да ви представя базова рецепта. Тоест без бои и аромати, за да започнем от по-лесното. Използвайки везна съм мерила белтъците до точния грамаж, загребвайки излишното, но и съм слагала и двата цели белтъка, което също не попречи рецептата да стане, освен ако не е от някакви яйца XXL. Всъщност идеята на самата смес е да е с такова съотношение белтък - захар - бадем, че да не усещаш твърде много ядка или твърде много целувка. Затова пък може да срещнете различно количество бадеми на тези два белтъка и пак стават. 
Ще ви бъде трудно по-скоро, ако нямате везна да си отделите количествата бадемово брашно и пудра захар, но и това може леко да го прецените спрямо някоя домашна мерителна чаша, която вече знаете идеално. 
По-важен елемент е наистина бадемите и пудрата захар да бъдат фини. В България и двете са под всякаква критика, особено ако не ги взимат от някой сладкарски магазин и да се поохарчите. Може да си вземете бадеми и да си ги смелите на кухненски робот, но трябва да бъде мощен. В магазините пък има пакетчета млени бадеми, които са ми по джоба, пък и няма у дома такава машинария, така че нямам голям избор. Лошото е, че бадемите са доста по-едри и бая ми трябва да си пресея, докато стигна до само дребните части. И все пак, от едно пакетче пак успявам да си заделя необходимото количество. (Едрите части може да ползвате за друг сладкиш)


Пресейте в купа и пудрата захар, която у нас е толкова едра и зърнеста, че се препоръчва да го правим поне-два три пъти. Люси, знаете, е джаста-праста и много често пропуска, защото си е внушила, че ще се получат и така :) 


След това, с щипка сол, разбиваме белтъците и после прибавяме захарта на порции, докато се разбие на хубав лъскав крем. Някои препоръчват да не е толкова твърд, защото самото омесване ще ви е по-трудно, но пък ще ви даде малко повече възможност да не "пребиете" сместа според мен.


И ето и според мен най-най-най-важната част от правенето на макароните, което е и може би най-трудното нещо, защото човек никога няма да се научи, докато не направи няколко партиди неуспешни такива. 
Интегрирането на сместа от белтъци, пудра захар и бадеми. Аз първо си смесвам пудрата захар и бадемите в едно, за да стане като общо брашно и после прибавям постепенно, пресявайки отново, като въртя отгоре надолу сместа, за да остане въздушна все още. Интегрирам всичко, но ако още ми се струва тежка и трудно падаща от шпатулата, бъркам още. Сместа трябва да почне да се точи като лава, от самата шпатула. Ако става по-бавно, има опасност да не е толкова разбита, колкото трябва, но ако стане твърде течна, макароните ви ще станат разлети, безформени и по-всяка вероятност без типичните за тях "крачета" на черупката.


Аз ви съветвам да опитате първо базовата рецепта, защото когато я схванете, ще искате да добавяте и боя, която допълнително ще отпуска сместа и ще й влияе. Затова ще ви отнеме и по различно време да я бъркате. (За сега може да украсявате макароните отгоре или просто прибавяйте боята към разбитите белтъци за по-сигурно. Имайте предвид, че при печенето повечето бои малко изсветляват, така че ще ви трябва самата смес да ви е поне тон по-тъмна.)

След като добия смелост, че сместа е като лава, пъхам бързо в поша и почвам да шприцовам върху суха хартия за печене. Правя на око, не мога да си играя с рисуване на кръгчета, гледам да са почти еднакви. Първите няколко са пробни, после самата ръка ти свиква :)


Ето и втората най-важна част според мен. Добре е макароните ви да получат нещо като малко връхче като ги шприцовате, което от само себе си да се разлее след това. Ако остане все пак, най-вероятно на сместа ви е трябвало още едно-две обърквания, но все пак с леко навлажнен пръст ги изравнете. След това треснете тавите здраво в масата, за да излезе бързо въздуха от тях и да станат още по-равномерни.


Идва може би най-досадната част - чакането. Трябва да изчакате макароните да изсъхнат напълно отгоре на стайна температура и да спрат да лепнат. В повечето рецепти пише 20 минути, но през лятото и зимата времето е различно, пък си зависи и от стаята. Ако бързате и не са изсъхнали добре, рискувате да получите пукнати отгоре макарони или без крачета отдолу.
От личен опит мога да ви кажа, че от една и съща смес, две тави, които съхнат едновременно, едната става, а другата не, защото едната е стояла още 20 минути да съхне повече. 


Печем в загрята на 160 градуса фурна за около 15 минути. Аз пека без обдухване по принцип и само по една тава. Някои ги въртят във фурната, но според мен е по-добре всяка тава да е за себе си и да не се занимавам с излишно въртене и висене около така и така досадните макарони. (То се е видяло, че деня ми отишъл по тях anyway) 


Оставям ги да изстинат напълно, като след това може да ги сметнете за сухи и да се чудите къде е меката им текстура,. Не се притеснявайте - тя ще се появи веднага щом сложите пълнежа и ги оставите да преседят за няколко часа с него.
Моите макарони не бяха идеални на външен вид, нито пък със супер гладка повърхност (тези с кафявата боя бяха по-гладки, защото сместа стана по-рядка с нея и веднага си оказа значение), но затова пък станаха както трябва - с "крачета" отдолу, хрупкави, но меки, вкусни и все пак доказано, че не е нужно да бъде всичко до грам измерено.


Слепих ги с малко ганаш, направен от тъмен шоколад и сметана. Рецепта за него има на много места в блога, като например тук.


Украсих ги с малко златна боя и прашец, за допълнително празнично настроение, и си ги хапнах с голяма охота. В тавата все пак имаше някои, които не се бяха получили добре - тях също изядох и скрих доказателствата.
Но аз винаги гледам да съм честна и да си казвам всичко, защото не е нужно да очаквате и от вас това невероятно съвършенство от снимките, които ви заобикалят.
Бъдете щастливи, доволни от себе си, не губете ентусиазъм и помнете "винаги имате възможност да станете по-добри в нещо, ако продължите да се упражнявате" :) 

До скорощни срещи, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Викингски хляб / Viking Tavern bread






В последния ден на месец ноември ще посветя публикацията на тези от вас с приключенски дух, които споделят любовта ми към северните земи и викингите. (и на човека, на който обещах, че ще пусна такава рецепта скоро ;) ) Моят викинг официално е у дома и нямаше как да не го посрещна както подобава, с един скромен домашен пир, запалена камина и пълни рогове с вино. Пък нека навън е студено, у дома е топло и уютно. Още един повод е и започналият вчера пети сезон на любимия ни сериал Викинги, който следим с настървен интерес и от време на време боен вик. Понякога толкова влизаме във филма, че дори едно отиване до тоалетната е придружено с "May the gods be with you"/ "Нека боговете бъдат с теб" и всичко щеше да е нормално, ако другия не отвръщаше с "The Gods have already written my story" / "Боговете вече са предрешили съдбата ми".




И така, ако и сред вас има такива фенове на скандинавската митология, вкусната медовина и силните мъже и жени, тук е мястото да ви почерпя с един специален викингски, кръчмарски хляб. Харесах си го от нета ей така и реших да го опитам, като разбира се импровизирах някои неща. като цяло може да го направите със сода за хляб, но ако искате да има по-хубава текстура, препоръчвам да си се спрете на мая. 

В рецептата се ползва сирене чедър, но тъй като съм сигурна, че викингите не са хапвали пък точно чедър, реших да ползвам къде-къде по-евтин вариант, а именно с обикновен кашкавал. "Лятната наденица" пък е просто вид шпек, който ще трябва да си харесате, защото ви трябва просто добре изсушен колбас. И тук ще оставя избора на вас. Виждате ли колко лесно и добре почваме ? :)
За повече автентичност обаче реших да се спра на брашно, мляно в каменна мелница, смес от пълнозърнесто и ръжено брашно. Този микс най се доближава до консумирания от тях ръжен хляб, а това с камъните вече съвсем ни пренася едно ниво по близо до Валхала.





Това определно няма да бъде типичният ви хляб, но пък бъдете сигурни, че е много вкусен, а вариантите да го оформите са много. Най-лесно би било да направите две тънки платки, като за пица, и да посипете пълнежа по средата. Аз обаче реших да оформя две малки хлебчета, в които да издълбая руни, а съставките бяха равномерно разпространени в цялото тесто.




Но ето и самата рецепта:

3 ч.ч. брашно пълнозърнесто и ръжено (може и друг микс, като може да сложите и бяло, ако обичате по-традиционен хляб)
1/2 ч.л. сол
1/2 кубче мая (или  1 пак. суха / 2 ч.л. сода)
2 ч.ч. бътърмилк* (при мен чаша вода за маята и щипка захар и една ч.ч. бътърмилк)
1 ч.ч. кашкавал
1 ч.ч. сух колбас

Аз ползвах това брашно, което намерих в магазина до нас. Ако искате хляба да бъде по-пухкав, използвайте повече бяло / пълнозърнесто и по-малко ръжено. Отмервам си необходимото количество в купа.


Бътърмилка може да си приготвите като към чаша прясно мляко добавите няколко капки лимонов сок и оставите за малко да се пресече.. Ако сте в чужбина, по-лесно ще си намерите в магазините, а понякога хората заместват и с айран.
Шипнах си маята в купичка с малко вода и захар.


Прибавих течните съставки към сухите и си забърках тесто. Като цяло лепнеше, затова прехвърлих на плота и доомесвах с брашно.



През това време си нарязаха на ситно салама и рендосах кашкавал. След това прибавих към тестото. 

(Да, бе, знам, бая са се глезили тия викинги ... богато хлбче! )


                     

Оформих добре на две хлебчета, издълбах руните OTHALAZ и INGUZ и оставих за малко на топло да се надигнат. След това пекох в сгорещена на 200 градуса фурна до готовност.


Наистина стана много вкусно и ароматно хлебче. Аз по принцип избягвам тестените неща преди празниците като Роло  Християнството, но пък то не се издържа в този студ.


Предполагам, че на някои от вас няма да има се понрави изполването и на колбас, но пък то си придаде наистина много аромат на хлебчето, така че на мен си ми хареса :) 

                         

Надявам се и на вас да ви хареса и да изпратим ноември подобаващо с малко, семейно угощение.  Skål               


"I do not believe in the god's existence. Man is master of his own faith, not gods. The gods are man's creation, to give answers that they are too afraid to give themselves. "

Ragnar Lodbrok


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!



понеделник, 27 ноември 2017 г.

Павирано гърне / Оven-baked meat and vegetable stew with bread cover


С какво да ви разсея по понеделнишки по напред. Вие сигурно едвам намирате сили да се настроите за работа в този студ и дъжд и точно по обяд, когато изгладнели в офисите се чудите къде да отскочите по наблизо, но да се забавите колкото може повече, за да хапнете нещо сгряващо, аз тук пак ще ви бомбандирам с вкусотии, които за съжаление няма как да ви чакат у дома, ако не си ги приготвите. За да не ви е криво само на вас, ще ви разкажа за последния ми пирипет от вчера вечерта, който мира на ми даде цяла вечер.

Една от големите картини - снимки за стената от сума време висеше подпряна, защото предния път падна и се счупи на хиляди парчета. От тогава купих нова, но трябваше да подновя пироните с някои по-надеждни. Вчера, явно си нямах друга работа в неделя вечерта, ( ох, защо приличам толкова на майка си) и реших, че е таман време за ковене на пирони. 

Забих ги, закачих картината, но единия не беше влязъл наравно с другия и да го оправя...абе накратко парче от стъклото се отчупи...AGAIN. Седях пред нея като пълен идиот, с ококорени очи и се питах защо си го причиних. Познавам се достатъчно да знам, че това отчупено парче ще ме дразни повече отколкото липсващата картина на стената, но запазих самообладание и реших да прикрия белята с чифт, хубави коледни камбанки за украса. 

Добре, че онзи ден реших да си кача коледната украса по-рано :)  Е, не съм решила проблема, тъй като това ще работи само до края на празниците, но пък имам време до тогава да взема ново стъкло. Понякога трябва да прикриваме несполуките си и да продължаваме напред, вместо да се тръшкаме и ревем и повярвайте ми, тази максима е изключително важна в кулинарията.
Последния ми случай, който го доказа е, че не съобразих времето за направата на днешната рецепта и накрая пак стана след като слънцето се скри. Не, че съм като Гремляните и не трябва да ям след определено време, но обичам да снимам на естествена светлина, а не на лампи. Истината е такава, че майка ми се обади да ме пита дали може да сготвя нещо за вечеря, тъй като и се налага да остане до късно на работа. Трябваше да импровизирам и започнах малко по-късно. За сметка на това пък самото ястие не отне много време, защото се изхитрих, като се спрях на пилешко месо, вместо свинско и обработих зеленчуците първо в тигана.


Това, което виждате пред вас не е гърне с жълтици, а така нареченото "павирано гърне". Рецептата адаптирах от книгата на Ивелина Иванова "Съвременна празнична кухня" от 2008 година.

Под тази вкусна покривка от меки и вкусни бухтички, се крие сърцевина от ароматен гювеч от картофи, месо, моркови, гъби, чушки и какво ли още не. Но ето, вижте и рецептата:

 

Необходими продукти:
Около 700 г месо - свинско, пилешко
2 бр. чушки ( зелена и червена)
2 бр. морков
2-3 бр. домати
100 г гъби
1 голяма глава лук
2-3 слилидки чесън
1 шепа зелен боб ( не е задължително)
3-4 картофа
1/2 ч.ч. бяло вино
1 ч.ч. сметана
1 -2 кубчета гъбен бульон
1- 2 с.л. доматено пюре
сол/ черен пипер
олио

Тъй като майка ми ме изненада, както ви казах, разрових фризера и намерих няколко замразени пилешки пържоли от бут. Реших, че ще ми отнеме къде къде по-малко време от свинското да го приготвя и го нарязах на късчета.
Разрових хладилника и намерих следните зеленчуци, които пъхнах в гювеча - чушки, моркови, малко замразен боб от фризера ( няма за къде да го пазя, айде и него, но може да го пропуснете), няколко гъбки, лук и чесън, всичко нарязано на не много ситно, като доматите оставих на по-големи парчета.


Загрях малко олио в дълбок тиган и първо запържих лука, докато омекне.


След това прибавих месото и пържих, докато остане на мазнина и хване лек загар. Овкусявам с щипка сол и пипер,  и добавям виното. Оставям  на тих огън, докато виното се изпари и остане само аромат.

                                         
След това прибавям останалите зеленчуци ( без картофите) и запържвам всичко за кратко.


Пържим около пет минути, като може да добавите някои подправки по желание. Аз не прекалявам с тях, тъй като слагаме и бульон. Прибавяме го към ястието и доливаме вода, около 3 чаени чаши.


След това прибавям и сметаната и доматеното пюре и оставям ястието да поври 7-8 минути ( добавете повечко вода, ако искате да е по-течно). 


През това време нарязвам картофите и ги слагам в глинения съд или друг огнеупорен съд с малко олио на дъното. 


Изсипвам ястието отгоре и пъхам във фурната да се печена  200 градуса под капак.


Малко преди това забърках и тесто от 2 ч.ч. брашно, 1/2 пак. суха мая, 1 ч,ч, прясно мляко и 2 с.л. краве масло. Оставих го покрито на вратата на фурната докато загрява за ястието.


Не го оставям много да втаса, около 20 минути. След това го разточвам на лист и с помощта на чаша изрязвам кръгове. 
Изваждам ястието от фурната и подреждам отгоре "паветата". Поръсвам отгоре с малко царевично брашно/ грис :) 


Пъхам във фурната, този път без капак да се запекат до златисто.
Паветата изглеждат наистина като жълтици и наистина са много нежни и крехки.

 

Хубавото на тази рецепта е, че имате и ястие и хляб в едно, а ароматът е просто неописуем.
Когато майка ми дойде очакваше някаква вечеря набързо, а не тази прелест.
Да си призная, успях да направ я още десерт и супа от кореноплодни, а тя да се зареди с храна за работа :) 


Определено това  ястие ми е влязло под кожата, макар да не съм го правила много пъти, ми е много любимо. Хубавото е, че може да го правите в най-различни варианти и е идеално за зимата. Ще се радвам да видя и вашите комбинации и да ми пишете с вашите впечатления.


Пожелавам ви усмихната и спорна седмица приятели и поменете, ако нещо не ви се получи..импровизирайте и продължете напред!
Празниците идват :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...