сряда, 13 март 2013 г.

Соленки с кашкавал и семки / Bread sticks with cheese and seeds

 

Ако и вие сте от хората, които обичат да гризкат нещо, докато гледат някой филм, или да хапнат нещо леко между ястията, но да не им разваля вечерята - то тези соленки са за вас. (Анонсът ми звучи като въвеждащо рекламно изречение от някой телешопинг :)) Преди годините на чипса, солетите и пуканките за микровълнова, ролята на "нещо за хрупане" играеха само тези домашно приготвени разновидности на соленки, с които бабите ви най-вероятно са ви гощавали. Едно от най-хубавите неща на този вид рецепти е, че излизат доста голямо количество и решават проблема поне за няколко дена напред.

 

За да ги направя малко по-полезни, ги забърках с пълнозърнесто брашно и добавих различни видове семена, но ето и пълният списък с продуктите:

1.ч.ч. свинска мас
1.ч.ч.кисело мляко
1.с.л. сода
брашно за замесването на средно твърдо тесто
(използвах комбинация на пълнозърнесто и бяло)
микс от семена: ленено, слънчогледово, мак
нарендано сирене и/или кашкавал
1 яйце за намазване

Смесваме киселото мляко със содата и оставяме да шупне. Прибавяме маста, солта и брашното и омесваме средно твърдо тесто. От тестото правим формички по желание - фитили, клечки или ленти или други, които ще намажем с яйце и поръсим със сирене, кашквал и семките. Соленките печем в силно загрята фурна (около 200 градуса с вентилатор) за около 5 минути или докато краищата им почервенеят и кашкавалът се запече. Изваждаме и охлаждаме.


Соленките съхранявам в стъклен буркан или поне тези, които останат :) 

 

понеделник, 4 март 2013 г.

Мус-торта с шоколадова водка и нуга и "Честит Рожден Ден" на най-страхотната сестра на света! / Mousse Cake with Chocolate Vodka and Noughat for the Best sister in the World!


Едно малко момиченце е казало "Аз знам, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи и се налага да си купува нови". Не по-различна е и нашата история с моята прекрасна сестра Мими, която се жертва всяка година и до ден днешен си купува дрехи с тонове, за да има какво да нося :) ))) Тя е не само моето късче от детството, което никога няма да изгубя, или най-добрият приятел, който никога няма да ме остави, но и най-забавният, умен и прекрасен човек, който познавам.
Обичам сестра ми не само от все сърце, но съм абсолютно сигурна, че и останалите ми органи изпитват невероятна и силна любов към нея. Вече много години живее далеч от мен в Холандия  и рождените й дни са едни от многото празници, които споделяме он лайн. 
За рождения й ден тази година, който бе юбилеен, реших да създам торта изцяло спрямо нейния вкус, съдържаща най-любимите й вкусове - шоколад, водка, шоколад, нуга, шоколад, бяла халва, оризон и ..разбира се още шоколад. 

 

Получи се една наистина много, ама много вкусна торта, която ми скъса здравето. Явно за да ми напомя наистина на нея. Линда Съншайн го е обяснила много добре "If you don't understand how a woman could both love her sister dearly and want to wring her neck at the same time, then you were probably an only child. / Ако не можете да разберете как една жена може да обича сестра си искрено и в същото време и се иска да и й извие врата, то най-вероятно сте единствено дете" :)
И макар в детството си да сме имали много (тотално безсмислени) поводи  да се караме, тя и до ден днешен си остава човека, с който предпочитам да споря, но да е наоколо, отколкото да не е тук въобще.
Ето защо твърдо бях решила да създам най-прекрасната торта за нея, макар и да не може да я опита веднага, то ще знам какво ще й приготвя следващия път, когато ми дойде на гости. Още от сега ви казвам, че тортата е пълна импровизация и затова не мога да ви дам с абсолютна точност мерките на използваните продукти, но ако решите да я направите, ще успеете, защото честно казано - няма как тази торта да не стане вкусна :)

 

Самата торта концептуално се състои от какаов блат, напоен с шоколадова водка, ред парчета нуга халва, пласт шоколадов мус, съдържащ счукани лешници, орехи и бяла халва, бисквитен шоколадов блат, отново сиропиран с водка, отново мус, и накрая какаов блат, а за украса - оризон. Или ето така на тази графика:


 

Започвам сега с уточнението, че нугата халва и бялата халва са различни. Нугата халва се намира сравнително лесно и е също бяла на цвят, но мека. Изглежда ето така:

 

Бялата халва е тази, която купуваме на Прошки и или си чупим зъбите с нея, или се опитваме да я отлепим от там. Търсих да купя от магазина, но бялата халва явно не я зареждат по принцип, а само покрай празника. Затова и реших да си направя сама. Както виждате, приключението ми покрай тази торта хич не е малко, но какво ли не прави човек от любов. 

Но ето накратко и нужните продукти за торта с диаметър 18-20 см:

за какаовия блат:
2 яйца
1/2 ч.ч. захар
1/2.ч.ч.брашно
2 с.л.какао

за шоколадовия мус:
5 яйца
200 мл сладка сметана
200 гр черен шоколад
150 гр захар
сол

за бисквитения блат:
1/2 от тестото на тази рецепта

За шоколадовата водка:
водка
2-3 с.л. течна сметана
2-3 с.л. какао
захарен сироп

Допълнително:
3 с.л. счукани орехи
3 с.л. счукани лешници
5 с.л. счукана бяла халва
2 пакета от по 40 гр нуга халва
оризон за украса

За направата на бяла халва използвах тази рецепта, но половин доза, тъй като ми е за първи път, пък и не ми беше нужно толкова много. Имам няколко забележки при правенето й, които ще гледам да избегна следващия път. Трудно ми беше да определя времето и това, което имат предвид под "течността да кристализира", но определено трябва да остане прозрачна и все още течна. При мен взе леко да потъмнява, но това не навреди особено на халвата, даже има леко карамелен вкус. Освен това, по рецепта е дадено, сиропът да се охлади за 5 минути, което според мен е недостатъчно като време. Следващия път ще прибавя постепенно малко от сиропа към белтъците, докато бъркам с дървена лъжица, и после ще прехвърля отново към останалата част от сиропа. Халвата стана много вкусна, макар и по-лепкава, затова може би ще е добре да се добави и малко нишесте, както видях в друга рецепта. Както и да е, охладената добре халва нарязах на малки парченца, които по-късното добавих към муса.


Какаовия блат приготвяме като разбъркваме всички съставки с миксер.  Изливаме тестото в тавичка с размерите на тортата, намазнена и набрашнена. Печем блата до готовност (проверяваме с клечка за зъби) на 180 градуса с обдухване.
Охладения блат разрязваме на две равни части, които ще бъдат дъното и капака на тортата.

За бисквитения блат взех половината от тестото по тази рецепта за шоколадови сладки. Оформих го като блат в тавичката за тортата и го изпекох. Получава се една голяма бисквита. Останалата част от тестото изпечете като бисквитки от рецептата. :)

За шоколадовата водка не мога да ви кажа точни количества, защото общо взето е поредната импровизация. В купичка сипах водка, сметаната и какаото и разбърках. Добавих и захарен сироп на вкус.  

*Може да прехвърлите водката после в съда, в който сте разтапяли шоколада така, че да обере от стените на съда останалия шоколад.

Приготвянето на муса започнах, като разбих сметаната и я оставих в хладилника. После в две отделни купи разделяме белтъците от жълтъците. Жълтъците разбиваме с 50 гр захар и 2 с.л. топла вода на водна баня до получаването на пухкав крем. Дърпаме от котлона и в друга купа на водна баня разтопяваме шоколада. През това време с миксера разбиваме и белтъците на сняг с щипка сол, и постепенното добавяне на останалата захар. 

В купата на жълтъците излизваме разтопения шоколад и разбъркаме докато се получи плътен шоколадов крем. Добавяме постепено сметаната, а след това и белтъците, като гледаме да запазим въздушността на муса, като разбъркваме леко с движения отдолу нагоре. Добавяме счуканите лешници, орехи и бяла халва.

Сглобяването на тортата започваме, като в в метален ринг, който сме облекли с хартия за печене, слагаме първия какаов блат. Сиропираме с шоколадовата водка. Нареждаме върху блата нарязаната на парчета нуга ето така:

  

Изливаме около половината от муса и слагаме бисквитения блат. Също сиропираме с водка. Изсипваме останалата част от муса (без малко за измазване отгоре) и слагаме втория шоколадов блат. Свиваме здраво ринга и слагаме в хладилника да стена поне 5 часа. Преди сервиране, намазваме отгоре с останалата малка част от муса, при която добавих още малко какао, за по-тъмен цвят. Украсих с цветен оризон - още едно от най-любимите неща на Мими.


Ако  рецептата не ви е уплашила, пригответе я и вие. Няма да съжалявате - лекият и пухкав мус, с ароматна шоколадова водка  и наситеният какаов вкус на бисквитения блат правят една истинска вкусова експлозия.




сряда, 27 февруари 2013 г.

Джумайки / Dzhumaiki


Джумайка е името, под което се подвизава в Благоевград известната българска закуска "кренвиршка". Или поне под това име я купувахме в училище от лавката на двора. Виновници за това да си спомням за това време с умиление са много скъпите ми приятелки Цвети и Деси,  които превръщаха и най-досадните събития в забавления. Така например Цвети беше провъзгласена (от нас) като училищен шампион по пререждане, носител на Златната кашкавалка, докато Деси, в ролята си на спортен коментатор, описваше в детайли уменията й да се промъква незабелязано под радара на останалите.

Не съм от хората, които често се гмуркат в спомените си за ученическите си години, може би защото най-близките ми прятели отдавна са извън граница или в други градове и се чуваме и виждаме само по празниците, но хубавото на тези приятели е, че независимо колко време не сте се виждали, когато се срещнете е сякаш не сте се разделяли.
Надявам се сега, четейки това, да се усмихват и да им се прияде от тези джумайки, защото смятам да напиша рецептата :)

И макар кренвиршите като (съмнителен) хранителен продукт да се намират в листата ми с изключително рядко консумираните храни, една сутрин ме налегна носталгия по точно тези закуски.

Реших, че (тъй като се познавам добре) ще мисля за тях, докато не ги направя - затова и не отлагах дълго. Дори използвах готово тесто (за още по-бърз резултат), което купувам от пекарна в града, а не от супермаркета, тъй като разликата във вкуса е огромна - поне според мен.

И така... запретнах ръкави и след около 10 минути вече ухаеше на прясно изпечен хляб у дома, може би едно от най-хубавите ухания за събуждане, наравно с аромата на чаша топло кафе.

А ето и необходимите продукти:
1 кг тесто
4 кренвирша
1 ч.ч. лютеница (аз използвах домашна)
кисели краставчки
1 яйце за намазване
чубрица

Тъй като исках да направя не много тестени джумайки, а по-скоро по-малки и с хрупкава кора, разточих тестото на средно тънки кори. Изрязах триъгълни парчета като за кроасани и ги намазах с по една супена лъжица лютеница и поръсих с щипка чубрица. В най-широкия край на триъгълника слагаме и по един резан кренвирш и кисела краставичка. След като завием джумайките, ги намазваме с малко разбито яйце и отново поръсваме с чубрица. Слагаме да се пекат в предварително загрята фурна с вентилатор  на 200 градуса.


Стават за броени минути - опитайте!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...