Торта "Куба" / Cuban Cake

Днес пак ще се отортим! И то как! Не стига, че е торта, ами е и шоколадова, че и алкохолец си има! Усеща се, че вече сме на лятна вълна, нали?! 

Вече се пренасяме (мисловно)  все по-често на плажа, с коктейл в ръка, от който си посръбваме с такова задоволство, което може само да се сравни с посръбването на изстуден сок от кисели краставички на следващата сутрин.  

И тъй като не знам кога ще успея да сколасам да осъществя тази картинка наяве, аз си правя малки алкохолно-кулинарни фестивалчета у дома. 

"-Тая година за лятото пак ми се ходи до Куба!

-Ти миналата там ли беше??!!

-Не, но и миналата ми се ходеше....."

И преди да си ме представите накисната в ром по Хемингуейски у дома, ще ви уточня, че единственото, накиснато в такова "приятно" количество алкохол, е тази торта, носеща екзотичното име торта "Куба". Нечовешки вкусна (човешкото и без това е малко сухо:)) торта, комбинираща сочен блат, шоколад, банани и пухкав сметанов мус. Обещавам ви, няма да помислите да си делите парчето с някой друг. 

Аз обаче, предоволна от резултата, реших да я споделя не само с вас, но и със служителите на киното в града ми. Така се случи, че тъкмо се зареждах за поредната прожекция и реших да си попитам дали случайно нямат някой останал плакат на Warcraft-a. ( Само най-чаканият филм за годината за всеки фен на играта, пък камо ли за мен, която и блога си кръстих така ;) )) И така, момичето на касата бе супер усмихната и мила, както винаги, и каза, че ще попита, но да си призная не таях големи надежди. Тя не само ми го осигури, но влезе в киното по време на прожекцията и ми го подаде на мястото, където бях в тълпата. До края на филма не можах да спра да се усмихвам, тъй като има дни, в които ти се струва, че хората са супер готини същества и ти иде да ги нагушкаш всичките. Исках да ги зарадвам и аз с нещо, затова им занесох половината от тази торта.

И така, без повече отлагане, ето тортата, която може би ще искате да направите този уикенд. Ето и какво ви трябва:
Необходими продукти:
4 яйца
120 г захар
1 ч.ч. брашно
2 с.л. прясно мляко
30 г какао
1/2 пак. бакпулвер

За крема:
500 г сметана за разбиване
1 пак. фиксатор за сметана
50 г захар
50 г какао
1бр. ванилия

Още:
шоколадов ганаш (млечен и тъмен)
карамелен сироп за напояване плюс ром!
6 по-големи банана (8 малки)
пурички за украса

Тортата не е никак трудна, а аз както винаги ще ви разкажа подробно как я направих. Започнах първо с направата на карамеления сироп за напояване. В касерола сложих малко по-малко от една чаена чаша захар да се карамелизира (Залепих се за компютъра и я прегорях и затова трябваше да направя повторно това действие).

След като втория път стоях до котлона и наблюдавах неотлъчно процеса по карамелизиране на захарта, всичко беше наред. Карамелът не се бърка, а само разклащайте съда в кръгови движения. След като добие този златист цвят, прибавям около 2 ч.ч. вода и оставям да поври няколко минути, за да може карамелът на дъното да се разтвори напълно във водата.

Готовия сироп прехвърлям в буркан и го оставям (отворен) да си се охлади напълно. Започвам с блата.

Започвам с приготвянето на блата. За целта разбивам яйцата със захарта.

След това в купя пресявам и смесвам сухите съставки - какаото, бакпулвера и брашното. Прибавям ги последователно към яйчената смес, както и млякото.

Готовата смес изсипвам в тавичка с диаметър около 20 см, която предварително съм застлала с леко намазнена хартия за печене на дъното - ето така:

Пъхам блата да се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса до готовност. (Проверете с дървен шиш дали сместа е изпечена добре).

В оригиналната рецепта за слепване на бананите за блата се ползва сладко, но аз реших, че много по-подходящо и ненатрапчиво спрямо основния вкус ще бъде шоколадов ганаш от млечен шоколад. За него, както винаги, загрявам 100 мл течна сметана на котлона и

                       

след като сметаната тръгне да завира, я махам от огъня и прибавям начупения на парченца 100 г млечен шоколад. Разбърквам в горещата сметана, докато се получи хубав шоколадов сос ето така: 

Блатът ни е готов и охладен. Изваждам от тавичката, изравнявам получилия се купол (ако има такъв) и обръщам наобратно.

                 

Слагам отново в тавичката (моята е с махащи се стени и препоръчвам да използвате такава). Започвам да напоявам щедро със сироп, като в него съм сложила още по-щедро количество ром. (Няма да ви отиде целия сироп, затова започнете с половината количество, и си заделете остатъка от чистия карамелен за по-натам в хладилника) 

След това слагам малко хартия за печене около блата, така че да си подсигуря "яка" за правилно оформяне на тортата. Слагам малко от шоколадовия ганаш,

и разпределям бананите отгоре. Аз бях взела 6 по-малки и се наложи да разрежа 2 от тях по дължина, за да запълня центъра, но е по-ефектно, ако използвате цели. Разпределям отгоре остатъка от ганаша.

Може да приберете за кратко в хладилника, докато направим крема. За него разбиваме изстудената сметана със захарта (коригирайте сладостта на вкус). Добавяме какаото, ванилията и фикса за сметана. (Последното може да намерите в Кауфланд, а в чужбина на много места и под различни имена. В зависимост от коя страна сте, предлагам да го гугълувате, за да видите как изглежда)

Готовия мус разпределяме върху тортата и изравняваме. Прибираме в хладилника за няколко часа или най-добре - една вечер.

                  

На следващия ден отново забърквам ганаш, този път двойна доза и смес от млечен и черен шоколад.   

                    

Виждате колко по-наситен и плътен е той. Започвам да го нанасям на пластове върху тортата, която вече съм извадила от формата. 

Останалата част шприцовам и украсявам с пурички (естествено, все пак е торта "Куба" )

Получи се една голяма вкусотия, само да ви кажа.  Майка ми не е голям фен на сметаната, но се влюби в този нежен мус.

И нека дебелият блат не ви заблуждава - той е наистина много сочен: 

И така, аз ви оставям да си мечтаете за тази нежна шоколадова сладост и 

ви пожелавам да осъществите мечтите си, като я приготвите още утре! Сладки и не много слънчасали почивни дни, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Палачинки с кефир / Russian Kefir Crepes

Отдавна не бях ви предлагала идея за закуска, но след като тези дни се сдобих с бутилка истински кефир, най-сетне имах възможност да приготвя вкусните кефирени палачинки, на които се наслаждавам от доста време от руските сайтове за рецепти. Тази полезна напитка има много приложения и ми бе любезно предоставена от Фармхопинг, заедно с още няколко биологично чисти и качествени продукти, с които също нямам търпение да поекспериментирам. 

За тези палачинки ще ви предложа и един наистина различен, но много по-лесен, икономичен (като цена) и вкусен домашен течен шоколад за гарниране, отличаващ се от познатите ни рецепти. Но днес ще ви предложа основната част на закуската, а именно палачинките. 

Кефирът може да се замени успешно и с кисело мляко, но тъй като освен да се поръча от платформата, може да се намери и в много магазини, мисля, че ще ви хареса да го добавите към менюто си.
  

Рецептата е много лесна, а ето и продуктите:

Около 2 ч.ч. брашно 

500 мл кефир

2 яйца

1-2 с.л. захар

1/2 ч.л. сода

щипка сол

мазнина за тигана 

Първо разбиваме яйцата със захарта, като количеството на захарта зависи от това колко сладки искате да ги направите. Прибавяме кефира заедно със содата, Оставяме за малко, докато по повърхността се появят балончета. След това започваме да пресяваме брашното и да интегрираме в сместа. 

Трябва да получим смес с гъстотата на боза, затова прибавяйте повече брашно, ако е необходимо до получаването на тази консистенция. Ако пък прекалите, разредете с течност - вода или прясно мляко. 

Намажете тигана за палачинки с малко мазнина - олио, масло или кокосово масло и изсипете един черпак. 

По повърхността на палачинката ще започнат да се образуват балончета. Печете я и от двете страни до златисто кафяво.

Поднесете палачинките с любимо сладко, домашен течен шоколад за намазване (рецептата идва скоро) или пък вкусен и полезен мед.

Това, което отличава тези палачинки от други, които съм опитвала, е, че са изключително крехки и седят по-сочни от познатите ни.

Опитайте и вие!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Крехко свинско на конци - с бира / Beer-Braised Pulled Pork

Обичам си месо и това е! Не случайно една от любимите ми групи е Carnivore, а тази година грабнах награда и в категория "Крилце или кълка" ( Ако това е въпросът, отговорът ми е : И двете! ) Че няма да мога да мина от страната на тревопасните, също съм споменавала не веднъж, но след като те могат да го казват по хиляда пъти, защо не и ние. Не ме разбирайте погрешно, имам доста приятели вегани, вегетарианци или с други психични заболявания, като не веднъж са се опитвали да ме вкарат в техния култ с примамлива вечеря от супа от глухарчета или някоя нова рецепта за "вкусно" тофу. 

По принцип съм отворена за всякакви екстремни преживявания и много пъти съм имала периоди, в които съм хапвала предимно зеленчуци с такава охота, че моят spirit animal би могъл да бъде листната въшка. 

Почти винаги обаче мераците ми завършват при първия разнесъл се във въздуха мирис на барбекю за сезона. Заклевам се, ако някой веган застане на пътя ми между мен и грила в този момент и него ще хвърля на скарата. 

А ето, че този момент настъпи : Не само е лято, не само по паркове и горички хората вече правят цър-пър при първа възможност, а отгоре на всичко е и футболен сезон, когато подходящата храна за "гарнитура" към студената бира е направо от съществено значение. 

Ето защо реших да ви представя една моя мнооого любима рецепта за уникално вкусно дърпано свинско, което може да хапвате като мезе или на сандвичи. 

Рецептата не е никак трудна, макар да отнема повече време за готвене, но хубавите неща стават бавно. Продуктите са приблизителни като количества, тъй като зависят както от вашите предпочитания, така и от количеството приготвяно месо.

Необходими продукти:

1 кг парче свинско (врат, плешка) 

сол, черен пипер, кайенски пипер (или чили) 

дижонска горчица

Уорчестър сос

кафява захар

тъмна бира

олио

За гарниране: 

чабата хляб, кисели краставички, люти чушки..и още бира :) 

Започваме като измиваме месото и го подсушаваме много хубаво с кухненска хартия. Това ще му помогне да хване хубава коричка. В по-дълбок тиган (тъй като пръска мазнина), загряваме малко олио и запържваме месото от всички страни до получаването на хубава коричка. 

Готовото месо слагаме на дъска и обтриваме хубаво със сол, черен пипер и кайенски пипер. Количеството на подправките е по желание, като не забравяйте - няма по-безвкусно от безсолното месо, макар че не бива и да прекаляваме с нея. (Всяка сол соли различно и ми е много трудно да давам мерки за нея.) Ако искате по-опушен вкус или лютичко, сложете повече и от другите две подправки. Следващата стъпка е една-две супени лъжици уорчестър сос, който също разнасяме по цялата повърхност на месото. 

Намазваме  месото последно с малко дижонска горчица, като за да тушираме натрупващия се лют вкус, смесваме с малко кафява захар. Може би отново една-две супени лъжици. 

Така овкусеното месо прехвърлям в дълбока тавичка. В мазнината, в която сме го пържили, слагаме малко топла вода и прехвърляме течността при месото. Добавям и половин бутилка (може и повечко) тъмна бира, което е около 200 мл. Течността при месото трябва да е малко по-малко от половината на месото. Покривам тавичката хубаво с алуминиево фолио, така че вътре месото да се задуши хубаво. 

Пъхам във фурната, като първоначално пека на максимум температура, докато месото заври, а след това намалявам на около 150 градуса и пека около 2-3 часа.

Течността в тавичката трябва да се е изпарила и да е станала на по-гъст сос, а месото да се разпада при натиска с вилица. Тъй като месото се раздърпва на малки парчета и конци, от там идва и неговото име - дърпано (Pulled pork) 

Ако не ми е останало много сос в тавата, добавям малко топла вода и разбърквам останалото по дъното. Този сос е идеален за сиропиране на хляба и месото, ако правите сандвичи или за топене на късчетата месо, ако го консумирате директно. 

Рецептата ви дава много свобода да създадете любимия си, оригинален сандвич, с повече люто, или кисел вкус като добавите краставички. Аз обичам комбинацията и със сладко, затова намазах едната част на хлебчето с гъст ябълков конфитюр, който дава още една идея сладост, типична за американските барбекю сосове. 

Надявам се и на вас да ви харесва рецептата и нямам търпение да науча за вашите варианти на сандвичи. 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!