Бишкотена торта с портокали и шоколад / No-bake Light Orange & Mascarpone Cake

За много години приятели! 

Точно седмица по-късно от новата година и започвам с първата публикация за годината. Все още не мога да се възстановя от всички емоции, часова разлика, изтощението от последните месеци на 2018-та и леките здравни неразположения, които изпитвам през студените месеци. 

В мен обаче надеждата е два пъти повече от сега, защото макар земята да е направила кръгче около слънцето и да няма кой знае какво значение, се радвам, че оставих тази изтощителна година зад гърба си. Беше изпълнена с толкова предизвикателства и не винаги от добрия вид, но се надявам да съм положила стъпките за едно по-красиво и щастливо бъдеще. 

Пожелавам и на вас 2019-та да ви носи само положителни емоции и ентусиазма, който изпитваме в началото на годината било то да сме по-добри, отговорни или да не преяждаме :), да не ни напуска, ако не до края на годината, то не толкова бързо. 

Но да не рискувам да звуча като депресивно президентско слово, ще ви разкажа малко весели моменти от изминалата Коледа и разбира се каква е днешната тортичка. 

С моята сестра Мария

Както знаете, обикновено прекарвам коледните празници със семейството си в Холандия, където живее сестра ми. Същата къща обитава и най-малкият и чисто нов член на нашето семейство, племенникът ми Ноа, който е най-забавното, добричко и нежно детенце, което може да има. 

За една седмица успях да сваля няколко килограма от тичане покрай него, да развия очи и на гърба, малко торбички под същите, тъй като става нечовешки рано и да се наслаждавам на най-сладкия звук на земята - неговия малък детски смях, който ти изпълва сърчицето. 

Леля и Ноа

Сутрин рано се промъкваше в стаята ми и идваше да се гушне, докато вдишвах от бебешкото му ухание заровила носле в меката му косичка. Гръбчето му се вдигаше при всяко вдушване, а с малките си ръчички обхващаше лицето ми и се смееше насреща, знаейки че леля му ей сега ще го сбори и нагъделичка.

Опасявам се, че може да си помисли, че съм торбалан, защото все му повтарях, че ще го изям, но най-много да научи, че торбалана не е никак страшен, а по-скоро забавен, защото постоянно го гони. 

С майка ми прехвърляхме "топчето" една на друга, ако някоя от нас имаше нужда да свърши нещо, но въпреки присъствието на възрастен, човекът една ли познава по-бързо животно от подрастващо тръгнало да върши беля. 

Мими и Ноа

Така например в рамките на един час Ноата успя да счупи яйце, да разлее чаша с мляко, да цопне е в кофа с вода по дупе и да я разлее от тавана на къщата, по стълбите чак до последния етаж. 

Разбира се, след това помогна да забърсваме като държеше парцал четири пъти по голям от него, но смееш ли да му вземеш нещо като го стиснал сякаш животът му зависи от него. Да се радваш на дете е да се радваш на всеки един миг от живота си отново, така както си забравил, че може да го виждаш и да му се наслаждаваш. 

С мама 

Заредих се с голямо количество снимки и клипчета, които да гледам в края на деня сега, когато съм далеч от тях, и да не забравям, че не бива да падам духом каквото и да става, тъй като децата копират нашето поведение и ако искаме най-доброто за тях, ние трябва да сме най-добрият пример. 

Тъй като Ноа е още малък, не му даваме захар освен плодове и ако случайно докопа нещо, но не можах да пропусна да направя някоя и друга тортичка за зетя. 

Той е изключителен съпруг и баща и заслужава да го угоя като всеки друг.

Тъй като в по-голямата част от времето бяхме навън, нямах много време за големи кулинарни произведения, затова пък има супер бързи и лесни торти като днешната. Помните, разказах ви за Коледната къщичка от бишкоти тук, как ще я превърна в торта и това е точно тя.  

Супер лесна и вкусна, бишкотена торта без печене с портокали и шоколад. Не остана човек, който да не беше възхитен от вкуса й, но не се съмнявах в това. Понякога ти трябват няколко хубави продукта, които знаеш, че си вървят идеално един с друг и малко въображение. 

Тортата украсих с мини бисквитки, които наскоро видях, че са пуснали в магазина, вариант на познатите ни от много години бисквити в стандартен размер. Казвам го за да не си помислите, че тортата е чак толкова огромна ;) Но няма да губим повече време, залавям се с рецептата и ще ви говоря само за нея:

Необходими продукти:

Около 350 г бишкоти 250 г маскарпоне

300 мл сладка течна сметана за разбиване

3 бр. портокал

100 г шоколадови капки

200 мл вряла вода

Украса:

1 пак. мини бисквити ( за украса)* по желание

2-3 бр.  портокал

Тъй като тортата е с бишкотите от къщичката, може да видите на снимката как се подава от горния край. Разбира се, че може да си я направите с всякакви бишкоти :) На снимката съм хванала и сметаната, която ползвам, тъй като често ми задавате този въпрос. Тя е растителна, тъй като е по-трайна, бухва повече и няма риск да я пресека от пребиване с миксера. 

Формата за тортата е 24 см диаметър.

Тъй като по бишкотите вече имат захар и маслен крем със захар, смятам, че не е нужно много подслаждане. Нареждам част от бишкотите на дъното на тортата.

Изстисквам сока на два протокола ( може и три, в зависимост от големината им) и прибавям една чаена чаша врява вода. Ако портокалите са кисели или пък ползвате нови бишкоти, може да искате да подсладите сиропа с една-две лъжички захар. 

През това време разбивам сметана на сняг, а след това прибавям малко по малко от маскарпонето, което е на стайна температура, докато получа пухкав крем. 

Може да добавите захар при разбиването на сметаната, ако обичате по-сладки торти, но ако ползвате вече подсладена сметана не мисля, че е необходимо. В случай, че накрая кремът не ви е сладък, винаги може да добавите още малко захар, но най-добре да е пудра, за да не рискувате да има хрупкави елементи.

Моите бишкоти бяха измазани вече с маслен ( захарен) крем и сладостта на крема ми беше идеална и така.

С готовия портокалов сироп сиропирам бишкотите, както и всеки следващ пласт от тях. 

Гледам да си го разпределя, така че да ми стигне.

Върху бишкотите намазвам част от крема, а отгоре разпределям от шоколадовите капки и малки парченца портокал ( най-добре почистен от ципите). Често ме питате и за капките, като тях купувам от Кауфланд в пликчета или в Лидл на кутийки, но мисля, че пуснаха от този вариант също в Кауфланд вече.

Отгоре реда още един ред бишкоти и повтаряме процедурата.

Правя общо три пласта от бишкоти и завършвам всичко измазвайки с останалия крем.

Пъхам тортата в хладилника да стегне и да поемат всички аромати.

Аз винаги го правя за една вечер, но и няколко часа ще стигнат.

На следващия ден украсих тортата с малките бисквити и нарязани портокали.

Мой съвет е да направите резанките по-тънки, за да се режат по-лесно парчетата след това или просто ги нарежете на четвъртини, а не на кръгове, тъй като аз малко се поозорих :) 

Тортата е супер мекичка и сочна, а лекотата на крема обръща бишкотите като снежна обвивка. Малките парченца тъмен шоколад са достатъчни да ви задоволят апетита за какао, без да става натрапчиво , а самата текстура на капките ми е една от най-любимите. Те са много по-меки за разлика от обикновения шоколад, а комбинацията им с портокал е направо класическа.

Аз ви оставям с тези сладки кадри и ви пожелавам не само прекрасен ден, весел празник, ами и една чудесна и много щастлива година, приятели!
Бъдете добри един към друг, обичайте се и се радвайте на живота!

Честита 2019-та година! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мармалад от сини сливи / Plum marmalade

Тази сутрин не заех кое по-напред да ви предложа : мармалада от сливи или мързеливата лютеница на вуйна ми. И двете са идеални за сезона и рецепти, които повярвайте ми, трябва да имате. Реших, че лютеницата няма да ни избяга, но ако ви представя този мармалад, не само ще видите последната рецепта за мармалад, която ме впечатли с вкуса си, но и ще е чудесна прелюдия на тортата, която искам да покажа утре. Няма да издавам много информация, но ще ви кажа, че трудно намирам десерти, в които мога да интегрирам сладка и мармалади, без да ми е прекалено натрапчиво. Тази обаче е точно такава и съм сигурна, че си заслужава да я прибавите към семейната колекция. 

Днешната рецепта също е такава и макар аз да не съм от големите консуматори на този вид консервирани плодове, когато се видя в повече, решавам, че ще си затворя някое и друго бурканче. Може би защото не ям много сладко, пък особено на закуска, плодовите бурканчета не са такава неизменна част от моето ежедневие. Сестра ми и зетя обаче ги обожават и знам, че колкото и да направя ще им видят сметката за нула време. 

Мармаладът от сини сливи ( и шипки) ми е любимият, точно заради тази леко кисела нишка, която има в себе си. Толкова кадифена текстура, че може да изядеш цял хляб докато си се усетел, че си прекалил. Този път обаче, колежка на майка ми ми даде рецепта за мармалада с малка добавка от фини портокалови корички, които промениха представите ми за света. Първоначално малко се намръщих от тази комбинация на слива и цитрус, но истината е, че все едно си натикал Коледа в бурканче. Обезателно трябва да го опитате пък било то и просто да сложите в едно бурканче. Повярвайте ми - няма да съжалявате! И защото денят напредна, а края на седмицата е близо, няма да ви губя времето, а преминавам към рецептата :) 

Необходими продукти:

3 кг сини сливи

1 кг захар

1 портокал

Сливите се измиват и почистват от костилките. Нарязват се на парчета. 

Слагат се с една чаена чаша вода и чаша захар да варят на котлона.

                             

Сливите се варят докато омекнат добре.

Когато сливите са готови, ги прецеждаме през сито, като с помощта на шпатула ги претриваме, така че да отделим твърдите частици на люспите. Може да пасирате сливите преди това, з ада ви още по-лесно да претривате пюрето.

След като сме прецедили добре цялата смес, прибавяме останалата захар и връщаме на котлона да къкри докато мармалада сгъсти.

                             

През това време измиваме и обелваме портокала, като гледаме да бъде възможно на най-тънко и да не попада никаква част от бялото. Нарязваме е на ситно и сваряваме коричките във вода. Отнема минутка, а след това ги отцеждаме и повтаряме процедурата още два пъти. Тоест корите сменят общо три води. 

След като са готови и отцедени, ги прибавяме към готовия мармалад.

                             

Мармаладът се сгъстява бързо, текстурата му става по-тежка и започва да пръска много, затова може да сложите лист алуминиево фолио отгоре. Аз го проверявам като капвам малко на плота и след като изстине леко, прекарвам пръст по него и размазвам леко, за да видя дали ще остави чиста следа и няма да тръгне да се разлива.

Готовия мармалад консервирам с леко затоплени във фурната бурканчета ( за да не се пукнат от топлината на мармалада) и затварям веднага. Редя в найлонова торба,  обърнати с капачките надолу, а след това задушавам добре. Накрая завивам и с одеяло и оставям някъде в стаята да се "изварят" в собствената си топлина. Та си спестявам изваряването им, но ако вие искате да го направите за всеки случай - няма проблем ;) 

Може и да не ям много сладка, но за това направих изключение. Опуках три филии само докато снимам, а за след това не ми се говори. Чак срам ме хвана, защото мина инкасаторът за водомера, а аз му отворих вратата нацапана до ушите като жокера. Той човекът ме пита " Извинете, аз от масата ви вдигам", а пък се чудех откъде е такъв ясновидец. После като се огледах в огледалото си разясних ситуацията и засрамена - не засрамена си направих едно чайче, намазах си още някоя филийка и си седнах да си доям :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пиле на грил с мед и горчица / Grilled Honey Mustard Chicken

Това, че вали така, че да почнем да се оглеждаме за събиране на двойки животни въобще да не ви отвлича вниманието. Всички тези явления са за да ни отклонят вниманието от вафлата на Криско и това, че е грил-сезон.  Аз вече успях да спретна едно-две барбекюта на открито и дори на закрито. 

Лошото време не бива да ни разочарова, а просто да изнесете скарата на балкона. Вътре компанията ще продължава да ви дава резултатите от мачовете, а дори неядящите месо не са ми отказвали вкусни гъби или чушки на скара. Има си своето очарование, не можа да не признаете. Не само, че ароматът е неустоим, но почти всичко приготвено на скара сякаш не се готви кой знае колко трудно в сравнение с другите ястия и дори неготвещите ни половинки изявяват желание да ни заместят. Как да откаже човек да си пие биричката тогава и да му носят поредната сочна пържолка. 

Реших, че време да вмъкна няколко подходящи сезонни -грил рецепти и точно тогава на вратата ми се почука. ( Добре де - позвъниха ми на телефона, но първото е по-драматично. Просто, кой чука още на вратата?! То целия вход се заключва! Както и да е, продължаваме)

Приятелите от Борние, така любимите ми горчици ме помолиха да създам няколко рецепти за тях. Усмихнах се на случайността, защото не само бяха в пълен унисон с моя план, но това е горчицата, която не само имам у дома, но и с която приготвяме сосовете в Чушка. 

За да бъде още по-забавно реших да направим и една игра, която тече от вчера на моята страница на блога във фейсбук тук. 

В нея, в коментарите под публикацията искам да ми споделите някоя забавна, вкусна или откачена снимка от ваше скара-BBQ - бира - парти- преживяване, което навярно пазите в телефона си. Аз ще избера петима от вас, които ще спечелят пет комплекта - изненади от Борние, а пълните условия на играта може да прочетете тук.

Някои от вас е включиха веднага и ми напълнихте душата, защото си мислех, че ще е по-лесно да избера. Признавам си, от някои снимки ми се дояде, други ме разсмяна, а трети просто ме пренесоха на друго място. Ще се опитам да избера от всяка категория поне по една :) 

Играта е до края на седмицата, така че сега е времето да си опитате късмета.

Време е да премина към рецептата,която по правило не е трудна и може да я приготвите с лекота още днес или от днес за утре, но вижте как:

Необходими продукти:

1-2 бр. пилешко филе ( пеперуда)

1/4 ч.ч. зехтин / олио

За маринатата:

6 ч.л. горичца с мед Борние

1/3 ч.ч. портокалов сок ( пресен)

1/4 ч.ч. мед 

2 ч.л. кафява захар

червен пипер ( сладък и лют)

черен пипер 

чесън на прах

сол

За соса:

1/2 от маринатата

3 с.л. заквасена сметана/ кисело мляко

2 с.л. майонеза

Рецептата адаптирах от тук, но тъй като в България нямаме кажунска подправка по магазините, може да ползвате основните, които съм изброила на вкус или да си я приготвите, както съм описвала в марината на пилешкото месо по кажуснки, което приготвяме в Чушка тук.

Започваме като приготвяме първо маринатата. За целта в купа изстисквам портокаловия сок и прибавям горчицата. 

                             

Тъй като имах горчица  с мед, може да намаля количеството мед на 1/4 ч.ч. Вие може да ползвате и дижонска горчица, но е хубаво да сложите поне 1/ 3 ч.ч. мед тогава. 

Прибавяме кафявата захар и подправките и разбъркваме добре. Отделяме една трета част от получената марината, която ще направим на сос за пържолите.

Аз ползвах една по-голяма пилешка "пеперуда", която разрязах на шест по-малки пържолки, които начуках леко. Слагаме пържолите в плик и прибавяме маринатата и зехтина/ олиото. Пъхаме във камерата за час или в зависимост след колко време ще ги ползваме. Добре е да не замръзват изцяло, но и да ги оставим да се отпуснат поне за 10-15 минути преди употреба.

                           

Когато пържолите за готови и на стайна температура, ги подсушаваме от маринатата, за да може да се получат хубави шарки от грила.
На скара или грил тиган ги слагаме от всяка страна за около 10 минути, в зависимост от дебелината им.

                     

За гарнитура може да гриловате тиквички, чушки, домати, а защо не и някой цитрус, които моеж да сервирате и за свежест в чинията ;) 

        

Тъй като е толкова лятно ястие, не можах да не се изкуша да гриловам и малко сварена царевица :) 

 

Докато пържолките се правят, може да забъркате и сосът, като към предварително заделената ни марината прибавите заквасената сметана и майонезата. Аз имах сметана в хладилника, но предполагам и гъсто кисело мляко ще се върже добре и ще стане сосът още по-разхлаждащ.

Получи се една пъстра и лятна картинка, от която едва ли ще предположите, че навън вали :) 

Поканете лятото у дома с вкусна храна и не забравяйте да я споделите с мен, защото може да спечелите нещо.
Благодаря на всеки, които се включи в ИГРАТА и ви желая усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!