Сладко от рози / Rose Petal Jam Recipe

Едва ли можете да отместите лесно поглед от прекрасните цъфнали розови храсти около нас. Поне в моя град не са малко, а доближа ли се по-близо, веднага ме обгръща нежното им ухание, което се носи деликатно из въздуха на започващото лято.

Именно по това време започват и празниците на розите и затова не е чудно, че точно преди години приковах погледите ви с тази много различна, но запомняща се с уникален вкус и визия торта със захаросани розови листенца ( рецепта тук) .

Докато тогава ви обяснявах как точно да направите украсата, с която можете да накарате и най-големия циник да изпадне в романтичен делириум. Тъй като тортата бе със сладко от рози между блатовете и ваниловия крем, още тогава се зарекох, че ще си приготвя  и аз домашно.

Сладкото не е само полезно, но да не повярвате.. е и сладко! 

Доверих се на рецептата на Мария, тъй като е много лесна и подробно написана. Аз се постарах да направя много постъпкови снимки за тези от вас, които искат да намажат (буквално) нещо сладичко скоро! 

Рецептата всъщност е доста лесна и единственото нещо, което би могло да ви накара да си мислите, че е по-трудоемка е подробното й обяснение, което пък според мен никога не е излишно. Но ето и списъкът с необходимите продукти.
Необходимо ни е:
4 ч.ч. розови листенца
4 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч вода
1/2 ч.ч. розова вода
1/2 ч.ч. прясно изцеден лимонов сок / 1 ч.л. лимонтозу

За сладкото е хубаво да берем розите сутрин и да започнем приготвянето почти веднага, за да не увехнат листенцата. За самото сладко е хубаво да използваме сухи листа на роза, но тъй като трябва да са чисти, е добре да ги измием малко преди това, за да може да изсъхнат.

Аз ги измих в гевгир под течаща вода, като внимавах да не се наранят от силната струя. След това ги наредих върху кърпа за да се изсушат.

След като изсъхнат, започвам да ги прочиствам, като премахвам по-жълтеникавата основа на листото, която е  към дръжките. Махаме най-малките листенца в средата, както и ако има увехнали или наранени.

Хубаво е да използваме само силно наситената и цветна част на листата, като след почистване да изглежда така:

Мария съветва да се използват само розови или червени рози, но аз имах една много ухайна жълта, която добавих. Не бих казала, че се отрази в крайния резултат. 

Сухите розови листенца смесваме със захарта и започваме да мачкаме с ръце. По-този начин розите ще пуснат от аромата си, а захарта ще се напои със сока им.

Прибавяме двата вида води и слагаме сладкото да заври на котлона. Ако ползваме лимонов сок, трябва да го добавим някъде към средата на варенето. След завирането на сладкото варим още около 10 минути, след което махаме от котлона и покриваме с кърпа. Оставяме да почине една нощ.

На следващия ден варим сладкото още 10 минути, като ще започне да изглежда ето така. Ако използвате лимонтозу, прибавете го една-две минути преди махане от огъня.

За дълготрайно консервиране затоплям малките бурканчета във фурната и пълня топлото сладко в тях. Затварям капачките и ги обръщам с главата надолу, като ги завивам в одеало. 

Сега  имам бурканчета със сладко, за да мога да направя поне още веднъж тортата от рози, за която майка ми все ме навива. (Направо си ме тормози.) Но дори и намазано върху филия, това сладко ще ви накара да се отпуснете след натоварен ден. Сладкото освен противомикробно и противовъзпалително действие, има и слабително такова, така че е подходящо за по-спечените типове сред нас! :)

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!

Панирани кисели краставички с пълнеж от кашкавал / Fried Pickles filled with cheese

Преди няколко дена, слизайки в мазето, забелязах, че голяма част от зимнината ми е непокътната. То това туршийки, сладка, лютеници! Зацъках с език и си казах, това ще да е. Следващата седмица ще запретна ръкави и ще ви представя няколко рецепти, включващи именно такива продукти. Започвайки от днес с едно малко шантаво, но уверявам ви много вкусно ястие - панирани кисели краставички с пълнеж от кашкавал.

Попаднах на тази рецепта преди време някъде из нета и ми беше останала в главата като идея, но все си казвах, че ще я направя зимата, когато готвенето с кисели краставички звучи много по-приемливо. Оказа се наистина много оригинално съчетание, което малко ме озадачи "Защо не се предлагат такива неща по ресторантите и в България" 

Това е идеалното мезе за бира - топла сърцевина от кашкавал и лек резливо-кисел вкус на маринованите краставички, обвити в хрупкава коричка!

Защото съм алчна откъм сирене, набутах в краставичките и малко крема сирене, за да може да има още по-богат и кремообразен вкус :)

Ако вече съм ви спечелила да се присъедините към тъмната страна на недиетичните вкусотии, сигурно ще ви трябва и рецептата за да може да се поглезите с тази вкусотия !

Ето и самата нея:

необходими продукти:

Около 6-9 кисели краставички

около 100 г кашкавал

около 100 г крема сирене

кори за баница

олио за намазване и пържене

За соса:

3/4 ч.ч. майонеза ( рецепта за домашна майонеза тук) 

1 с.л. лимонов / лайм сок

1 малка люта чушка

1 скилидка чесън

малко от сока на киселите краставички

сол

Започваме приготвянето с подготовката на киселите краставички. Според мен по-големите са по-лесни за обработка, но по-малките са по-вкусни, тъй като по-бързо се пържат и успяват да разтопят сърцевината от сирена.

Изтърбушвам краставичките с помощта на картофобелка.

След това слагам в тях малко крема сирене, и малко от кашкавала, завършвайки отново с крема сирене:

                      

Взимаме една кора от корите за баница и я сгъваме по средата. Разполовяваме с нож на две части. Във всяка част слагаме по една краставичка и завиваме по показания на снимката начин. Краищата може да намажем леко с олио, за да може да залепнат по-добре.

Така оформените пурички пържим в олио, като обръщаме хубаво от всички страни, за да сме сигурни, че топлината ще проникне до сърцевината им и ще разтопи кашкавала. За тези от вас, които все пак искат да опитат ястието печено на фурна, не се съмнявам, че ще се получи с почти същия вкус. Може би ще е добре в такъв случай да сложите малко олио в тавата, в която ще печете.

Соса приготвих като използвах домашната майонеза, за която публикувах рецепта преди броени дни, а останалите продукти смлях заедно в чопър и смесих с майонезата. Количеството им може да бъде коригирано според вкуса.

Опитайте! Няма да съжалявате! 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Айвар / Ajvar

На село есента не само е дошла, но даже прави място и за зимата. Нивите са обрани и голи. Оградите са накичени с връзки чушки за сушене, чесън или пък кромид. Тиквите са подредени накуп под някой навес, а във въздуха все повече се засилва уханието на хлад. Все още можем да се насладим на слънцето през деня, което ни гали с лъчите си, но достигащо до нас все по-трудно и по-трудно. А скрие ли се от нас за малко, усещаме студени тръпки да полазват по гърба и ръцете.

И тъй като времето навън недвусмислено ни подсеща за настъпващата зима, семейството ми и аз не се офлянквахме много - много, ами решихме да приготвим и последните бурканчета със зимнина. Вече ви споделих рецептата за любимия ни "пинджур", но сега ще ви споделя една нова рецепта и за нас, тъй като не я бяхме приготвяли преди.  В старинната тетрадка на баба е записана като "Югославски хайвер". Аз обаче реших да потърся и други имена, преди да завалят спорове в коментарите как му се казва на различни места в и извън България. Според мен най-подходящо е да го наречем "Сръбски айвар" или просто Айвар, тъй като и под такова име ще го намерите в магазините.

Представлява отново вид  лютеница, но комбинацията е само от печени чушки и патладжани.
Ето ги и необходимите продукти:
10 кг. червени чушки
6 кг. патладжани

За маринатата:
1,5 л. олио
300 мл. оцет
300-400 гр. захар
сол на вкус

Като за начало измиваме зеленчуците и ги изпичаме. След това ги обелваме и смиламе с машинка.

В подходящ съд изсипваме продуктите за маринатата и го преместваме върху огъня.

След като заври, изсипваме и млените зеленчуци и всичко се пържи до готовност. Опитвайте и овкусявайте по желание.

Накрая можете да добавите и "малко" нарязан магданоз. Отново по желание!

Следва процедурата по пълнене на бурканчета, които след това ще изваряваме около 10 минути. Не пропускайте обаче добрата стара традиция да намажете една филийка с това прекрасно ястие.

Пинджур

Eсента вече е на прага ни, а това ни подсеща, че е време за затваряне на зимнини. Спомням си,  че когато бях малка, този процес траеше със седмици, и почти всички роднини се изсипваха на село и щъкаха бързо напред-назад, приготвящи различни видове компоти, сладка и туршии :)

С развитието на големите магазини тази традиция позамря, тъй като повечето хора си направиха сметката, че цялото отглеждане, бране, миене и въртене около огнището не си струва за няколко бурканчета с лютеница, които можеш да закупиш на промоция под левче.

Вкусът обаче никога не същият и ето защо има неща, които моето семейство приготвя и до днес. Едно от тях е този любим пинджур, тъй като съдържа много чушки. А повечето ми приятели знаят, че аз съм нещо като Чушковото чудовище и ги ям под всякакви форми. Уникалното на този пинджур е, че може да се приготви в студен вариант като салата с чесън олио и магданоз, или пък просто да го намажеш на филия като лютеница. В студените зимни дни обаче, когато няма време за готвене, ако го запържиш с 2-3 яйца, става страхотна пърженица, която е бърза и лесна вечеря :)

Ако и вие сте сред хората, които все още намират време и възможност за приготвянето на зимнина, може би тази рецепта ще стане любима за вас.

Намирам невероятно очарование в old school готвенето на огнище, и нямах търпение да снимам целия процес.

 

Естествено не може без изненади, като например това да завали в най-неподходящия момент. Добре, че всички у дома сме с инженерна мисъл :) и бързо спретнахме един навес. Преди да премина по-нататък, ще ви кажа необходимите продукти:

5 кг червени чушки
7 кг домати
1 ч.ч. оцет
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. олио
4 с.л. сол (непълни)
още : сол, черен пипер, млян кимион на вкус

Първо измиваме и изчистваме чушките. Те заминават веднага на горещата ламарина, където се опичат хубаво.

За да се белят по-добре е хубаво опечените чушки да слагаме в затворен съд, където да се задушат. Досадната част с беленето им поне няма да е толкова трудна :)

Следващите на ламарината са доматите. Те стават доста по-бързо от чушките и целта ни е да запечем кожата така, че лесно да се бели, но да има и лекия печен вкус :)

 

 Готовите зеленчуци нарязваме на кубчета :

 

През това време в подходяща тава смесваме продуктите за саламурата: захар, олио, оцет и сол.  Разбърква се и я преместваме на огъня. След като заври, бързо и едновременно се изсипват нарязаните чушки и домати.

 

Разбърква се хубаво и се оставя да заври.

След като заври, огънят се намалява и се бърка до извиране на течността - дълъг процес, идеален да си опечете някоя царевица :)

 

Крайният резултат е ето такъв: 

Готовия пинджур мажем първо на филия :), а после затваряме и в буркани, които изваряваме. Можете да овкусите пинджура с изброените подправки или да го оставите така, като добавяте подправките, когато решите как ще го готвите.

Домашно сладко от череши / Homemade Cherry Jam

 

Понякога (макар и много рядко) съм голям заплес и дори не знам как успях да пропусна този пост.  За първи път си направих сладко от череши и съм много горда с резултата. Едва ли трябва да споменавам отново, че разликата между домашните и купечките сладка е от няколко светлини години, да не говорим, че в сладката от магазините едва ли е останало повече от спомен за плод. Ето защо модата на консервирането се завръща и все повече хора си правят зимнина в градски условия.

Макар и сезонът на черешите да е към края си, все още можете да хванете някои от по-късните сортове, да запретнете ръкави и да си направите истинско домашно сладко.

За целта ви трябват:
1,5- 2 кг череши
1 кг захар
1 лимон
1 ванилия (по желание)

Преди да преминем към приготовлението искам само да уточня, че бих променила количеството захар в зависимост от използвания сорт череши. Черешите, които са по-тъмни на цвят, са по-богати на захар и ще им трябва по-малко захар, отколкото на розовите череши. Имайте предвид това при правенето на сладкото и - както казвам - винаги опитвайте и правете според вашия вкус.

За самото сладко измийте добре черешите, почистете ги от костилките и ги сложете в подходящ съд на котлона.

По-добре е да е по-разлят, но аз нямах и затова използвах дълбока тенджера. По-широк съд ще помогне за по-бързото сгъстяване на сладкото, но в много от случаите можем да си позволим това само на село :)

Залях черешите със сока на един лимон, както и наренданата кора. Забравих да уточня, че реших да нарежа някои от черешите, а други оставих цели. Оставих черешите да поврят няколко минути на средна темепратура, докато плодовете омекнат. След това добавяме захарта, разбъркваме хубаво и увеличаваме температурата. Оставяме да поври, като започваме да отделяме получаващата се пяна.

С времето сладкото ще започне да се сгъстява и леко да променя цвета си към по-карамелен. Варим сладкото не повече от 15 мин., като можете да го проверите по следните начини:

- капка от сладкото не се разтича след като се охлади
- сладкото остава и по гърба на лъжицата
- застиналото сладко се разтяга между пръстите
- застиналото сладко се "бръчка"

Готовото сладко оставяме леко да изстине, но не много. Пълним в затоплени бурканчета, като след това затваряме и обръщаме с главата надолу.