Веган ( постна) Сахер / Vegan Sacher Cake

Той: Мило, къде е хляба? Не е ли останал? Аз не го виждам.... 
Аз:  На масата е. 
Той : Не е там, проверих.

Аз, вадейки погледа на майка, която тъкмо е седнала, а детето смята да я вдигне за нещо, което е повече от очевидно си давам сметка, че няма да ми се размине. Давам си сметка също така, че нито една жена не е бездетна, щом има мъж. :) 

 Естествено, щом станах хлябът магически се материализира на масата, очите да ти извади, но важното е, че така и така станах, та поразтребих  и някои други неща, които бяха паднали жертва на това, че се е наложило да си претопли яденето сам, което направих по негова поръчка в опреден час, за който той закъсня естествено. 

Ако бях частен клуб този член отдавна да си е загубил членството, ако ме разбирате, но понеже съм добра, въздишам леко и се надявам това да  е последната безумна молба за вечерта. 

Странно нещо са молбите. Понякога ни затормозяват, понякога не чак толкова, но някак винаги се чувстваш добре, когато си успял да угодиш или помогнеш на някого, пък било то и да го почешеш точно под плешката, където не достига. Аз се стремя да удовлетворявам молбите на хората, защото съм people-pleaser, което не е много добре за собствената ми почивка, но пък хей, аз вярвам, че всичко се връща в този живот и не мисля, че добрините остават незабелязани.

 Така например обещах по време на постите да ви споделя и някой постен десерт и то не типичните, с които всички се лъжем понякога. Искам днес да ви изкуша с една веган торта Сахер, която ще задоволи апетита ви за сладко, без да ви дава грях на душата. 

Забърках блатовете на ръка буквално за десет минути, а на другия ден сглобих за още толкова. Много лесна тортичка, която можеше да стане малко по-красива в украсата си, признавам, но Ванчето щеше да ми дойда на гости и не можех да я чакам да стяга в крема дълго време. Затова пък е много мека и сочна и дори малко от нея ще ви стигне за да избутаме постите :) 

Вижте колко лесно става в няколко стъпки, а и продуктите са малко:

За блатовете:

150 г брашно

150 г захар

200 мл гореща вода

60 мл олио

40 г какао

1 ч.л. бакпулвер

1/2 ч.л. сода

1 ч.л. оцет

щипка сол

1 ванилия

Още:

сладко от кайсии

100 г тъмен ( веган./ постен ) шоколад

70 мл бадемово мляко

2-3 с.л. кокосово масло

Започваме като в купа пресяваме брашното, какаото и прибавяме захарта.

              

Прибавяме загасената с оцет сода и бакпулвера. Може да оставите блатовете само със сода или с бакпулвер, но най-вкусно и сигурно е с двете. Прибавяме след това течните съставки - олиото и горещата вода и разбъркваме динамично с телена бъркалка. Може си миксер, но горещата вода разтваря захар бързо и няма нужда да цапаме повече от една купа :) Сместа е хубаво да стане по-рядка, защото така стават блатовете по сочни, така че ако искате добавете още малко водичка, ако сметнете, че сместа може да поеме още.  Разпределяме сместа в две тавички с диаметър 20 см (моите са еднократни от Джъмбо) и пъхаме да се пекат в предварително загрята фурна на 170 градуса с обдухване. 

          

Оставяме ги да се охладят в тавичките за през нощта, а на другия ден ги изравняваме с ножче и отделяме  излишната част от блата в купичка. 

Смесваме я със сладко от кайсии, за да получим по-вкусен крем, с по-засилен вкус на шоколад.

          

Сглобяваме тортата като слагаме крем само между двата блата и я прибираме в хладилника да се охлади. 

През това време се заемаме с ганаша,

В касерола загряваме млякото и кокосовото масло и прибавяме нарязания на ситно шоколад и бъркаме докато се разтопи и се получи вкусен, еднороден ганаш. ( Внимание, в зависимост от шоколада, количествата на продуктите могат да варират леко)

Оставяме го леко да се охлади и сгъсти и измазваме тортата с него, като оставяме една част да стегне още малко, за да направим надписа, ако решим да има такъв. 

Може да си направите и друг вид крем, от авокадо и какао, като в тази рецепта например или да експериментирате с този. каквото и да изберете, вярвам, че ще ви хареса и ще останете доволни, защото всяка хапка от тази тортичка е наслада.

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястие, присъедините се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Содена обредна питка за Бъдни вечер / Bulgarian Christmas Bread Recipe

Навярно всяко семейство си има любима рецепта за обредната питка за Бъдни вечер и винаги съм се чудила колко популярна ще бъде една такава рецепта, ако я споделя в блога. Това е една от най-простичките и обикновени рецепти, които мога да представя, но си давам сметка, че всяка година това може да бъде и първата самостоятелна Коледа за много двойки и семейства, когато ще имат нужда от точно тази рецепта.

Отново се доварявам на рецептата на мама, защото не само аз, но и тя е израснала с нея и за разлика от много други, смятам, че е най-подходяща питка за празника.
Случвало ми се е да ме почерпят с питка от Бъдни вечер на следващия ден и го намирам за не не много подходящо, защото знаете, че трябва да се изяде само от семейството на вечеря. Също така, някои я приготвят с мая, което също не бива да се прави, защото питката трябва да е прясна, както се казва. 

Украсяват я  различни видове украси, което е прието, но за мен има най-голямо очарование да виждам този простичък хлебец в най-чистата му форма. Обредният хляб се прави със сода, и е трябва да се изяде още същата вечер, както казах, затова е хубаво да се направи в малък размер или поне размер спрямо членовете на семейството. Така и така те се наричат още на масата и не е много хубаво да се ядат след това от други хора. Трябва цялата да се нарече и раздаде, като може разбира се някой да получи повече от едно парче, но най-важно е да се спази реда на раздаване.

Първо се чупи по средата, като едно парче се отделя за Господ Бог ( обикновено главата на семейството търси там или иначе казано мама), после се дава за Богородица ( тук се включва сестра ми, нали е Мария) и после се дава на Къщата ( аз като най-малка взимам него) 

Късметът в къщата е много хубав, защото значи, че всички у дома ще са добре. После започва да се  раздава на хората на масата, като се започва от най-възрастния. Докато питката още пари, и ухае неустоимо, всеки трепетно търси парата, която не забравяйте преди да сложите в питката, да изварите за няколко минути във вряла вода на котлона.
Не забравяйте, че трябва да е сребърна  на цвят!

Приготвяме питката с обикновено брашно или за мен това е София мел Класик, което винаги имам у дома. Ето и рецептата: 

Необходими продукти:

Около 500 г брашно София мел Класик

Около 300 мл хладка вода

1 ч.л. сода загасена с оцет

олио 3-4 с.л. олио

1 с.л. захар

1 ч.л. сол

Пресяваме брашното в купата, като както знаете, аз никога не замествам първоначално с цялото брашно, а само с две трети от него. 

Правим в него кладенче и прибавяме захарта, а солта е по страните на съда. Прибавяме и олио, като аз го слагам на око.

                            

Слагаме още содата, която сме "загасили" с малко ябълков оцет, така че да шупне ето така:

Прибавяме малко по малко от водичката, докато замесваме, меко, нелепнещо тесто, като редувам водичка и брашънце. Не забравяйте да сложите и паричката. 

Готовата питка няма нужда от втасване, а веднага може да се пече. Може да си поигарете с украсата й или като мен да направите нещо скромничко, като тази с долната страна на вилицата.

Направете четири дупчици с вилицата на кръст, за да излиза парата от тестото и пъхнете да се пече на 170 градуса с обухване за около 40 минути.

Още топла я намазваме с малко вода и я запаряваме под фолио, за да омекне. 

Сервира се на масата и се разчупва от най-възрастния член на семейството.

Понякога се случва в забързаното ежедневие да хапваме и да си гледаме  телефона служебния мейл, друг да зяпа новините по телевизора, и нито храната, нито компанията на масата остават забелязани. На този ден обаче сякаш всичко има смисъл и в сърцето си усещаме смирение и любов. 

Затова са хубави празниците и е добре, че ги има - да ни накарат да поспрем и да се огледаме, да уважим традициите и да се постараем да ги съхраним за идните поколения. 

Аз ви пожелавам да  имате щастието да празнувате с любимите си хора дълги години и нека парата  е у вас, заедно с целия късмет на следващата година!

До нови срещи, приятели! 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Постни зелеви сарми / Vegan Cabbage Rolls

Дойде и това време от годината, когато постната храна сякаш има своето магическо ухание и ни носи спокойствие, надежда и някакво вътрешно смирение. Дори като дете обичах Бъдни вечер, въпреки че мама цял ден ме следеше да не се облажа с нещо сладичко и да не си наруша постенето. Може да е за един ден, но държеше да можем да усетим значението му. Още по-трудно ставаше, когато цял ден от кухнята се носеше уханието на къкрещето бобче, малките сармички на мама, печените тиквеници, пълнени чушки с боб и какво ли още не, което само ме караше да си представя как вечерта ще се насладя на една от най-любимите си вечери в годината. И то без месо!!! Възможно е и още как. Лично аз си признавам, че обичам повече сармичките без месо, отколкото с. Напоследък, като че ли във всяко ястие преобладава месото и ако случайно го пропуснем, значи нещо сме или сбъркали жестоко или пък както моята половинка понякога се шашка и ме пита "Сърдиш ли ми се нещо, че ядем таковО?"

Аз обичам традициите обаче и си признавам, че  ритуалът прави и вечерята по-специална. Преди да седнем на масата, мама казва молитвата, като сме се наредили по възраст, прекръстваме се, а телевизорът е изгасен, както и всякакви разсейващи звуци. Масата е отрупана и сякаш усещаш най-сетне времето за миг да спира и да можеше да се потопиш в уханията на ястията и въобще в целия обред.

След като разчупим питката и потърсим паричката, започваме да си подаваме ястията, като знам, че моята чинийка пак ще се напълни със сармички. Мама прави най-хубавите сармички, с големина на бонбонки, като всяка е само една хапка. Обожавам това ястие и колкото и да се прехласвам върху кулинарните шедьоври на Гордън Разми и други известни готвачи, ако трябва да избера да ям едно ястие веднъж седмично до края на живота си, пак биха били сармичките на мама. Тази година, реших да ви споделя и нейната рецепта, защото и Крина ме снабди с подходящия ориз за целта - Ориз Екстра. Това е висококачествен бял ориз с едри бляскави зрънца, който се сварява равномерно и е много подходящ за ястията от българската национална кухня.

Какъв по добър избор за рецепта от тези апетитни самички за Бъдни вечер. Ето и рецептата: 

Необходими продукти:

1 бр. голяма кисела зелка

2 ч.ч.* ориз Крина Екстра 

1 голяма червена чушка ( или 2-3 прясна или суха)

1 голяма глава лук

2 глави чесън

1 ч.л. червен пипер

2 бр. дафинов лист

кимион на зърна и черен пипер на вкус

олио

не слагаме сол!

Започваме като си изчиства ориза, защото мама винаги държи, макар този да бе толкова чист, че направо нямаше нужда. Измиваме го, докато водата стане бистра.

Тъй като в този момент нямахме сухи чушки, ползвахме прясна, но със сухи е по-вкусно. Нарязваме чушките и кромида на средно ситно и около една глава чесън , обелена на скилидки.

В тиган слагаме олио ( достатъчно, че да покрие тигана, така че не е малко, както обикновено) и след като се загрее, запържваме лука докато омекне. 

                             

След това прибавяме чесъна, само дотолкова че да пусне уханието си и прибавяме чушката и кимион на зърна и млян черен пипер на вкус.

Разбъркваме един-два пъти и прибавяме измития ориз, който също запържваме съвсем за кратко - може би минута, а накрая прибавяме и червения пипер.

Разбъркваме всичко добре и дърпаме от огъня. 

Взимаме от листата на зелето, като изрязваме дебелата част от тях, която е като стъбло по средата. Заделяме го, защото  ще го сложим на дъното на съда, заедно с едно голямо листо, докато се варят и ще се сготви също. 

От останалата част на листото, режем, малки парченца ( около 4 или 6 ), в зависимост от големината му), в които слагаме по около половин или една чаена лъжичка от плънката с ориза. 

Завиваме първо от двете страни леко, а след това навиваме плътно нагоре , като ролце.

Важното е да е мъничко, стегнато и с размерите на хапка. 

Редим върху поставеното листо, като може да сложим около половин или една чаена чаша хладка вода преди това отдолу, за да не ни загори дъното. 

При нас за това количество ни излязоха около три реда сармички с около 40 бр на ред, като между всеки слагаме от останалите ни скилидки чесън, дафинов лист и още кимион на зърна

Прибавям по етапно и водичка, като всичко пое около 4-5 чаши вода, тъй като самия ориз не се нуждае от много вода  

Най-бързо сармичките се варят в тенджера под налягане - за около 20-30 минути,като независимо дали е в такова тенджера или обикновено, ще трябва да сложите подходяща чиния отгоре, която да пристиска сармичките докато къкрят.

В обикновена тенджера може да ги варите за около час, или поне ги проверявайте през това време,защото ги варим до сваряване. Това време ще варира от много фактори - какво е зелето, колко са големи сармите и колко са на брой. 

Щастлива съм, че успявах да ви представя тази рецепта, тъй като се каня от много време, но явно тя си знае сама кога й е дошъл мига. :) Ще се радвам да се доверите на мамината рецепта, защото както и тази за меденките - просто е най-добрата,която съм опитвала.

Оставам ви с тези вкусни кадри, а вие не пропускайте да ми пишете повод и без повод, да ми изпращате снимки от вашите рецепти, а пък аз ще съм повече от щастлива да ги споделям.

 От сърце ви желая весели и светли празници, приятели! 

п.п.Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!