Официално е, мина лятото. С прискърбие ви съобщавам, че вчера си затворих прозореца, сложих си чорапи, о , не...отново трябва да нося панталони у дома. Не си мислете, че не съм от изисканите хора, които имат специални дрехи за вкъщи, но лятото моят ансамбъл обикновено включва дълга метъл тениска, която да нося като рокля и удоволствието да усещам босите си крачета да щъкат по пода. Сега обаче, циганското лято е тук, и направо си мириш на есен, ако ме питате мен. Пак въздишам какво да обелка, така че да не ми измръзне г*за ако изляза навън "по топло" и се прибера "по хладно". Само ароматът на печени или пържени чушки от хорските дворчета или тераси ми напомня, че и това време има своите предимства и това е, че пак мога да се върна в кухнята и да сътворявам магия, както аз си знам. Хладилникът ми се пръска от сини сливи, праскови, чушки, домати, тиквички, патладжани, картофи и какви ли не красоти и си казвам, как може едно толкаво обикновено нещо като храната да ме вълнува толкава много.
Всяко ухание носи със себе си спомни; чушките на пърженицата на баба, печените картофки, за времето когато ни караха да ги вадим на една далачна нива и ни обещаваха, че довечера ще има прежени картофки, а аз се заклевах, че повече няма да ги погледна, само да се свършва: патладжаните за това как се мръщех на мама, че е сготвила това недоразумение за вечеря и пак ще си легна гладна: доматите за безкрайните часове мелене на машинката на двора на село и очакването баба най-сетне да ни покани за обяд, та да си почина.
Такива бяха селските гозби - попарник, баница, печени картофи, пърженица, селски таратор или някой запържен салам, с който баба да ни замаже очите, че има месо на масата. И сега, години по-късно какво стана? Всичко това ми топли душата повече от най-изискания брънч, който мога да си представя.
Вдъхновението за готвене е тук и искам да ви го предам с една чудесна солена "торта" от качамак, ако може да така да я нарека. :) Супер лесно се прави, вкусна, е, и може да добавите повече зеленчуци ( или пък месо, кой каквото има), за да се потопите в най-вкусните спомени.
Необходими продукти:
200 г брашно София Мел Царевично
2 с.л. София Мел Грис
3 бр. големи картофа
1 бр. домат
150 г сирене
150 г шунка
200 г кашкавал
1 голямо яйце
магданоз
сол
Рецептата е част от публикуваната книжка с рецепти, която направихме със София мел, а сега те ги качват и на сайта си ТУК. Там ще ви изпратя и да видите начина на приготвяне, за да може да разгледате още колко други чудесни рецепти има в сайта им, доста от които са мое дело и не са публикувани все още в блога.
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!
Люси,
ОтговорИзтриванепрекрасно предложение.Много красиво и без бяло брашно.Ще изпробвам рецептата, прекрасна е.
Бъди здрава !
Благодаря от сърце, Лени :) Поздрави и усмивки :)
Изтриване