Веган ( постна) Сахер / Vegan Sacher Cake

Той: Мило, къде е хляба? Не е ли останал? Аз не го виждам.... 
Аз:  На масата е. 
Той : Не е там, проверих.

Аз, вадейки погледа на майка, която тъкмо е седнала, а детето смята да я вдигне за нещо, което е повече от очевидно си давам сметка, че няма да ми се размине. Давам си сметка също така, че нито една жена не е бездетна, щом има мъж. :) 

 Естествено, щом станах хлябът магически се материализира на масата, очите да ти извади, но важното е, че така и така станах, та поразтребих  и някои други неща, които бяха паднали жертва на това, че се е наложило да си претопли яденето сам, което направих по негова поръчка в опреден час, за който той закъсня естествено. 

Ако бях частен клуб този член отдавна да си е загубил членството, ако ме разбирате, но понеже съм добра, въздишам леко и се надявам това да  е последната безумна молба за вечерта. 

Странно нещо са молбите. Понякога ни затормозяват, понякога не чак толкова, но някак винаги се чувстваш добре, когато си успял да угодиш или помогнеш на някого, пък било то и да го почешеш точно под плешката, където не достига. Аз се стремя да удовлетворявам молбите на хората, защото съм people-pleaser, което не е много добре за собствената ми почивка, но пък хей, аз вярвам, че всичко се връща в този живот и не мисля, че добрините остават незабелязани.

 Така например обещах по време на постите да ви споделя и някой постен десерт и то не типичните, с които всички се лъжем понякога. Искам днес да ви изкуша с една веган торта Сахер, която ще задоволи апетита ви за сладко, без да ви дава грях на душата. 

Забърках блатовете на ръка буквално за десет минути, а на другия ден сглобих за още толкова. Много лесна тортичка, която можеше да стане малко по-красива в украсата си, признавам, но Ванчето щеше да ми дойда на гости и не можех да я чакам да стяга в крема дълго време. Затова пък е много мека и сочна и дори малко от нея ще ви стигне за да избутаме постите :) 

Вижте колко лесно става в няколко стъпки, а и продуктите са малко:

За блатовете:

150 г брашно

150 г захар

200 мл гореща вода

60 мл олио

40 г какао

1 ч.л. бакпулвер

1/2 ч.л. сода

1 ч.л. оцет

щипка сол

1 ванилия

Още:

сладко от кайсии

100 г тъмен ( веган./ постен ) шоколад

70 мл бадемово мляко

2-3 с.л. кокосово масло

Започваме като в купа пресяваме брашното, какаото и прибавяме захарта.

              

Прибавяме загасената с оцет сода и бакпулвера. Може да оставите блатовете само със сода или с бакпулвер, но най-вкусно и сигурно е с двете. Прибавяме след това течните съставки - олиото и горещата вода и разбъркваме динамично с телена бъркалка. Може си миксер, но горещата вода разтваря захар бързо и няма нужда да цапаме повече от една купа :) Сместа е хубаво да стане по-рядка, защото така стават блатовете по сочни, така че ако искате добавете още малко водичка, ако сметнете, че сместа може да поеме още.  Разпределяме сместа в две тавички с диаметър 20 см (моите са еднократни от Джъмбо) и пъхаме да се пекат в предварително загрята фурна на 170 градуса с обдухване. 

          

Оставяме ги да се охладят в тавичките за през нощта, а на другия ден ги изравняваме с ножче и отделяме  излишната част от блата в купичка. 

Смесваме я със сладко от кайсии, за да получим по-вкусен крем, с по-засилен вкус на шоколад.

          

Сглобяваме тортата като слагаме крем само между двата блата и я прибираме в хладилника да се охлади. 

През това време се заемаме с ганаша,

В касерола загряваме млякото и кокосовото масло и прибавяме нарязания на ситно шоколад и бъркаме докато се разтопи и се получи вкусен, еднороден ганаш. ( Внимание, в зависимост от шоколада, количествата на продуктите могат да варират леко)

Оставяме го леко да се охлади и сгъсти и измазваме тортата с него, като оставяме една част да стегне още малко, за да направим надписа, ако решим да има такъв. 

Може да си направите и друг вид крем, от авокадо и какао, като в тази рецепта например или да експериментирате с този. каквото и да изберете, вярвам, че ще ви хареса и ще останете доволни, защото всяка хапка от тази тортичка е наслада.

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястие, присъедините се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Бързи бутер сладки / Puff pastry cookies

Ето, че заваля и първият сняг! Време беше, както се казва. Направо си ухае на почивка и излежаване около и под трапезата, а навън нека си вали. 

Да, ама до тогава има няма още двайсе и кусур дена и искаме не искаме, не бива да се отпускаме.като в приказката за мравката и щуреца, и ако желаем да си прекараме добре зимата, е хубаво да се подготвим от рано. Това важи и за празниците! 

Така правя аз, като се запасявам с цял куп сладки, като през ден готвя някоя нова партида. Всичките са трайни и знам, че ще изкарат дълго време и ще мога после да се наслаждавам само на "трудната задача " да правя избор кое по-първо да си хапна. 

Разбира се, че ремонтът продължава и аз дори не съм близо до идеята за подреден в коледен дух дом, като тази година едва ли ще мога да се порадвам на украса у дома. Затова пък гледам в кухнята да не спира да се пече нещо вкусно, за да мога да усетя коледния сезон. Ароматите определено трябва да са силни, защото взех, че и се разболях лекинко, но така е то. 

Когато колежката ти боледува предната седмица, почти сто процента сигурно е, че ти си следващата. Аз си знаех и си взех "сбогом" с приятелките ми като им казах, че най-вероятно ще "боледувам" следващата седмица. Те бяха изненадани, че съм се сдобила с такива ясновидски способности, но истината е, че няма как настинката или грипът в този сезон да е такава изненада. 

Заредила съм се с щедро количество чайче от джинджифил, любимото си алое, носни кърпички, лимони, топла вода и шоколадови бонбони с ликьор, с които да смазвам гърлото.
Да чукна на дърво, за сега си го карам на крак, като нямам сериозни оплаквания, защото се стремя да пия полезни неща и през останалата част от годината, та тези болежки ми минават бързичко.

Затова и мога да си позволя, макар и не кипяща от енергия да отделя няколко минути след работа в приготвянето на сладки.Докато вечерята се готви на котлона ( тези дни беше крем супа и постно зеле с домати), гледам да използвам фурната да не бездейства и забърквам някакви бързи сладки.

Първите от тях, които искам да ви предложа са тези бутер сладки. Може би сте ги виждали в магазина да се продават в кутийка, може и пък сте ги мяркали в нета, те не са нито нови, нито тайна за някого. Последният път ги видях от една публикация тук и си ги записах, да ги опитам направо,когато мога. Сега ви ги показвам и на вас, защото са супер лесни, бързи и трайни.

За вкуса едва ли има нужда да ви убеждавам - пухкави като малки банички, но с белтъчина глазура като целувки и сладост от сладко - няма такъв вкус :) 

Heобходими продукти:
1 пак бутер тесто ( около 300 г)
8 с.л. пудра захар
1 белтък
1 ч.ч.* конфитюр от кайсии ( или друго светло)

1 ч.ч = 200 мл*

Започваме като разбиваме на ръка, на рядък крем белтъка с пудрата захар. 

                        

След това режем бутер тестото на правоъгълници ето така: 

Мажем всеки един от тях с крема от белтък, с помощта на четка, а отгоре шприцоваме конфитюра на кръст.

Аз нямах такъв конфитюр от кайсии, но имах сладко от дюли .Смесих го с плода от компот кайсии и го пасирах, като добавих захар на вкус и го сварих на котлона, докато стане на сладко и изглежда ето така:

Шприцовах отгоре с помощта на пош и малък накрайник.

Пъхаме сладките да се пекат с предварително загрята фурна на 170 градуса за около 15 минути.

Стават изключително въздушни отвътре и хрупкави отвън. При мен излязоха 33 бройки :) 

Опредено бих ги правила по-често и ще експериментирам с рецептата, защото мисля, че могат да се получи още много интересни форми и дизайни.

Може да съхраните сладките затворени в кутия за дълго време, а пък аз моите ще изпратя  с коледните кутии на приятелите и близките ми :) 

Надявам се с тези вкусни кадри да съм предизвикала любопитството ви и това да е още една рецепта, която ще опитате за празниците.

Ако е така, не забравяйте да ми пишете отзиви, както и да ме подкрепите като харесате блога, страничката във фейсбук или инстаграм акаунта ми. За да получите огромна доза щастие, последвайте ме навсякъде ;) 

Усмихната седмица, приятели! 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Бързо сладко от ягоди и червен касис / Redcurrant and strawberry jam

Каква буря се изля тази вечер в Благоевград само!!! То не беше дъжд, то не беше ураган, то не беше изкъртени дървета и летящи котки. Това лято е доста дъждовно, така е, но затова пък плодове има и на село червения касис пак украси градината на баба. Малките му зрънца блещукаха под обедните лъчи като рубинчета и само си представях каква вкусотия ще се пръкне, ако се затворят в бурканче. Така и  така усещането за наближаващата есен ни преследва доста осезаемо тези дни, защото да не наблегнем на консервирането на вкусотии, у дома, на сухо и сигурно.

За първи път приготвих сладко с желиращата захар ЗАХИРА  Очарова ме с това, че не само става за 15 минути, но и с това, че така плодовете запазват живия си цвят, сладкото е алено червено, по-свежо и ароматно. Спретнах бързо сладко от червен касис и ягоди, които обогатих с малко ванилия и не мога да ви опиша за каква вкусотия става въпрос!

Ето какво ви трябва:  

500 г червен касис (или 300 г касис и 200 г ягоди) 

500 г желираща захар Захира

100 мл вода

1 пак. ванилия

Смесете измитите плодове със захарта и разбъркайте.

 Тъй като аз сложих и малко ягоди, които имах във фризера, оставих сместа да престои леко в хладилника, за да пусне сок.

 Ако ползвате само касис, може да спестите тази стъпка. Сложете на котлона, добавете около 100 мл вода – зависи колко са сочни плодовете. 

Оставете сладкото да заври и отпенете по възможност с помощта на лъжица, за да може накрая да бъде по-бистро. Оставете го да поври 10-15 минути на тих огън – плодовете ще омекнат, а сладкото ще се сгъстява.

След като е готово, дръпнете от огъня и прибавете една ванилия.

Напълнете предварително затоплени бурканчета с ароматната смес, затворете добре с капачка и обърнете с дъното нагоре. 

Сладкото определено наподобява желе, което го прави идеално за плънка на кросанчета, филийки, без да се разтича, а защо не и всякакви торти и  сладкиши. Със сигурност ще експериментирам и с нещо друго.

Опитайте и вие, а после споделете впечатленията си в коментарите, защото и аз се уча от вас :) 

Прекрасен ден, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мармалад от сини сливи / Plum marmalade

Тази сутрин не заех кое по-напред да ви предложа : мармалада от сливи или мързеливата лютеница на вуйна ми. И двете са идеални за сезона и рецепти, които повярвайте ми, трябва да имате. Реших, че лютеницата няма да ни избяга, но ако ви представя този мармалад, не само ще видите последната рецепта за мармалад, която ме впечатли с вкуса си, но и ще е чудесна прелюдия на тортата, която искам да покажа утре. Няма да издавам много информация, но ще ви кажа, че трудно намирам десерти, в които мога да интегрирам сладка и мармалади, без да ми е прекалено натрапчиво. Тази обаче е точно такава и съм сигурна, че си заслужава да я прибавите към семейната колекция. 

Днешната рецепта също е такава и макар аз да не съм от големите консуматори на този вид консервирани плодове, когато се видя в повече, решавам, че ще си затворя някое и друго бурканче. Може би защото не ям много сладко, пък особено на закуска, плодовите бурканчета не са такава неизменна част от моето ежедневие. Сестра ми и зетя обаче ги обожават и знам, че колкото и да направя ще им видят сметката за нула време. 

Мармаладът от сини сливи ( и шипки) ми е любимият, точно заради тази леко кисела нишка, която има в себе си. Толкова кадифена текстура, че може да изядеш цял хляб докато си се усетел, че си прекалил. Този път обаче, колежка на майка ми ми даде рецепта за мармалада с малка добавка от фини портокалови корички, които промениха представите ми за света. Първоначално малко се намръщих от тази комбинация на слива и цитрус, но истината е, че все едно си натикал Коледа в бурканче. Обезателно трябва да го опитате пък било то и просто да сложите в едно бурканче. Повярвайте ми - няма да съжалявате! И защото денят напредна, а края на седмицата е близо, няма да ви губя времето, а преминавам към рецептата :) 

Необходими продукти:

3 кг сини сливи

1 кг захар

1 портокал

Сливите се измиват и почистват от костилките. Нарязват се на парчета. 

Слагат се с една чаена чаша вода и чаша захар да варят на котлона.

                             

Сливите се варят докато омекнат добре.

Когато сливите са готови, ги прецеждаме през сито, като с помощта на шпатула ги претриваме, така че да отделим твърдите частици на люспите. Може да пасирате сливите преди това, з ада ви още по-лесно да претривате пюрето.

След като сме прецедили добре цялата смес, прибавяме останалата захар и връщаме на котлона да къкри докато мармалада сгъсти.

                             

През това време измиваме и обелваме портокала, като гледаме да бъде възможно на най-тънко и да не попада никаква част от бялото. Нарязваме е на ситно и сваряваме коричките във вода. Отнема минутка, а след това ги отцеждаме и повтаряме процедурата още два пъти. Тоест корите сменят общо три води. 

След като са готови и отцедени, ги прибавяме към готовия мармалад.

                             

Мармаладът се сгъстява бързо, текстурата му става по-тежка и започва да пръска много, затова може да сложите лист алуминиево фолио отгоре. Аз го проверявам като капвам малко на плота и след като изстине леко, прекарвам пръст по него и размазвам леко, за да видя дали ще остави чиста следа и няма да тръгне да се разлива.

Готовия мармалад консервирам с леко затоплени във фурната бурканчета ( за да не се пукнат от топлината на мармалада) и затварям веднага. Редя в найлонова торба,  обърнати с капачките надолу, а след това задушавам добре. Накрая завивам и с одеяло и оставям някъде в стаята да се "изварят" в собствената си топлина. Та си спестявам изваряването им, но ако вие искате да го направите за всеки случай - няма проблем ;) 

Може и да не ям много сладка, но за това направих изключение. Опуках три филии само докато снимам, а за след това не ми се говори. Чак срам ме хвана, защото мина инкасаторът за водомера, а аз му отворих вратата нацапана до ушите като жокера. Той човекът ме пита " Извинете, аз от масата ви вдигам", а пък се чудех откъде е такъв ясновидец. После като се огледах в огледалото си разясних ситуацията и засрамена - не засрамена си направих едно чайче, намазах си още някоя филийка и си седнах да си доям :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!