понеделник, 28 септември 2015 г.

Викингска торта с боровинки / Viking Cake with blueberries


Дори не знам откъде да започна! От толкова отдавна се каня да пусна рецептите, вдъхновени от пътешествието ми в Северните страни това лято, където неща за разказване и снимки има много, но ето, че сега друг повод ми е на сърцето. И докато не го споделя, изкрещя и не ви досадя, няма да мирясам!

Че как иначе ... не всеки ден се получава първа кулинарна награда. И защото наградата ми е именно за любовта ми към тортите, нямаше как да не разкажа малко за събитието в пост, в който да се насладите на такава (и то не каква и да е, а Викингска торта!).

Говоря за първите годишни награди за кулинарни блогове на Блоговодител, където успях да не се наприказвам с всички прекрасни, талантливи блогъри, които исках да срещна лично от толкова много време. То, аз така правя - когато се притеснявам бърборя, и после се чудя какви съм ги плещила! 

Събитието се проведе в Метро Академия, а организацията бе наистина на ниво, като не ни липсваше храна, което щеше да бъде кощунство, ако е така :)


Макар да бях номинирана и може би всеки, отивайки там, тайничко се надява да спечели, аз наистина не го очаквах, тъй като съм анализиращ тип, а това са първи награди, и си дадох сметка, че е нормално да се отличат първо хората, от които отдавна черпим вдъхновение и идеи, по-старите блогъри дето се казва. Тяхната заслуга за развитието на българското кулинарно блог пространство е неоспорима, а качеството на представените от тях рецепти може да накара и Гордън Рамзи да си изяде г8за от яд. (Поне аз така смятам, но не му казвайте, да не ме навика)


Ето защо отидох супер спокойна с единствената цел да се срещна с всички тези "вкусни приятели", с които си пиша от години и споделяме всяка ( успешна:) ) гозба, с нашите читатели. 
То се и усети, с такъв ентусиазъм говорих с всички, които познах или познаха мен, че дано не са си помислили, че взимам някакви специални лекарства. Сигурна съм, че не на всички успях да обърна вниманието, което може би заслужават, а  съм убедена, че с някои дори не успях да говоря, но се надявам да не се сърдят. Затова и няма да споменавам имена, тъй като ще взема да изпусна някой и ще излезе, че не ми е важен! Вие си знаете кои сте и колко весело и пълноценно бе това събитие за мен. 
А това, че по едно време ме извикаха да ми дадат награда, чак малко ми се губи. Бях наистина доста изненадана, затова и когато се наложи да кажа няколко думи, почти съм сигурна, че изтърсих, че за мен тази награда е толкова неочаквана, колкото Оскар за Леонардо Ди Каприо. (WTF, Люси!!! Защо си мислиш, че всички му следят проблемите ) 

Но както и да е! И преди да премина към темата на днешния пост, искам да кажа само още едно огромно благодаря. На вас, моите читатели и приятели. Без вас тази награда нямаше да я има (буквално - това е награда на публиката), което може би е най-голямото признание за всеки един творец. Няма по-голямо жури от вас за това дали пиша интересни, вкусни, подробни и надявам се поне малко забавни рецепти, с които да си подслаждаме не само стомаха, но и душата! 
Всеки един оставен коментар за нас, блогърите, е доказателство, че има някой там, от другата страна на екрана, и споделяме една страст - готвенето, едно притеснение - дали ще се получи добре таз рецепта, и едно огромно желание - да донесем повече красота и радост за себе си и близките ни хора! 
Благодаря ви от сърце!



И сега, след този доста дъъълъг увод, преминавам към същността на публикацията, а именно вдъхновението за тази супер вкусна и неземно сладурска викингска торта. Увлечението ми към скандинавските страни само премина в пристрастеност след най-дълго планираната екскурзия на света за Норвегия, Швеция и Дания. Още не мога да спра да се пренасям мисловно, веднага щом затворя очи, в местата, които пробуждаха въображението ми и мечтите ми още от малка.
За никого не е тайна, че с моя човек сме луди на тая тема, което се вижда не само от любимата ни музика, интересите ни към скандинавски  филми, сериали (например тук и тук) и литература. Дори не отдавна Митко записа страхотно парче, отново на викингска тематика, с текст, който написа буквално за минути. ( Можете да го чуете и прочетете тук)

Норвегия пленява с много неща - неземна природа,



успяла да запази своята автентичност и чистота,  спиращи дъха гледки, които, въпреки носещия се от тях хлад,


съдържат и приказния уют на сгушените в зелено дървени къщички.



Ето защо реших да посветя първата си северна вкусотия на тази страна, която ми открадна сърцето. Имах желание да споделя много и по-скоро интересни разкази от преживяното, но тъй като постът е вече прекалено дълъг (е, надявам се по-нетърпеливите да си откачат направо до рецептата, де), реших да сложа просто някои от снимките накрая, като галерия. 



Време е да премина към рецептата (разгелеее!), като днес ще ядем много лесна, много вкусна викингска торта, съдържаща два от най-традиционните вкусове за Норвежката кухня - боровинки и бадеми!


Но ето първо и списъкът с необходими продукти:
За блатовете:
6 яйца
180 г захар
100 г млени бадеми
50 г брашно

Крем:
250 г маскарпоне
100 мл течна сладкарска сметана за разбиване
1 ч.ч. боровинки - пресни или замразени (може и повече)
1/2 бурканче сладко от боровинки

За измазване:
Шоколадов ганаш ( рецепта тук)

Започвам с направата на блатовете. Те са почти същите като на торта "Рафаело", но тук имаме и вкус на бадеми, което обогатява блата. За целта разделяме белтъци от жълтъци и разбиваме белтъците със захарта.


Бием до получаването на пухкав сняг, като след това намаляваме леко скоростта и почваме да прибавяме един по един жълтъците.


Към сместа прибавяме смлените бадеми, интегрирайки ги, като обръщаме сместа с шпатула от долу нагоре, внимателно, за да запазим въздушността на белтъците. (аз сложих малко повече от 100 г бадеми, тъй като трябваше да си доизрасходвам пакетчето)


По същия начин постъпваме и с брашното, което пресяваме постепенно.


Разпределям сместа в три тавички с размер на дъното 20 см в диаметър. Предварително са застлани с кръг от хартия за печене, който е леко намаслен.


Пека за около половин час в предварително загрята фурна на 160 градуса с обдухване.


Готовите блатове оставяме да се охладят напълно, а ние се заемаме с крема. Той е супер лесен!
В купа слагаме маскарпонето, а към него прибавяме разбитата сладка сметана. Опитайте - ако ви се струва не достатъчно сладко, може да подправите с някоя и друга лъжичка пудра захар, но тъй като слагаме сладко върху блатовете, аз предпочитам да го оставя по-свеж.
Добавяме пресните (или замразени) боровинки и разбъркваме.


Сглобявам тортата като слагам блат, нанасям една трета от сладкото от боровинки, а след това и половината от крема.


Повтарям тази процедура още веднъж и завършвам с третия блат. Изравнявам крема отстрани с шпатула или нож. Пъхам в хладилника да стегне за няколко часа, най-добре една нощ.


На следващия ден (или по-късното) я измазвам с ганаша, който стяга много по-бързо, когато тортата е студена и е по-лесно да се работи с него.


Тортата украсих с елементи, които направихме заедно с Митко един ден предварително.



Не веднъж съм казвала, че не сме големи фенове на фондана у дома, затова и не обичам да правя украси изцяло от фондан. Малки елементи обаче могат да бъдат също толкова ефектни като например тези щитове, които са исторически автентични.



 За централната част отново черпехме идеи от източника, а именно музеят на Викингските кораби в Осло.



И остава само да ви кажа за вкуса на тортата, който е толкова уникален - леки и пухкави блатове с вкус на бадем, нежен крем и свежи нотки от пресните боровинки, и същевременно почти задължително използване на сладко в скандинавските десерти.



Ако и вие сте от хората, които Северът ги зове, със сигурност ще се насладите на този традиционен вкус. 
***
А ето и обещаната галерия, която е от покрайнините на Осло, край тихата, спокойна и значително топла вода. Усетих сърцето си да бие в ритъм, непознат за мен - може би това е, когато наистина си в мир със себе си.

  










Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!  

петък, 25 септември 2015 г.

Шоколадово гато с круши / Chocolate Pear Gâteau


Онзи ден намекнах на Митко, че е време за есенни рецепти и макар вече в главата да ми се въртяха някои от сезонните плодове и зеленчуци, почти по навик го питах "Какво се яде този сезон?". Той с почти детска невинност ми отговори "Ами каквото има по гърба на таралежа". И с този очарователен бебешки отговор се пренесох мисловно през пъстрите картинки на букварите и книжките с приказките от детството, където есента определено пристигаше на гърба на таралежа под формата на гъбки, крушки и ябълки. 

За мое щастие, две от трите неща, моят верен зеленчуков дилър - баба ми, ме бе снабдила няколко дни по-рано и разполагах с няколко вкусни, макар и не перфектни на вид круши. 
Отдавна исках да направя десерт с круши, в който те да са звездата и това да се вижда, затова и не си дадох зор да ги крия! 



С ръка на сърцето мога да ви кажа, че това е най-вкусният десерт с круши, който съм яла, и предварителната обработка на крушите ще направи и не толкова вкусните сортове да ви се сторят като излязли от захарна фабрика (не тая край София, де), като в същото време запазват невероятния си и уникален вкус на топлия и ароматен есенен плод.
Блатът е бъкан от шоколад и ако не се допече докрай (при ваше желание, разбира се), може да си имате нещо като голямо шоколадово суфле, което може само да ви накара да си го хапвате с лъжички, щедро гребвайки от горещата му сърцевина.
И тъй като съм известна с пословичната си щедрост, реших да плисна и една "кофа" шоколадов ганаш за украса...


Резултатът бе такъв, че почерпените от сладкиша се чудеха какъв е тоя толкова вкусен сорт круши, какъв е този  сладкиш и защо, аджеба, е толкова малко? 

И точно защото се получи супер вкусотия, бързам да я споделя възможно най-скоро с вас. Този път обаче искам да посветя този десерт на едно невероятно талантливо момиче - Мария Николова. Тя е сред моите читатели и ми е пращала едни от най-красивите снимки за рубриката "Моите рецепти -вашите творения". Сега вече е направила цял албум с такива рецепти и бе така добра да ми изпрати линк, който можете да погледнете и вие тук.
Не само умението, с което е пресъздала всичко, ме впечатлява, но съм изключително благодарна за милите думи, които е написала за мен и моя блог. 
В крайна сметка и аз съм просто човек,  който тихичко се надява да получи всеки път одобрението на своите читатели, а щом е придружено и с толкова любов, няма как да не ме зарадва много! 
И както казах, бързам, бързам, време няма, ето я и самата рецепта:

Необходими продукти:
За блата:
5 бр. яйца
150 г тъмен шоколад
120 г масло
100 г млени бадеми
120 г захар
20 г брашно
50 мл амарето (друг ликьор) 
1 с.л. тъмно какао
1 ч.л. равна бакпулвер 
щипка сол


За крушите:
5-6 бр. по-големи круши
750 г вода
150 г захар 
сока на един  лимон
1 ванилия

За украса:
Шоколадов ганаш:
100 мл течна сметана
100 г тъмен шоколад

Започвам с приготвянето на захарния сироп за крушите. За целта слагам в подходящ съд водата, захарта, една ванилия  и сока на един лимон да заврят. 


През това време обелваме крушите и с помощта на картофобелката (ако е като моята, иначе нещо друго остро, като търнокоп например) издълбаваме крушите като премахваме сърцевината и семките.


Поставяме обелените круши в сиропа, който дърпаме от котлона  и ги оставяме там, докато приготвим блата.


Моите круши са по-дребни, затова сложих повечко - цели осем броя, но количеството сироп ще ви стигне за голяма бройка. 

Блата приготвяме също много лесно. В купа слагаме сухите съставки - брашното, бадемите, захарта, бакпулвера, солта и какаото.


В друга купа, на водна баня разтопявам шоколада и маслото ето така:


Добавям една част от шоколада към сухите съставки и разбърквам. 


След това чуквам едно яйце и разбърквам хубаво.


Така постепенно интегрирам цялата шоколадова смес и всички яйца - не отнема повече от няколко минути, тъй като всичко се разбърква на ръка. Накрая добавяте и алкохола. Аз използвах домашен смокинов ликьор.
Изсипвам сместа в тавичка с размери 24 см в диаметър, като на дъното предварително съм сложила хартия за печене, леко намаслена.
След това разпределям отгоре крушите.


Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40-50 минути.


Накрая залейте с приготвения от затоплената сметана, в която сме разтворили начупения шоколад, ганаш. 


( Рецепта за ганаша съм писала много, много, мнооого пъти ) :)


Накрая поръсих с малко филирани бадеми ...тъй като имах под ръка и се чудех какво да ги правя....Запекох ги за няколко минути в тефлонов тиган до получаването на хубав и апетитен златист цвят.


Не мога да ви опиша колко вкусно бе това шоколадово удоволствие! Блатът е тежък, сочен и много шоколадов, а от крушите се носи такъв аромат, че ми иде да се жертвам и да нацелувам таралежа за вкусната есен, която ми донесе! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!

сряда, 23 септември 2015 г.

Италианска паста (макарони) с гъби и сушени домати / Sun dried tomato and mushroom pasta


Есента дойде! Това е положението! И да се дърпаме, тя пак ще нахлуе през отворения прозорец нощес и ще ни ощипе с пръсти по дупето, ако забравим да се завием добре. И макар днешният ден да е дразнещо слънчев (за сега), то аз няма да заложа много пари, че следващата доза студ не се придвижва по-бързо от мигрантската вълна (ама и сравненията ми са едни такива актуални).
И така, след прекрасните почивни дни, които прекарах в опити да си открадна още малко слънце по гръцките плажове, сега отново в работен режим се чудя какво ще се прави за вечеря. Хем седмицата е къса, което вече автоматично ни кара да си мислим за края й, хем няма много време за готвене след работа.
Затова пък имам тази суперска рецепта за паста (макарони или на баба ти ювката, както искате го наречете), която съдържа най-доброто от лятото - апетитни сушени домати и най-вкусното от есента - ароматни гъбки, всичко завито в нежен чесново-млечен сос.
Пастата, която използвах не беше съвсем обикновена, но отдавна се чудех кое ястие ще е достойно за този вкусен сувенир от последната екскурзия до Торино. 


За наше голямо щастие на пазара и в България вече се предлага голямо разнообразие от паста и съм сигурна, че и вие ще намерите перфектния вкус на някой от щандовете! 
Но дори и най-семплата такава ще се превърне в невероятно изживяване за сетивата, веднага щом се овкуси в този страхотен сос...само погледнете! 
Мммммммммм!


Ако вече сте решили, че това ще е супер лесна вечеря и за вас, то ето и рецептата, за да си напишете какво да вземете от магазина по път за вкъщи, ако нещо липсва:
Необходими продукти:
250 г паста
200 г гъби
1/2 ч.ч. сушени домати
2 бр. бульон (пилешки, телешки или гъбен) 
2 ч.ч. вряла вода
2 с.л. зехтин
3 скилидки чесън (може и повече) 
1/2 ч.ч. прясно мляко
1/2 ч.ч. течна  сметана
шепа кашкавал за поръсване (най-добре пармезан)
босилек

Започваме като на единия котлон слагаме да се свари пастата според инструкциите. 


През това време нарязваме гъбите на шайби, 


а сушените домати на малки парченца. (Аз използвах домати от буркан в зехтин, тъй като нямах други под ръка, но вие можете да използвате обикновени сушени домати). 


Докато пастата се вари,


на съседния котлон в зехтина запържваме чесъна.


Прибавяме гъбите и пържим всичко, докато разбъркваме за около 3 минути.


Прибавяме и сушените домати и разбъркваме.


Прибавяме предварително разтворения във врялата вода бульон (ако имате домашен най-добре). Аз използвах гъбен бульон, но мисля, че ще стане добре и с телешки и пилешки. Оставяме ястието да поври, докато абсорбира част от бульона, а след това прибавяме млякото и сметаната. 


Ако искате по-гъст сос, можете да използвате и само сметана, но ястието има своя чар с използването на мляко, тъй като прави соса доста лек и по-скоро овкусява пастата, отколкото да я доминира.
Накрая прибавяме изцедената и сварена паста към соса или можете да я разпределите първо в чиниите и след това да я залеете с него. Отгоре поръсвам с рендосан кашкавал и малко свеж босилек.



Можете да добавите кашкавала и към самия сос, което отново ще допринесе за един по-гъст и плътен сос, но оставям на вас да решите кои от всичките вкусни варианти ще изберете. 

Надявам се да ми се доверите и да се насладите на една наистина различна и питателна рецепта, която носи спомени за лято и сгрява душата като топъл есенен ден! 
Опитайте! 


Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 










Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...