Metal Kitchen: Black Sabbath : Fairies Wear Booze Cake

Лято е и за някои хора саундтракът на сезона е последното парче how the fuck should I know певец или певачка от съвременната поп музика или пък някое ретро парче от 90-те на Dj Bobbo или пък Nana (напр. Johnny B) . Изненадвам се, но някакси всяка година някой съсед преоткрива една от изброените класики и й се радва със завиден кеф, като денси на балкона, докато си полива латинките :)

Моята лятна музика е Black Sabbath (която също така е и целогодишна музика), но през лятото ми носи най-много спомени. Защо ли? Ами като дете прекарвах лятото си на гости при леля ми Блага и лелинчо ми Ицо (който наричам бабинчо - Long story) от Пловдив. Именно бабинчо е първият човек в живота ми, който реши, че от мен ще стане "неприличен" металист и рокаджия, затова и започна да ме зарибява с дяволската музика от рано :)

 

Той самият, който е известен под прякора "Къдравия", прилича на пъпеш "медна роса" в главата. И макар да няма нито един косъм на нея (за което мога да кажа, че и аз допринасях на няколко пъти, като старателно му я минавах с бръснача) не пропуска да куфее всеки път, щом до ушите му достигне и нота от песните на Сабат.

 

Добре си прекарвахме с бабинчо - много обичахме да ходим пеша по няколко километра на 40-градусовата пловдивска жега "за здраве" и после да се натъпчем със сладолед "за щастие", а вечерта да си надуем музиката и да изпълняваме сола на въздушна китара. Лелинчо ми Ицо е най-близкият образ до баща, който съм имала и ще го обичам винаги!

В негова чест, за моя милост и с негово величество Господаря на мрака - Black Sabbath е и днешният пост. Сабат са любимата група и на Peter от Type O Negative и това може да се види не само в кавърите на песните, но и в цялостното звучене на групата.

Почти съм убедена, че това няма да е единственият пост в Метъл кухня посветен на великите Сабат, затова и днешния го посвещавам главно на един албум - Paranoid.  Вторият им студиен албум, но единственият, който достига върха на класацията Ю Кей топ 40 (ако не броим последният 13).

Аблумът е бъкан с култови песни, като едноименната Paranoid

и War pigs!!!

...и моят личен фаворит Fairies Wear Boots!

Всеки път, когато чуя тази песен, започвам да пея с пълно гърло и да танцувам ето така:

Точно тази песен ме вдъхнови и за днешния десерт, който закачливо нарекох Fairies wear Booze Cake, защото и този път реших да използвам booze (демек пиячка) в десерта! (Предния път беше в поста за Down тук!)

Четейки между редовете, реших, че много подходящ за музиката на Sabbath ще бъде този прекрасен "Дяволски сладкиш", който всъщност е кекс, но аз леко го "тунинговах" и направих на торта!

Ето и рецептата:

3 бр (satan) яйца
180 г (doomy) брашно
170 г (evil) захар
150 г (wicked) масло
100 г  (Paranoid) шоколад
3 с.л. (Rock N` Roll) какао
100 мл (Psycho man)  уиски  / бърбън

и още:
1/2 пак. бакпулвер
1/2 ч.л. сода
щипка сол
1 ванилия

Разбиваме яйцата със захарта до получаването на пухкава смес. В друг съд на водна баня разтопяваме шоколада с маслото. В трети съд слагаме останалите сухи съставки - пресятото брашно,  какаото, содата, солта и бакпулвера.

Започваме да прибавяме на порции към яйчената смес, при продължително бъркане с миксера, от брашнената и шоколадовата смес. Прибавяме и уискито и ванилията. Изсипваме готовата смес в тавичка с размери 25 см в диаметър (или кексова форма). Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса около половин час.

Тъй като реших да направя кекса на торта, а пък имах много хубави пресни череши, ги обезкостих и карамелизирах на котлона с малко захар. Смесих ги с 250 гр крема сирене и се получи много хубав черешов крем:

Sabbath Bloody Sabbath!

Получи се страшен десерт, препоръчвам на всеки, който си пада по алкохолните сладкиши :)

И не се притеснявайте, ако попрекалите с него. Все пак..:

Metal Kitchen: DOWN - Ghost Along The Mississippi Mud Cake Recipe

Ето, че успях този месец да вмъкна и запланувания отдавна пост в Метъл кухня / Metal Kitchen, посветен на една от любимите ми групи - Down. "Синдромът на Down" ме тресе вече месец и половина, тъй като нервната ми система надушваше излизането на новото EP на групата, та затова и трябваше да си взимам музикалното лекарство редовно преди този заветен ден. Ето че Down IV – Part Two вече е факт, а ние вече можем да се насладим и на първото видео към песента: We knew him well!

Както и друг път ще обърна повече внимание на личното ми отношение към музиката им, отколкото на био-, диско- и сцено-графията на групата: Всичко започна няколко години назад.....

Имах щастието да ги гледам на живо през вече изглеждащата далечна 2008 година, която уж беше вчера (а тогава използвах крем за лице, който не беше срещу бръчки). Тогава подгряваха Metallica, но без да омаловажавам величието на групата, за мен Down бяха по-готината част от концерта. И няма как...гласът на Фил Анселмо ми е толкова любим, че с удоволствие ще му позволя да ми озвучава съобщенията за неплатени сметки от мобилни оператори. 

Голяма слабост ми е, и колкото и да е велик за някои, толкова е мразен от други. Но както самият Фил казва - много лесно е да кажеш какво мразиш в този или онзи човек, по-трудно е да можеш да кажеш нещо хубаво за всеки човек. А бе не е точен цитатът, но смисълът е ясен. Вярно, че за някои самият Фил не е пример за безгрешност и морал, но затова пък човекът сам си прави признание в една от любимите ми Learn from my Mistakes.

И преди да си кажете "еееее, ти се оля да говориш за Фил", не мога да го избегна, защото той си е сърцето на тази група. Разбира се да говорим за него и да не споменем Pantera, е все едно да говорим за Веселин Маринов и да не се поизпотим.

 

Pantera ще получат своя mighty пост в тази рубрика - веднага след като завърша малкото резюме (което е на чернова) с петстотин милиона причини защо обичам Pantera. Все още не мога да се наканя да пиша постове за най-любимите си групи, може би защото седна ли, не си представям да стана от компютъра за дълго, дъъълго,  дъъъъълго време. Толкова дълго, че има вероятност да ми поникне брада, но както забелязваме напоследък, това далеч няма да попречи на развитието на кариерата ми :)

Драмата за разпадането на Pantera не е малка и до ден днешен предизвиква спорове в метъл форумите между хората, които следят взаимоотношенията в групите като заемане на позиция в защита на "нашето чедо" срещу "твоя изрод" в дълъг и изтощителен развод. 

И като във всеки такъв процес, има много хвърляне на кал, доста от която се залепи за Фил, спечелил си репутацията на арогантен, егоистичен и т.н. 

Но за мен той е велик и който иска да каже, че е задник, ще му кажа само....

Говорейки за кал, тактически преминаваме към вдъхновението за днешния сладкиш. Една от най-яките песни в албума - Ghost Along The Mississippi, се залепи за известната южняшка рецепта за Mississippi Mud Cakе и така се роди днешното хранително изчадие. Избрах рецептата, характерна за Ню Орлеанс, защото моят човек е родом от там :)

 Ghost Along The Mississippi

 In the morning, it takes me quite a while to clear my head
And as the day moves on, I find it hard to smile at something said
So I took control, priority number one, and that's me
Then I cut the dragon's head off, and put away my gun, so let it be
So let it be

I'm dying prematurely, I'm wasting my life for sure
I'm trying to kill what's happening to me
A ghost along the Mississippi

I never thought before, a life could be so strange, but it is
And I guess my one a day, became ten or twelve or more, and more
But I've got a gift, it's something called my friends or love
With them and I combined, I'll beat an early end, it's been done before

No time of passing away, of losing just one more day
I'm trying to kill what's happening to me
A ghost along the Mississippi

Can't happen to me
Won't do it to me
Can't happen to me
Won't do it to me
Can't happen to me
Won't do it to me

Destroying what's got ahold of me
No more the ghost of Mississippi

 I used to listen to this song once a day... but I guess my once-a-day became 10 or 12 or more. :) 

И такаааа.......така се разкуфях, че забравих, че трябва да си довърша поста. До къде бях стигнала... А, да. Тортата! Рецептата за нея можете да намерите тук. И този път заложих на рисуване на логото, понеже явно се смятам за голяма работа и само се фукам с това. Отново използвах ядлива гел боя и фондан за основа.

                  

Ето и самата рецепта:
2 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч. брашно
1/3 ч.ч. какао
250 гр масло
4 яйца
1 ч.ч. натрошени орехи
1 ванилия ( и уиски :) )

Аз приготвих половината доза от сместа, тъй като ми се стори доста. Пекох в квадратна форма с размери 26 см. Започваме като разбъркваме всички съставки в купа.

                                                 

Добавих орехите, като в оригиналната рецепта са орехи пекан, но в моя град не намерих и заместих с обикновени орехи.


Добавих малко уиски на вкус :)

И хайде всичко в тавичката. Печем в предварително загрята фурна на 160 градуса.

Накрая поръсваме с малко маршмелоу бонбони и разтопен шоколад :) 

                    

И въпреки, че знам, че Фил си пада по италианска храна, едва ли ще откаже едно парче от вкусна южняшка торта.

Какво ще кажеш Фил?

Тази торта върви чудесно с още няколко песни на Down, които са специално за тези, които (и аз не знам как, но) не са чували за тях преди и по някакви неведоми пътища още не са слушали техни песни, за което им прощавам ( от части :) )  :

Stone The Crow

Down - Where I'm going

Beautifully Depressed

Metal Kitchen: A Pale Horse Named Death ate my cake!

Майко мила, това ще да бъде дълъг пост. Много музика, много писане, защото съм ентусиазирана, че ще говоря за една от любимите си (може да се каже нови) групи - A Pale Horse Named Death. Заглавието може да е от типа  "последния да затвори вратата", но пък въпреки това се запомня лесно, защото е толкова култово.

Групата се състои от двама бивши членове на моята all time favorite band Type O Negative - Сал Абрускато (Sal Abruscato)  и Джони Кели (Johnny Kelly), както и от Matt Brown, Eddie Heedles, Eric Morgan.

 

И въпреки това можем да кажем, че душата на тaзи група е Сал, който въпреки, че отдавна напусна Type O, за да се впусне в други проекти, отново реши да се върне "към корените си", както самият той се изразява. След дългогодишното брадясване по барабаните, този път Сал решава да грабне китарата, като заедно с това се заема с вокалите и текстовете на песните. А текстовете : "Няма нищо по-хубаво от сдуханата музика", някой бе казал, може би аз.

Тук идва още по-хубавата част. Както някои вече знаят, другата ми ама много любима група е Alice In Chains ( E, от времето с Лейн Стейли).

Представете си какъв музикален оргазъм изпитва всеки меломан, когато двете му най-любими групи "духом" се съберат и си направят "бебе". Ей това "бебе" е A Pale Horse Named Death. Джънки текстовете на Alice In Chains,  с елементи от тяхното звучене, както в музиката, така и във вокалите (много се усеща още в началото на песента Cracks in the Walls) и разбира се добрата стара депресия, суицидност и думаджийница от Тype O Negative, пропила във всяка песен, като например Die Alone (неофициално посветена на Peter Steele), To Die in your Arms, Cracks in the Walls

С толкова много материал ми беше трудно да измисля какъв елемент от музиката ще вмъкна в днешното кулинарно произведение. Макар и песните като Pillhead и Heroin Train да са най-близки като съставки за готвене, които мога да използвам, малко трудно си представям да направя тортичка пълна със занакс, валиум и кодеин. Вярно, че идеята е повече от УСпокояваща :), но все пак след едно парче щях да съм така :

 

Затова реших да се спра на съставка от друга песен, а именно Meet the Wolf.

Едва ли има женски уши, до които е достигнала тази песен и не е предизвикала желание да седнеш на пералнята, докато е на центрофуга (If you know what I mean...)

Отново еротичният елемент в текстовете ни напомня на любимите ми Type. Тук, макар и метафорично, се говори за мед и тъй като е единствената приложима съставка в готвенето реших да се спра именно на нея. Така че накрая се получи тази шоколадово-медена торта:)

За основа използвах тази рецепта, а отгоре трябваше да сътворя най-важния елемент, а именно логото на групата. И когато нещо много ми е присърце, се спирам на най-трудния и съклетисан начин - а именно рисуването върху фондан с ядливи бои. Може да става бавно, но пък влагам много желание и после гордо се тупам по рамото :)

Ето го и оригиналното лого в дясно,

------------------------------------------- >

Върху разточения фондан първоначално очертавам с ядлив маркер контурите, а след това и цветовете....

ето така:

Ето го и крайният резултат :

 

Metal Kitchen: Roots Bloody Roots Cake & Sepultura / Метъл кухня: Шоколадов кейк с червено цвекло и Sepultura

Сещате ли се как понякога хората се отнасят, разказвайки за някой приятен за тях момент от миналото, подсетени от случайно пусната по радиото и телевизията песен. Говоря за нещо от този род - "Ооо, тази песен ми напомня за един път, когато..." или   "...тази песен беше първият танц на сватбата ни..." и т.н. Е, и аз си имам една такава песен, която ме връща винаги на едно и също място: Абитуриентският ми бал, малък метъл клуб и разбира се моят най-добър приятел, кавалер за бала и гадже в реалния живот -  Митко.  Не, че за първи път сме куфяли на това парче тогава, но този път беше такъв мармалад, че няма как да се забрави.

Както се очакваше не прекарах повече от час под прожекторите на голямото соц заведение, в което се състоя бала, в компанията на дрънкащи чинии и чаши и разбира се ритмите на Славка Калчева. Нищо лошо, но определено на съм за този тип събирания. Може би затова и идеята за сватба като тържество винаги ме е карала да се чувствам толкова некомфортно.

Ето защо и истинският купон на моя "бал" започна именно под звуците на Roots Bloody Roots на Sepultura.

 

И аз, като много други, ги обичам най-вече от времето с Макс Кавалера и ако имаше някакви съобразни ОскУри за уга-буга музика, тук те със сигурност щяха да грабнат един. Но за да не влизам в много подробности за самата група, ще кажа, че днешната рецепта е посветена предимно на това парче, защото след задълбочен литературен анализ стигнах до заключението, че "кървавите корени",  за които Макс пее, са чисто и просто няколко глави с цвекло :) и така реших да приготвя този "яката работа" вкусен десерт.

 

Знааам, знам, някой пак скептично ще каже, че използвам неконвенционални продукти за сладкиши, но хей, все пак това не е обикновена музика, заслужава и необикновена рецепта! Истината е, че тя не е мое творение, а я намерих в сайта на 24 Kitchen, но без повече увъртания, ето я и самата нея:

Необходими продукти :
3 яйца
280 гр захар
240 мл олио
30 гр какао
250 гр брашно
250 гр пюре от цвекло
2 ч.л. бакпулвер
100 гр  шоколад

Първата част от рецептата е свързана с приготвянето на пюрето от цвекло. Не знам дали се продава готово в магазините, но аз реших да си го направя сама.

     

За целта сварих една средно голяма глава цвекло, а след това го нарязах в блендера. Всичко ми излезе около една ч.ч. от 250 мл. Заделяме настрана и продължаваме с рецептата.

В купа разбъркваме яйцата със захарта до побеляване. След това добавяме олиото.

 

Прибавяме на порции пресятото брашно, бакпулвера и какаото, а след това и пюрето от цвекло.

  

Накрая прибавяме и предварително разтопения на водна баня шоколад.

 

Разбъркваме всичко на висока скорост с миксера и изсипваме готовата смес в предварително намазнена тавичка.

Печем сладкиша за около 30-40 мин в предварително загрята фурна на 160 градуса.

С много старание изрязах едни шаблони с логото на групата и ето така украсих и самия десерт:

Получи се много, ама много сочен и крехък сладкиш. Ако обичате повече сладко, използвайте млечен вместо черен шоколад.

Не мога да не кажа, че това е един от най-крехките и сочни десерти, които съм опитвала.

И Макс не спря да вие, докато не му дадох и на него...  :)