Ризото по милански - Ризото Миланезе / Milanese Risotto Recipe

Декември 2020-та година е тук или както много хора го определят - последно ниво на Джуманджи. Всички смело се изказват, че само извънземни не са кацали тази година, но аз лично не обичам такива шеги, които все по-често стават истина, затова ще си се усмихна под мустак и ще се прекръстя тайно, хвърляща малко сол зад гърба и почукваща на масата. Бая ни стресна таз година и намирането на забавни теми за разговор не е така лесна задача както когато вашата Люси обикаляше метъл концерти, кулинарни събития или просто мааше килоти по Европа да подпийва греяно винце и да шопингува със сестра си посуда на прИмоция. 

Тази година всички ще гледаме "Сам вкъщи", независимо дали ни хареса или не и ще го съпреживеем както никога досега. Да, разбира се, че има вероятност ресторантите да отворят изведнъж точно преди празника, за да ни "поканят" да спасим бизнеса им със скъпи и изкушаващи менюта и ако имате възможност, разбира се го направете. Аз обаче не смятам да чакам чак до края на декември да си хапна вкусно и да изживея всеки един ден пълноценно. Италианският ресторант у дома работи непрекъснато, защото малко или много е любимата ни кухня и поне два-три пъти месечно имаме нейн представител в менюто. 

Преди време ви попитах коя е любимата ви рецепта с ориз и много от вас отговориха - Ризото Миланезе. 

Явно и вие  добре сте си поживучкали преди това, защото който е имал щастието да хапне истинско ризото по милански, не го е забравил. Ако има ястие, което има златен цвят - това е то и ако има ястие, което ще ви накара да се почувствате като крал, докато хапвате - това отново е то. 

За да разберете как да си го направите, вижте и рецептата,която следва. Отново продуктите са от Vera Italia, от където си набавям истински италиански стоки. 

Необходими продукти:

1 глава лук ( бял най-добре) 

2 ч.ч. ориз Арборио Mondina

1/ 2 ч.ч стар кашкавал Баите

1 пак. шафран Заферано

зехтин екстра върджин

1 литър гореща вода/ телешки бульон

60 г. масло

150 мл бяло вино Пино Гриджо

2-3 скилидки чесън

Още:

Патешко бутче Деликатен вкус

Започваме като нарязваме на по-дребно лука и чесъна. Отмерваме си и ориза. 

                          

Ориз Арборио (Arborio) е най-известният и използван сорт ориз за ризото. Получава името си от едноименно селце в северна Италия, където сортът е култивиран и селекциониран за първи път от Доменико Маркети. Характерен е с едрите си зърна и голямата си способност да абсорбира вода (5 пъти повече от теглото си), което му позволява да набъбва чувствително.

В подходящ тиган слагаме да се загрее зехтин и една супена лъжица масло на средна температура. След това запържваме до прозрачност лука и чесъна.

Прибавяме и ориза  и запържваме за още една-две минути.

Прибавяме виното, като за пореден път се спрях на любимото си Пино гриджо. Виждали сте го ви други мои рецепти и честно казано, откакто се насладих на този сорт вино един прекрасен ден във Флоренция, се заби в сърцето ми като кол на вампир. ( То аз съм си истински Винопир) 

Оставяме го да поеме добре в съставките и да се изпари алкохола.

След това прибавяме шафрана. Заферано е подправката за миланско ризото и една от най-скъпите в света. Без нея няма как да си сготвите автентично Risotto alla milanese. Шафрана е скъпоценна прах, която придава много характерен аромат, цвят и вкус на ястията приготвени с нея. Достатъчно е съвсем малко количество за да се насладите на специфичните и' характеристики. Трябва да се отбележи: италианците са виртуози в производството Zafferano и смело твърдят, че италианският шафран е най-качественият в света. 

                     

Само за секунди ще се насладите на истински златен цвят в ориза. 

Започваме да прибавяме от горещия бульон или вода. Според известния готвач Карло Крако,  ако искате да постегнете по-лек вкус, използвайте само гореща вода, а ако искате повече вкус - телешки бульон. Аз имам домашен костен бульон, който разтворих с малко гореща вода, така че си направих нещо като среден вариант. Както всеки път ризотото се приготвя като се слага черпак по по черпак към ориза от течността. Следващия черпак се слага едва след като първия е изцяло абсорбиран от ориза.

Забележете, че не бива да стане изцяло гъст накрая, нека да има малко течност в него. Последно прибавете още масло 2 с.л. и рендосания стар кашкавал. 

Спрях се на Баите, защото това е твърд, ароматен кашкавал за директна консумация, който е прекрасен заместител на Грана Падано и като цена е по-достъпен.

Освен с шафран, подправям ризотото с черен пипер, макар и малко. Не е типично за тази рецепта, но не и изключено да го видите в нея. Аз обичам леко щипкащия елемент и не бих го пропуснала.

Сервираме го още топло, като аз украсих с малко прясна мащерка, колкото и да е нетипично..само за украса.

И тук дойде въпроса отново? Как да поднеса ястие без месо на половинката, освен ако не е салата или просто друг вид предястие? За щастие не ми се наложи, защото реших да добавя още един продукт към кошницата и това е патешкото бутче деликатесен вкус. Запекох го във фурната със соса, с който е консервиран, в чугунен тиган, в който сложих малко свежи билки и чесън.

Получи се просто превъзходно, а в комбинация с виното просто не знаеш какво да правиш по-напред..да пише, да ядеш или като мен и двете. А още по-хубаво - виното върви и с десерт,. така че просто може да си доливате интензив :) 

Такава симфония се зароди, че ми беше трудно да спра да се наслаждавам на атмосферата, която само един истински италиански ресторант може да ти предложи ...или пък просто малко усилия и вдъхновение у дома. 

Няма търпение да споделите вашите наблюдения и да ми кажете дали и вие като мен не мислите, че това е чудесно новогодишно ястие. Като чиния пълна със жълтици..пък дано и 2021-ва е такава :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бьоф Строганоф / Beef Stroganoff

Не знам как сте вие, но аз напоследък съм complete mess. Не мога да се наспя, чувствам се постоянно уморена и да си го кажем направо подтисната. Мисля, че всяка година по това време съм на предела на силите си, може би заради отминаващата зима и настъпващата пролетна умора, а и завишената тревожност от болести не ми помага особено. Опитвам се да се държа доколкото мога, най-вече тук пред вас в блога, но вярна на себе си, се стремя да бъда и вряна на вас, като съм откровена и напълно честна. 

Не винаги съм изпълнена с енергия  и позитивизъм, колкото и да ми се иска. В такива случаи да споделяш компанията с лица от интернет пространството може да бъде вдъхновяващо, но и изтощително, ако не споделяш същата любов към спорта, ставането в шест и любовта към понеделника. 

Дали заради тежкия грип, който изкарах или подредбата на планетите, но всеки ден нося една тревога в сърцето си от работа вкъщи, цивря си периодично за разни неща и се моля вече да дойде пролетта и надеждата за малко повече слънце и социални контакти. 

Истината е, че през изминалия месец загубихме близък приятел, все още млад и в разцвета на силите си и май ми се отрази повече отколкото искам да си призная. Не минава де без да се сетя, че него вече го няма и всичко това, което си приел като стабилност в живота ти не е нищо повече от една илюзия. Знам, че би трябвало да се фокусирам тогава още повече върху хубавите неща, но забраната за всякакви тържества, културни прояви и заливащите ни "опасни новини" не ми помагат много да ги видя. 

И готвенето не ми бе приоритет честно казано, защото ходенето до магазина се превърна в предвоенна подготовка. 

Както винаги обаче реших да правя baby steps, като първо си дадох сметка какво не съм готвила отдавна, за да съм сигурна, че ще ви изненадам приятно. Когато вие сте щастливи, мигновено го усещам и това ме зарежда много. 

Последно време ви споделях доста десерти, стари и познати, нови и диетични, но реших, че е време за нещо вкусно, класическо, познато, но все пак част от световната кухня - Бьоф Строгоноф. 

Една хубава новина  е наличието на домашно телешко месце във фризера, а картофките от баба също си почиваха в касетката на терасата. 

Рецептата не е никак трудна за правене, а пък ще разнообрази напрегнатото ежедневие, като покани малка руска приказка у дома. Точно така, макар с френски корени, ястието е познато предимно от руската кухня, но после и по целия свят. 

Ако и вие като мен имате нужда от смяна на канала, съветвам ви да опитате този - далеч по-вкусен и по -интересен! 

Ето и рецептата:

Необходими продукти:

Около 600 г телешко месо

250 г гъби печурки

1 ч.ч. заквасена сметана ( 200 г) 

400 мл телешки бульон

1 глава лук

100 мл бяло вино

2 скилидки чесън

1 1/2 с.л. брашно

3 с.л. олио

1 с.л. масло

черен пипер

сол

Може да ползвате и цял килограм месо за тези продукти, но според мен и 600 г са достатъчни. Нарязваме месото на жулиени, ленти с  дебелина около един сантиметър.

Овкусяваме ги със сол и черен пипер.

В тигана загряваме олиото на висока температура и добавяме месото. Запържваме добре до като хване хубав загар месцето и го изваждаме в отделен съд. 

                             

След това, в същия тиган слагаме още олио и маслото, да се разтопят. Работим вече на средна температура, като прибавяме нарязания на ситно лук, 

                             

а след това и гъбите. Овкусяваме със сол. 

Когато гъбите и лука омекнат и хванат хубав захар, прибавяме нарязания на ситно чесън и брашното и разбъркваме на каша около една минута. 

                                                           

Прибавяме виното и разбъркваме още малко, докато алкохола се изпари и остане само ароматът.  

Накрая прибавяме говеждия бульон и месото, и захлупваме ястието под капак или лист фолио и оставяме да къкри около час, на ниска температура, докато месото се свари и стане крехко. 

Накрая дърпаме от огъня и прибавяме сметаната към ястието.

Поднасяме върху канапе от картофи, които може да замените с ориз или пък някаква паста. 

Ястието се поднася по различни начини по целия свят, но аз ви предлагам да опитате моя, като не пропускате да си сложите достатъчно от ароматното сосче.

Може би тази рецепта няма да промени положението по света, но съм почти сто процента сигурна, че ще ви накара да се чувствате много по-добре, след като у дома заухае и похапнете от нея. 

Аз получих една голяма целувка за нея и денят ми стана много, много по-хубав! 

Надявам се същия ефект да има и при вас и не забравяйте да ми пишете с отзиви! 

 До нови срещи, приятели 

и ако рецептите ви харесват, последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Ньоки от твърда пшеница ( семола) с бешамел и бяло и вино / White Wine Semolina Gnocchi with Creamy Sauce

Голямо предизвикателство се оказва този септември месец.  Отдавна не съм била толкова заета и започвам да се чувствам гузна като си представям в моментите, когато съм се оплаквала, че  съм била заета, колко време съм имала на ръцете си. Затова пък многото работа и задачи те държат в един такъв активен, почти адренализиран mood,  в който имам чувството, че можеш да постигнеш всичко.Че някога малко и отгоре.  Хубави неща се случват, когато излезем от комфортната си зона и си позволим да опитаме нещо ново, и да направим повече отколкото си мислим, че сме способни. 

Като днешната ми рецепта, продуктите за която са набавени вече моите приятели от Вера Италия. Знаете, че колкото и заета да съм, винаги ще намеря време за готвене ( и ядене, разбира се.) Понякога може да се наложи да отметна този ангажимент по нощите, но винаги ще ям, за да не си лягам, с усещането, че не съм свършила и тази работа :) )  

И тъй като сме в сезона на зимнините, напоследък по-често залагам на еднообразни ястия, и все с продукти, които трябва да употребя. Ето защо така се зарадвах, че се сдобих с това прекрасно пакетче, което не само ме стимулира да развия въображението си, но и да похапнем нещо ново и различно. 

Може би сте забелязали, че през последната година -две все по-често споделям различни рецепти от чуждестранната кухня, с все по-голямо разнообразие на продукти, които доскоро пренебрегвах или въобще не обичах като дете. Така последния път в супермаректа например приятелят ми е ме попита "Това какво е и защо го купуваш? ", когато ме видя да пъхам броколи в количката.

       

Как да обясните на човек, който все още смята дюнера за най-универсалната вечеря, че наистина, ама наистина обичаш броколи. Вярно е, че и аз му се мръщих преди години, но през последните съвсем честно и почтено си го хапвам като заек-зеле. Наред с всякакви крем супи, все по-голям диапазон морска храна и дарове, кореноплодни и огромен избор от ядки, твърдата пшеница също стана част от продуктите към които посягам вече. 

Тя е подходяща за диета, богата е на фибри и желязо и оказва добро влияние на сърцето и подобрява контрола на кръвната захар. Още едно прекрасно качество е, че може да бъдеш креативен с нея и да я сервираш под най-различни начини - като предястие, основно и десерт.

 Твърдата пшеница или семолината, както се казва още бе и основната ми покупка този път от Вера Италия, заедно с една бутилка вино Пино Грижио, защото "трябва да си пия и добавките" :) 

Едно от най-любимите ми вина, още когато си сръбнах от него за първи път в Италия и до днешен винаги гледам да си имам една бутилка за ей такива седмица и месеци като този. Изборът ми е на Casa Paladin, който препоръчвам на всеки, който обича виното, но обича и нормалните му цени, а пък държи и да е качествено. Към поръчката заших и два нови соса, тъй като бях впечатлена от тази марка предния път, когато опитах соса им със сирена ( от тази рецепта за ризото) 

Този път исках да опитам карбонара и сос от гъби и трюфел. Реших, че ще се върже чудесно със семолината, а пък от Вера Италия ми направих подарък към поръчката ( явно го правя всеки път ) и ми дадоха пакетче от вкусния чипс с пармезан, който накрая също успях да вмъкна в рецептата. Самата рецепта е нещо, което може да приготвите много бързо и лесно, в най-различни варианти, като добавяте или махате компоненти, но аз ще ви разкажа повече за нея в самите стъпки за приготвянето й, защото и без това се разпрострях много. Определено е нещо, което не съм яла досега, но това не попречи ястието да се изяде, като този път приятелят ми не попита " Това за какво е", а си изяде всичко :) Но ето и цялата рецепта: 

Необходими продукти:

За полентата:

200 г  семолина/ твърда пшеница 

670 мл прясно мляко

60 гр масло

30 гр пармезан 

1бр. яйце

сол / черен пипер

За соса:

2-3 с.л. брашно

2-3 с.л. масло 

800 мл прясно мляко

70 мл пино грижио Casa Paladin

Сос Карбонара ( тук) 

Още: 

2-3  с.л. малко зехтин

по желание още мляко и вино

шепа гъби

пармезан или парзмезнов чипс

Започваме като приготвяме семолината. Реших да оформя от нея ньоки, като ето как става то: Тя става супер бързо, като за целта трябва само да кипнем прясното мляко. Прибавяме семолината и разбъркваме за кратко, докато абсорбира течността добре, като ако има възможност може да я ставим да се поготви една-две минути още. Дърпаме я от огъня и прибавяме маслото, сол, черен пипер и яйцето.

                             

Разбъркваме добре и прибавяме пармезана или друг стар кашкавал, ако нямате точно пармезан пък :)  Разбъркваме отново, докато получим хубава еднородна смес.

След като се поохлади, прехвърляме върху хартия за печене, израняваме леко с дървената лъжица и слагаме втори лист хартия. С точилка ( или бутилка), 

разточваме семолината с дебелина около 2 см. Стараем се да я  направим равномерна навсякъде, като може да си помагате с ръка. Най-лесно е да я оформите на правоъгълник или кръг.

От готовата семолина изрязваме ньоки, които може да са кръгли ( с резец или чаша ) или пък нещо по-очарователно като тези звездички. Спях се на тях, защото вярвам, че ще се харесат и на децата, а също така е чудесна идея за оформяне на празнично ястие за Нова Година например. 

                             

След като звездичките са готови ги запържваме от двете страни в горещ тиган, в който сме сложили малко зехтин екстра върджин, който също имам от Вера Италия и може да го погледнете тук.

                             

След като звездичките ньоки са готови, си ги нареждаме в подходяща тавичка, за да видя как ще изглежда ястието и се захващаме със соса. 

Слагаме в същия тиган маслото да се разтопи и прибавяме брашното. Запържвам го докато стане съвсем леко златисто 

                             

и прибавяме бялото вино. След като поизвири след около минута, добавяме млякото и оставяме сосът да заври отново. Не се притеснявайте, ако ви се пресече към този момент. Разбърквайте енергично, докато сосът започне да се сгъстява и малките парченца ще изчезнат. 

                             

Разбира се, че ползвах същото вино за овкусяване, тъй като не само е много меко и приятно като "гарнитура" към ястието, но е и чудесно като елемент към соса. Реших да обогатя соса с малко от готовите от бурканчетата, като се спрях на карбонатара, защото досега не бях хапвала готов карбонара сос. Този имаше и парченца месо в него и то никак малки. 

                             

Реших да снимам етикета, за да знаете точно какво съдържа :) 

Добавих малко от карбонарата към вече готовия бешамел, като сложих цялото бурканче. Стана супер вкусно!

                             

Изсипах го под и около звездичките, а между тях поръсих още малко гъбки.

Долях  по малко от виното и млякото, за да има още течност към соса, преди да го пъхна във фурната, а там ястието се пече на 180 градуса за около половин час. 

Малко преди да го извадя натроших отгоре от пармезановия чипс, за допълнителен хрупкав елемент, и тъй като чипса наистина има достатъчен процент съдържание на пармезан ( а не само някакъв аромат) и се получи страхотно. 

                                     

Сигурна съм, че някои от вас ще се зачудят какъв точно е вкусът на това ястие, но с е боя, че ще трябва да го опитате сами. Ако трябва да потърся определящо прилагателно тогава, то било само " Божествен".

Не е само мое мнение, раздадох част от ястието сред колеги на майка ми за да съм сигурна, че ще получа комплексна оценка, и те го потвърдиха. Поискаха още подобни идеи със семолина и явно списъкът с "желания" се увеличили с още малко :) 

Надявам се и на вас ястието да ви хареса,  както и изчерпателната информация за продуктите, които вярвам, че ще вдъхновят и много от вас. 

Усмихната седмица, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!