С една година по-голяма, но с нито една по-мъдра :) Е, осъзнаването на това колко малко знаеш за живота като цяло си е мъдрост сама по себе си така, че явно вървя в правилна посока. Така се чувствам на тазгодишния си рожден ден, който ще остане знакова за мен по ред причини. Животът ми с промени изцяло през последната година, а сега ми предстоят още по-големи промени в личен план изискващи целия кураж, целеустременост, неуморност и позитивизъм на който съм способна.
И макар в сърцето си все още да съм малко изплашено дете, на лицето ми грее онази свенлива усмивка, която заучаваш едва след като се научиш да приемаш живота и изпитанията му такива каквито са. Вярвам, че всичко, което се случва ще е за добро и дори и в в дните, в които не го вярвам много много. Но едно нещо знам със сигурност и това е, че докато си жив, винаги има шанс да ти се случи нещо хубаво. И рождените дни са за да ни го напомнят. Да отбележим по някакъв начин появата ни на този свят, което само по себе си е било малко чудо и животът не винаги е само борбата и трудностите, върху които се фиксираме. Той е и хубавите моменти, слънчевите дни, шумът на вълните, уханието на кафе, летния дъжд, цветните конфети, милите думи от приятели, усмивките и топлите прегръдки. Той е и вкусната торта, пъстрите цветове и греещата светлина на свещичките. Той е малките радости, които трябва да носим по-често в сърцето си, отколкото тревожните мисли.
Сигурно и вие сте имали година, в която сте решавали, че няма да чествате най-линия си празник, а идеята да си правите торта дори не ви е минавала през главата. Приемете един съвет от мен - не подминавайте този ден. Не оставяйте телефона да звъни, защото не ви се говори с никой и не ви се приемат поздравления. Не пропускайте възможност да усетите любовта на хората и да чуете хубави слова, посветени на вас и пожелания, които макар и само на думи имат силата да ви накарат да се почуствате като най-големия щастливец в този момент.
Не пропускайте да чуете гласа на онази леля, която ви се обажда само на този ден, а не сте виждали от години, да поздравите с празника и майка си и да я помолите да ви припомни историята за вашето раждане, което макар да е било трудно за нея, сега си го припомня с усмивка.
Не пропускайте да вдигнете наздравица, да си пожелаете нещо хубаво и да си хапнете нещо вкусно във ваша чест. Торта - добър избор. Домашна торта - най-добрия избор! Дори, ако трябва да е супер мъничка, която моята днес.
Тортичката, която си направих освен дребничка, и е пълна импровизация, което сътворявах в движение, без да знам какво ще излезе накрая. Реших, че няма да се напрягам дори, ако накрая се наложи да ям с лъжичка, но ще майсторя в кухнята като децата както рисуват - без да се притеснявам за правила и очертания. Включих любимите си вкусове, маскарпоне, плод шоколад, всичко това завършено в закачливо и тематично за лятото оформление.
От сега казвам, че може да ползвате и други плодове, но на мен ми харизаха една щайга огромни, гръцки череши, тъмни и черни като блек метъл обложка и бяха идеални за мен..ъф корс.
Но ето и самата рецепта:
За блата:
5 яйца
5 с.л. брашно ( или 50:50 брашно/ какао)
5 с.л.захар
За крема:
250 г маскарпоне
250 мл течна сладкарска сметана
( пудра захар на вкус)
Още:
2 ч.ч. череши ( или друг плод)
2/3 ч.ч. захар
350 мл течна сладкарска сметана
шоколадов ганаш
вафлена фунийка за сладолед
захарни пръчици
Започвам като приготвям първо блата. вече правя обикновения пандишпан със затворени очи и няма как да сбъркате направата му, защото той е колкото яйца, толкова и лъжици брашно и захар. И да - няма набухватели. Важното е да запазите въздушността на белтъците. Тук обаче направих шоколадов блат, затова замених половината брашно с тъмно какао.
Описвала съм много пъти процеса по който правя пандишпан,
като например тук, затова сега ще съм по-кратка.
Отделяме белтъци и жълтъци, като съда на белтъците трябва да е напълно сух, без капка вода, тъй като няма да се разбият добре. Разбивам първо белтъците със захарта на твърд сняг, а през това време смесвам какаото при жълтъците. ( Ако се налага добавям и малко от белтъка), като целя да си направя една смес като за течен шоколад.
Забелязала съм, че така по-идеално ми се интегрират съставките в блата и нямам бели петна, за разлика от традиционното смесване на белтъци и жълтъци.
Намалявам скоростта на миксера и прибавям малко по малко от шоколадовата смес към белтъците и те започват да се боядисват в кафяво, но запазват и цялата пухкавост. След това изключвам миксера и пресявайки прибавям и брашното, на ръка, бъркайки бавно и внимателно, най-добре с телена бъркалка.
Изсипвам блата в тавата на фурната ( приблизителни размери ), като преди това съм я покрила с леко намаслена хартия за печене. ( аз имам силиконова за многократна употреба, да не се чудите защо и тя е блек метълска :))
Пека блата на 150 градуса за около 15-20 минути, а след това оставям да се охлади напълно, но постепенно.
През това време поставям почистените и измити, все още влажни череши и захарта в касерола на котлона и ги оставям да поврат, докато омекнат. Може да добавите малко вода, ако плодът не е много сочен, но целим да получим консистенция на бързо домашно сладко.
Оставяме да изстине и през това време разбиваме течната сметана. Дали ще ползвате подсладена или не е въпрос на избор, но е важно да става за разбиване на крем. Аз ползвам по-често растителна, за да избегна пресичане на крема в случа, че я пребия. Към сметаната прибавям малко по малко от маскарпонето ( на стайна температура) и после слагам пудра захар на вкус, докато се доближи до сладостта, която желая. Аз не обичам много сладки торти, затова го оставям по-свеж, тъй като ще го комбинирам и със сладкото.
Разделям блата на две или три равни ленти, които намазвам с крем, а отгоре разпределям от черешите.
Аз избрах да бъде на две ленти и така тортичката стана малка като диаметър ( около 16 см) и по-висока. Ако искате да е малко по-ниска и широка, го разделете на три.
Навивам първата лента на руло, после прехвърлям върху втората и завивам на спирала. Поставям вертикално в чиния и измазвам с още малко крем. Може да остане част от крема - не го изхвърляйте. Оставам тортата да стегне за един час в хладилника, а след това правя крема за измазване.
Разбивам сладкарската на крем (ако не е подсладена, добавете малко пудра захар ) и прибавям от останалите ми череши, които съм пасирала преди това. Количеството е отново на око, тъй като аз исках да постигна естествен розов цвят - без изкуствени оцветители и с нежно ухание и сладост на череши.
Третия компонент е украсата от "сладолед". Аз направих моя от малко стар шоколадов блат, който имах замразен във фризера. Обикновено замразявам разни изрезки и ги ползвам за такива цели, но вие може да ползвате просто кекс, стар сладкиш или да си направите смес за сладък салам от бисквити. Подобни рецепти има много в нета, а и дори в моя блог, затова не смятам да удължавам рецептата излишно - вярвам, че ще се справите :)
Към стария блат добавих масло и течен шоколад и оформих топче, което също оставих в хладилника да стегне.
Сглобяване на тортата: Стегналата вече торта измазвам обилно с пухкавия, розов сметанов крем, към който освен пасирани череши, може да добавите и ако иамате останал от крема с маскарпоне. Измазвам от всички страни тортата. Отгоре и по средата слагам топчето, което също е стегнало добре.
Заливам с разтопен с шоколадов
ганаш ( рецепта тук) целия връх на тортата и накрая поставям вафлената фунийка.
Поръсвам с малко захарни пръчици или в случая топчици, а това предаде на тортата още по-сладурски елемент:)
Още малко свежи черешки и листенца мента в основата и украсата е завършена.
Макар и пълна игра в кухнята и плаващи мерки, които ще притеснят по-педантичните от вас, тази торта се получи чудесна от първия път и се радвам, че се оставих на течението.
Понякога както в живота, така и в кухнята искаме да се презастраховаме като знаем точните мерки, но истината е, че много от красивите рецепти до ден днешен са се родили точно от такива експерименти и е добре да ги приемем като нещо хубаво.
Аз започнах да режа парчетата, затова заповядайте на масата.
Благодаря на всички роднини, близки, приятели и читатели, които споделят празника с мен, както и голяма част от ежедневието. За мен е голяма радостта да чествам този ден в компанията на всеки, които иска да се присъедини към виртуалния ми празник и погледне на нещата от красивата им, забавна и леко чудата страна! :)
Честит рожден ден на мен! :)
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Тъй като знам, че сега е моментът за сладкишите без печене, ви предлагам тази изключително вкусна и точно толкова лесна тортичка с крем от грис, кокос и бисквитки. Аз самата никога не съм гледала на гриса на нещо повече от каша, която ми пробутваха за десерт в детската, и така й не му минаваше номера, но с течение на времето се радвам, че мнението ми се промени. Грисът си има своето очарование и смятам, че по-скоро бихте впечатлили някой с нещо такова, отколкото типичните торти, защото ще го хване яд как сам не се се сетил да си го приготви по-рано. 
