Как да правим плато сирена за вино / How to Make the Perfect Cheese Board

 

С наближаването на Св. Валентин, пък и защо не и хубавото време за сбирки с приятели, реших, че ще е чудесно да ви покажа нещо различно и интересно, а именно как да си направите перфектно плато със сирена или за винена дегустация. 

Истината е, че все повече хора харесват именно този вид мезета за приятни вечери. Може да хапвате през цялото време различни неща, без да преяждате и самия факт, че трябва да sе ядат на малки хапки ви гарантира, че ще хапвате малко по малко. A, само така може да се насладите истински на храната, нали така? 

За да направя подобаващо днешната рецепта, реших, че няма да стане със сирене от кварталния магазин, затова реших да ви вдъхновя, да ви разкажа и да ви заинтригувам с някои нови вкусове, които може би самите вие ще искате да опитате за различни поводи, които ви предстоят. 

Самата аз съм голям любител на сиренaта и вината и въобще съм си бохем по душа и смятам, че животът е да му се наслаждаваме. Определено мога да пия скъпо вино, а на следващия ден да се наливам и с евтина бира, но стига да има и от двете и животът да ми носи усмивка, това е важното и не бих робувала на лукса, но но и не мисля, че той винаги е недостъпен, ако успеем да намерим баланса и да се глезим от време на време, за да се почувстваме живи. А, какво да чакаме друго тази година ;) 

В днешната рецепта ще ви представя няколко идейки - предложения, които да впишете в своето плато от сирена и да създадете уникално преживяване за себе си и любим човек, близки или приятели. Както винаги, за подобни случаи се доверявам на Вера Италия , защото знам, че продуктите им са автентични италиански и наистина високо качество. Поразрових се в техния магазин и си набелязах следните чудесни неща, за които ще ви разкажа, а пък вие сами ще прецените дали бихте искали да опитате и да включите в платото си. 

Ето какво избрах: ( линкове водещи към продуктите) 

2 вина за два вида вкус и предпочитания:

- Червено Вино Барбера от Монферато 2017

- Уникалното Prosecco DOC Millesimato Brut Rosé 2019 - 750 ml – Casa Paladin 1962 - Просеко - Розе, Пенливо Вино

 2 вида деликатеси за гарниране на сирената: 

- Мостарда ( ще ви кажа какво по-надолу) от Кремона със Смесени Плодове Пикантна 380 g 

- Конфитюр Екстра от Червени Чушки и Пеперончино 230 g 

3 вида сирена:

- Бранзи - Кашкавал от Сурово Мляко 100 g 

- Стракино Бергамаско от Сурово Мляко 100 g 

- Пиаве DOP Отлежало Златна Селекция 100 g 

- Екстра Подарък:  Ножчета за сирена от тук  или интересни предложения

С кое да започна?! Може би най вече с това, че във всяко палто сирена е хубаво да има за всеки вкус. Затова не избирайте три вида сходни сирена. Дори и да ги обичате, след като почнете да пийвате от вкусното вино, ще се усетите как искате да балансирате вкуса му с различни храни - сладки, свежи, солени, люти дори. Нека ви покажа.

СИРЕНАТА 

Първият ми избор бе този кашкавал, който е най-близо до нашенския кашкавал да речем. 

Бранзи е италианско сирене (кашкавал), което си заслужава да опитате. Предполагам, че не е известно в България, но е едно от най-древните и уважавани сирена в област Бергамо - Северна Италия. Носи името си от едноименното селце Бранзи във Вал Брембана 

Бранзи е средно твърд кашкавал, характеризира се с ненатрапчив вкус, но с достатъчно силен аромат и вкус- типичен, свеж, варено - млечен и може да го придружите с всяко хубаво червен вино. 

За да се насладите максимално на вкуса и аромата на това вкусно сирене, препоръчително е да оставите продукта на стайна температура 15 минути преди да го консумирате.

Може да го хапвате директно или ако решите да го гарнирате с някои от предложените от мен сосове по-долу,  но е чудесно и със свеж зеленчук като краставичка например ;) 

Второто предложение е може би моят фаворит и всъщност съм ви го представяла и друг път, ако не се лъжа. Обожавам това сирене и ще ви кажа защо.Толкова е кремообразно  и плътно, а вкусът му не може да се опише лесно с думи. Но нека опитаме :) 

Името Stracchino (Стракино) произлиза от диалектната дума - уморен. В стари времена пастирите са правили такова сирене по време на уморителният преход през пролетта и обрания път на есен. Малкото мляко, което уморените животни давали трябвало да бъде употребено бързо и така се родила рецептата за Стракино, където още топлото от доенето мляко, веднага се подсирвало и пътят продължавал. Днес тази антична рецепта още се спазва, а Stracchino Bergamasco е едно от най-вкусните сирена на област Бергамо - Северна Италия.

Именно това вино бих препоръчала да се консумира върху сухарче и с различни гарнитури, а виното за него - определено бих препоръчала чудесното Розе Просеко на Пладин, за което ще ви разкажа след малко. 

Третото сирене пък най-много ме изненада. Може би защото като цяло не съм чак такъв фен на отлежалото сирене, но ви препоръчвам да вмъкнете и такова  в дъската със сирена. Хубаво да имате поне три различни текстури и етапи на зреене като цяло. 

Отлежалото сирене засища повече, но за разлика от пармезана например, това тук остава някак креместо в устата, а не толкова сухо или ронливо. 

Пиаве ДОП (Защитено наименование за произход) Златна селекция е едно от най-характерните отлежали сирена в Италия. Изключително уважавано и ужасно вкусно, отлежало минимум 12 месеца. Има  настойчив вкус без да е пикантно и твърда структура. С две думи насладете му се и със сигурност няма да съжалявате. 

На мен лично с ягоди страшно много ми хареса :) 

ДЕЛИКАТЕСИТЕ:

Това също е ново за мен, признавам си. По-често посягам на домашни сладка или пък песто, но този път реших да опитам тези вкусотии, които отдавна ме съблазняват. 

Първото от тях е така нареченото Мостарда.  Този “сос” със сладък и пикантен вкус е произведен по древна, традиционна рецепта от Кремона. За неговата направа се използва смес от плодове, внимателно подбрани от най-плодотворните италиански зони за производство. Плодовете се овкусяват, като се заливат със сироп от захар и ароматен сос от синапено олио. 

Да се отбележи, че както всички храни, приготвени с олио от синап, характерният пикантен вкус при дегустиране в началото, постепенно изчезва.

Мостардата от Кремона е една световно известна подправка, за която има данни още в 37 г. сл.н.е. .Била е привилегия за крале и благородници, което означава че е баш тамаАн като за мен :) Трябва да опитате тези плодчета, просто не можеш да спреш и се чудиш с какво ще се върже още повече.  

Втората вкусотийка е конфитюр от червени чушки и Пеперончино. Знам, че вече има различни варианти на  това сладко на нашия пазар и може да намерите вариации, но самата аз смятам да си приготвя и сама. Наистина е много вкусно, но и доста щипкаво. Хубавото е, че все пак сладни и бързо преминава лютото. Върви си чудесно с отлежалите сирена, но аз бих го ползвала и като глазировка за месо. 

ВИНАТА: 

И ето стигаме до кулминацията или това без което едно плато за сирене е като пясък в пустиня? Как да се насладиш, ако няма оазис от който да пийнеш.

Моят оазис е това уникално розе Проскео Милезимато, което е много приятно на небцето, където предизвиква експлозия на свежест, но също така усещане за плътност, придавано от наситеността и вкусово-обонятелната устойчивост на плодовите и флоралните усещания.

Просекото по принцип се прави само от грозде събрано през настоящата година. За да получи титлата Милезимато то трябва да произлиза от най-добрата зона на производство, за него трябва да са положени специални грижи от винопроизводителя, етикета да е естетически издържан, да има по-голяма трайност на утайките и по-добро узряване и отлежаване.

Отлично е за вечер с разговори и розовия цвят да не ви подлъже, че е само за момичета. От двете вина, моята половинка се хвана именно за това и надигаше чашка след чашка, пък аз му казвах, остави нещо и за Св. Валентин, моля!  :) 

Няма да съжалявате! 

И все пак, няма да е редно ако не предложим и червено вино за тези, които намират газираните вина за въздух под налягане ;) Все пак е още зима, колкото и топли дни да има, а пък какво е интимна среща с половинка или приятелка, ако не се пие винце и то по-така...сериозно...като за възрастни! 

Monferrato Rosso Montej - Барбера от е сухо негазирано вино,  родено в лозя, разположени в община Кортезе, по склоновете на Монтеротондо.

Произвежда се изключително с грозде Barbera, събрано през месец октомври. Ферментацията протича в резервоари от неръждаема стомана за около 2 седмици. Впоследствие виното отлежава 4 месеца, отчасти в резервоари от неръждаема стомана и отчасти в барик, преди да бъде бутилирано.

Характеризира се с красив, рубинено червен цвят, а ароматът му е интензивен, характерен и дълготраен плодов букет. Има пълноценен вкус, с дълготраен плодов послевкус.

И след като ви говорих като на много важни и помпозни хора, мога да ви кажа директно - хубаво е, препоръчвам! :) 

И така, ето какво още слагам в едно хубаво плато - сирена. Кракери, задължително краставички, чери домати, ягоди ( понякога и грозде - по-скоро бяло)  и разбира се някакви ядки.

За по-богатата версия, може да сложите и месни мезета, но аз реших да ви разкажа малко повече за сирената и вината този път, защото все пак, специалните вечери предразполагат към храна, която да ни кара да се чувстваме елегантни и да похапваме с наслада :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястие, присъедините се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

Рецепта за дебел шоколадов блат за торта / Perfect Chocolate Sponge Cake

Този февруари ще има толкова хубави рецепти, че както винаги не знам от къде да започна. За да загреем обаче, реших да споделя с вас една публикация или по-скоро вид публикации, които смятам да увелича като цяло и това е по-подробно да обяснявам някои аспекти от правенето на торти или сладкиши, за които получавам повече въпроси.

Иска ми се всички по-смело да експериментирате в кухнята, както аз самата обичам и да създавате сами нови и интересни торти, затова и в днешния пост искал да ви споделя базова рецепта за дебел блат за торта тип "пандишпан".  Ако сте нови в кухнята или просто искате да имате под ръка рецепта за идеален блат за торта, който може да използвате като основа, това е тя. Имайте предвид, че това са меки блатове и са още по-меки ако бъдат сиропирани. Освен ако не използвате маслен крем, който ще се използва за пълнеж или измазване, тортата ще бъде мека, пухкава и сочна, затова и не е подходяща, ако искате да я правите облечена с фондан.  Ще ви споделя разбира се рецепта и за такъв блат след време, но нека започнем от някъде. 

Обещавам също така да добавя и кратко видео, как разрязвам блатовете с нож на ръка, без специални уреди и се надявам това да ви помогне, както и вие може да ми кажете  с коментар какво често ви затруднява и искате да научите още в традиционните рецепти като тази. 

Нека сега да ви покажа как може да си приготвите чудесен, пухкав, равномерен и адски вкусен блат за торта, който е безпогрешен! 

Необходими продукти:

За блата:

6 бр. яйца

220 г захар

140 г брашно 

45 г царевично нишесте

40 г какао 

1 ч.л бакпулвер

щипка сол 

2 бр ванилия 

Започваме като си приготвяме продуктите за блата на масата.  

Отделяме жълтъците от белтъците в две напълно сухи купи. Разбиваме белтъците с шипка сол и прибавяйки последователно от захарта, докато станат на сняг. 

Прибавяме последователно един по един от жълтъците към тази смес, 

като бием с миксера на средна скорост. 

В повечето рецепти от този вид ще ви посъветват да разбиете белтъците  с една част от захарта, а жълтъците с друга, заедно с брашното или какаото. Едва тогава да прибавяте белтъците към жълтъците, като според мен това е по-лошия вариант. Така има по-голяма опасност да останат малки парченца неусвоени белтъци и да седят като бели петна в блат , както и да  пребиете сместа с цел да ги раздробите и накрая да спадне цялата смес като цяло. 

Накрая трябва да изглежда ето така: 

В купа смесваме останалите сухи съставки, така че да получим еднородна смес, 

която пресяваме постепенно към яйчената смес, обърквайки всичко на ръка, 

с бавни и въртеливи движения. Важно е да запазим въздушността на сместа.

Изсипваме я във форма за торта с размери около 25 см, като сме сложили намаслен кръг хартия за печене на дъното. Изравняваме добре и пъхаме във фурната да се пече на 180 градуса за около 30 минути. Ако изпечете блата във по-малка форма 22-23 см ще стане още по-висок, но обикновено  тогава ги ползвам поне за две торти, тъй като иначе става гигантска ;) 

Готовия блат оставяме да се охлади постепенно, за да не спадне.

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястие, присъедините се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  

Благодаря ви, приятели!

Направи си сам: Джинджифилова коледна къщичка / DIY: Gingerbread House

Как е коледното настроение, приятели? Ако още нямате такова, ей сега с тази публикация и рецепта, се надявам да ви го създам. В края на краищата всяка Коледа в живота ни е подарък сам по себе си, поне да го разопаковаме, както се казва. Тази година, напук на всичката неразбория, положих неистови усилия да запазя коледния си дух. 

Вкъщи едни майстори ( няма да казвам кои) направиха повече бели, отколкото да помогнат, все още спя на пода в хола, в работата прозорците не са уплътнени добре и на моменти сякаш някой дементор ми изсмуква животеца през дограмата, а май и ще си мина без украшения у дома тази година, защото освен да сложа елха върху главата си, друго място почти не остана.

 Затова пък, както винаги правя, насочвам всичките си тревоги в кухнята, където ги омесвам, овкусявам и изпичам и накрая се получава нещо супер вкусно, което вече е зарeдено с много положителна енергия. А кое  е най-хубавото, което може да направите с такова нещо - ами раздайте го на повече хора. Тази година реших да раздам на любимите си хора кутийки с домашни бисквитки и сладки, заедно с картичките, като някои от тях ще предам на ръка, а другите - другите пътуват по пощата.

 Направих сладки, които да бъдат продадени за благотворителност, а тази специална къщичка подарих на едно чудесно детенце, която ще й се радва много повече, отколкото мога аз някога. Да виждаш усмивките на хората около теб, заради нещо, което си направил е толкаво възнаграждаващо и честно казано няма шопинг, който да ми донесе такава терапия колкото арт-терапията.

Отдавна се каня да си направя джинджифилова къщичка и все се заричах, че даже и сестра ми ми купи преди години  специална формичка за нея, но дори и така успях да я отложа. 

Тази година обаче, както знаете съм на вълна джинджифил повече от всякога, защото благодарение на него, с моята колежка отблъскваме дементорите от прозорците и си правим полезен и сгряващ чай с джинджифил на Verve, винаги когато ни се прииска. 

Вече ви хвалих техните чайчета по ред причини, като това, че са изцяло български продукт е само една от тях. 

Сега обаче искам да ви разкажа малко за шоколада с джинджифил, който реших да използвам за моята джинджифилова къщичка, защото честно казано, всяка бисквитка е по-хубава ако с шоколад, а това важи и за къщичката. 

Това е първият произведен в България занаятчийски шоколад с джинджифил, ръчно изработен от смлени в каменна мелница специално селектирани и изпечени на място какаови зърна, доставени директно от малки ферми в Еквадор по технологията "bean to bar" - от какаовите зърна до шоколада.

Не е тайна от никого, че обичам черен шоколад ( почти във всяка рецепта използвам само такъв), като съм яла какви ли не видове, дори и с люти чушки. Никога обаче не са ми били люти, докато не опитах този с джинджифил. Лютината обаче му е толкова приятна и затопляща гърлото, че все едно си ударил една ракийка. Реших да се ги нарежа на малки парченца и да го добавям към сутрешната си закуска ( тук), така че да прогоня всякакви възможни бактерии и вируси още от сутринта. Ако има полезен шоколад, вярвам, че това е той. 

Аз разбира се хвърлих в дълбокото с тъмния шоколад от Verve DARK GINGER TEMPTATION с 70 процента какао. За някои може би няма да е сладък като вкус, но ще ти помогне да се разсъниш сто пъти по-бързо от кафето и няма да се тревожиш за фигурата толкова. 

За ползите от джинджифила няма да почвам, защото няма да ми стигне деня да ви ги изредя, но определено ще ви посъветвам да наблегнете на него по време на студените месеци, защото е страхотен имуностимулатор и съм сигурна, че няма да ви е излишно малко Хари-Потърска магия - Джинджифилус чайчус! 

Сега идва ред на рецептата, за да ви убедя още повече колко е чудесна С ШОКОЛАД: 

Необходими продукти за тестото: 

Около 3 ч.ч. брашно ( плюс още за разточване) 

3/4 ч.ч светла кафява захар

1-2 ч.л. млян джинджифил

1/ 2 ч.л. индийско орехче

1-2 ч.л. канела

1 ч.л. бакпулвер

250 г масло

щипка сол

1 яйце

За слепването и декорацията:

300 г тъмен шоколад с джинджифил Verve ( виж тук) 

захарни декорации за къщичката

пудра захар за поръсване

За къщичката използвах ето такава силиконова формичка, но от сега ви казвам, не е задължителна. От една страна е по-лесна за напарва, но пък от друга по-трудна, защото трябва да направиш тестото достатъчно меко, така че да влезе в нея, но и да прилепне добре към страните й, за да се отпечата. 

В Интернет е пълно със стотици шаблони за джинджифилова къщички, които може да си принтирате или просто да почерпите идеи и да си нарисувате сами. Намерих за вас някои тук за улеснение: 

Самата къщичка си е една голяма бисквитка, затова и тестото се прави по същия начин. Слагаме в купа мекото масло и го разбиваме на пухкав крем със захарта. 

Прибавяме постепенно от останалите продукти, докато получим лепкава каша, която оставяме да прехвърляме върху стреч фолио и го оформяме на правоъгълник. Оставяме го в хладилника да стегне за половин час поне, така че да може да се разточва на лист.

След като тестото стегне ще трябва да работим бързо, докато не се отпусне прекалено и започне да лепне от маслото. Затова хубаво набрашнете масата и точилката и си направете един голям правоъгълен лист.

Аз винаги работя само с половината от тестото, а другата половина завивам в хладилника, докато ми потрябва, за да не се затопля. 

Ако ползвате шаблон, изрежете формичките от разточения лист, а ако имате форма като моята, прехвърлете листа върху формата, изрежете и притиснете с пръсти, за да може да се отпечата добре.

Пъхаме ги да е пекат в предварително загряна фурна на 170 градуса, докато порозовеят леко ето така:

                          

Оставяме ги да се охладят напълно, защото така ще се втвърдят. По същия начин процедираме с останалото ни тесто.

Тъй като ги правих вечерта, реших да сглобя къщичката на сутринта.

За целта разтопих шоколада на микровълнова фурна, като го бях нарязала на ситно и разбърквах през няколко секунди.

Признавам си, не знам колко шоколад ми отиде, защото реших да намажа и страните на къщичката с него, хем да ги подсиля и да предотвратя чупене, хем да е по-вкусна. 

Не съм мазала всички парчета, само предното и задното. 

Останалата част използвах за слепване и декориране, като за сглобяването си помогнах с консерва, която подпираше страните, докато шоколадът стегне и конструкцията стане стабилна. 

Много често се използва айсинг за слепване, но според мен шоколадът е в пъти по-стабилен и по-вкусен - няма какво да се лъжем. 

Определено с него ще е по-здраво! 

                       

След като слепим всички страни, завършваме с покрива. С останалия шоколад декорирах украсата по къщичката като може да сметнете, че малко съм си оставила ръцете, но истината е, че колкото по-небрежно е, толкаво по-вкусно изглежда. Да, наистина има и супер изпипани къщички, които са чудесни за гледане, но не от всички ти идва апетита да ядеш. Лъскавият капещ шоколад си е друго нещо обаче ;) 

Още повече, когато този шоколад е : без палмово масло или други хидрогенирани масла, без соев или слънчогледов лецитин, без животински продукти, без глутен, без ечемичен малц, без подобрители, овкусители, стабилизатори или изкуствени консерванти.

Сигурна съм, че някои може да ме попитат, но други разпознават коледните захарни орнаменти, които продават често по това време на годината в Лидл. С тях декорирах къщичката, но ако вие имате желирани бонбони, солети или други вкусотии, както и деца, които отчаяно имат нужда от проект, който да ги държи мирни поне един час, дайте им да украсяват. 

Е, това е от мен за днес и наистина, от все сърце се надявам да съм донесла малко празнична безгрижност, настроение и ухание на горещ шоколад и мелодия на детски смях.

Не забравяйте да ми споделите своите отзиви , впечатления или просто да ми кажете "здравей" тук в коментарите или във фейсбук и инстаграм.

Ако пък искате да пробвате късмета си за този чудесен детски кулинарен комплект, не пропускайте да се включите в игата тук!

До сладки срещи, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!