Показват се публикациите с етикет тиква. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тиква. Показване на всички публикации

понеделник, 17 декември 2018 г.

Тиквеник / Tikvenik - Bulgarian pumpkin rolled phyllo pie


Имах нужда от почивка този уикенд и макар да не успях да си открадна целия за мен, неделята беше просто всичко от което се нуждаех. "Ден на велико лежане" - както го наричаме в нашето семейство, където причина да сваляш пижамата няма, почти целия ден си в леглото, завит като сармичка и си примъкваш рани лакомства от кухнята - мандаринки, кафенце, палачинки, шоколадови бонбони и каквото душа ти там иска. 

Гледах един от любимите си филми "Студената планина" и се наслаждавах на светлинките и коледната украса у дома, докато навън валеше пухкав сняг. Тъй като си отпочинах добре, завърших всичко това с късно кино в полунощ, където не знам от къде намерих сили и успях да навлека някакви дрехи, и без грим ( и гребен, повтарям гребен) се запътих към киното с надеждата, че малко са идиотите като мен, които ще излизат по среднощ в неделя на тая поледица. 
За мое " щастие" "идиоти" не липсваха и не случайно се оказаха мои познати, които успяха да се насладят на моя неглиже вид, който се опитвах бързо да прикрия в тъмния кино салон.
 (По дяволите, аз излизах от леглото, за да си догледам последния филм за деня - защо не раздават юргани във киното??!@! ) 


Истината е, че имах отчайваща нужда от почивка . Последните дни на седмицата бяха толкова натоварени, че не само се разболях, но взеха да ме изкарат извън нерви в пощенската станция, когато една служителка успя най-накрая да изсмуче какъвто и да е останал коледен дух в мен.

 Бях тръгнала както винаги в края на деня да вършея по задачи, тъй като светлината на деня се пази за готвене и снимки, та от една задача и на друга, трябваше да ида да прибера един да наречем служебен колет от пощата. Още преди него, двама "господа- анцузари" бяха решили, че е забавно да ми препречат пътя и да не ми позволят да мина, защото явно им е скучно и това е идеален начин да заговориш някоя "мадама", като се смееха гласно, че се опитвам да им избягам. 
На гишето пък вече ме чакаше Гринч, която въпреки поздравите ми, личната карта и кръвната проба, която се изисква да си взема пратката, пак не благоволи да каже нещо. След като я уведомих, че трябва да заплатя колета, тя си измърмори нещо от рода " Ми дайте ми бележката", а а й казах,  че се намира вътре.  "Ми отвори си го", отговори тя с някакво задоволство, че сякаш ми дава урок против мързел. Дали защото не ми беше добре вече от дни, но не се сдържах да й кажа " Можете да ми го кажете по-учтиво, подробно, да ме погледнете. Ние гражданите откъде да знаем какво се очаква от нас, като ваши колеги процедират по друг начин". Тя се изхили и попита: " Е, па кой ти е отварял колета", а аз й казах :" Един ваш колега, мъж, беше много любезен, правеше това вместо нас", и тя :" Ми той не работи вече тук" 


Направо ми идеше да и допълня, че явно човекът на е преминал теста за безхаберие и арогантност, за да остане на работа в тъпата им поща. Казах само "Бихте могли да казвате, "ако обичате, заповядайте и моля", все пак сте на пост, който го изисква". Усмивката и стана вече още по-нагла, отговаряйки ми под носа си, все още забила поглед в клавиатурата, тъй като явно зрителния контакт е забранен в пощата, и си промърмори " Да, бе! Ще ви казвам аз, "ако обичате и моля". Щеше ченето да ми падне на пода, да го събирам после цяла седмица, но вече изтощена от сблъсъкът и невероятната некомпетентност просто казах: "След като учим децата да го правят, вие нямате извинение". 
По някаква магия на природата вещицата от дивия запад Благоевград млъкна и накрая все пак й пожелах лека работа и приятен ден, а тя, разбира се нищо не каза, вярна на убежденията си, че трябва да поддържа реномето на държавата.

По път за вкъщи, опитвайки се да се отърся от целия негативизъм срещнах разни познати, които поздравявах отдалеч, пожалвайки им весели празници, но отново "нищо" като отговор. Ясно е, че мизерията и несправедливостта са господари в тази страна, но какъв е смисълът да празнуваме празник, честващ доброто и любовта към ближния, ако не го правим наистина. Тогава всичко е просто храна. Запътих се към вкъщи с идеята, че още днес ще зарадвам някого, с нещо, което мога да направя за него. 
Бях си записала желанието на Диана Бонева, която ме помоли за рецепта за тиквеник и реших, че е идеалното нещо, в което да канализирам малко положителни емоции.


Спретнах рецептата за тиквеника на мама, който е много вкусен и макар да си призная, не ми е най-любимия десерт като цяло, чак когато си го направих сама за първи път си дадох сметка колко е вкусен всъщност. 
Няма по-коледно ухание от постния тиквеник на масата, затова ще премина към рецептата вече, тъй като трябваше да си излея душата в увода. За самия тиквеник ще пиша по-надолу :) 
А ето и необходимите продукти:


Необходим продукти:
1/2 пакет кори за баница
Около 2 ч.ч. рендосана тиква

захар на вкус
1 ч.л. канела
1-2 шепи орехи ( по желание)
олио

Както мама, така и аз правим тиквеника с половин пакет кори, защото го сервираме за Бъдни вечер и искаме да се изяде по-скоро, че от толкова гозби да не остава. С другата половина правим баничка с праз, но и тази рецепта ще си покажа скоро. 

Започваме като рендосваме тиквата. 


Овкусяваме я после с малко захар на вкус, като не мога да ви кажа количество, защото много зависи от това колко е сладка самата тиква. Сложете няколко супени лъжици, намачкайте я хубаво да може да се втрие добре в тиквата и оставете да си пусне соковете.
 Опитайте и преценете дали има нужда от още.
Прибавете след това канелата и малко счукани орехи, като аз слагам две шепи, като моите са като една-мъжка, така че не много :)  Майка ми не слага орехи, но аз реших да си го обогатя :) 


Взимаме една кора, слагаме мъничко олио и разпределяме 2-3 с.л. от плънката. 
Прихлупваме на две по-средата и завиваме на руло.


Процедираме така с остатъка от корите.
Аз реших да изпека тиквеника в един стар тиган, който намерих наскоро и реших, че ще е много подходящо за снимките.
 Намазваме съда с олио, 


и почваме да редим корите една по-една, на охлювче, от вътре навън. 
Останалия сок разпределяме върху тиквеника ( ако е много, не всичкия), така че той също ще се глазира, запече и карамелизира, тъй като е предимно захарна вода.


Пъхаме го да се пече на 180 градуса за около 40 минути.
След като изстине , поръсваме обилно с пудра захар.


Дали защото отдавна не бях яла тиквеник или защото сама го приготвих, но наистина ми се услади ужасно много. Струва си да го правим за празниците и се радвам, че Диди ми поиска тази рецепта. Така не само, аз ще я зарадвам, но и тя ми подари сладки емоции - в крайна сметка празникът може да е с храна, но не само за храна.


Искрено се надявам моят разказа по-скоро да ви е разведрил, може пък да сте се припознали в него и да ви зареди с друга гледана точка на последната седмица до Коледа. Време да се настроим с усмивки и да ги раздаваме повече на хората около нас 
Аз се захващам със следващата обещана рецепта , а на вас добър апетит и хйаде на тиквеника..преди да е отишъл на работа в пощата ;) 

 

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


петък, 16 март 2018 г.

Постна бабка със сладко / Babka - Vegan polish easter bread with jam


Винаги е така, когато си на работа слънцето грее и пече, а останеш ли у дома - дъжд, мрак, градушки и бормашина от съседите. Личи си, че съм като джуджето сърдитко от сутринта, но наистина не бях предвидила такова време в единствения ми свободен ден. Едно нещо обаче ми оправя настроението винаги и това е готвенето. Последвано разбира се от яденето на сготвеното ястие, излегнала се меката лежанка на дивана, гледайки някой интересен филм.  Това обаче ще стане чак привечер тъй като днес съм запретнала ръкави и ще се впусна в кулинарно пътешествие в много различни страни. Първото ми творение е от Полша и е рецепта за постна бабка - вкусен сладкиш от тесто, който се изпича в кексова форма, но всъщност наподобява сладък хляб като козунака. Заради постите се спрях на този вариант, който адаптирах от чудения блог на Диди. Първоначално ми се стори малко объркано заради съставките - портокали, моркови, а аз добавих и мои за да може кашата да е пълна, но накрая се получи нещо наистина вкусно и макар на масата да имаше и други сладки изкушения, тази сладост започна да чезне най-бързо.
Ако сте сред постещите или пък веганите като цяло, тази рецепта ще ви стане любима :) 


АКТУАЛИЗАЦИЯ 2019-ТА ГОДИНА: Ако пък ви е хареса, ще се радвам да  ме подкрепите и тази година в наградите на Блоговодител, където съм номинирана в следните категории:

Категория “Крилце или Кълка” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/krilce-ili-kylka/5/
Категория “Жител на света” -     https://kulinarninagradi.com/glasuvane/jitel-na-sveta/2/ 
Категория “Бързо и вкусно” -      https://kulinarninagradi.com/glasuvane/byrzo-i-vkusno/6/
Категория “Гозбите на баба” -    https://kulinarninagradi.com/glasuvane/gozbite-na-baba/1/
Категория “Топло от фурната” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/toplo-ot-furnata/3/

Моля, отделете една-две минути и гласувайте за мен, а пък аз цяла година ще отделям време да изпълнявам кулинарните ви желания. Ето как да го направите:
Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, откъдето в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Изисква регистрация, но дано това не ви спре да ме подкрепите, пък и може да я помни от минали години :) . 
От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана.


Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".

Благодаря на всеки, който ще го направи!


И така, преминавам към рецептата:
Необходими продукти:
2 1/2  ч.ч брашно ( ползвах смес пълнозърнесто и бяло)

1/3 ч.ч. морковено или тиквено пюре

1/3 ч.ч. захар 
1 ч.л. мед (или агаве сироп за веган) 
2/3 ч. чаша кокосово или соево мляко 
1/2 ч.ч сладко

1/2 ч.ч. орехи

7 гр. суха мая или 1/2 кубче. жива
4 с.л. олио 
1 ванилия
щипка сол

по желание:
кората на един портокал
на върха на ножа шафран на прах

ч.ч.=240 мл
В купа пресяваме брашното със солта и правим кладенче. Слагаме в него сухата мая и или шупнатата вече жива мая, която сме разтворили в млякото с една-две супени лъжици захар. Аз ползвах соево мляко. След това добавяме и останали съставки, като аз имах домашно пюре от тиква, което знаете, че си затварям всяка година ето така.


Прибавяме и останалите съставки поетапно ( без сладкото и орехите) и замесваме средно меко тесто, нлепнещо. Хубаво е да си оставяте една част от брашното и да добавяте постепенно, тъй като в завивисмост какви продукт изберете, ще ви поеме различно количесвто брашно.
Готововто тесто сложете в леко намаслена с олио купа, покрийте с кърта или фолио и оставте във вфурнатана 50 градуса да втаса.


След като тестото удвои обема си, извадете форма за кекс с размери 22-23 см и намаслете леко с олио. Поставете половината тесто, като аз го накъсвах и притисках с пръсти като за пица. Отгоре разпределих сладкото ( моето бе домашно малиново) и орехите. 


Отгоре разпределяме останалата част от тестото и отново оставяме да втаса на топло за около половин час. 
Печем в топла фурна на 170 градуса с обухване до суха клечка. При мен стана много бързо :) 

 

С остро ножче минаваме ръбчетата след като леко се охлади и обръщаме в  чиния / решетка и оставяме да изстине напълно.


Направих бял айсинг от пудра захар и вода за украса, като вие може да ползвате и сок от портокал или нещо друго. Украсих с малки цветчета от захарно тесто, макар да не съм сигурна, че този фондан бе от постния, но пък стояха много красиво :) 



Как да не те изкуши тази кипра сега :)
Толкова е красива и пролетна, че пет пари не давам какво е времето навън.
Доколкото познавам март, след час може и слънце да изгрее. 
Аз пък ще си имам десерт за кафето, а ако отделите час, може и вие :)

А за още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/

П.п. Гласувайте, моля!



Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Рачел със сливи / Pumpkin Jam Recipe


Ноември ще бъде много сладък месец! Така съм го нарекла, такa и ще стане! Това не значи, че ще има само рецепти за сладкиш, а е по-скоро такива вкусотии ще ви представя, че по-добре си сложете празничните гащи с големия ластик от сега. Днес обаче ще стартирам с една рецепта, която съм обещала сигурно преди две години и така и не стигах до нея,а именно рецептата за за рачел. Не знам дали на други места правят точно такова като нашенското сладко от тиква, но знам, кой го прави най-добре и това е моята леля. С нейно спонсорство достига и до вас днешната рецепта, а пък за този мой читател, комуто обещах рецептата преди време, надявам се, че макар и доста късно, ще компенсирам с подробна и изчерпателна информация за направата на тази вкусотия.



По-често може да срещнете това сладко от тиква в златисто-жълт цвят, но аз ви препоръчвам да опитате вариант на леля ми, който е с грозде, сливи и ядки. Хем ако сте запазили малко от тези плодове за зимата, ще може да им намерите още една употреба, хем ще обогатят вкуса на сладкото.
Аз обичам да го ползвам в някои десерти, като любимият, и на мен и на много от читателите се оказа постния кекс със сладко, който е изключително популярен около Коледа.( Рецепта тук)
Ако ви имате пък някоя интересна идея, където още може да се приложи сладкото, нямам търпение да я чуя, в коментарите под публикацията!
Но без повече отлагане, ето и самата рецепта:


Необходими продукти:
1 -1 1/2 кг твърда тиква
1 кг сини сливи
1/2 кг гроздови зърна
1 1/2 кг захар
орехи по желание ( 250 г) 
листчета индрише по желание (3-4 бр) 

За този вид сладко леля ми препоръчва използването на най-твърдите тикви, които са идеални за целта. Сещате се - свинската или кестенката. Какво иначе друго да ги правите :) 
Обелвате и я нарязвате, като най лесно ще ви е да използвате метода като при динята.
Режете е на парченца и я заливате с 800 г от захарта. Оставяте я на хладно ( или в хладилник) за едно денонощие.


На следващия ден ( или пък няколко часа по-късно), почистваме сливите от костилките ( най-добере да си ползвате български сливи) и ги заливате с с 300 г захар и малка част от отцедилия се вече сок от тиквата. оставяте ги и те да престоят за един ден.
Тъй като леля ми е работеща жена си процедира така, всеки ден по-малко след работа, но вие може и да забързате процеса, ако сте нетърпеливи :) 
За гроздето, отделете зърната едно от друго и ги накиснете в останалата захар и процедирайте по същия начин.


Когато всички плодове са готови, изваждаме сливите и гроздето с решетъчна лъжица в отделен съд и прехвърляме техния сок при тиквата. Слагаме я да се вари в тендера поне половин час, без да се бърка. ( Може да се направи проверка за гъстото на сладкото, дали се сгъстило. За целта с лъжичка грабете съвсем малко от сока и оставете на страна да изстине и да видите дали сокът се сгъстява при охлаждане) 
По принцип сладкото може да направите и във фурната, но котлона е за предпочитане според леля. Тя вари сладкото на силна степен, но не да изкипи, така че зависи от всяка фурна.
След половин час, когато изстудения сироп на сладкото е с консистенция на мед, се изсипвате и останалите плодове и се вари още 10 минути.
Зависи от плодовете, но ако пуснат повече вода и сокът се поразводни доста, може и да се наложи малко повече варене. 


Накрая се прибавят листенцата индрише и орехите, за варене 1- 2 минути.
Готовото сладко се насипва в затоплени бурканчета, обръщат се с главата надолу и се задушавате с дебела кърпа, за да останат топли и да се консервират от самата топлина.
От тази рецепта излизат седем бурканчета от размерите за лютеница.


Макар и да отнема малко повече време, сладкото не е никак трудно за правене, а освен това поема много по-малко захар от останалите сладка. Има много различни рецепта за направата му като повечето ползват тиква - цигулка или ползват за направата му гасена вар. Леля ми обаче смята, че този вкус винаги се усеща доста натрапчиво, а за цигулките има къде къде по-добри рецепти, За твърдите тикви обаче е намерила приложение в рачела и аз съм съгласна, наистина е много вкусно. ( Освен това е едно от малките сладка, които не дразнят стомаха при хора с гастрит/ язва)
В днешно време все по-трудно може да се изкусим от купичка сладко, на фона на всички очарователни сладкиши, но пък ако си позволите да се потопите в атмосферата на уют, носталгия и спомени, определено ще искате да поднесат тази вкусотия на гостите си, в компанията на цедено мляко или не. Моята любима част е комбинацията на меките, къдрави плодчета и захарните орехи...мммм
Опитайте и вие! 



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


петък, 14 ноември 2014 г.

Палачинкова торта с тиквен мус (Най-вкусната торта с тиква! Обещавам! ) / Chocolate crepe cake with Pumpkin Mousse


Тези дни на мама много й се бяха дояли палачинки и аз, като примерна дъщеря, веднага откликнах. И без това се чудя как да си намеря повод да сготвя нещо, но друг да го изяде, че ако изяждах всичко, което готвя, досега да съм станала с размерите на дирижабъл.
И така, забърках една голяма доза за палачинки, като от тях заделих и направих едни със солен сметанов пълнеж и пилешко, които скоро ще се появят и в блога. Една част направих шоколадови, които станаха толкова вкусни, че едно нещо доведе до друго и ей го на - направих цяла торта.

Просто не знам как стана :)


Имах си и пюрирана тиква, която бях изпекла предната вечер и тъй като така и не се научих да ми е сладка в състоянието си натюрел, реших, че трябва да я шмугна в някакъв неустоим крем и неустоим крем и направих.

Беше толкова вкусен, че се боях, че ще го изям преди да го нанеса на тортата. Следващия път ще направя такъв, но ще го сервирам в чашки, може би с останал блат или меки бисквитки на дъното. Ама наистина е много вкусен!

Вече няколко пъти съм споменавала за направата на тиквено пюре (тук и тук), но от вас зависи кой вариант е по-удобен за вас. В самата рецепта ще обясня по-подробно използвания от мен метод. И за да не се бавя повече, ето го и списъкът с необходимите продукти:

Необходими продукти:
За палачинките:
3 бр яйца
3 ч.ч. прясно мляко
брашно като за боза  (около 2 ч.ч.) и какао


Крема:
1/1/2 ч.ч. тиквено пюре
4 с.л. захар
200 мл сладка течна сметана за разбиване
1/2 консерва дулсе де лече
*1 желатин (разтворен в малко течност)
индийско орехче
канела
джинджифил


Започнах като изпекох тиквата, пюрирах с пасатор,

 

 а след това, измервайки необходимото ми количество, прехвърлих в касерола.  Добавих захар на вкус (при мен 4 с.л.), но това зависи много от вида и сладостта на тиквата, затова подчертавам да я направите на вкус. Сложете касеролата на котлона и разбъркайте, докато захарта се разтвори в  пюрето.

 

Ще ви отнеме буквално 2-3 минути при непрестанно бъркане. Накрая махаме от огъня и овкусяваме с подправките - канела, джинджифил и индийско орехче, отново на вкус. Аз сложих по-малко канела, тъй като баба ми не я обича, а пък няма как да не занеса торта на генералния ми спонсор на тикви)

И така, готовото тиквено пюре оставяме да се охлади и се захващаме с палачинките. Вярвам, че почти всяко семейство има своя рецепта за палачинки и не смятам да давам много обяснения за използваната от мен рецепта. Аз обичам да използвам мярката 1:1:1 ( яйца: брашно: мляко) за сместа, но понякога може да е малко повечко мляко или брашно. Затова най-добрият ориентир е да се получи смес с гъстотата на боза.
Слагаме около черпак в тиган за палчинки и почваме дългия процес по правенето им. :)

Следващата стъпка е да направим крема. Разбиваме сметаната на сняг,

 

а после прибавяме към нея дулце де лечето и  тиквата. Ако желаете, можете да сложите още от подправките и тук.
После при непрестанно бъркане прибавяме на тънка струйка разтворения (на водна баня или в микровълнова) желатин.

Сглобяването на тортата става по следния начин: В подходящ съд слагаме палачинката, около нея ринг за торта с разстояния около см от палачинката:

Започваме да редим шоколадова палачинка, пласт от крема, палачинка, пласт крем и така докрай.
                  

Готовата торта слагаме да престои няколко часа или най-добре за една нощ в хладилника.

Украсяваме по желание. Аз нямах много време за украса този път и се спрях на много семпла есенна шарка с помощта на листенца и още малко какао.

Но щом разрязах тортата, възкликнах на глас - изглеждаше толкова добре, а кремът се беше запазил пухкав.

*По-късното с майка ми си говорихме, че сигурно тортата ще се получи чудесна и без желатин, а само с фиксатор за сметана.
Комбинацията на карамел в крема и лекото ухание на тиква бе така неустоимо.

Когато занесох тортата на баба и й казах, че е с тиква, тя не заподскача от радост, но после се обади да каже, че явно не ме е разбрала, защото не е усетила да яде тиква. (Тя сигурно си е мислела, че ще сложа цели парчета)
Много се хареса тортата на всички, така че след гласуване, решихме да я наречем най-вкусната торта с тиква ..досега. Кой знае, винаги може да ми попадне нещо още по-добро!


Макар и за момента да се съмнявам!
 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...