Романтична Италия: Пиле "Путанеска" и паста с бейби спанак / Chicken Puttanesca and penne with baby spinach garnish

Добре започва тази седмица, за разлика от миналата. Имах доста голям проблем, за който ще ви разкажа друг път, когато съм в оплакващо настроение, а не като сега - щастливо и хвалебствено :) И как да не съм като получих първия си подарък за Св. Валентин - огромна кошница с невероятни италиански продукти от най-високо качество. Не, че нещо, но като цяло съм малко трудна да ми се правят подаръци, защото макар да харесвам почти всичко (положителна натура съм), малко неща реално бих искала да притежавам. Ето защо, подаръци, които мога да изям са повече от добре посрещнати, а щом са италиански, направо ще ви целуна ръка.  Хем ги имам, хем после няма да ми заемат място. 

Аз съм си бохемче и знаете че обичам да си хапвам разнообразно, щедро и много, ама много да е вкусно. Ето защо италианската кухня ми е може би любимата и това си личи по това колко много пъти вече съм била натам главно за да ям. Ръка на сърцето си слагам, ако трябва да избирам да вляза в базилика или бакалия, ще ме заварите във втората да си посръбвам пино гриджо, абсолютно без грижо :)

От сега казвам, в статията ще има реклама на продукти, та който не му изнася, да се чувства предупреден, но аз няма да си затварям очите и устата, когато попадна на нещо, което си заслужава да се хвали и да срещне по-голяма аудитория.

Приятелите ми от Вера Италия ми направиха най-страхотния подарък, защото ми дадоха възможността сама да си сглобя кошницата -подарък и на мен очите ми изтекоха, хора! (даже сега гледам, че са заредили нови кухненски красоти и само да свърша със статията си поръчвам онази симпатична мелничка за кафе)

Тази възможност ще имате и вие, разбира се, ако посетите магазинчето им, като от сега ви казвам, няма да сбъркате, каквото и да си вземете. Аз старателно обаче подбрах няколко продукта и за мен и за вас, защото много ми се иска този блог да ви бъде полезен по най-различни начини. 

Все по-често ме питате да ви предлагам марки за продукти и разбирам, че голяма част от вас силно се интересува от това, какво има на пазара в готов вариант, което е добро като качество и цена. Точно затова избрах няколко такива продукта, които бих купила самата аз и ги вложих в една пробна вечеря за предстоящия празник на любовта.

Аз едва ли ще имам възможност да готвя много след работа тогава, а пък на ресторант честно казано не ми се ходи точно тогава. Ресторантите са препълнени, всичко е доста демонстративно : коя  по-голям букет ще внесе, кой по-скъпо вино ще поръча, жуженето в ресторанта е напрягащо, чувстваш се неудобно дори да целунеш половинката си пред погледите на останалите, а на съседна маса други направо ще се изядат, трети пък честват Трифон гръмогласно и въобще е един невероятен стрес за душата и портмонето. Ето защо, на този ден препоръчвам да сте си у дома, или поне за мен е така. (Всеки следващ ден може да се иде на ресторант и няма да го има тоя цирк) 

Да, но ако сте у дома, значи да се готви. Ето защо днес ще ви предложа една рецепта, която е просто перфектна във всяко отношение. Ще ви предложа и вино към нея, ще ви запозная по отделно с различните продукти и вие сами ще прецените дали не е по-добрият вариант за вас, да прекарате една незабравима романтична вечер у дома, с вечеря, която ще запомните.

Представям ви класиката пиле "Путанеска" с гарнитура от пенне с бейби спанак:

Необходими продукти:

За пилешкото:

1 пеперуда пилешко филе

120 г моцарела

350 г сос Путанеска ( виж тук) 

2-3 с.л. галета

1 с.л.  босилеково песто / босилек

италиански зехтин BioLevante ( виж тук) 

сол

За пастата:

250 г пенне паста Manchini ( виж тук)

200 г бейби спанак

2-3 скилидки чесън

1 ч.л. масло  

италиански зехтин BioLevante ( виж тук) 

И така, да поканим истинската Италия у дома със следните стъпки.

Започваме като разполовяваме гърдите на две филета, а след това ги разрязваме на две и по дължина от едната им страна, така че да образуваме джоб.

В тях поставяме парченца от нарязаната моцарела и малко от босилековото песто, което може да пропуснете или да замените с малко подправка босилек.

Затварям отново джобчетата и овалвам гърдите в галетата, и поръсвам с щипка-две сол. Поставям в подходящ съд за печене с малко зехтин. 

Често ме питате да ви препоръчам зехтин и сега ще го направя. Истинският и хубав зехтин е от огромно значение за вкуса на ястието, но и за нашето здраве, затова няма какво да ви лъжа, от италианския по-хубав няма. В магазините около мен намирам предимно испански или гръцки и започвам да се чудя какво да правя като моя приятел Ангел пред троен интеграл. 

Ето защо знаех, че ако поръчвам нещо от такова магазинче като Вера Италия, това ще е зехтин. Този е доста голямо количество, което го прави и много изгоден като цена. (сега погледнах, че е и на промоция). В линка ще може да научите защо е толкова специален и съм сигурна, че ще го харесате.

                      

Продължаваме нататък, като изсипваме соса върху гърдите, като добавям и още половин бурканче вода.

Може би знаете, а може би не, че сосовете са едно от най-трудните неща за направа в една кухня. Не случайно си има отделен готвач за тях, защото са взискателни и най-вече отнемат много време. В соса "Путанеска" ( повече тук) имаме домати, маслини, каперси, аншоа, вино и какво ли не, за да се получи този невероятен вкус и аромат. Вие може да си спестите целия труд като си вземете напълно готов сос, който съдържа само тези продукти, без никакви вредни консерванти и боклуци:

Задушавам съдчето с фолио и пъхам да се пече на 200, а след като заври и на 170 градуса за около 30 минути - достатъчно време да направите пастата.

За целта избрах пеннето на Манчини - една от най-качествените пасти, които може да хапнете вече и в България, направени на машини от бронз.( Виж повече тук.) 

Сварявам пастата в подсолена вода и отцеждам от водата. В тиган загрявам маслото с малко от зехтина и накълцаните на ситно скилидки чесън (може и да бъде пресен).

                 

След това прибавям пастата и спанака и запържвам, докато ароматите попият хубаво в продуктите.

Сервирам ястието с гарнитура от пастата и щедра порция от невероятния сос.

Специално внимание искам да обърна и на виното, което си избрах. Исках да ви предложа хубава италианско вино, на цена под 10 лева и го намерих отново в магазина на Вера Италия.

Производителят е Конти Зека, история започнала от 1580 година. Едно чудесно вино, което ще допълни цялата картинка с чудния си вкус на зрели плодове и кадифено усещане.

Какво по-хубаво като подарък за който и от двата празника да празнувате на 14-ти февруари? 

Освен тази сладка картичка, получих и бонус този романтичен панер за хляб, който може да видите на снимките, както и пакет таралини с лук, ръчно направени. Ако искате да ги погледнете и тях, слагам линковете им към магазина, за да бъде информацията възможно най-пълна (Ами така де, понякога се случва да сложа някоя рецепта, а пък вие да ме питате за сервиза..хубава работа, не говори добре за мен ;) 

И да се пръсна, пак не мога да спра да ям. Толкова вкусно и същевременно бързо отдавна не съм готвила. 

Надявам се моите празнични предложения да ви харесат и, както виждате, си държа на думата - ще има и още романтични рецепти и идеи.

Ако се чудите какво да подарите на любимия си човек, аз намирам няколко чудесни хрумки точно в този магазин, независимо дали ще ги поднесете като кошница-подарък или не. 

Не забравяйте, че любовта на мъжа минава през стомаха, затова и едно такова ястие и бутилка хубаво вино е всичко, от което ще имате нужда за да отделите малко време на връзката си. 

Пия за това и наздраве! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Божествен шоколадов мус срещу любовна мъка / Quick and easy chocolate mousse against heartbreak

Както знаете, февруари е месец на любовта и дори и да не го чествате,едва ли някой ще ви го спести, защото ще се любувате на украсените в сърчица витрини на магазини и ресторанти така или иначе. 

Очевидно е, че и аз ще фокусирам някои рецепти в тази посока, но за разлика от друга година, днес ще ви запозная с една рецепта,която е толкова добре, че лекува и любовна мъка Ами да...не всички са влюбени точно сега, а пък някои от нас може би преминават през доста труден емоционален период , ако точно сега са се разделили с половинката си. Не стига и това, но навсякъде ще им се и напомня, че са сами на празника и най-вероятно ще се обърнат към българските си корени и ще прекарат вечерта с бутилка вино.

Аз ви предлага да не давите мъката, а направо да я излекувате с една рецепта, която веднъж приготвите ли, ще правите много често след това.

Представям ви най-креместия и въздушен и светкавичен за приготвяне шоколадов мус на света.

Преди време моята приятелка Веси ми донесе кулинарна книга от Англия като подарък и веднага си бях харесала този мус, който е в графа "Hearbreak healers" или рецепти, лекуващи сърцето. ( Да не ви заблуждавам, не става въпрос за рецепти за регулиране на холестерол и т.н) 

В тази книжка рецептите са подредени по поводи, но по-нетрадиционни и както си ме знаете, това много ми допадна. 

Още повече ми допадна, че за разлика от обикновения мус, тук няма да цапам сто купи, а буквално всичко в една и става наистина за минути.

Съчетанието на парченца плодове в муса е нещо, което няма да подценявам занапред, защото не знам каква е причината, но никога досега ми е харесала толкова много комбинацията на портокал и шоколад. Ясно е, че си вървят, но затова и не ме е изненадвала особено.

Тук обаче нямаше човек, който да не е опитал и да е казал - този мус е всичко! 

Въздушен, плътен, ароматен и вкусен дотолкова, че те обгръща толкова силно, че забравя всичко останало и обикваш живота отново. Ето на това казвам аз рецепта, която лекува сърцето!

И така, нека да чествам месеца на любовта с рецепта, която ще покажем много любов към самите себе си,а ето и колко бързо става и какво ви трябва:

Необходими продукти:

150 г маршемлоу бонбони

150 г тъмен шоколад

40 г масло

1 портокал

2 с.л. вряла вода ( ако е необходимо) 

100-150 мл сметана за разбиване

1 ванилия

На водна баня или като мен, в микровълновата слагам бонбоните маршмелоу да поомекнат за няколко секунди. Те ще се надуят. :) 

След това прибавям маслото и начупения шоколад и пускам пак за няколко секунди. Добавете врялата вода, ако ви се стори много гъсто, като 

разбърквам периодично, докато получа гъст и плътен шоколадов крем. 

                     

След това прибавям портокаловата кора и ванилията.

                           

Накрая парченцата обелен портокал ( може и да не е целия) и разбитата сметана, като може и да не слагате цялата също.

                            

Разпределям в чаши и оставям в хладилника да стегне.

Преди поднасяне украсявам с парченца портокал и шоколадов крисп или пък ядки.




Тази година портокалите явно са много вкусни, защото не спрях да се тъпча с тях, а не им бях обръщала внимание от години.
С този десерт обаче обрах всички овации у дома и няма да крия, че на няколко пъти си го приготвих от тогава..само за мен.
От това количество ми се получиха тези три чаши и една щедра купа за обиране с лъжицата :)



Та така, ако сте от хората, които имат нужда от "лечение", знайте..шоколадът не задава въпроси, шоколадът разбира!
Един такъв мус и сте една крачка напред в позитивното усещане за живота!
Да ви е сладко <3

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Телешко с полента, бейби спанак и винен хайвер / Roast veal with polenta, baby spinach and wine caviar

Първият месец от новата година отмина и вече сме на прага на един от най-романтичните такива - месец февруари. Не само заради опияняващия празник на любовта, но и още по-опияняващия празник на виното са причините да посветя този месец на една по-пищна, романтична, изискана и интересна кухня. Разбира се, няма да ви спестя и публикации от различно естество, но не се чудете защо всичко има тази романтична нотка. Все пак, дали ще чествате празника на виното или туптящото сърце, най-вероятно ще го прекарате в уютна обстановка, под звуците на хубава музика, тлеещ огън и ухание на вкусна храна. Това им е хубавото на зимните месеци - може денят да е слънчев или мрачен, но вечерта задължително ще бъде чаровна и гушкава, подканваща за повече интимни мигове ;) 

И макар днешното ястие да е подходящо и за двата празника, внимание ще обърна първо на виното тук. Любовта може да честваш на Св. Валентин, но виното - и на двата празника, пък да не кажа и всеки ден.

Не всеки е разбирач обаче на вина и често в магазина се оглеждаме или за най-скъпото, за да впечатлим някой или най-евтиното, за да си подсладим вечерта без да се налага да се правим, че разбираме много, както когато ни го налеят в ресторанта. Нали се сещате? Когато келнерът дойде и ви сипе малко в чашата, вие отпивате и кимате одобрително, макар вътрешно да си казвате: "Нямам идея какво правя." 

За да не изпадате в тази ситуация повече, днес ще ви запозная с едно вино, което е добре да познавате и уникалните начини, по които може да интегрирате виното в ястията.

Избрах го не само защото е от моя край, ами защото, както го определиха някои, е малко като мен - "хем сладко, хем малко хулиганско" :)

Предизвиках ли ви интереса? Хайде тогава да ви споделя защо е чудесно.

Това, че е от Мелнишко, не значи да очаквате типичните тежки, мелнишки вина, защото винопроизводителите от Рупел са викнали италиански експерт, който е изследвал почвата и е установил кои сортове са подходящи за отглеждане там. Оказва се, че санджовезето е сред тях и, като една малка Тоскана, сега у нас се отглежда този сорт, който е и сърцевината на моето вино днес. Към него е добавено малко мерло и каберне, за да го омекотят, но като цяло при отпиване веднага може да усетите плодовите нотки на вишни или череши, които идват от италианския сорт.

Ако пък сте от по-големите разбирачи, може да ви впечатли това, че благодарение на азотната си инсталация, не се допуска контакт на кислород с виното по време на целия процес, което намалява или позволява въобще да не се ползват сулфити. Това е важно за някои хора, особено за тези, страдащи от астма.

Аз самата обожавам плодовите вина, които не са твърде сладникави и наистина бях очарована от това от серията "Спанча". Още повече, че цената му е нормална (около 12 лева в магазина), което го прави идеално за срещи с приятели, барбекюта или просто посръбване у дома след тежък ден. Амин !:) 

Надявам се да имам възможност да се разходя до избата на Рупел скоро и да опитам и другите им вина, защото научих, че са много приятни хорица и няма нужда да си носите белите ръкавици и стиковете за голф.

Реших обаче, че за едно такова неортодоксално вино трябва да има и едно не толкова типично ястие, затова и измайсторих тази вкусотия, която съдържа най-различни елементи - типична италианска полента, хубаво българско телешко месо (от нашия регион), малко ароматен бейби спанак за баланс и свежест и нещо хулиганско, но изискано в същото време - винен "хайвер", който ще ви кажа как да си направите.

Започвам ги едно по едно, защото може да не искате да правите цялата рецепта, а само определени компоненти от нея:

За месото:

Около 700 г телешко месо

сол, черен пипер, кайенски пипер, чесън див сух

олио

За полентата:

500 мл прясно мляко

500 мл вода

30 г пармезан

1 с.л. масло

180 г царевичен грис

сол и пипер микс

за винения хайвер:

200 мл червено вино Спанча санджовезе

400 мл олио (може да се използва след това) 

3 г агар агар

За винения сос:

250 мл червено вино Спанча санджовезе

200 мл от соса на телешкото (или телешки бульон) 

1-2 скилидки чесън

1 средна глава лук

1 ч.л. оцет

1 ч.л. горчица

1 с.л. сладко от боровинки / малини / череши

Аз имах две парчета телешко месо, които внимателно подсуших, за да хванат хубав загар. Загряваме малко олио в тиган и запържваме добре,  за да запечатим соковете му.

                            

Оставям месото да поизстине върху дъска за рязане, а  след това с ръка обтривам със сол и подправям с пиперите и малко от сушения див чесън (на вкус). В тигана, в който сме пържили месото, добавяме вода и оставяме да кипне. 

Изсипвам така получения сос в тавичката при месото, така че да му стига някъде до средата. Задушавам съда хубаво с фолио и пека първо на 200 градуса, докато заври, а след това намалявам на 150 за още 2-3 часа, в зависимост от големината на месото.

Вторият елемент от ястието е "хайверът" от вино. Както се подразбира, не е истински хайвер, но му казваме така заради формата. Много интересна и впечатляваща рецепта от молекулярната кухня, с която може да експериментирате с най-различни сосове и течности.

За целта в касерола загрявам виното и агар-агара. (Това е "растителен" желатин и е доста силен.) Може да го купите от био магазини, а аз си го купих от един етно магазин в Холандия.

Докато виното се загрява, във висока халба слагам олиото и го пъхам във фризера.

Когато течността се затопли, разбърквам всичко хубаво и оставям леко да се охлади. След това изсмуквам със спринцовка.

Изваждам охладеното олио и почвам капка по капка да пускам от виното в олиото, образувайки перлички. На няколко пъти изпуснах по-силна струя, която направи по-големи перли, но бързо след това му хванах цаката. 

                             

Отцеждам след това в цедка, а после измивам перлите в купа със студена вода.

Така готовия "хайвер" може да съхранявате в бурканче доста време в хладилника :)

Третият елемент от ястието е полентата или сиреч - качамака :) 

За целта слагам млякото и водата да заврят на котлона, а в чаша си отмервам царевичния грис. Аз нямах достатъчно и замених с царевично брашно, което ще направи полентата ви по-мека, но whatever :) 

Когато тръгне течността да завира, сложете гриса и намалете огъня, да къкри за около половин час. Разбърквайте от време на време, за да не загори на дъното. 

Когато се сгъсти, дръпнете от огъня, добавете рендосания пармезан, маслото и овкусете със сол и пипер. Моят пипер беше микс от бял, розов и черен за повече аромат.

Така готовата смес изсипах в тава с размери 24 см диаметър. Хубаво е да сложите галета на дъното и върху сместа, ако сте ползвали царевично брашно. Оставете да изстине напълно и изрежете кръгчета с ринг (може и някоя друга форма ;) 

                             

След това може да гриловате малко преди поднасяне за кратко от двете страни в грил тиган, със съвсем малко олио.

Последния елемент от ястието е винения сос, който направих също много лесно, като следвах стъпките от една книжка, която имах у дома. Сложих в касеролата виното и останалия сос от печенето на месото. Добавих ситно нарязания лук и чесън и оставих да заври, а след това да къкри на тихо докато стане на половина. 

След това прецедих от зеленчуците и добавих останалите съставки, като разбърках с телена бъркалка. Добавям малка лъжичка сладко (не от плода, а само от соса за по-лесно), за да подсилим плодовия вкус на виното. 

Оставям да къкри още, докато тръгне да се сгъстява.

                            

   
Сосът не е много като количество, затова може да си запазите и този от печенето на месото, но затова пък е много силен и ароматен. Няколко лъжички от него, ще направи месото наистина специално.

Сложете в чинията от месото със соса, грилованата полента, гарнитурата от спанак и за завършек - няколко лъжички от винения хайвер.

Аз направих доста по-мека полента заради царевичното брашно и малко прекалих с пармезана, което я направи по-трудна за гриловане, защото постоянно ми залепваше за тигана и трябваше да ръся с галета. Затова пък беше толкова пухкава и кашкавалена, че не съм сигурна, че бих променила нещо следващия път :) 

Единствено не ви казах как направих спанака, но то е толкова лесно. Просто го запържвам за няколко секунди, колкото да омекне в малко олио, масло и нарязан пресен чесън. (Ще ви споделя и по-подробна рецепта, обещавам) Само съветвам, не заменяйте бейби спанака с обикновен - за мен разликата е от тук до Луната.

Бая дългичка рецепта стана, но затова пък уникална и определено не е за изпускане!

В нея има всичко, от което се нуждае всеки, който обича да готви - вълнение, предизвикателство, вкус, умение за сосове, умение за месо и накрая почерпка с вино (а защо не и по време на самото готвене )

Да запретнем ръкави и да шашнем домашните с петзвездна вечеря..у дома :) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!