петък, 17 октомври 2014 г.

Баклавички с шоколад / Baklava with Chocolate


Почти съм сигурна, че няма човек в България, че дори и на Балканите, който да не е опитвал баклава. Този десерт е толкова популярен у нас, че сигурно във всеки дом има по една рецепта за баклава, която е определяна за семейна или най-вкусна :)

При нас баклавата на мама е най-хубавата, която съм опитвала и дори не ми е хрумвало през ума да правя опит да я правя. Затова, дойдат ли Коледно-Новогодишните празници (тогава обикновено я приготвяме), задачата на мама е да наготви няколко тави :)


Тази година обаче успях да хапна няколко гръцки баклавички, "подправени" с шоколад, и реших, че това може да стане моята баклава. За да бъде съвсем в мой стил, реших да сменя и традиционния пълнеж с нещо, което много обичам - холандски карамелени бисквити, които вече се намират лесно и на нашия пазар.


Казват се Stroopwafel и можете да ги намерите в много магазини (Кауфланд, Лидл и дори малкото магазинче в квартала).
Хубавото при тях е, че освен хрупкави вафли имат и прекрасен пълнеж от разтеглив карамел, така че след като ги смлях в блендера се получи зърнеста плънка от твърди и меки частици. Не че имам против традиционната плънка на баклавата, но тази е така и така с шоколад, та се водих от мотото "като е гарга - да е рошава" :)


Ако решите, че карамелът ще ви дойде в повечко, което, гарантирам ви, не е така, можете да се спрете на друг вид плънка, като ще се радвам да споделите и своите идеи и експерименти.


Ето и списъкът с необходимите продукти:
1 пакет кори за баница (около 400 г)
5 бр холандски карамелени бисквити
125 г краве масло (разтопено)
Сироп за заливка:
3 ч.ч. вода
3 ч.ч. захар
няколко капки лимонов сок
Шоколадов ганаш:
100 мл течна сметана
100 г черен шоколад

Започнах като смлях бисквитите в блендера. Ако не се сещате как изглеждат, ето ги на снимката:


Сместа е идеална за пълнеж, хем хрупкава, хем от разтеглив карамел, който се съчетава идеално с десерта. Ако не можете да намерите от тези бисквити, сложете няколко нарязани карамелени бонбона и начупени бисквити по ваш вкус.

Започвам като намазвам хубаво една кора с масло и слагам малко от плънката в долния край.


С помощта на две китайски клечки за хранене, които слагам вътре, опрени една в друга, завивам баклавичката на руло,


като стигам само до средата на листа и отрязвам.


Набирам едновременно от двете страни, като клечките ми помагат за тази цел


Завивам на охлювче или друга форма по желание и редя в тавичка.


Процедирам така и с остатъка от корите, като от една кора правя две баклавички.



Пъхаме в умерена фурна и печем, докато се зачервят.


Когато са готови,  ги изваждаме и оставяме да се охладят напълно. Захващаме се с приготвянето на сиропа. За целта слагаме в подходящ съд на котлона водата и захарта и оставяме, докато стане на сироп, като след завирането на водата оставяме сосът още малко да поври, за да се сгъсти.


Накрая прибавяме и няколко капки пресен лимонов сок, за да предотвратим захаросването на сиропа и за по-добър вкус.


Можете да залеете студените баклавички с горещ сироп, или да приготвите сиропа предварително и да залеете горещите баклавички със студен сироп.


Последната задача е да шприцоваме отгоре розички или друга формичка от шоколадовия ганаш, който приготвяме по следния начин: Слагаме сметаната да се затопли на котлона и когато е пред завиране, добавяме начупения шоколад. Разбъркваме на изключен, но все още затоплен котлон, докато шоколадът се разтопи. Оставяте на стайна температура (или в хладилник, но внимавайте да не стегне прекалено)  да се втвърди ганашът и когато стане с консистенция, годна за шприцоване, украсете баклавичките.


Едва ли някой се съмнява, че това може да не е вкусно, но да не пропусна да се похваля и аз - наистина  е много вкусно.


Убедете се сами! :)


сряда, 15 октомври 2014 г.

Хрупкав печен карфиол / Crunchy Roasted Cauliflower


В последно време станах най-големия фен на карфиола и това си личи по зачестяващите рецепти с него. Но няма как да не споделя с вас още една, когато е толкова добра. А днешната е наистина такава.
Хрупкав запечен карфиол на фурна, който с нищо не отстъпва вкусово от всякаквите там снаксове и чипсове, идеален е за похапване пред телевизора от семейството, но една голяма разлика - изключително полезен и поне сто пъти по-добър на вкус.

 

У дома толкова се хареса, че вече редовно се приготвя за "гризкане", като в магазина винаги получавам репликата "И да не забравим карфиола!".

Сигурно си мислите, че преувеличавам, но мога да ви кажа, че съвсем не е така. Опитайте го и се убедете сами, като рецептата има още едно предимство. Става супер бързо, в което ще се убедите сами веднага :)

Необходими продукти:
400-500 г карфиол
500 мл прясно мляко
сол
галета

Сос:
заквасена сметана
горчица

Измиваме карфиола хубаво и го накъсваме на малки розички.


В тенджерка изсипваме млякото, малко вода и подправяме със сол.


Когато млякото е пред завиране, слагаме карфиола и бланшираме за кратко. Внимавайте да не го преварите, трябват му само няколко минути.



Изваждаме карфиола и го овалваме в галета.


Можете да го залеете с малко разтопено масло / олио преди да го пъхнете във фурната.


Печем до златисто във фурна на 180-200 градуса, в зависимост от фурната. Нека карфиолчетата да са на разстояние едно от друго, за да не се овлажняват. Разбърквайте ги от време на време, ако е необходимо.
Ако решите да не слагате масло при печенето, може да решите да ги залеете с разтопено масло докато са горещи, преди сервиране. Става идеално мезе :)


Аз изпробвах и двата варианта и ми харесаха еднакво.
 Следващите пъти обаче ги приготвих със съвсем малко мазнина и съчетах с един мой любим сос от заквасена сметана и мека дижонска горчица. Съотношението на продуктите е на вкус.


Няма такава вкусотия...Обещавам ви! Опитайте и вие! :)

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Бърза запеканка със зеле и праз / Delicious Cabbage and Leek Pie


Последния път, когато бях на село, баба пак ме обзаведе с няколко зелки. Толкова им се тюхкаше и косеше как гъсеницата ги е наяла и почна да ги изрязва ли изрязва. От една голяма зелка накрая ставаше една малка топчица. Аз не пропуснах възможността да избъзикам бабето
"- Бабо, то бива да ти се свиди, ма ти нищо няма да ми дадеш. Само да се хвалиш после на другите баби, че ми пълниш чантите"...
И тя се смее :
"- Не е лъжа, чедо. Тая година нищо не излезе от градината ."
Аз обаче си я гушнах и успокоих, че като няма зеле, ще ядем я пасти, я свинско и така. :)

 

Може тази година акциите на бабиното зеле да не бяха много високи, но затова пък щом гъсеницата го яде, значи е вкусно и биологично. Затова си взех офъканите зелки и си ги отнесох у дома. От някоя и друга направих свежа салата като гарнитура за риба, но другата част превърнах в това неземно ястие, което успя да преобърне представите ни за безмесна храна.

Митко не заподскача от щастие като му казах какво ще правя, но след като го опита се оцъкли и сподели възхитен "Ами, че това е по-вкусно от пица! И още по-хубаво, че не се чувствам като хипопотам след едно-две парчета :) "

Заръча да правя по-честичко от тази чудесия, че да може да си взима и за обяд. Моля, да се отбележи в стенографията "Митко хареса нещо без месо!" !!!!!

И така, реших, че такива рецепти са длъжни да виждат бял свят и затова я споделям с вас, пък вие, ако се чудите какво да спретнете за домашните за вечеря, това е идеално предложение :)


Ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

2 ч.ч. нарязано прясно зеле
100 г кашкавал
60 г сирене (по желание)
2 ч.л. бакпулвер
1 с.л. нарязан копър
1 ч.л. сол
6 с.л. брашно
3 с.л. заквасена сметана
3 с.л. майонеза
3бр. яйца
шепа нарязан праз
(олио / масло за намазване на тавичката)

Започваме като намачкваме зелето заедно със солта, докато омекне. Прибавяме копъра и праза.


В купа разбиваме яйцата, като добавяме последователно заквасената сметана, брашното, майонезата и бакпулвера. Заквасената сметана загребвах на големи лъжици ето така :


Намазваме хубаво тавичката, в която ще печем, с малко масло или олио и слагаме един много тънък пласт от яйчената смес.


Можете да започнете да редите зелето веднага, но аз предпочетох да пъхна само този пласт съвсем за кратко във фурната, за да може да се образува по-стабилна долна коричка при печенето и зелето да не падне на дъното.


Беше във фурната само за броени минути, като през това време прехвърлих една трета от сместа при зелето и разбърках.


Изваждаме тавата от фурната и редим зелето отгоре, като по желание слагаме и малко натрошено сирене. Ястието ще стане вкусно и без него, но заради любовта на Митко към сиренето, съм задължена да го слагам на всичко :)










Накрая разпределяме отгоре останалата част от яйчената смес и пъхаме във фурната.


Печем ястието на 180 градуса за около 30 минути.



Малко преди да го извадим го поръсваме с рендосания кашкавал....


И запичаме отново, докато кашкавалът се разтопи.


Прекрасно есенно ястие, с което може да заситите коремчетата на домашните, пък и да ги накарате да хапнат нещо наистина полезно.



Добър Апетит!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...