петък, 20 юли 2018 г.

Супер шоколадова торта с тиквички / Chocolate Zucchini Cake


Правилно прочетохте, наистина! В тортата няма тиква, а тиквички - зелените чудесии, които пържим и на 40-градуса през лятото, защото са много вкусни, пък и да не се развалят. През последните години от градината на баба може да се насладим почти само на тиквички, като заради дъждовете този сезон ще видим дали ще има и това. Но какво да се прави - всеки сезон като себе си, всяка година - също. Трябва да се научим да се радваме на каквото има в момента и както казват : "Ако животът ти даде лимони, направи си лимонада."

Е, на мен ми се паднаха тиквички, затова спретнах една невероятно, смайваща и изключително шоколадова торта с тиквички. Знаете, в блога си вече имам десерт с тях, но той бе по-скоро като кекс. Тук обаче вдигам летвата и сътворявам нещо, което е достойно за всеки - и за феновете и за хейтърите на тиквички.


Поводът - мама имаше рожден ден!!!

Не веднъж съм ви казвала, че няма по-голям любител на шоколада от нея, затова и периодично създавам някакви шоколадови бомби, които могат да вдигнат и мъртвец от гроба и кръвното до тавана. Лично на мен обикновено ми трябват две-три хапки за да се заситя, но мамчето, каквато си е фина и стройна, сяда пред някое мощно парче и си го боцка бавно по бавно, та докато се усетиш не то, ами цяла торта заминала. ( Същата тактика прилага и моята приятелка Ванчето, ама с бирата. Първата я жабурка три часа, а ти си пийваш твоята жадно почти на екс, а пък накрая  като броите бутилките - нейните с една-две повече. Голям фокус!)


Докато миналата година успях да събера мислите си и да споделя емоциите си с няколко думи за майка си в поредната шоколадова торта, която й посветих ( Торта "Марчело"), то тази наблегнах на нещо по-добро - отделих си време за нея. Няколко дни, без интернет, без план, без ангажименти. Само аз и тя! 
И ферман да изпиша, опитвайки се да ви обясня колко е чудесна милата ми майчица, няма да е достатъчно и поне за тази година няма да опитвам. Почти съм сигурна, че ако не беше до мен през изминалите месеци и всичките обрати, които преживях, нямаше да мога да стоя на краката си, или поне не с чист разсъдък. Да бъдеш силен и достоен пример за дъщерите си обаче е това, което майка ми прави през целия си живот и аз се вдъхновявам от нея всеки ден. 


Вярвам, че добрите хора трябва да получават похвала за усилията си, защото да си го признаем, веднъж спечелиш ли си репутацията на такъв, това малко или много се очаква от теб. Забравяме, че е избор, който взимат всеки ден и жертва в името на другите, тъй като ние оценяваме доброто най-вече, когато е в наша полза. 
И докато мама заслужава много повече, аз се надявам да й дам поне малко внимание в замяна под формата на поредното вкусно изкушение и малко време за нас двете. 
Ако и вие обичате някого така и смятате, че заслужава такава торта, няма по-добър момент да я направите от сезона на тиквичките.
Сама по себе си тортата е много лесна за напарва и ще се убедите сами. А ето и рецептата:

Необходими продукти:
250 г брашно София мел Екстра
3 ч.ч. рендосани тиквички
200 г бяла захар
150 г кафява захар
240 мл олио
4 големи яйца
63 г тъмно какао
80 г кисело мляко
100 г шоколадови капки/ начупен шоколад
1/2 пак. бакпулвер
1 бр. ванилия
1/2 ч.л сода
щипка сол

За ганаша:
300 г шоколад
350 мл течна сметана

Започваме като разбиваме яйцата с двата вида захар. За по-сладка торта, може да замените кафявата  с бяла и обратното.


През това време в купа си пресяваме брашното и смесваме с какаото, бакпулвера, ванилията и солта. Разбъркваме до еднородна смес.

                         

Докато яйцата се бъркат, прибавяме постепенно олиото и киселото мляко, смесено със содата.
След това прибавяме рендосаните тиквички. (За мярка ползвах чаша от 200 мл.)
рендосах тиквичките на ситно ренде, като вие може да ги направите и на едрото. Всъщност те са тези, които дават сочността на тортата, затова е хубав о да изберете по-свежи такива.

                        

Започваме да прибавяме малко по малко от сухата смес, като накрая завършваме с шоколадовите капки или нарязания шоколад. Ако искате по-сладък вкус - ползвайте млечен такъв.

 

Разпределяме сместа в три тавички с диаметър 20 см на дъното, леко намаслени с олио и пъхаме във фурната на 170 градуса. Печем блатовете до суха клечка, за около 40 минути.
Оставаме ги да се охладят обърнати върху метална решетка, като по този начин могат и да се изравнят, ако имат издутина. ( Понякога притискам леко блата, за да го изравня, докато е топъл, но внимавайте да не се изгорите) 


Докато блатовете се охлаждат си забърквам ганаша, като загрявам сметаната до точка на кипене на котлона, а след това прибавям накълцания на ситно шоколад. Може да ползват млечен, черен или смес, като всичко зависи от предпочитаното от вас ниво на сладост. Аз винаги избирам черен шоколад, тъй като цветът е по-наситен, а и не обичам твърде сладки торти.
Разбъркваме докато шоколадът се разтвори напълно и кремът започне да се сгъстява, докато се охлажда.


Може да украсите тортата по желание, като според мен няма нужда от пищна украса, а просто малки елементи, които да я обогатят - ядки и още малко шоколад, който да подсказва за вкуса й.

Аз сглобявам тортата с крема, редувайки блат и ганаш, като предпочитам ганаша да е малко по-течен, а след като намалее като количество, по-бързо се охлажда и става идеален за измазване и шприцоване. 
Прибирането й в хладилник ще го накара да стегне още повече, затова и ако искате този влажен ефект на шоколада, най-добре да я консумирате на стайна температура.


И така, аз ви оставям с тези вкусни кадри и ви пожелавам един усмихнат и спокоен летен уикенд пред вас, а на на мама:
Скъпа мамо, пожелавам ти от все сърце здравето, щастието и любовта, която заслужаваш и това ще те подсигури за близките хиляда години. Ти си най-прекрасния и достоен човек, който познавам и за мен е чест да бъда твоя дъщеря. 
Благодаря ти за всяка саможертва, за цялото търпение и любов, с които си ни отгледала и ти пожелавам един дълг и изпълнен с приятни изненади, безгрижен живот занапред, в който да продължаваш да бъдеш все така можеща, забавна, елегантна и вдъхновяваща жена! 
Обичам те! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 9 юли 2018 г.

Пълнени патладжани по каталунски / Catalan-style stuffed eggplants


Лято ли бе да го опишеш! Ако деня не започне с дъжд, то ще завърши с такъв, а ако имаш повечко работа навън или не дай си Боже си на морето, ще завали два пъти. За българите разочарованието е като сутрешна доза кафе - пием си го редовно, въпреки, че е горчиво, но рядко ни се налага да се гневим толкова на времето. Истината е, че почти половината лято е  зад гърба ни и ако не сме му се насладили, няма да стане по-дълго. Денят взе да намалява, а докато се наканим да си го харесаме такова каквото е, ще дойде сезона на бурканите и единственото препичане ще е край огнището. 

Признавам си и на мен ми минава сдухана мисъл от време на време, особено когато пристигнат сметките, но ако има година, в която ми се е налагало да гледам най-вече през розови очила, това е тази. 
Ще се радвам на каквото има, докато ги има пък да става каквото ще! Ето например, няма климатик у дома, затова е наслаждавам на прохладни вечери. Не съм на морето, но затова пък водата дойде при мен, както виждате и планината може да иде при Мохамед :)

Нямах много възможности за развлечение, но ето че развлечението също дойде при мен. Моята много добра приятелка Цвети, която живее в Испания от повече от 10 години се прибра за лятото и успяхме да прекараме малко забавно време заедно.

Въпреки разстоянието, връзката ми с нея си е все същата и се радвам, че я имам в живота си. Захранена от всички тези позитивни емоции реших да се разровя в слънчевата испанска кухня и да намеря нещо подходящо за намиращите се в хладилника патладжнчета, които ми подариха наскоро.
Обичам да ми подаряват зеленчуци, брашно и захар и честно казано тези хора най ме разбират :) 


Спрях се на една супер изкусителна рецепта от каталуния, която ме грабна веднага и не разочарова с крайния си резултат. Толкова много вкус, аромат, лято и всичко, което ви трябва за да избутате работната седмица.
Много леко, сочно и вкусно ястие, което надявам се ще запишете в графа любими както направих аз. Но ето как да с го направите! 

Необходими продукти:
2 бр. големи или 3 бр. малки патладжана
3 скилидки чесън
1 глава лук
1 голям домат
1 бр. твърдо сварено яйце
100 г кашкавал
копър
сол / черен пипер
олио



 Както казах, аз имах малки бели патладжанчета, но вие може да ползвате и по-големи. Моят сорт не са никак горчиви, затова не им се налага никаква обработка, като предварително отцеждане :)
Започваме като разполовяваме патладжаните и ги издълбаваме, нарязваме вътрешността им на малки кубчета и ги отделяме в подходящ съд.

                           

След това си подготвяме и останалите продукти: Нарязваме на ситно чесъна, лука, копъра, яйцето и доматите на не много малки парчета.


Започваме като загряваме малко олио в тигана и запържваме за кратко чесън и лука, докато омекнат. След това прибавяме патладжаните и също пържим докато омекнат. Овкусяваме със сол и черен пипер на вкус. 

                          

Прибавяме нарязаните на кубчета домати и запържваме за още една-две минути, като не е нужно да са напълно сготвени, само да ги хване леко "огъня".
Дърпаме тигана на страна и прибавяме наситения копър и нарязаното яйце. Разбъркваме всичко и опитваме - овкусете с още подправки по желание.


С тази смес пълним патладжаните,  а отгоре слагаме от рендосания кашкавал. Него може да добавите и в самата смес или да сложите върху патладжаните минута преди да ги извадите от фурната, за да не се препече кашкавала. 


Печем за 20-30 минути на 180 градуса, като ако слагате кашкавала предварително, може да ползвате и фолио за 15 минути от печенето.


Поднесох патладжана с резен розов домат и леко залят с лют испански зехтин, тъй като леката пикантност е задължителен елемент за някои мои ястия ;) 


Сега когато знам, че тази вкусотия ще се готви почти всяка седмица това лято, с ръка на сърцето мога да я препоръчам и на вас, както и да ви пожелая много щастливи летни мигове. Радвайте се на времето каквото и да е, то няма да се върне! 

До сладки срещи, приятели!


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


петък, 6 юли 2018 г.

Зелен боб с картофи и бекон на фурна / Green Beans, Potatoes With Bacon Recipe


Такъв е сезона, че предимно зеленчуци готвя напоследък. То не са тиквички, патладжани, домати, картофи, зелен лук и какво ли още е. Натрупала съм толкова рецепти в чернови, че само време да имам и всичките ще си покажа. Отгоре на всичко, не се спрях и десерти да правя, тъй като сега е сезонът на плодовете и точно бях седнала сутринта да "накълва" на клавиатурата една голяма, свежа торта и реших друго.

 

Петък е и ако има ден, в който ми се почива най-много това е днес, защото уикенда започва. Затова и днес ще ви споделя рецепта, която не изисква повече от четири-пет продукта, един от който  е мързел. Хубавото е, че рецептата е подходяща за всички сезони, а и малко напомня  на сервираните на Октоберфест немски картофки. С една дума - абе, много върви с бира! ( Идеално за футболния сезон сега :))


 И да не сте пиячи обаче, все ще намерите нещо, с което тази рецепта да ви грабне, защото е много лесна и разбира се вкусна.
А ето как да си я приготвите:
Необходими продукти:
Около 1 кг картофи
500 г зелен боб
150 г бекон
олио
сол, черен пипер, чубрица, чесън, копър


Рецептата може да се приготви в много вариации- на тиган, на фурна, във фолио или просто в подходяща тавичка. Аз я направих така:
Предварително сварявам зеления боб на колона и отцеждам. Нарязвам картофите на средно големи парчета, като ползвах пресни картофи, 
В подходяща тава, слагаме малко олио на дъното, а отгоре изсипваме картофите и боба. Подправяме със сол, пипер и малко мащерка на вкус. Нарязваме бекона на малки резенчета.

                            

Разпределяме ги отгоре, заливайки с още малко олио и завиваме с фолио. Пъхам във фурната и пека за около 30-40 минути на 180 градуса, докато картофите са готови.
След това махам фолиото и допичам за около 10 минути, докато бекона стана по-хрупкав.

                     

Преди поднасяне може да поръсите с малко накълцан копър и чесън, но това не е задължително.

 

 Спретнах тази вечеря за отрицателно време, защото леля ми от Пловдив ни дойде на гости и тя също много я хареса. И тя като мен, обича да похапва зеленчуци през лятото, но малките резенчета хрупкав бекон бяха достатъчни да направят ястието фаворит и за лелично ми.


Надявам се и на вас да ви хареса :)
Още бърз и лесни летни рецепти пътуват към вас!
Слънчев уикенд, причтели! 




Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...