Усещате ли вече уханието на заря във въздуха
? Новата година е толкова близо, че предвиждам от сега махмурлука и желанието за едногодишна карта за фитнеса. Но макар и близо, това е чак догодина и ако има време в което може да му отпуснем края това е сега. Както ви обещах, тези дни ще ви предложа три рецепти подходящи за новогодишната трапеза, като първото бе за
свински пържоли със соев сос и тъмен шоколад (рецепта тук), а пък второто е нещо, което едва ли има човек,който да не познава.
Не защото е традиционно за българина, а защото благодарение на чаровният готвач-психопат Гордън Рамзи, едва ли има някой, който да не си пожелава да го опита.
Вече съм ви предлагала два варианта на това ястие,
със свинско ( тук) и
мързелив "Уелингтън" с кайма. Дойде време обаче да ви предложа моя вариант с вкусно телешко. Разбира се, правила съм и неговата рецепта, която е чудесна, но и малко по-тежка за моя вкус, ако трябва да съм честна.
Сега да не си помислите, че съм решила, да го поправям и да казвам как е по-вкусно! Аз не бих си подписала кулинарната смъртна присъда :) Но ето, че искам да ви споделя моята рецепта за ястието, което е много по-бързо и по-лесно за приготвяне, а пък продуктите са такива, каквито може да намерите в българските магазини.
За рецептата използвах домашно телешко, което купуваме всяка година, тъй като у дома това е предпочитаното месо за похапване Може да изберете бут или бонфиле, каквото джоба и ситуацията позволи, но е важно да е чисто и без нишки от мазнина, за да имате перфектни парчета.
Реших да ви представя рецептата в един много удобен вариант, който може да приготвите половината от предната вечер, а в деня на празника( или гостите или важното събитие за което сте решили да го приготвите) ви остава само да го пъхнете във фурната. Колкото по-малко време ви отнеме готвенето тогава, толкова повече време има за кипрене и подпийване ;)
Гарантирам ви изключителен резултат, който ще се хареса на всеки вкус и определено е ястие, което може да приготвяте и през останалото време, тъй като не е никак сложно.
Аз го сготвих докато водех видео чат с моята приятелка Ванчето, която държеше бебето и то беше свидетел на първият му онлайн кулинарен урок, плюс обсъждане на световно безизвестни теми и непринуден приятелски смях :) Ей, така се готви най-лесно!
Но стига съм ви омайвала, нека рецептата го направи сама. Вижте само колко малко неща ви трябват:
Необходими продукти:
Около 600-700 г крехко телешко месо, чисто без нишки
Около 400 г бутер тесто
4 резена хубава шунка ( около 100 г)
200 г гъби печурки
сол / черен пипер на вкус
щипка мащерка
1 с.л. масло
1 яйца
олио
Започваме като подготвяме месото. Моето бе две по-малки парчета, почистени от голямо парче, така че си пасваха идеално като на снимката и образуваха голямо парче месо. Не исках обаче да се вижда разреза, затова ги сготвих по отделно и направих два по-малки уелингътна.
Месото се измива и подсушава добре. Когато е сухо месото се запържва по-добре. Слагаме го в тиган с горещо олио и го запържваме от всички страни до приятен загар.
Изваждаме от тигана и слагаме в подходяща тавичка, като втриваме добре месото със сол от всякъде ( няма по-безвкусно нещо от безсолно месо)
В мазнината, в която сме пържили са се разтворили соковете на месото, доливаме малко топла вода и слагаме на котлона да уври за кратко, така че да се отлепят всякакви вкусотийки, каквито са останали по дъното на тигана. Заливаме месото до средата и покриваме и покриваме съда с фолио, като го запечатваме добре.
Печем първо на 200 градуса докато заври, а след това на 150 градуса за около час-два, в зависимост от големината на парчето ( парчетата) месо. Аз изпичам месото напълно, тъй като моите хора си го ядат добре сготвено ( както и по-голямата част от българите), но вие може да го оставите и полуготово, ако искате да е по-сурово.
Докато месото изстива, нарязваме гъбите на малки кубчета. При мен останаха една-две лъжички от плънката, но на принцип по-добре повече, отколкото по-малко съм ви дала това количество гъби :)
Слагаме олио и една супена лъжица масло в тигана да загреят и прибавяме гъбите. Пържим докато течността се изпари и гъбките се запържат добре. Подправям със сол, пипер и мащерка.
Аз имах тези две вкусни горчици у дома и тъй като много ми допада вкусна меката горчица на Борние, използвах нея. Намазваме обилно месото с горчица.
Разточваме леко бутер тестото, за да може да ни стигне да увием добре месото. При мен са две по-малки парчета, затова сложих в двата края на тестото две парчета шунка, а отгоре разпределих от гъбите.
Слагаме отгоре месото с горчицата и отгоре нанасяме още малко от гъбите.
Завиваме добре месото с тестото, така че да е подвито от всякъде. За да се залепи добре, може да навлажним краищата на тестото.
Увиваме парчетата в стеч фолио и ги прибираме в хладилника ( или фризера, в зависимост кога ще ги готвим ). При мен беше една вечер. Харесва ми, защото от една страна месото се овкусява и маринова още веднъж, а самата форма се охлажда и се намалява риска да се разпадне при печене.
На следващия ден, изваждаме уелингтъните от стреч фолиото и ги слагаме в подходяща тавичка. Намазваме ги с разбит с водичка жълтък (или цялото яйце) и правим леки шарки по повърхността на тестото.
Пъхаме ги да се пекат за около 30 минути на 180 градуса. Когато достигнат желания цвят, могат да се покрият с фолио, за да не прегорят.
Промените в рецептата не са много като вид, но определено имат своите предимства според мен.
Меката горчица е много приятна на вкус и може да я използвате обилно, без да се притеснявате от лютото. Аз се спрях на варена шунка, която е с по-лек вкус и няма излишна мазнина, която да пробие в тестото. Освен това, не пасирам гъбите и като човек, който е опитвал и другия вариант, определено мога да кажа, че пасираните гъби на са ми най-любимата текстура. Затова пък мини парченцата са идеални, защото усещаш всички пластове на ястието.
Режем ястието на филийки с дебелина около 2-3 см и сервираме със сос грейви и гарнитура по ваш вкус.
Соса приготвям като мазнината от тавата на месото, прибавям към леко запържено в олио и масло супена лъжица брашно.
Прибавям и гореща вода, за да получа вкусен тъмен сос, с опушен вкус и не забравяйте да подправите на сол, ако е необходимо. Честно казано за мен ястието е идеално и без никаква гарнитура.
Телешкото "Уелингтън" и сосът са напълно достатъчни, за да остане изживяването в главата ви дълго време след това.
Ами това е :) Остава още една рецепта и два дни до края на 2018-та, но пък обещавам 2019-та ще бъде още по-вкусна!
Останете на линия - заслужава си!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
