Биненщих със сини сливи/ Bee Sting Cake ( Bienenstich ) with Plums and Cream

Оооох, как работният ден се завърна като валяк през ливада и покоси всички ни свежи "краставички" след лятната почивка. Не мина и седмица от заветната отпуска и вече всеки колега се чуди как да си открадне още 5 минути почивка. Най-добрият начин, който открих е да следваш инструкциите за правилно миене на ръце, залепени в банята, което може да ти осигури освен още 10 минути почивка, но и усещането да се чувстваш като Доктор Хаус преди операция.

Не ме разбирайте погрешно, обичам работата си, но повече обичам да си пия мохито на плажа. Дотолкова , че наистина започнах да се замислям дали ако си търсиш половинка е нахално да напишеш като изискване да е от Черноморието?! Вярно е, че едва ли всеки ден ще си на плажа, но пак ще е по-често отколкото когато се намирам по чукарите на Рила и Пирин. Не съм токова богата, за да си позволя зимните спортове, затова морето е идеално за бохемската ми душица.

Отдавна не се бях впускала в такива размисли и страсти, но истината е, че се опитвам да събудя в себе си откровеността от която всички се нуждаем. Твърде обидчиви, раздразнителни, компетентно-некомпетентни и нервни станахме на моменти и се усещам, че дори не смея да пиша със същата страст като преди, за да не засегна някой. Но както е казал моят идол за силен пол Питър Стийл :"Вярвам, че ако имаш мнение и го изразиш, все ще обидиш някого". 

Надявам се сред читателите ми пък да останат тези, които наистина харесват да четат такива неща и да ядат вкусна храна, пък било то полезна или не, с месо или без, българска или друга. Доста кратко сме на тази земя за да се опитаме да влизаме в определени кутийки или да сe харесаме на всички in that matter, и затова смятам, че блогове с рецепти има достатъчно, тук ще има рецепта и още нещо. Чувство, емоция, музика или просто доза смях.

Днешната рецепта например е вдъхновена от приятелството, което усещам с всеки един оставен коментар под моите рецепти тук, в групите или страницата във фейсбук.
Под един от последните постове мой читател ( -което значи и приятел) си поиска десерт със сезонен плод и аз веднага искам да Ви покажа, че вие ме инспирирате също толкова, колко аз вас. Също и факта, че друга моя приятелка - Роси ми подари куп Био-веган-гига сливи,отгледани от работливите ръце на съпруга й.

Приятелството се проявява навсякъде и ако го имате, направите един сладкиш със сливи по този повод.
 Преди да преминем към него, разбира се, че може да замените плодовете с други, но леко резливия вкус на сините сливи, в комбинация със студената сметана ще го превърнат в идеално предястия към бутилка вино ( споделено отново с приятели) Хайде, хоп към рецептата:

Необходими продукти:
Около 500 г брашно София мел Екстра
150 мл прясно мляко
1 пак. суха мая или 1/2 кубче жива
1 яйце
2 с.л. вода
80 г захар
100 г масло
щипка сол

Топинг от бадеми:
80 г масло
50 г захар
100 г бадеми ( филирани или на кубчета)
2 с.л. сметана

Сини сливи:
800 г сини сливи
80-100 г захар ( зависимост от сладостта, която искате)
1 ч.л канела,
2 с.л. нишесте

Плънка:
400 мл сладкарска сметана
захар ако не е подсладена

Започваме като си пресяваме брашното. Аз винаги забърквам тестото с две трети от брашното първоначално и след това започна да добавям остатъка, докато получа желаната консистенция. Ако използвате жива мая, шупнете я предварително в млякото с водата и поне една супена лъжица от захарта. Ако използвате суха, просто направете кладенче в брашното и изсипете съставките за тестото ( без маслото).

                           

Дали на ръка или с миксер на функция месене като мен, замесете меко, нелепнещо тесто, като се постарайте да прибавяте ту остатъка от брашното, ту маслото, нарязано на слайсове, докато месите тестото още 7-10 минути. 

След като всичко хубаво се е интегрира, прехвърлете тестото в намазана с олио купа и оставате на топло докато удвои обема си. ( аз го правя във фурната на 50 градуса, но задължително завито добре) 

През това време си правим пласта от сливите. В подходящ съд слагаме нарязаните на парченца сливи, заедно със захарта и канелата. Слагаме на котлона да заврат, като ако прецените, че е необходимо, може да добавите  съвсем малко водачка, но тъй като моите бяха много сочни, не беше. Оставяме ги да поврят около 5 минути, а след това прибавяме размитото с малко вода нишесте, разбъркваме и оставяме да поври още малко, за да се сгъсти. Дърпаме от огъня и оставяме да се охлади напълно. 

                             

След като тестото е готово, го изваждаме от съда и замесваме за кратко на плота, като се опитваме да запазим кръгла форма. Може  и да го разточим леко. Прехвърляме го във форма за торта с махащи се стени с диаметър 25-26 см. Притискаме леко с пръсти, за да го оформим равномерно като блат и го оставяме да бухне още -10 минути на топло.

През това време правим топинга като загряваме на котлона в касерола маслото, захарта и сметаната ( може да пропуснете).След това прибавяме бадемите и разбъркваме. Изсипваме топинга върху тестото и пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване за около 30-40 минути. За да не прегори, може да сложите лист фолио след 20-тата минута.

След като блатът е готов и го охладим напълно, го разрязваме на две и поставяме долната част отново във формата. Изсипваме пласта със сливите

За втория пласт просто разбиваме сметаната на сняг, като ви препоръчвам да я овкусите със захар на вкус. Сметаната нека да е течна, но сладкарска, която да става за разбиване. Да не се бърка със заквасена или готварска течна. Може да ползвате и растителна и животинска - въпрос на вкус.

Разпределяме сметаната върху пласта от сливи и изравняваме. Нарязваме горния блат на парченца, като така ще ни е по-лесно да разрязваме обемистия десерт, и нареждаме отгоре отново. 

Прибираме в хладилника да "спинка", а на сутринта поръсваме е пудра захар или украсяваме по желание. 

Охладен сладкишът е просто чудесен, а ако искате да видите версията му без месене, погледнете друга рецепта ТУК.

Не знам защо, но този десерт ми напомня на крем питите и Наполеон и съвсем автоматично ти идва да го ядеш с ръка, като подхванеш двете кори и захапеш от вкусната плънка на сметана и тръпчиви, ухайни сливи.  С това искам да кажа, че е съвсем нормално да го ядете с ръце и да не се стеснявайте..Хапвайте си! :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Капоната / Caponata

Ех, и лятото като цялата година. Не баш чудесно, но пък добре, че сме живи и здрави i пак успяхме да му се насладим. Досега не си бях взимала такава дълга отпуска от блога за всичките тези години, но ето, че 2020-та си каза своето. Изтощи ме още на първите шест месеца и имах нечовешка нужда да си закрепя менталното състояние. 

Докато много офиси в страната бяха под карантина, аз бях от "избраните", които не усетиха такава и освен редовни смени, се нагърбих с извънредни. Гледах и блога да не пострада, макар отговарянето на коментари съобщения да не ставаше толкова бързо, но силите накрая взеха, че ме напуснаха. 

И докато всяка година си взимам почивката в края на лятото, тази година решихме да не отлагаме и стегнахме саковете доста по-рано. И добре направихме. Признавам си, първите дни само спях на плажа като препил пират от умора, но след като успях да се посъвзема се оставих на удоволствието да чета книжки, да слушам шумът на вълните и да ям храна, която не съм приготвила сама. Това...не винаги беше добра идея, защото ако има нещо, което ни куца много на българския туризъм е именно обслужването. 

Но, все пак не съжалявам, че опитах някои нови местенца, разгледах двеста менюта, а накрая ме вдъхновиха не друго, а фермерските пазари, където уханието на зарзавати ме пренесе в спомена за летата на село и как бабините домати бяха толкова сочни, че цялата тава се изпълваща с ароматен сос за топене. 

Определено зеленчуците ще бъдат на почит в моята кухня и в близките месеци, защото има и по-добър начин да усетите лятото от цаца и пържени картофки. Приготвила съм ви страхотни лесни, бързи и много различни рецепти, като дилемата ми е, с коя да започна, докато още им е сезона. У дома в последно време се живее на патладжани, тиквички, пилешки крилца, дзадзики и пресни плодове. И все пак, имам доста рецепти, които чакат в чернови и още токова в главата ми, които искам да приготвя. Първото ми предложение е нещо наистина чудесно - Капоната. 

Помня, че за първи път готвихме и опитах такава на кулинарен курс по аржентинска кухня ( макар това е да е традиционно сицилианско ястие) и тогава бе и последният ми път в, който казах, че не ям "патладжани". С всяка година ги обичам все повече и повече, а страхотното на тази рецепта е, че въпреки, че напомня на някои балкански или ориенталски рецепти като подбор на съставки, зеленчуците запазват своята свежест и може да се нарече, че капоната е вид топла салата. Като такава си позволявам да изям две купички без угризения: 

А ето и рецептата:

Необходими продукти: 

2 бр. патладжани

2 бр. зелени чушки

2 бр. червени чушки

10 бр . чери домати

10. бр маслини

1 глава лук

4-5 скилидки чесън

зехтин

пресни листа мента/ босилек/ магданоз

подправки: лют пипер на люспи, сол, червен пипер, захар

По желание: кедрови ядки, каперси, стафиди, доматено пюре

Тъй като това е рецепта, която съществува в много варианти, ще ви споделя нещо като основна такава, с опция да я обогатите според вкуса си.

Започваме с това да нарежем и подправим патладжана със сол, като го накисваме в малко студена вода, за да отцедим горчивината им. Имайте предвид, че на пазара, а и не само, баба на село също има, сортове патладжани, които нямат горчилка и тази процедура може да се избегне, Може да приготвите капонатата във фурната, в тавичка или на тиган, както аз съм направила. 

След като патладжаните са готови и изцедени, се запържат за кратко в малко нагорещен зехтин. 

 Изваждаме ги и на тяхно място слагаме нарязания на по-едро лук. Може да бъде салатен или жълт, аз ползвах жълт. След това по етапно прибавяме и запържваме нарязаните на  средно чушки, чесъна на ситно, целите маслини и разполовените домати. Тук може да добавите и доматено пюре, а някои слагат и вино, но според мен става доста по-тежко. 

Аз залагам на свежи домати, по-сочни, за да станат на сос, като за да убия киселата им жилка, слагам шипка захар. Подправяме всичко и със сол, черен и лют пипер на люспи. Връщаме и патладжаните обратно.

 Към капонатата често се слагат още каперси, стафиди или кедрови ядки, като аз ще оставя на вас да прецените дали искате тези елементи.

Оставяме ястието леко да покъкри, за да се смесят вкусовете, но е хубаво да запази цвета си, тъй като не искаме да си направим някаква фюжън лютеница.

Поръсваме всичко със свежи зеленийки по избор и сервираме смело в купичка.

Страхотна лека и лятна вечеря, с която може да отиде много топъл хляб, ако сме решили :) 

Надявам се и на вас да ви хареса, а също така...

да ми пишете дали вие опитахте нещо ново и вкусно това лято или просто да ми кажете какво искате да видите в блога скоро, за да се ориентирам от коя от всички рецепти да почна ;) 

 Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Най-вкусните картофи по селски (с джоланче) / Country style potatoes and Pork Knuckle with Truffle Sauce

Дойде време за вкусните картофи. Ако има нещо сигурно в тази година е, че по-добре да ядем и пием каквото можем, че утрешния ден въобще не е сигурен. Така например аз рядко посягам към картофките. Разбира се обичам ги, но като всяка дама решавам баш лятото да не се изкушавам. А, кога картофките са по-вкусни от лятото? С богата салата, порция цаца, пилешки хапки или друго месце за гарнитура, едни горещи картофки на масата и изстудена бира е просто идеалната вечеря за семейство и приятели. 

Днес рецептата ще е много интересна, защото искам да ви споделя как сами да си приготвите най-вкусните картофи по селски - у дома, а тъй като трябваше да приготвя ястието набързо за мои гости, които "без месо " не сядат на масата и винаги идват с нагласа да ги изненадам нещо ново, което не са опитвали, и по техни думи "отново не разочаровах"!!!.

Преди време си взех от чудесното джоланче от Вера Италия, което е овкусено с трюфели и става за 20 минути във фурната. Не сте яли нещо по-крехко, обещавам ви - и картофите и месото се топят като масло, и което и да изберете да опитате от рецептата тук - няма да съжалявате.
Ако пък идеята с трюфели ви е по-екзотична, може да опитате и това със сос балсамико, който ще опитам аз следващия път. Ако го направите преди мен - споделете ми какъв вкус им! 

Гарнирах всичко с турската морковена салата, която вече ви споделих тук и какво да ви кажа - пак обрах точките. Питахме за всеки компонент по отделно и както винаги, обещах да не пазя тайните за себе си, а  бързо да ги споделя  в блога. Ето ги и тях: 

Необходими продукти:

Месо:

1 бр. Джолан с трюфели ( от тук) 

За картофите по селски:

около 800 г пресни картофи ( измити добре, не белени) 

олио/ зехтин

царевично брашно

галета

червен пипер

черен пипер

шарена сол 

чубрица

сол

Тъй като месцето е почти готово, но все пак трябва да се запече, я на скара, я във фурна, започваме първо с приготвянето на картофките. За целта ги измивам, но ги оставям с кората - тя е тънка и много вкусна. 

                            

Нарязваме ги на полумесеци и ги слагаме в тавичка, като заливаме отгоре с олио - една две по-дебели пръски. Разбъркваме добре с ръце, така че да станат мазнички и изсипваме отгоре : брашното, галетата, подправките ( на вкус) и разбъркваме отново. Нека да има олио, но не да плуват в него - все пак е по-добре да се пържат в него, отколкото да се варят във вода :) 

Количествата са на око, като галетата и брашното може да сложите първо около 2-3 супени лъжици от всяко и да видите дали са ви достатъчни. Ако имате може да сложите и чесън на прах, но аз избягвам чесновият аромат при тези картофки.

Отгоре изваждам от джоланчето, което си е със соса по себе и не го махам, а го слагам така че като се пече, да пада надолу по картофите. Ако не сте хапвали трюфели досега, ще бъдете очаровани от специфичния им аромат, който едва ли човек може да сбърка, веднъж опита ли ги. Самото месо е овкусено идеално, затова не ви препоръчвам да слагате нищо върху него. 

Пъхаме ястието да се пече за около 30 минути на 180 с обдухване - 200 градуса, докато картофките се изпекат, а месцето се зачерви. Обърнете го на два пъти, за да се запече от всички страни. 

Обещавам ви, не сте яли по-вкусни картофи през живота си - ще искате да ги приготвяте така всеки ден. Искам да ви покажа, че може да съчетават различни видове рецепти и да превръщате бързите ястия в шедьоври, като смесвате различни видове кухня. 

И затова да ви кажа и за месото - това е втори такъв месен продукт, който тестват от класиките на Италия. У дома сме големи фенове на италианската кухня - едва ли е тайна за някого, а без месо рядко се сяда на масата, макар и не винаги заради мен. И все пак, очарована съм колко е крехко, ароматно и сочно това месо.

Обикновено за да стане такова си отнема доста време, а в този вариант просто стана чудесно - като за гости в работен ден, когато нямам много време за готвене. 

Обещала съм ви да ви споделям за всичко, което ползвам, затова картофите са от баба, подправките има домашни и купечки, а месото си е от Вера Италия, а сега за да му сложа линка и погледнах, че даже е на промоция, още по-евтино, отколкото го взех.

Много ще се радвам някои от вас да ми се доверят, да го опитата, да приготвят, който и да е компонент от рецептата тук, защото мога да се закълна във всеки един от тях.

В най-чудесните картофки...

в супер крехкото месо...

и чудесната морковена салата ( пак да припомня - рецептата за нея е тук) 

Аз сядам трепет да чакам вашите отзиви и се надявам отново да съм ви изненадала приятно :) 

И да не забравя накрая, остава още ДВА дни да се включите в страхотна ми игра за спечелване на качествен слънчеви очила по избор Kietla, опитайте късмета си - нищо не губите. Цъкнете ТуК! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!