С наближаването на Св. Валентин, пък и защо не и хубавото време за сбирки с приятели, реших, че ще е чудесно да ви покажа нещо различно и интересно, а именно как да си направите перфектно плато със сирена или за винена дегустация.
Истината е, че все повече хора харесват именно този вид мезета за приятни вечери. Може да хапвате през цялото време различни неща, без да преяждате и самия факт, че трябва да sе ядат на малки хапки ви гарантира, че ще хапвате малко по малко. A, само така може да се насладите истински на храната, нали така?
За да направя подобаващо днешната рецепта, реших, че няма да стане със сирене от кварталния магазин, затова реших да ви вдъхновя, да ви разкажа и да ви заинтригувам с някои нови вкусове, които може би самите вие ще искате да опитате за различни поводи, които ви предстоят.
Самата аз съм голям любител на сиренaта и вината и въобще съм си бохем по душа и смятам, че животът е да му се наслаждаваме. Определено мога да пия скъпо вино, а на следващия ден да се наливам и с евтина бира, но стига да има и от двете и животът да ми носи усмивка, това е важното и не бих робувала на лукса, но но и не мисля, че той винаги е недостъпен, ако успеем да намерим баланса и да се глезим от време на време, за да се почувстваме живи. А, какво да чакаме друго тази година ;)
В днешната рецепта ще ви представя няколко идейки - предложения, които да впишете в своето плато от сирена и да създадете уникално преживяване за себе си и любим човек, близки или приятели. Както винаги, за подобни случаи се доверявам на Вера Италия , защото знам, че продуктите им са автентични италиански и наистина високо качество. Поразрових се в техния магазин и си набелязах следните чудесни неща, за които ще ви разкажа, а пък вие сами ще прецените дали бихте искали да опитате и да включите в платото си.
Ето какво избрах: ( линкове водещи към продуктите)
2 вина за два вида вкус и предпочитания:
- Червено Вино Барбера от Монферато 2017
- Уникалното Prosecco DOC Millesimato Brut Rosé 2019 - 750 ml – Casa Paladin 1962 - Просеко - Розе, Пенливо Вино
2 вида деликатеси за гарниране на сирената:
- Мостарда ( ще ви кажа какво по-надолу) от Кремона със Смесени Плодове Пикантна 380 g
- Конфитюр Екстра от Червени Чушки и Пеперончино 230 g
3 вида сирена:
- Бранзи - Кашкавал от Сурово Мляко 100 g
- Стракино Бергамаско от Сурово Мляко 100 g
- Пиаве DOP Отлежало Златна Селекция 100 g
- Екстра Подарък: Ножчета за сирена от тук или интересни предложения
С кое да започна?! Може би най вече с това, че във всяко палто сирена е хубаво да има за всеки вкус. Затова не избирайте три вида сходни сирена. Дори и да ги обичате, след като почнете да пийвате от вкусното вино, ще се усетите как искате да балансирате вкуса му с различни храни - сладки, свежи, солени, люти дори. Нека ви покажа.
СИРЕНАТА
Първият ми избор
бе този кашкавал, който е най-близо до нашенския кашкавал да речем.
Бранзи е италианско сирене (кашкавал), което си заслужава да опитате. Предполагам, че не е известно в България, но е едно от най-древните и уважавани сирена в област Бергамо - Северна Италия. Носи името си от едноименното селце Бранзи във Вал Брембана
Бранзи е средно твърд кашкавал, характеризира се с ненатрапчив вкус, но с достатъчно силен аромат и вкус- типичен, свеж, варено - млечен и може да го придружите с всяко хубаво червен вино.
За да се насладите максимално на вкуса и аромата на това вкусно сирене, препоръчително е да оставите продукта на стайна температура 15 минути преди да го консумирате.
Може да го хапвате директно или ако решите да го гарнирате с някои от предложените от мен сосове по-долу, но е чудесно и със свеж зеленчук като краставичка например ;)
Второто предложение е може би моят фаворит и всъщност съм ви го представяла и друг път, ако не се лъжа. Обожавам това сирене и ще ви кажа защо.Толкова е кремообразно и плътно, а вкусът му не може да се опише лесно с думи. Но нека опитаме :)
Името
Stracchino (Стракино) произлиза от диалектната дума - уморен. В стари времена пастирите са правили такова сирене по време на уморителният преход през пролетта и обрания път на есен. Малкото мляко, което уморените животни давали трябвало да бъде употребено бързо и така се родила рецептата за Стракино, където още топлото от доенето мляко, веднага се подсирвало и пътят продължавал. Днес тази антична рецепта още се спазва, а Stracchino Bergamasco е едно от най-вкусните сирена на област Бергамо - Северна Италия.
Именно това вино бих препоръчала да се консумира върху сухарче и с различни гарнитури, а виното за него - определено бих препоръчала чудесното Розе Просеко на Пладин, за което ще ви разкажа след малко.
Третото сирене пък най-много ме изненада. Може би защото като цяло не съм чак такъв фен на отлежалото сирене, но ви препоръчвам да вмъкнете и такова в дъската със сирена. Хубаво да имате поне три различни текстури и етапи на зреене като цяло.
Отлежалото сирене засища повече, но за разлика от пармезана например, това тук остава някак креместо в устата, а не толкова сухо или ронливо.
Пиаве ДОП (Защитено наименование за произход) Златна селекция е едно от най-характерните отлежали сирена в Италия. Изключително уважавано и ужасно вкусно, отлежало минимум 12 месеца. Има настойчив вкус без да е пикантно и твърда структура. С две думи насладете му се и със сигурност няма да съжалявате.
На мен лично с ягоди страшно много ми хареса :)
ДЕЛИКАТЕСИТЕ:
Това също е ново за мен, признавам си. По-често посягам на домашни сладка или пък песто, но този път реших да опитам тези вкусотии, които отдавна ме съблазняват.
Първото от тях е така нареченото
Мостарда. Този “сос” със сладък и пикантен вкус е произведен по древна, традиционна рецепта от Кремона. За неговата направа се използва смес от плодове, внимателно подбрани от най-плодотворните италиански зони за производство. Плодовете се овкусяват, като се заливат със сироп от захар и ароматен сос от синапено олио.
Да се отбележи, че както всички храни, приготвени с олио от синап, характерният пикантен вкус при дегустиране в началото, постепенно изчезва.
Мостардата от Кремона е една световно известна подправка, за която има данни още в 37 г. сл.н.е. .Била е привилегия за крале и благородници, което означава че е баш тамаАн като за мен :) Трябва да опитате тези плодчета, просто не можеш да спреш и се чудиш с какво ще се върже още повече.
Втората вкусотийка е конфитюр от червени чушки и Пеперончино. Знам, че вече има различни варианти на това сладко на нашия пазар и може да намерите вариации, но самата аз смятам да си приготвя и сама. Наистина е много вкусно, но и доста щипкаво. Хубавото е, че все пак сладни и бързо преминава лютото. Върви си чудесно с отлежалите сирена, но аз бих го ползвала и като глазировка за месо.
ВИНАТА:
И ето стигаме до кулминацията или това без което едно плато за сирене е като пясък в пустиня? Как да се насладиш, ако няма оазис от който да пийнеш.
Моят оазис е това уникално
розе Проскео Милезимато, което е много приятно на небцето, където предизвиква експлозия на свежест, но също така усещане за плътност, придавано от наситеността и вкусово-обонятелната устойчивост на плодовите и флоралните усещания.
Просекото по принцип се прави само от грозде събрано през настоящата година. За да получи титлата Милезимато то трябва да произлиза от най-добрата зона на производство, за него трябва да са положени специални грижи от винопроизводителя, етикета да е естетически издържан, да има по-голяма трайност на утайките и по-добро узряване и отлежаване.
Отлично е за вечер с разговори и розовия цвят да не ви подлъже, че е само за момичета. От двете вина, моята половинка се хвана именно за това и надигаше чашка след чашка, пък аз му казвах, остави нещо и за Св. Валентин, моля! :)
Няма да съжалявате!
И все пак, няма да е редно ако не предложим и червено вино за тези, които намират газираните вина за въздух под налягане ;) Все пак е още зима, колкото и топли дни да има, а пък какво е интимна среща с половинка или приятелка, ако не се пие винце и то по-така...сериозно...като за възрастни!
Произвежда се изключително с грозде Barbera, събрано през месец октомври. Ферментацията протича в резервоари от неръждаема стомана за около 2 седмици. Впоследствие виното отлежава 4 месеца, отчасти в резервоари от неръждаема стомана и отчасти в барик, преди да бъде бутилирано.
Характеризира се с красив, рубинено червен цвят, а ароматът му е интензивен, характерен и дълготраен плодов букет. Има пълноценен вкус, с дълготраен плодов послевкус.
И след като ви говорих като на много важни и помпозни хора, мога да ви кажа директно - хубаво е, препоръчвам! :)
И така, ето какво още слагам в едно хубаво плато - сирена. Кракери, задължително краставички, чери домати, ягоди ( понякога и грозде - по-скоро бяло) и разбира се някакви ядки.
За по-богатата версия, може да сложите и месни мезета, но аз реших да ви разкажа малко повече за сирената и вината този път, защото все пак, специалните вечери предразполагат към храна, която да ни кара да се чувстваме елегантни и да похапваме с наслада :)
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!
Люси, кашкавал е вид българско сирене, смятах, че ерудиран и интелигентен човек като теб го знае. Колкото и да приличат, вносните сирена НЕ СА КАШКАВАЛ. Основната разлика е в технологията на производство. Моля те, не се засягай, много те харесвам и не хейтя, приеми го като градивна критика :-)
ОтговорИзтриванеЗдравей, Анонимен. Приемам забележката, но има нещо, което някои читатели изключват като основен момент в блогърсвтото - това не е енциклопедия. :) Често се налага да говорим на езика на масата и ако за целта е добре да обясним до какво се доближава, структурата или вета на нещо, било то млечно произведение или пък подправка, ние имаме правото да го правим, защото не издаваме научен труд и най-вече - свобода на словото. Същото е и с произнасянето на някои думи или автентичността на някои рецепти. Когато водиш блог, трябва да се съобразиш как ще бъде потърсено в гугъл и много други елементи, които с годините се научават и определено играят роля в нашите решения как да оформим текст. Затова и бих предпочитала да ми се остави тази свобода за изразяване, както намеря за добре и както съм преценила. Поздрави :)
ИзтриванеЧудесно написано!!! Беше ми полезно и интересно... И ще взаимствам идеята 🙂🙂🙂 Благодаря!
ИзтриванеЯсно, засегнала си се от коментара ми, доста яростно се защитаваш. Никой не е казал, че блога ти е енциклопедия,а относно това, че трябва да се изразвате на достъпен език до "масите" - ми пак не си права, можете да ползвате трибуната, която имате, за да ограмотявате и хората да научават лесно нови неща. А пък свободата на словото е съвсем деуга тема, която няма да засягам. Пак ще ти кажа, много те харесвам и смятах, че няма така да запалиш от безобиден коментар, но пък и ние, читателите можем да изразим и друго мнение, а не само да хвалим и благодарим за рецептите. Хубава вечер и до скоро, аз няма да спра да те чета ;-)
ОтговорИзтриване