Солен тарт с чери домати и сирене / Cheese and cherry tomatoo tart

Хубав празник е днес - 24 май и тъй като започнахме седмицата с торта, смятам да я завършим с тарта. Нещо соленко, вкусно, бързичко, така че да ви даде идейка за хапване през почините дни, и то такава, в която може да се развихрите и да изразходвате някои от поостаналите продукти в хладилника. Обожавам такива рецепти, защото когато пазарувам съм като навиждала и взимам от всичко по малко, да има, и после се чудя как да се изконсумира, защото ако у дома не се сложи на масата ( от мен), никой няма да се амбицира да иде да рови в хладилника. Затова пък сами не занаят колко често са яли неща, които уж не ядат, но още са живи и здрави, все не мога да ги уморя :) 

Когато жената е македонка, зодията е без значение.

Този вид мислене е характерен за доста македонки, а пък 24-ти май е празникът и на моя град Благоевград, затова реших да си покажем малко характера с днешното ястие. Умно, вкусно и красиво и то като нас ( и скромно, и скромно), малко джаста-праста, но винаги на ниво, а ако искате да е съвсем автентично, сложете и щипка пикантност, че за къде без нея, ако говорим за македонските жени. 

Сигурно ще попитате какво му е различното на този тарт от една готова пица и освен, че ще си хвърлите парите за същото, ама че двойно като цена, тук ще може да се насладите на по-скоро нещо като пай, с вкусна, лека плънка от сиренеце, яйчице, сметана, ароматни подправки и сочни чери доматки. Може да нахвърляте и всякакви останали ви зеленчуци, както и парченца шунка, но лично аз понякога имам нужда от нещо без месо, да ми ухае на пролет и лято. Няма как да не стане, ако гарнирате тарта с малко провансалски подправки, а комбинирането му с чашка винце си е направо задължителна. 

Днес, в моя град ще се празнува по няколко направления, така че добре, че си го спретнах вчера. Грабвам няколко парчета, бутилката ухайна напитка и хайде с приятелите на пикник. Ако и вас ви грабна тази романтична идилия и искате да я "вкусите" у дома, следвайте рецептата, а тя е много лесна:

Необходими продукти:

За тестото:
250 г брашно
125 г масло
8 с.л.  вода
1 ч.л. сол

За плънката:
150 мл готварска сметана
1 бр. яйце
1 ч.л. горчица
кашкавал и сирене на вкус ( ползвах краве и козе сирене)
подправки : сол, черен пипер и подправки микс от Прованс
11-12 бр чери домати

Започваме като си правим тестото. То е вид маслено тесто и няма нужда от втасване. Може да го замесите с разтопено масло и да го изчакате да стегне или като мен да рендосате още твърдото масло, така че да е по-лесно да се замеси. Слагаме сол на вкус и малко водичка, за да може да получим хубаво еластично тесто. Няма да е много меко, но затова пък може да го оставите за малко да почине, да се отпусне.

                             

За още по-мързелив вариант може да ползвате и бутер тесто, но лично аз харесвам този вид "бутер-тесто". Пак си ухае на масълце, а  става бързо.

Разточваме тестото с точилката на лист, така че да пасне на формата в която ще печем. Моята форма за тарата е правоъгълна с размери 35 х 12 см, но вие може да я направите кръгла или в тавичка, няма проблем.

                             

Притискаме тестото по формичкат аи изрязваме излишната част. От останалото тесто може да оформите някаква украса по формата, но аз не се занимавах :)

                             

В купа разбиваме яйцето със сметаната и добавяме начупените сирена, кашкавали или каквото там сме решили да употребим. Лично на мен ми допада най-вече с комбинацията на млечни продукти и домати, но ще ви оставя сами да направите плънката.

                            

Слагаме и от целите доматки по трасето, подправяме с ароматни подправки и хайде в предварително затоплената фурна да се запече на 180 градуса за около половин час.

Обожавам уханието на разтопени сирена, а доматките остават сочни и след изпичането. Тестото е соленко, а креместата плънка ще ви накара да искате още и още. Ако искате да видите с каква торта ще ви изкуша в понеделник, не забравяйте да следите моя инстаграм акаунт - https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където ви показвам предстоящи рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра.

А, ако сте още любопитни, може да прочетете и последното ми по-различно интервю тук !

Честит празник, благоевградчани! 

Честит празник, на хората които пишат правилно!!!
4estit praznik i na ostanalite!!!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мини тарталети "Тути фрути" / Mini Fruit Tarts Recipe

Хубав август се очертава. Не само, че този месец имам рожден ден, но ето и че истинското лято ще се завърне. (Сега ще я втасаме. ) Както вече свикнахме на умерени температури и редовно поливане, може да не ни понесат веднага, ако не се погрижим да отпрашим към морето или някъде на друга прохлада. 

Аз все още не знам дали и къде ще мога да отида, но едно знам със сигурност - вдъхновението ми се завърна. Дали след последната висока температура се изпариха и загнездилите се от известно време тревожни мисли, но веднага щом взех да се пооправям, оцених живота си наново. Нали ви е познато? 

Мислим си, че животът ни е скапан, докато не ни заболи зъб и после осъзнаваме колко хубаво ни е било преди това. 

Дали пък заради меланхоличното време, проливните дъждове, работното лято, текущите семейни проблеми и наближаващия ми рожден ден, но последния месец, месец и половина не бях най-големия лъч светлина. Но както и на приятели, така и на себе си винаги давам един съвет - когато ти е зле, просто се фокусирай върху две неща. Първо - други хора.

Бъди полезен  на другите около теб и поне за малко ще отместиш фокуса от собственото си "нещастие", да го наречем малко пресилено. Другото важно нещо е да намерим своя катализатор на енергия в творчеството. За някои това може да е овладяване на висшето изкуство на кючека в местната кръчма, но аз предпочитам да се отдам на увлекателни книги, развлекателно кино и всепоглъщащата кулинария. 

Такива чудесии наготвих напоследък, че месеци няма да ми стигнат да ги публикувам, а и още не мога да се спра. Искам около мен да е цветно, красиво, топло - като картичка от тропически остров ( тъй като не мога да отида така и така). Искам хубавите вибрации да успеят да достигнат мен, читателите ми и всеки, който има нужда от един "позитивен" шамар да го свести, веднага щом се замисли за разните му там злободневни проблеми и пропуска голямата картина. 

Преди време например не обичах да си чествам рождения и ден, защото не харесвах идеята за остаряване като цяло и въобще целия шум около този ден. ( Сигурно съм си мислила, че съм много важна, интересна и над нещата ..оф) 

С годините обаче  все повече оценяваме огромната привилегия да остарееш, която бива отказана на много други. Същото и с честването.  Като деца сякаш го получаваме на готово, но с времето трябва сами да го организираме и сами да осъзнаеш, че това е честване на живота и си заслужава. Такова е настроението, което исках да се носи от днешната рецепта. Едно честване на лятото, живота, красивото и вкусното. Да поставя началото на поредните Люсински празници, които се честват целия август месец ( У ДОМА..ОТ МЕН..СЪВСЕМ НЕ СКРОМНО, ЗНАМ :)). Така пък не се притеснявам ако на самия ден, нещо не обърка. 

И тъй като за мен няма да има по-голяма радост да споделя с всички вас цялата храна, емоции и настроение от празника, официално ви каня на този фестивал на сетивата ( и да седнем на виртуалната маса) с първата ми рецепта за изкусително вкусни мини тарталети с крем и плодове "Тути фрути".

А ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За тестото:

450 г брашно София мел Класик

200 г масло

1 ч.л. сода ( с оцет)

1 бр. яйце

1 с.л. майонеза ( по желание)

2-3 с.л. захар

За крема:
домашен крем ванилия ( рецепта по-надолу) или пакет инстантен крем

Още:
сладко по избор
плодове по избор

Желе за глазура:
500 мл вода
250 г захар
1 пак. желатин

Започваме с направата на тестото. Всички продукти се слагат в купа, като може да работите и на миксер или на ръка. Содата я прибавяме, като я "загасяваме" с малко оцет, а майонезата е по-желание и може да се пропусне и прочетох за тази добавка в един сайт, който гарантираше още по-вкусна текстура и реших да опитам :)

                             

Замесваме меко не лепнещо тесто, като е добре да работим с не много меко масло, тъй като тестото ще се разпада повече. Ако все пак топлите дни си кажат думата, не се притеснявайте! , Винаги може да го приберете в хладилника да се охлади за 20-30 минути и ще бъде по-лесно за разточване. 

Разточваме тестото на не много тънко и покриваме формичките за тарталети. Надупчваме основата с вилица на няколко места, за да не се издува прекалено при печене и пъхаме във фурната да се пекат на 190 градуса.

Докато правя формичките една по една, прибирам готовите отново в хладилника, зад а не се отпусне отново тестото.

                             

Печем тарталетите докато се зачервят около 8 -10 минути. Оставяме ги да се охладят.

През това време приготвяме крема: Използваме домашен крем ванилия или някакъв пудинг или готов крем по желание.

Рецепта за крем ванилия имам на много места в блога, но ще я напиша отново тук, за да съм сигурна, че имате всички компоненти на рецептата:

За крема:

500 мл прясно мляко

150 г захар

3 бр. жълтъци

30 г нишесте

50 г масло

1 ванилия 

Слагаме 400 мл от млякото и захарта на котлона да заврат. В купа смесваме жълтъците, нишестето и останалото мляко на крем. След като млякото тръгне да завира, прибавяме жълтъчената смес и бъркаме енергично, докато кремът се сгъсти. 

Гъстия крем дърпаме от огъня и прибавяме ванилията и маслото и разбъркваме, докато се разтворят напълно в него. Оставяме кремът да изстине, като е добре да го покрием плътно отгоре с пласт стреч фолио, за да предотвратим образуването на коричка. За по-бързото му охлаждане го прехвърлете върху измит със студена вода метален поднос, тъй като по-тънкия пласт крем ще изстине по-бързо.

Тарталетите сглобяваме като във всяка слагаме от ваниловия крем, като на дъното може да поставите тънък пласт малиново желе и някакво сладко, като от зелени смокини например.( Аз сложих така само на половината тарталети.)

Отгоре украсяваме с вариация от плодове като моите бяха - сини сливи, праскови, френско грозде и къпини. Сложих на места и малко зелени смокини от сладко, ако се чудите какво е това зеленото освен листенцата мента.

За лъскавата глазура ползвам желиран захарен сироп. Правя си захарен сироп от вода и захар, и след като поври пет минути прибавям желатина, който е приготвен според описанието на опаковката,

Съхранявам сиропа под формата на желе, в стъклени бурканчета в хладилника, и когато искам да ги използвам, отделям необходимата ми част и загрявам за няколко секунди на микровълновата, докато се отпускане леко и може да се нанесе върху плодовете.

И готово!

Едва ли мога да кажа нещо повече за вкуса на тези очарователни кошнички, което сами не можете да си представите от снимките! Затова, сядаме на масата!

Добър апетит, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

Ананасов пай / Pineapple pie

Човек ще каже, че като мине зимата по-малко ще ми се яде, ама на - ядец. Апетитът си е същият, а с тази зеленина и хубаво време за излети, само дето и жаждата ми се увеличи.  Докато бях в Холандия и ме валеше типичният за там дъжд, гледах аз от фейса как приятели си бяха направили "скромни" излети край рекичката - то не скари, не бира, не меса, че и десерти, да не им е уроки. А кой е най-подходящият пролетно-летен десерт за пикник и всякакъв повод ще попитате - за мен това е паят. В Холандия мога да нагъвам боровинки, ягоди, малини и какво ли не целогодишно, а когато ми се прииска десерт - и в него слагам плодове. Затова обичам пайовете - хем ядеш плод, който е почти минимално обработен, хем може да е горещ, пък и става да гарнираш със сладолед - за горещите дни. Ох, устата ми се напълни и покапа по клавиатурата.

Ето защо, като се прибрах, знаех какво ще си приготвя за успокоение на душата и то бе именно някакъв НОВ плодов пай. 

Обичам да ги готвя, защото са ми лесни, а пък и пайовете са еднакво вкусни и да престоят с дни в хладилника, за разлика от тортата.

Не обичам да чистя след тях обаче, тъй като в основата на пая са пресните плодове и като тръгнеш да го правиш, почти винаги има ефект на сладко, което изкипява и фурната става леш, както казва баба.

За щастие от FINO ми бяха пратили да тествам един нов продукт - тефлонов протектор за фурна. Признавам си, сигурно съм от първобитните, които тепърва откриват, че с коприва не бива да се бърше, но наистина не бях ползвала такова чудо.
Едва преди време видях мой приятел да си слага фолио на фурната отдолу за да не му се цапа, но реших, че колкото и гениално мързелива идея да е, все пак бая фолио отива за тази цел. 

Ето, че с тази подложка и това се решава, защото е за многократна употреба и може да се ползва във фурни, грил, микровълнова, да се мие, да се пуска в миялна машина и да се изреже във форма по желание, ако ви е голямо например. При мен пасна идеално и си казах - ей сега ще падне правене на пайове. И така и стана. Започнах с един вкусен ананасов пай, който ми се въртеше много време в главата. Много обичам карамелизиран ананас в комбинация със сладолед, пък и това е единственият плод, който те яде, докато го ядеш, така че се убеждавам, че не надебелявам, ама хич. Само който не го е опитал, не се е влюбил. 

Преди да премина към рецептата обаче, искам отново да ви помоля да ми дадете още повече стимул да ви представям винаги добри, изпитани и интересни рецепти, като гласувате за мен в тазгодишните награди на Блоговодител. 

Номинирана съм в четири категории, като две от тях са именно за торти и сладкиши, които се старая да изобилстват тук, както като количество, така и като качество. А ето как да гласувате за мен: 

Категория “Крилце или Кълка” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/krilce-ili-kylka/5/

Категория “С аромат на ванилия” - https://kulinarninagradi.com/glasuv…/s-aromat-na-vanilija/4/

Категория “Бързо и вкусно” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/byrzo-i-vkusno/6/
Категория “Сладко удоволствие” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/sladko-udovolstvie/7/

Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, откъдето в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Използвайки фейсбук вписване става много бързо. От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана.
Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".

( Може да видите стъпка по стъпка гласуването в снимки за потребители на фейсбук тук)

Благодаря предварително на всеки, който ще го направи, ще сподели публикацията и ще ми помогне да достигна до повече кулинарни запалянковци, които да ме подкрепят! 

Необходими продукти:

За тестото:

2 1/2 - 3 ч.ч. брашно

1/2 ч.ч. пудра захар (или 3-4 с.л. фина кристална)

1/2 ч.ч. ледена вода

300 г масло

1 бр. яйце

щипка сол

Още:

1 бр. ананас ( 1 1/2 - 2 консерви )

1 бр. банан

1/2 ч.ч. кафява захар

няколко капки лимонов сок

протектор за фурна Fino

В купа пресяваме брашно и прибавяме захарта и солта. (Аз ползвах пълнозърнесто брашно)

Прибавяме нарязаното на кубчета студено масло. В малка купичка разбивам яйцето и прибавям повече от половината към тестото, а другата част оставям за намазване на кората преди печене.

Започвам да мачкам с пръсти продуктите, докато започне да се оформя сухо ронливо тесто. Тогава прибавям малко по малко от ледената вода (колкото поеме), за да се получи хубаво, твърдо, съвсем леко лепнещо тесто.

                          

Разделям на две части, като едната разточвам на кора и слагам във форма за пай или капака на кръгла йенска тенджера с размери около 20 см - идеални са за целта!

Опаковам втората част от тестото в стреч фолио и го прибирам заедно с кората в хладилника.

През това време се заемам с плънката:
Ако ползвате пресен ананас - почистете и нарежете на кубчета или ползвайте направо нарязан от консерва. Вторият е по-сочен, затова може да добавите малко водичка към сместа на суровия да помогне да разтвори захарта. Сложете всичко в купа, заедно с нарязания банан и няколко капки лимонов сок.

                       

Изваждам кората от хладилника и изсипвам в нея плода.

Разточвам втората част от тестото на ленти или фигурки и украсявам пая.

Отгоре намазвам с леко размито с прясно мляко или вода яйце.

Пъхам да се пече във фурната на 180 градуса, като дори и от захарните сокове в сладкиша да прекипи малко (както стана при мен на снимка две), няма да има проблем заради подложката.

                     

Когато пека плодови пайове, особено с по-голямо количество захар (както са черешовите или ябълковите), винаги има опасност да прекипят, затова и се радвам, че най-сетне няма да чистя фурната след това.

Хубаво е да изчакате да изстине паят преди да го нарежете - за по-стабилни парчета.

Едва след това може да претопляте парчетата и да ги сервирате с топка сладолед за максимално удоволствие.

Ох, не мога да се спра...вижте дали и вие ще сте така ;)
Усмихната седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Рецепти от филми: Черешов пай от Туйн Пийкс или "Черешите не са това, което са " / Twin Peaks Cherry Pie

Официално започнаха сезоните на пресните плодове и зеленчуци, като първият им представител се появи директно от домашната градина, а  именно вкусни и сочни череши. Като за начало прекарах един-два дена усилено преживяйки череши през 5 минути, но за да не се чувствам виновна, че се тъпча до пръсване, се поразрових и за полезните им качества. Оказа се, че този плод е пълен с витамини, желязо, калий, натрий, магнезий, калций и фосфор. Освен това засищат, макар и да имат малко калории, енергизират и имат обезболяващо действие. И това е само малка част от богатата им характеристика, което им затвърди позицията сред най-любимите ми плодове.

 

След като им се наситих в пресния им вариант, започнах да мисля за това, какъв десерт мога да приготвя с тях. И отнякъде, най-вероятно от най-прашлясалите и забравени кътчета на съзнанието ми, се появи споменът за сериала "Туин Пийкс". Там главният герой агент Купър си поръчваше кафе и парче черешов пай всеки път, когато отиваше в градската закусвалня. 

Едва ли има някой, който не помни този емблематичен за 90-те години американски тв-сериал, който държеше българите (и не само) пред екраните всяка вечер, макар и да не разбирахме какво всъщност става в главата на Дейвид Линч :)  И въпреки това: Лора Палмър, черната дупка, черешовият пай и фразата "Совите не са това,  което са" са като кодови думи, които могат да активират спомените ни за този сериал за секунди.

Точно това се случи и с мен и затова реших да се поразровя и да намеря най-подходящата рецепта. Видях, че съвсем не съм първата, която се е сетила точно за този пай и затова ми беше много лесно да използвам рецептата на шведската готвачка Лейла Линдхолм, която се е вдъхновила именно от този сериал.

Но да преминем вече към самата рецепта, като започнем със списъка с необходимите продукти:

За кората на пая:
200 гр брашно
30 гр пудра захар
150 гр масло
1 яйце
1/2 с.л. вода

За пълнежа:
около 1 кг (и половина) череши
85 гр захар
кората на един лимон
сокът на един лимон
2 с.л. царевично нишесте
1 с.л. натурална ванилова есенция

За намазване:
1 яйце
1с.л. мляко
захар за поръсване

Започваме с направата на тестото, тъй като ще е необходимо да престои малко в хладилник. За целта омесваме брашното, маслото и пудрата захар в купа, докато достигне консистенцията на мокър пясък.

.

След това добавяме разбитото предварително с водата яйце към сухата смес и разбъркваме внимателно, докато се хомогенизира.  Полученото меко тесто овиваме в опъковачно фолио и оставяме за минимум 30 минути в хладилника.

През това време се залавяме с леко досадната работа по почистването на черешите от костилките. За целта използваме специален уред и не много светли дрехи :) След като ги почистим, слагаме черешите, захарта и кората на лимона в подходящ съд на средна темпратура на котлона. Добавя се и една супена лъжица натурална ванилова есенция и се разбърква периодично, докато черешите се варят. 

След около 5-10 минути или когато черешите започват вече да омекват, прибавете разтвореното в лимоновия сок нишесте към черешите.

Продължавайте да бъркате, докато сместа се сгъстява дотолкова, че да може да стои в пая, без да изтича, когато се нареже, или да е с консистенцията на гъсто сладко.

След като черешите са готови, махнете ги от огъня и оставете да изстинат.

През това време разточете кората за пая. За целта го разделете на две полуеднакви половини, като малко по-голямата използвате за основата на пая. Разточете кората между два листа опъковъчно фолио. Така няма да залепва по точилката, особено, ако в стаята е по-топло.

Оформете кората, като леко накъдрите краищата. Аз използвах тавичка с размери около 20 см в диаметър. Изсипете черешовата смес. 

С втората част от тестото оформете украсата на пая, като можете да изберете шарки по желание, както съм направила аз, или да разточите цялостна кора- капак. Във втория случай не забравяйте да направите няколко прореза, от които да излиза парата.

Така оформения сладкиш можете да намажете с разбито яйце и една супена лъжица мляко, като след това поръсите обилно с бяла захар. Печете в предварително загрята фурна на около 180 градуса, докато паят се зачерви.

Извадете от фурната и го оставете да се охлади. Паят е вкусен както студен, така и поднесен леко затоплен в комбинация с топка ванилов сладолед.

 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!